Бъдещи Осмокласници......епизод 21

Дорис, и на мен много ми хареса любимата ти фраза. Може ли да си я сложа в аватара?
Ганис, . Направо й се възхищавам на девойката как се е справила. А кому е било нужно това изхвърляне
Черна станция, не отричам нуждата от знания. Дори смятам ,че децата ни за някои неща са неграмотни. В преден пост писах, че са залети от поток информация . Те са като хвърлени в бурно море без да са ги научли да плуват. И понякога се давят в тез данни. не отсяват същественото запомнят глупости. При добре написан учебник, съобразен с нивото на децата, те ще се справят. Ще има и интересни факти и допълнтелна информация за по-любознателните. Но ще има откроено и същественото. Това в голяма степен важи за малките класове, когато децата още се учат как да учат. После вече имат изградени навици.
Относно частните уроци. - показателен е фактът, че повечето деца ходят на уроци по езика. Всички ли са глупави? Не, просто не достигат часове, време за упражнения.

Именно, нали затова от сутринта изписах половин дисертация.


Също и за спорта - вярно е, че сега училището едва ли ще ни раздвижи децата, но пък има и такива случаи. Само че да се осланяме на единиците амбициозни учители.... Точно затова говоря - всеки ден да има спорт и това да е задължително спорт, а не размотаване! Навсякъде на запад училищата яко ги раздвижват (учениците, де). Абсурдно е да имат 2 часа спорт в седмицата за сметка на ненужни знания! Трябва да учат децата да играят, да им е интересно, да се съобразяват с възможностите им и да ги мотивират. И не само това - у нас спортът в училище е последна категория предмет -  няма никаква взискатерлност от страна на учителите. Това трябва да се промени - от спорта трябва да ти завият оценките и дипломата - така е навсякъде в престижни теучилища (и не само там).

Естествено, че децата трябва да се научат да мислят, ама цялата учебна програма трябва да се промени, иначе няма как да стане.

Разбира се, че може. Радвам се, че ти хареса! Аз като цяло съм много кротка и добричка, но ако някой е бил несправедлив към мен, или не дай Боже към детето ми, също яхвам метлата
А за поста ти - напълно съм съгласна! Особено с някои неща, които оцветих. Аз лично, макар да съм вече голяма, понякога също се 'давя' като отворя учебника му! Изключение прави математиката, където или няма излишни неща, или просто аз не ги виждам.

Здравейте, мами!
Влизам и аз във виртуалния ни диалог.  
Много ценни неща сте написали, много разумни! Вие сте страхотни! Амбициозни, загрижени, не навеждащи глава!


Амииии...по-скоро не са толкова икономически стимулите за един истински учител, колкото поставянето му на важно място в обществото. Говоря не за престиж, който сега сме свикнали да възприемаме (уважение+ просперитет + допълнителни социални или кариерни облаги), а за онзи, старият престиж. Ако се върнете назад в ученическите си години, навярно всички ще си спомните авторитарността на учителя - човек, при когото задължително се ходеше,ако извика родител в училище и се 'червенееше' пред него. Това беше така, защото обществото възприемаше професиите учител, милиионер и лекар с едно безкрайно уважение към дейността им. Заплатите им не бяха също големи. Но бяха безкрайно престижни професии. В днешно време, за съжаление,се наблюдава обратното: родител отива при учителя (който иска да даде сигнал за навременни корекции!) с намерението да спори с него колко уникално е детето му и как няма намерение да пречупва индивидуалността на чавето си. Връщайки се вкъщи, мен родителите ми ме наказваха, имаше страшни конски. Сега децата чуват вкъщи предимно неуважителни реплики към учителите си. Ревност ли е това от страна на родителите? Криворазбрана демокрация ли е?
Във всеки случай, определено е вкарване на 'автогол'!!!

