Бъдещи Осмокласници......епизод 21

Тук съм.

Да се включа и аз в темата за частните уроци: много от родителите правят мечешка услуга на децата си като при първата по-ниска оценка ги пращат на уроци, вместо да проверят дали децата им са седнали да научат правилата и дали са се упражнявали. Може би дори да поговорят със съответния учител - той има поглед върху това дали детето е внимавало в час и дали пише домашни, после е добре да пратят детето на консултации( всички колеги трябва да имат такива, но за съжаление децата не ходят там - при мен през цялата година имаше 2-3 заинтересовани деца, а другите , въпреки, че не могат и не разбират , не се появиха). Частните уроци са аргумент за някои деца да не слушат в час и така да пречат на останалите - аз съм чувала реплики " На мен на уроците ще ми ги обяснят!". Така, че помислете добре преди да ги пратите на уроци...

Не, за съжаление, дъщерята е много срамежлива към това си увлечение  
Не само че не желае да публикува, ами и на мен рядко показва нещата си... Принудена съм да я следя по разни блогове... където тя пак си стои анонимна и засрамена...
Миналата година спечели 1-ва награда на Столична община за някакво есе.
Казвам - някакво, защото така и не пожела да ми го покаже, дори не знаех за участието й в този конкурс. Оказа се, че учителката по БЕЛ насила малко я замъкнала да участва. Аз я засякох само като се контеше занякъде. Ама, прекалено се контеше, та я попитах, по какъв повод. А, нищо - отивала да си получи някаква награда и скоро щяла да се прибере  

Много ми е мъчно, че е толкова срамежлива за писането... И на мен ми се иска да се събира с други такива деца, било то и виртуално - за обмяна на опит, на диалог... Ако знаеш такива виртуални места, които обаче да са за деца, много ще ти бъда благодарна да споделиш. Страх ме е да я насоча към литерклуб или хулите, например, защото там от прекалените критики може да се обезсърчи...

unadaptable, прочитайки разказа на сина ти, аз се замислих за едни такива странни неща... Веднага видях общото с разказа, който аз исках да ви покажа. Ама твърде общи са нещата, колко са интересни днешните младежи! Аз си спомням, че на тази възраст пишех единствено за лИбоф или, евентуално, за някакви конфликти между поколенията... А виж, колко много общи теми има в двата разказа: (ама не само общи, но и неочаквани за мен!)
 - темата за смъртта, борбата между живота и смъртта
 - мистицизмът - като явление обикновено и нямащо нужда от обяснение
 - темата за скъпите отношения родител-дете, за детинския дълг, за родителската топлина

Това, последното, най-много ме изненадва - и разбира се, приятно!
Чудесни са днешните младежи бреее, много повече са от нас!

А, и другото, което ми направи впечатление: и в двата разказа положителният герой е от противоположен на автора пол  

Долу ще сложа и нашето разказче. Наистина мисля, че е добре да се прочетат и двете за сравнение, чисто от психологична гледна точка...
Искам да се извиня, защото има грешчици при нас, а нямам намерение да редактирам без знанието и одобрението на автора  
А все още не съм говорила с нея за грешки, само я нахвалих - за да не секна ентусиазма й да ми показва, най-малкото  

Изтрих разказа.
Страх ме е да не ме засече щерката случайно в нета и да се сърди... 
Пък и не сме тук някакъв литературен клуб, все пак, да ви занимавам.
                                                                        

