121 Тема за Българо-Американската дружба и бебета! Пуш, бейби, пуш!

Норчи, само не искам да помислиш въпросът ми за заяждане или нещо подобно! Моля! Но все пак наистина ли мислиш, че идвайки в чужда страна и "почвайки от нулата" стандартът ви на живот автоматично ще е по-висок от този в България!?!

Питам те, защото оставам с впечатлението, че доста хора пристигат с такава нагласа...

... аз самата бях идвала на няколко пъти за около 3-4 мес общо преди да имигрирам и някак си бях наясно, че ще ми трябват години, за да достигна стандарта си от БГ (тук съм 4-та година, съпругът ми - 11-та, вече и двамата с местно образование). Все още сме далече от БГ нивото, защото за мен поне достъпните карибски ваканции съвсем не са мерило за стандарт!

Та въпросът ми може да бъде отправен и към всички други момичета - колко време ви отне за да достигнете БГ стандарта след емиграцията и почването от нула!?

Agent, много трудно да се отговори на този въпрос, особено за такива като мен дето невръстни са дошли. Не знам какво да сравнявам наистина?

За мен е трудно да сравня стандарт, защото не мога да меря ходенето си по кръчми в България със сегашните си приоритети. И изобщо целият ми начин на живот се промени, заради порастването, не толкова заради имиграцията. Та не знам.

Атти, точно се връщах да допиша, че за млади и невръстни студентски души въпросът ми просто не е релевантен   изпреварила си ме!

И Бубе, да, много коректно отбелязваш, че като смениш приоритетите с течение на годините е хммм безполезно да се сравняват ябълки с круши!

Но има хора, които пристигат тук вече възрастни и формирани, със семейства и деца и някак си си мисля, че приоритетите им не претърпяват такава промяна... не знам...

Вода от чешмата, филтирирана, но аз и нефилтрирана пия.

Нюйоркчанки, има ли наистина торнадо? При нас има уорнинг, аз съм опаковала една торба и съм готова да слизам в мазето, ако трябва. Светкавиците са страшни.

приоритети много лесно се редят в началото - поглеждаш си бюджета и започваш да смяташ какво можеш да си позволиш...
моят съвет е да наеме нещо временно съпругът ти по своя преценка, а когато ти дойдеш и се поокопитиш, заедно да избирате по-постоянно жилище. не навсякъде в щатите водата е флуорирана. на каква кола ще попаднете си е чист късмет, първата определено трябва да можеш да си я купиш с кеш, не мисля, че някой ще ви даде кредит в момента.

стандарта си от бг не мога да сравнявам с този тук - тогава бяхме млади и с едно единствено дете, при това бебе. грижите ни бяха съвсем други.

аз малко офф от темата

Бенс ...като каза за соникеър ,имам въпросче.Сега ги гледам в сайта им,4 вида показват - за венци ,за избелване на зъби и т.н -аз се спрях на Xtreme Essence ,другите дали си вършат работата както описват...например тази за венците ?!
Ние сме от години със орал Б  и аз все оглеждам Соник но другия месец имаме годишнина от сватбата и ми се видя хубава идея да си направим такъв подарък .Ако си ползвала Орал Б   как би ги сравнила със Соникеър?!

леле Ван...много лошо сте се научили с човека, и дето викаш както си тежат гръб няма да ти остане.И моята госпожица си похапва доста добре (пу-пу) и си тежи ,мен си ме боли гръб от нея въпреки че на ръце само я храня общо взето и я пренасям от място на място.

Аз ви изтървах няколко теми, но сега слонски ще се намърдам

Проблема с водата ми е актуален. Преместихме се в нова къща, и водата е отвратителна, просто нетърпим вкус. Не разбирам много-много, но къщата е сравнително стара и собственика не я поддържа много, дали е възможно да е от тръбите и някой знае ли как може да се провери... Иначе в момента не филтрираме единствено тази за къпане, толкова е гадна


Личните ми наблюдения са, че 80% от 20-и-няколко-годишните в БГ мечтаят да емигрират. И се мъчат със зъби и нокти (оня ден една приятелка ми разправяше, че намерили еди каква си фирма, дето им обещала работа и визи за Канада, за скромната сума от 10 000$, и те били навити да ги дадат парите.) Ако не успеят, от тях ще станат едни огорчени българи. Ако пък успеят, от голяма част от тях ще станат огорчени емигранти - защото, за съжаление, нищо не е като по филмите, и нищо не се оправя автоматично, само защото страната е различна. Затова като ме питат как е живота тук, така и не стигам до хубавото (не че го няма), все негативи - има прекалено много митове за развенчаване

Когато обявих, че се местя тук за постоянно, няколко човека казаха със завист: Их, уреди се! Какво точно съм се уредила, така и не разбрах...
Стандарта ни засега е подобен, без съществени разлики, но все пак нямаме деца все още. В професионално отношение почвам от пълната нула. Пресен емигрант съм

Истината за мен е, че емигрантския живот не е лесен. Но ако подходиш с минимални очаквания, предрасъдъци и опити за стереотипизиране, става доста по-лек.

Норчи, според мен трябва да внимаваш с розовите очила. Всичко си идва на мястото, но не отведнъж и не от първия месец.