Някой беше писал за учителските заплати... Моооля? Чисти 700-800 лв взимат единици, единици учители! Не искам да коментирам кои са те, но за съжаление в масата си не са от най-качествените.
Заплатата на учителя зависи вече от много фактори:
- преподаван брой часове
- допълнителна активност за извънкласна дейност
- участие в допълнителни обучения и квалификации, включително и 'обучение' от собствените ти колеги в училище!
- допълнителни оценки на качеството на извършената от тях работа (!!! Което е ужасно субективно оценяване, направо несправедливо - всичко обикновено е в ръцете на едно авторитарно лице - директорът)

Аз не съм напълно наясно с днешният старт на заплащане на един начинаещ учител, но аз бях започнала да работя като такъв малко преди големите стачки (1 година преди тях). Започнах с 283 лв. чисти - за 26 чАса седмично (задължително уточнявам това, защото в публичното пространство постоянно се спрягат брутните суми, та родителите винаги са недоволствали: ааа, как не ги е срам, взимат 400-500 лв за 6 часова работа, а пък се оплакват! Ето ви още един, изкуствено създаден и крайно некоректен конфликт между учител-родител) След стачаката заплащането ми се увеличи ... на 330 някъде. Хубаво,а? 50 лв на пръв поглед, никак не е зле. Да, ама не! От тази сума се започваше орязването (учителите тук знаят как е) - нещо като "глобички" след крайното оценяване - колега те оценил низко - махаме точки, не си организирал екскурзии, примерно - махаме точки, оплакване от недоволни родители, че си ги извикал да кажеш, че детето им има опасност да изпусне нишката на обучението - кълцаме заплата. И така нататък. Аз пресметнах, че ако (хаха, и аз не се придържах към глупавите учебници) продължавам да се придържам към качеството, към което се стремях, рискувам да вземам по-малко парички, отколкото преди 'увеличението'. Затова се махнах. Сега, съвсем да вегетирам не съм съгласна, при това да се намирам във вечни конфликти с учители,родители, системи... ТОВА всъщност представлят въпросните делегирани бюджети. Поне така бяха замислени, без обществото да бъде уведомявано за ненужни подробности. Признавам си без бой - не съм информирана достатъчно,за да знам, дали досега нещата стоят по същия начин. Ала едва ли са много различни... Нека учителите тук да ме оборят, ако не съм права.

Но, да предположим, съм млада мацка, завършила скоро. Имам, да кажем, перспективата да взимам чисто 450 лв като започващ учител. Плюс главоболия с родители, плюс безсънни нощи заради ученическите номерца, плюс завистлива и сплетническа среда сред колеги, плюс съжалението в очите на познатите ти, когато си казваш професията.
Друга перспектива - секретарка за 500 лв, плюс карта за гр. транспорт, плюс тийм-билдинги и висене след работа по модерни кафенца с колеги, плюс безплатен телефон, плюс зъболекарски прегледи, плюс възможност за някакво кариерно развитие и заплащане...
Всеки здравомислещ разум би избрал второто - защото мисленето на младите сега е преди всичко прагматично насочено,с известен егоизъм към собствените перспективи. Няма как да искаме да се притекат млади, а също и качествени учители в училище, ако те не бъдат стимулирани предимно с уважение...

Ок, да кажа и друго. Зная за една директорка на квартално у-ще в Люлин, която мин. година беше употребила по много мил начин излишъка в бюджета на училището си: беше направила тийм-билдинг за учителите - няколко дни в луксозен хотел във Велинград, където най-официално и уважително им беше подарила телефони, с планове в мрежа, които такси поема бюджета на училището.
Браво на нея - страхотен жест и умна мисъл. Но такива директори са ужасно малко...


