За т. нар. Тийм билдинги

Тиймбилдинги, изнесени срещи или заседания, фирмен футболен турнир и тн.. Както и да го наричат - до човек си е.
Правила съм над 300 подобни мероприятия и съм се нагледала на всичко..

Вие не бяхте ли и двамата с любовни връзки?

 
Не съм Азаф, но, да, така е казвала.

Всъщност точно такова е и моето мнение, но виж как по-добре звучи от устата на мъж! 
А пък от моята прозвуча като досадно мърморене...

Аууу, ужасно мразя подобни масови прояви. То аз съм супер индивидуалист де.....
За щастие не ми се налага вече да посещавам такива........... Пълна отврат.
Свободното ми време си е мое. Ако искам да ходя на басейн, ресторант и т.н. имам си достатъчно пари, за да си го позволя когато, с когото и както аз искам.
Авторката, ти по майчинство ли си?

Аха... 

На мен не ми се е налагало да посещавам такива задължителни "комсомолски " или " партийни " организирани мероприятия /така ми звучат  / ...и слава богу!    Мразя да ходя където и да било под строй... и под команда!

От споделено обаче от приятели ,познати,съм останала с впечатлението,че т.н. Тийм билдинги в Бг се възприемат в 90 % от случаите като възможност за кръшкане...Да се чуди човек защо,след като и през останалото време никой не е вързан в къщи,ама ...манталитет,знам ли...
Между другото ,двамата ,които са най-запалени по ТБ ,са хора,които ,когато са заедно с половинката си,не се забавляват особено...

Така и предположих. Споко, сега не сте равностойни. Ще мине време, ще тръгнеш и ти на работа, ще имаш тийм билдинг.
Тогава вече ще е страшно ако не сте на едно мнение......

Добре де, едно не разбирам в крайно негативните мнения -вас КОЙ ви задължава да ходите? Има ли го момента "трябва да си там"?

При нас се пуска списък, обявява се дестинацията и желаещите се включват, броят се пилците и амин.
Кви са тея комсолмолски, па пионерски оргазнизации, бля бля?

2008 мъжът ме покани с тях-отидох с тях, нашият беше на Сандански, и не отидох.
2009 лятото-след морето, беше ми кеф, дестинацията беше моя., отидох.

Даже умишлено си ги организираме.Хубаво мие да ходя и не ми мрънкат.Да, предпочитам да не съм семейно и всъщност ако трябва да съм с половинката  предпочитам да не ходя
Последния път си взех и 3 приятелки , страхотно беше.Не страдам от скруполи...

Винаги отказвам да ходя. Свободното ми време споделям със семейството и приятелите.

И аз отказвам, но тогава шефът ми ме обвинява в индивидуализъм и цепене от колектива    Т.е., ходенето е задължително, макар че се проточва и в извънработно време: "Ние ви даваме петъка, вие ни давате съботата".
А там - освен легалната част с игрички и др. скаутски занимания за подрастващи, основно се запива и забива...Не разбирам защо им трябва публика за тия техни страсти!

Никакво сближаване не се постига, освен за тези които си търсят  . В днешния динамичен свят в който си сменяш работата на няколко години колегите отдавна не са това което бяха. Ходила съм на подобни мероприятия и съм прекарвала добре, но съвсем различно беше за колежките с деца. Особено за тези с малки деца. С тези с които искаш сам намираш начин да прекараш част от свободното си време.

Е,нали идеята е да се сближиш с колеги?   
КАкви приятелки!


Ей това е Бг-представата за ТБилдинга....   

Как кой, бе, Жози? Естествено, че шефът - при нас той си го каза в прав текст: всички отиват, не ходиш само, ако си болен примерно с плевмония. Освен това задължително се включваш във всички игри - е, аз например отказах рафтинга, попита ме защо, казах му /първи ден на цикъла, боли си ме зверски и дори с лекарства има няколко часа, през които не знам на кой свят съм/, сепна се човекът, не настояваше повече. Но другите ги просканира и всички се накатериха в лодките. В други фирми сигурно не се казва така открито, но в подтекста си личи маскираната заповед "всички там".
Не знам защо се хванахте за секс с колеги и изневери на ТБ, но ако се абстрахираме от тези възможности, не намирате ли ТБ в България за тъпо организирани? Защото поне нашият беше такъв, игрите бяха замислени като за 10 годишни деца, не беше съобразен броя на участниците - активно можеха да се включат 4-5 човека, другите просто се мотаеха след тях и скучаеха, не че искаха да участват, просто нямаше как. На вечерята - чалга отвсякъде дънеше, шефът ти брои питиетата. Еми мерси за такъв тийм билдинг. Да не забравя да спомена, че ефект за сплотяване на колектива пък съвсем нямаше - пак на групички, както сме си по отдели и аз поне /като най-нова във фирмата/ не открих нещо, което да промени мнението ми за останалите, което си беше изградено в процеса на работа: кои са читавите колеги, кои за нищо не стават. Предполагам и за останалите е било същото, така че хвърлихме бая пари на вятъра, за което още ме е яд / нищо, че не бяха мои пари - разхищението винаги ме дразни/.