nadyara е права.
Голамата ми дъщеря в 9 клас, след подгответо в 8 (когато учеха само език, бел, мат ) изпадна в дупка по химия.
За една година беше забравила всичко от 7 клас. Самата тя ме помоли за помощ. Аз, въпреки че съм учител, не смятам че една изкарана 4 или 3 е повод за крах и тръшкане. Случва се. Ако обаче, такава оценка стане константна величина, трябва да се разбере причината.
Та, тогава взе няколко урока от един мой колега по химия:) Невероятен човек, педагог:)
И тези уроци имаха лечебен ефект.. Той просто и показа красотата на химията:) В следващите 3 години не е имала оценка по- малко от 6. Харесва предмета, преподавателя си и за нея е недопустимо в час по химия да е неподготвена или нещо да не разбира.
Това е само един пример за частните уроци.  Понякога има нужда от тях.
Не, че до година няма да ходи на уроци по БЕЛ, за ДЗИ. Там ни е слабото място:)
Но, повярвайте, ако едно дете е имало кански пропуски години наред и в един момент родителите се усещат и го пуснат на уроци, а то вече е изгубило и навика за учене, оххх, и най- добрият учител надали ще постигне нещо.

Сандалке, може би въпросът ми е малко глуповат, но аз не чета всичко.. Колко е голяма дъщеря ти?

На 14 е, ганис, завърши сега 8-ми клас.
Аз и затова се изказвам така смело и сравнявам миналогодишния и тазгодишния варианти за изпит - че миналата година също бях кандидат-гимназистка...

И този разказ е на девойката....

Настръхнах от разказа, и така се потопих в случащото се ...
Сандалке, поощри момичето ти да предложи за публикуване, много завладяващо пише.

*Дорис*, благодаря ти за хубавите думи!

Правя възможното, но е сложно засега... 
Не се отказвам, обаче.

Няма ли тук някой, чието дете е прието в професионална гимназия? Да обменим информация. Само за езикови гимназии се говори.

А дори и когато няма групи, доста колеги мрънкат, защото нещо не им е угодно. Наесен в един от класовете, в които ще предавам, ще имам група(и се радвам на което, защото тези, които ще учат френски, са меко казано много зле). Не завиждам на колежката, която прави програмата, защото знам какъв вой беше досега от определени колеги и то без да имаме групи.

C'est la vie викаш. Така е, но то в живота винаги е имало кражби и убийства. Дай и тях да защитаваме.
Далеч съм от мисълта, че може да стане идеално и да няма далавери, но не трябва ли да се стремим към това.
Иначе съм напълно съгласна с теб, че който е наистина добър той е успял.

Аз пък съм доволна от изпитите тази година. Естествено има още много да се желае, но като цяло идеята ми се струва добра.
Най-малкото на 29 юни 14 дни след официалния край на учебната година за нас кампанията беше приключила напълно.
За изпита по БЕЛ мога да се изкажа само като любител и бивша отличничка. Според мен е доста по-сполучлив от моето време, когато се зазубряха едни безкрайни теми. Мнението на сина ми между другото напълно съвпада с това на сина на Сандалка.
Изпитът по математика ми се видя учудващо лесен. Най-лесният в сравнение с няколкото пробни на които ходи синът ми.
Забележката ми е във втория модул задачите да са с разписване. Някак не е честно да си стигнал до края на една задача и да не получиш никакви точки само защото си сбъркал на последния ред. Е, то вярно кьорав карти не играе, но все пак и Сендов като председател на парламента правеше няколко пъти грешки при преброяването на депутатите  
За курсовете споделям мнението, че децата пак се разпределят както биха се разпределили и без тях. Да не помислите, че съм против допълнителните знания или необходима помощ. Не приемам за нормално обаче дете в подготвителен клас на елитна столична гимназия да взима частни уроци по езика. Абсурдно е някак си.
Ние записахме сина ми на курсове, защото по БЕЛ определено имаше нужда, след като учителят в училище не се интересуваше особено от децата. За уменията му като литератор не мога да съдя, но като педагог и човек тотално не се справяше.
За математиката определено можеше да се справи и без курс с малко моя помощ, но тук признавам аз не се справих. Мама си е мама както казаха и други мами преди мен. Курсът по математика главно прибори поне малко мързелът му.
И накрая - каквото и да стане недоволни винаги ще има. Все нещо няма да е както трябва да бъде. Важното е да се стремим към по-добро и с тези неща да се занимават компетентни и отговорни хора.
Извинете за дългото писание.

записвам се за да не ви изтърва!

buba76_, къде ви приеха?