Мили мами, часовете по физ. възпитане до 7 клас са минимум по 4 чАса седмично. Хич не е малко.
А аз наскоро открих и една друга хубавиня.
Има една темичка, закована е над нашата тук - Как спортуват нашите деца - нещо подобно е. Исках да видямнения и възможности за спорт през лятото за моите калпазани. Моля ви влезте, прочетете последните 5-6 странички.
Оказва се, че държавата е направила нещо чудесно в тази насока - затлъстяването и обездвижването - има абсолютно безплатна програма за спортуване на ученици през цялата година. Финансирането е от страна на държавата, явно от европейски проекти. Реално, това е нещо прекрасно - включени са и доста интересни, както и скъпи спортове. Не виждам,какво повече има да искаме от държавата в това отношение... Освен, да поискаме да ни преместят стадионите да са по-близо до вкъщи  

О, това е различно. Децата масово ходят на уроци по език, но не за да успеят да наваксат с училищната програма. Ходят, защото в училище езикът се учи много повърхностно и затова който иска да го научи наистина учи допълнително.

Черна станция, сега ти си наред  
Искам да ти кажа, че безкрайно много уважам начина ти на мислене в повечето случаи. Попадала съм на безкрайно логични, интелигентни твои идеи. Ти си голям мозък, наистина!  

Но в този случай искам и да поспоря. Защото на теория - да, съгласна с теб. На практика, обаче, нещата стоят малко по-различно. Не знам откъде, но имам спомена, че твоето дете в момента не е в 7 ( клас, ами в 6? Така поне си спомням, моля да ме извиниш, ако греша. Но ако пък детенцето ти не е минало през изпитанията на 7 клас и изпитите, нормално е да си такъв перфекционост - просто не си се сблъскала с цялата система, в детайли  


В задачите е  вината   Не в децата, не и в учителите. Нека олимпийските задачи да бъдат решавани от именно тези свръх заитересовани деца по предмета - по олимпиадите, там им е мястото. А кандидатстващите деца не са с претенции за олимпийци, те искат само да попаднат в желано училище, което често е с хуманитарен профил, и който хуманитарен профил често децата търсят, за да се отърват именно от математиката. Не е честно спрямо тези деца да бъдат затруднявани със задачи за олимпийци. А и тогава изпитът по мат ще заприлича на нещо като "Стани богат" - всеки стига до определена средна сума, след която шанс да продължат имат единици участници.


Първо, в повечето случаи няма нерви, зор и чанч. Именно заради това записваме децата в школи за подготовка, защото нямаме възможност, време, квалификация сами да се занимаваме с тях. Моите деца ги пуснах... и не съм се занимавала изобщо. О дааа, имаха известни затруднения, всеки в своята си област и да - не ме е срам да си призная, че целта на тези курсове беше именно да догонят най-добрите, по този начин да им се увеличи шансът за желаното училище. Да, родилски амбиции имам и не виждам лошо в това. Аз напротив, тази фраза я възприемам позитивно, обратното - родителската незаинтересованост ме изнервя пък мен.
Защото щерката миналата година нямаше да изкара 4,70 на мат без тези школи...
Защото синът ми нямаше да добие за мен небесно висока оценка на преразказа,ако не беше при учителката по БЕЛ. (Той е напълно инвалид в писменото слово, ама честно ти казвам! Грамотен, но неумел)