Аз иначе съм край Пети, на запад от Чикаго и съм доволна. В самия град не съм живяла, но ако с нещо мога да съм полезна, ще се радвам да отговоря и на по-конкретни въпроси.
Леко преместване!

Вода пия само минерална и изворна - и в България, и тук. Знам мненията ви по въпроса, но това е моята малка мания, от която не се отказвам. Чешмяната ми мирише и има вкус.

Агентке, осъзнавам, че съм изключение, но нашият стандарт, например, се вдигна веднага. Не сме живяли зле в България с мъж програмист, но стартът в САЩ беше много различен заради бенефитите на МС. Аз самата си бях студентка там и още съм студентка тук, промяна голяма няма.    Не знаем съпругът на норче с каква професия е и на каква позоция - всичко е възможно да се подреди много добре за тях. Стискам им палци да се адаптират лесно и ще цитирам едни многоЗнайко от ол бг форумите, който хем много ме дразни, хем често е прав. Написа ми: и умната, защото грешките, направени в началото болят много повече и емоционално, и финансово, и всякак. Тогава не го разбирах.

Госпожица Нели,избра ли цвят за коридора?  

База на сравнение Бг-Щатите,та ако щете и Франция трудно намирам,защото както вече казахте,приоритетите,годините,семейния статус са различни.
Не съм онова 18 годишно девойче,което си хвана куфарчето и с пари само за няколко месеца  замина за Франция. Започнах от нулата,началото беше трудно,както емоционално,така и финансово,но 6-те години във Франция си остават най-хубавите и най-смислените ми.
За разлика от Фр,в Щатите дойдох на готово - обзаведено жилище,заредени кредитни карти,без притеснения и необходимост за намиране на работа,страхотен човек до себе си,спокойно ежедневие,държава,в която се чувствам страхотно - И да,смятам,че го заслужавам.След масата трагедии в живота ми си оставам един хепи човек.

Та Норчи,първата година ще е динамична,с приливи и отливи в личен и професионален план,но това е етап,който трябва да се мине,за да има по нататъшно развитие.Бъдете реалистични,търпеливи и всичко ще е ок.Успех.

Тити, от къде барна" Девин"?

Ta така момичета,да хвърля малко светлина в тунела и да спирам,че да не ме помислите за някое лудо мрънкало.
Значи  , били сме преди в САЩ и знаем горе-долу какво представлява живота там.Казвам горе-долу ,защото първо беше преди години,второ бяхме почти на село(поне за мен) и трето тогава бяхме с други приоритети,нямахме дете,дори не бяхме женени,не ни пукаше много какво ядем и пием,къде спим и живеем.Тоест много неща ни се виждаха много евтини за стандарта на живота там,но никога не съм се замисляла ,че не са качествени да речем.Тогава бяхме по купоните,екскурзиите и т.н.И въпреки,че сега като се сетя беше весело,никога не ми е харесвал живота там,нито хората-мисленето им,манталитета им,винаги нещо ми е липсвало и то нещо голямо...за това и се прибрахме в Бг,а не останахме нелегално както всички познати тогава.Макар,че за 5-те дни прекарани в Чикаго,мъжа ми се влюби и каза,че иска да живее там някой ден....аз и дума да не чуех изобщо за САЩ.Като се прибрахме доста разочаровани останахме от някой неща,но не съм съжалявала.Никога не сме били супер добре финансово,дори сме имали много черни периоди.Така,минаха години,родих и тотално се промених.Преди мислихме предимно за ядене ,пиене,купони,къде ще отидем,с кого ще се видим и т.н.А сега мисля само как да живея по-хармонично,спокойно,весело и здравословно.И всичките ми виждания тотално се промениха.Междувременно пък мъжа ми все повече се отчайваше от живота тук,може би година и половина или две бяхме наистина зле финансово и той така тайничко 2 години подред си пускал лотарията.Миналото лято ме изненада с плик.Първоначалното ми мнение беше 100% против,но за последната една година реших,че това е подходящ момент да почнем от начало,да се опитаме да живеем както искаме,да дадем някакъв шанс на детето си,някой ден то да избира къде да живее,а не да ме обвинява вечно.Както и реших,че трябва да направя компромис,все пак това е мечтата на мъжа ми ,а и късмет.Винаги можем да се приберем.И така постепенно се замислих за дупки по улиците,боклуците навсякъде,цигарения дим по заведенията,отегчените работници по всички институции и т.н.и т.н. Знам че всеки може да изреди поне 10 големи минуса на Бг. но в момента не се сещам,какъв парадоксТа както казах последната година купувам много по-малко неща,но по-качествени във всички отношения.Лошото е просто,че си мислих,че там тези неща ще са много по-достъпни,отколкото са и че ще мога да си позволя по-малко такива,но наистина хубави,това е!!!

Норчи, аз знам, че вие сте си решили, но все пак да те предупредя, че тук си върлува рецесията и много хора са дълготрайно безработни и разчитат на помощи. Онзи ден, след много спорове, Конгресът прие отново да се продължат помощите за трайно безработните, защото иначе хората ще умрат от глад. САЩ не е социална държава и не очаквай кой знае каква помощ, особено като новопристигнала.  Най-важно е да имате работа и достатъчно пари като за начало.

Успех!

Във Фонейшата има и големите бутилки