Знаеш ли, той ми сподели нещо много интересно след изпита по БЕЛ. Аз му задавах безкрайните въпроси, които ни вълнуваха: Колко дъщери написа? Името на бащата как е? Племената как се казваха? Какви архаизми използва? Колко страници написа? Стигна ли ти времето да провериш? Ами правописни грешки да коригираш?
Той ми каза такива неща: Не съм писал брой на дъщерите, също името на бащата, дори не го помня. Племена - само едно племе беше необходимо за преразказа, него го запомних и си го записах веднага, но сега не го помня. Архаизми съм заменял или въобще съм изпускал тези ситуации, където са споменати. Написах страница и половина, да, проверих всичко и съм писал четливо.
Аз: (изтрещяла, полудяла, в паника, защото във форума всички сверяваха брой дъщери, имена на племена, бащи и роднини, всеки беше писал поне 2 страници, а много деца и повече, недостиг на време и пр.) Ами, ех, дано поне 4 да изкараме, ще бъда щастлива!
Той: Мамо, тези факти въобще не бяха необходими. Мисля, че Министерството поставиха много хитра задача с този преразказ и искаха да видят реално, докъде сме усвоили теорията за писане на преразказ. От курсовете сме учили така: преразказваш от името на герой, значи обемът значително намалява - ситуации, на които не си бил свидетел не е нужно въобще да бъдат споменавани. Броят дъщери - също. Ако преразказвах от името на бащата, щеше да има значение, но Вида няма нищо общо с неговите разочарования по този повод. Името на бащата не ми беше нужно. Аз преразказвам от името на Вида и не е естествено да го назовавам по име. Просто си написах синоними на думата 'баща' и съм използвал тях. Същото и с племаната - "Моето племе" и "врагове", "нападатели", "чужденци" върши прекрасна работа за изход ит ситуацията.

На мен всички негови аргументи ми се видяха крайно разумни. А къде беше научил всичко това? Не, не е в училище. Не и от мен. Специалист, които има опит с множество изпити, който знае, какви са реалните изисквания - само той може да даде напътствия за правилна реакция и в трудна изпитна ситуация  
Аз обаче, Тома-Неверни, отидох да видя този преразказ (все мислех, че е станала някаква грешка!)
И наистина - в него имаше съвсем малко червеничко, основно бъркане на членуване...
Може човекът ми да не блести с художествен изказ, но курсовете са му дали възможност да се справи с истинските (според него) изисквания.

И - не на последно място - не смятам, че е скъпа допълнителната подготовка   Съвсем в рамките на разумното е, всеки би могъл да си позволи тази сума, особено когато тя се заплаща на части.


Определено, да - материалът в изпитния формат на 2009 беше преподаван... така да се каже - от задачите 'със звездичка'. Сигурно много учители в България са минали и през тях. Но! Такъв тип задачи бяха само леко засегнати, ако остане време. Знаеш ли, ако отвориш учебник по мат за 7 клас, ще разбереш. Ако разбереш пък, че часовете по мат (задължителните) в 7 клас са 4 седмично и започнеш да броиш, ще установиш, че ... си пасват точно - един урок за един учебен час. Ако ли пък извадиш празнични дни, разни неучебни, а и тези дни, които са след изпита по мат... тогава уроците са повече от предвидените за тях часове   Тази калкулация нашата математичка имаше доблестта да ни направи още на първата род.среща. В допълнение - материалът, наблъскан в уч. програма на 7 клас е изключително разнообразен и труден. Няма време не само за качествено разяснение, но и за упражнения. Математика без упражнения? Е да, сигурно децата от Кенгурата могат и без тах, но... не и простосмъртните.
Именно така се получи на предния изпит - труден материал през годината, а изпитът - със сложност за деца-кенгурчета.
Чак пък толкова завишени изисквания към отсявката за мен е напълно излишна.


Квесторите бяха непознати! Просто имаше немърливост от тяхна страна. Трябва да се коригира именно отговорността на квесторите, и няма никакво значение мястото на 'срещата'.


Не, това са точно старите идеи!
Нека си припомним,защо се въведе единно класиране и изпит за всички гимназии.
По соца беше така - ходиш навсякъде, взимаш изпити, а администрацията на училищата впоследствие приема деца, които са "свои", които са си платили, и няма значение реално кой как се представил на изпита - лесно беше манипулирането на резултатите и лесно ще е винаги! СМГ 5 клас тази година мирише баш на това  
Категорично съм против да се връща старата традиция на прием по гимназии. Убедена съм, че има ли начини за злоупотреба, злоупотребяващи лица винаги ще се явят и начин винаги ще намерят.


Подкрепям напълно!  


Абсолютно съм съгласна - именно методическите подходи куцат в съвременното училище.
Моите деца, например, намразиха българската история - от 5-6 години подред дъвкане на едни и същи безумно сухи факти, без причинно-следствени връзки. Да не говорим, че не знаят в 7 клас що е Европейски ренесанс, кога са започнали и свършили Двете Световни войни и къде е била България в Световната история. Това е недопустимо! Именно това е заличаване на национална гордост.

И аз се придържам към мнението, че понижаването на качеството на образование у нас е целенасочено. На Европа й трябват полски работници, детегледачки и строители, а не високоплатени квалифицирани специалисти...  

Мамо Цоцоланке Благодаря за новата темичка, много неща сте изписали момичета връщам се назад да ви чета!

Сандалке, чисто хуманитарни училища в България почти няма. Аз се сещам само за НГДЕК Има математически, икономически, професионални и обикновени. Езиковите гимназии не са хуманитарни училища. В тях влизат деца с математически умения, но с проблеми по БЕЛ, а също и деца с умения по БЕЛ и проблеми по математика. И двете групи деца са еднакво онеправдани. Най-добре са тези, които са добре и по двата предмета. Аз настоявам за трудни задачи, но СЪЩО ТАКА и за труден изпит по БЕЛ. Нека и едните и другите да имат шанс. Но няма да е на добро, ако и двата изпита са лесни. Ако се дадат лесни задачи това ще даде незаслужено предимство на децата с талант по БЕЛ.

За уроците не виждам противоречие между нас. Всяко усилие и всяка форма на допълнително учение дава резултат. И затова всички ходят на уроци - едни за да наваксат, а други за да не позволят да ги догонят. Но докато желаещите са повече от местата уроци ще има, защото всеки иска да си увеличи шансовете за добро бъдеще. каквато и да е системата ще има уроци.  

Относно примера с изпита в СМГ. Може би е имало някакви манипулации, но такива винаги ще има. Но факт е, че наистина добрите деца са си влезли заслужено. Прецакани са евентуално последните десетина деца. Е, се ла ви. Но СМГ си е подбрала най-доброто.

Сандалке,   

Саш, няма да стане така работата - с едно формулиране, подписване, изпращане.
Напротив - трябва постоянно 'бомбардиране' на конкретно министерство с еднакви сигнали от различни хора - този метод е значително по-ефективен. Казвам го от опит, участвала съм в няколко акции за различни промени.

А след като мине 'бомбардировката" - тогава трябва и официално описана петиция, подписана лично от много хора, внесена реално  и заведена под вх. номер и след това вече ако не се вижда работа по исканията, редно е да се направи и сбирка под протестна форма, да се ангажират и медии, които да следят проблема... По-трудничко е, отколкото изглежда, но пък досега това е единственият реално ефективен метод, който съм наблюдавала.

А смисъл винаги има, и той е за всички  
Кой беше казал нещо много хубаво, май Р. Кеннеди: "Когато помагаш на другите, даваш на себе си"

Относно задачите- не може и не бива всички да са трудни. Тогава, какво правим?
Винаги и на изпитване, контролно, изпит трябва да има задачи за 3, 4, 5, 6.
Да, редно и да има трудни задачи.
Сега аз да ви задам един въпрос
Какво разбирате под "трудна задача"...

Ето това  и аз подкрепям категорично 

При положение, че изпитът е задължителен за всички (1-ви модул), не е коректно към останалите деца - тези, с по-ниски амбиции и с нежелание да продължат обучението си въобще (Знаем, че се възнамерява от другата година задължителното образование да стане до 7 клас...)

Просто няма смисъл да се чанчат всички над задачи със завишена трудност.


Аааа, не така!   Не е законно, най-малкото, не е редно да има нечестен прием.
Какво значи "прецакани"?!?? Това не е аргумент нито за децата, нито за родителите им!
Живеем в демократична страна, която има претенциите да е част от общност, в която законите се спазват.
Време е прекалената бруталност поне да секне.