ФЕВРУАРИ 2007

Честит ти тодлър и як ти кръст!! Голяма радост е това, ееей! Я кажи, по-рано ли проходи Маринка, в сравнение с Никол, или как?

М/у другото, и мене ме превъзпитават най-редовно: това не е добре да се казва, тук не е добре да си слагаш краката и пр. и пр. Добре сме ги научили, значи...

Мяу,
Никол пропълзя много рано, по-рано се изправи, но по-късно проходи на годинка и 4 месеца се пусна, абсолютно стабилна и хич не падаше.
МАрина пропълзя преди един месец, но има страшен мерак да ходи. Просто я е страх, иначе навъртаме километри за ръчичка. И съответно по-рано се пусна, и досега е падала страшно много пъти + едно падане през решетката на детското креватче, което още не мога да си обясня как стана, все пак и стига до гърдите.
Никол е по-страхлива и по- предпазлива. Съответно по-малко травми.
МАрина е малко като мене като дете, пада, дрънка се, продължава. Моята глава за първи път е шита на годинка и половина, така че чакам включване. 

Сега си спомних за Никол, да. Питам, понеже Калина е/беше също като нея, пък се чудя има ли някаква логика и връзка в прохождането на едната и другата, но явно може и да няма.

Ох, пепел ти на езика! Дано не се стига до шиене на глави!!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН МАРИНА!!!
И вЕрно як ти кръст, ама ти си знаеш вече  
Bibi2202, не можеш да се караш с родителите, понеже ако детето говори такива думички, значи от тях ги е научило и е абсолютно безсмислено да говориш с такива хора, понеже ще получиш в отговор "ти твойто си глей", но малките мишки много добре знаят кое е правилно и кое не. Просто това било период от развитието им, първо е физическата агресия/самозащита, като ритане, бутане, скубане, после идва вербалната (дето ни трови нервичките), нооо това не е всичко, чака ни още по-гадно (особено мъжките майки) - оригване на масата, явно и силно пърдене и подобни простотии. Една позната с дете на 8 години се жалваше, че и трови нервите с мощно пърдене на обществени места  .

  Честита първа годинка на Марина, това е най-веселият празник според мен, така чакан  , жива и здрава да ти е, винаги да грее усмивка на личицето и да ви създава по-малко грижи (ако може и да пропусне шиенето на главата  )

Еее недейте така бе, хора.  Може от някъде да ги е чуло - я от площадка, я от филм,  не е задължително в къщи да се говори така.
Сега телевизиите изобилстват от цветущи филми и предавания.

joya, честита ви рожденичка! Да е здрава, игрива и много щастлива   
точно по темата - снощи Дани идва при мен и обяснва "Мамо, тази Мини (въображаемото другарче) не ми дава топката и  аз й казах, че е голяма мръсница"  .... бях буквално така . При положение, че все още не ходи на градина и смея да твърдя, че не си говорим така вкъщи  Разбрахме, че такива думи не се говорят. Днес се засили, но още на "м"-то спря, защото било лоша думичка 

Ох и вие ли си имате въображаемо другарче? 
Ние си имаме цяла рода  Едни баба и дядо и един Антон, на който постоянно звъни по телефона 
Ама и какви истории ни разказва за тези персони, имам чувството, че ги познавам вече хихихи.

Момичета, не съм ви чела последните 2-3 страници, но бързам да измрънкам (а ми се реве с глас), а после ще чета!
Не се справяме с градината. Изобщо и по никакъв начин и ме плаши, че от ден на ден става все по-зле. Според учителките в градината, деня на Пламен минава спокойно. Играе си с децата, храни се добре, спи спокойно на обяд, имат чудесна комуникация. Когато отивам да си го вземем винаги е спокоен, усмихнат и си играе с децата. Но сутрин ... Сутрин е някакъв ад. От вечерта преди да си легне започва хленч, рев и мрънкане как не иска на градина. Сутринта вече преминаваме в истерия. Особено в самата сграда, когато си види шкафчето. Не плаче, а се дере, хълца, квичи, дави се, повръща, тръшка се по земята, бие, рита, пищи .... Докато някой насила не го набута в стаята. Вътре истерията продължава. Днес стоях на стълбите и слушах около 15 минути. Не спря...
Ужасно е. Инат, опит да се наложи, но има и друго, което пропускам. 
Говорим много, непрекъснато и почти само за градината напоследък. Разказва хубави неща за там, има си приятелка, хубаво им готвели, харесва госпожите, но не ще да ходи. Като го питаме защо си измисля някакви глупави причини, че децата му шумяли, госпожата се карала на лошите (на него не), искал в къщи да си стои по цял ден. Пробвахме с награди, наказания, увещания, молби... всичко каквото се сетим. Не помага.
Помогнете ми с някакъв съвет. На края на психичните си сили съм ... 

Ooooo Уишчееее 
Като ти четох поста се сетих за сина на една моя колежка. Всяка сутрин и той така правел - дране и повръщане. Месеци наред продължило. Водила го по лекари - нищо. Докато една сутрин й прикипяло и го напляскала и поведението му се променило веднага.

Пиша го това и си мисля, ако на мен се случи дали бих реагирала така ...незнам. Аз не съм чак толкова търпелива, колкото тази моя колежка. Значи за да се стигне до там, явно се е чувствала изчерпана от към търпение и идеи какво да прави и как да го уговори, че в градината е хубаво... Не те съветвам точно това да направиш, просто ситуациите ми изглеждат сходни и споделих чужд опит 

Големи манипулатори са децата, и колкото растат по-трудно се залъгват. Аз също имам притеснения за Ивка как ще приеме градината. С яслата мина леко, сега е много нахъсена да ходи, но знам ли я, както бързо й се "врътка" настроението 

Уиш, ако си сигурна че детето през деня е спокойно и не реве, тогава Сиер е права,
обаче ако имаш съмненя, моето мнение е че насила хубост не става.
НА много добра приятелка, детенцето тръгна миналата година, с голям рев. ГОспожите и казваха, че детето яде, че е спокойно, и всичко е наред, а тя вечер като си го взимаше детето апатично, вкопчва се в нея и не иска да ходи. Сутрин истерия, вечер кошмари. Издържа две седмици, защото майка и, и мъжът и я пресираха. НАкрая се осъзна. Спря я от градина и детето отказа цяла зима да излезе от вкъщи, ни на разходка, ни на магазин, ни при деца, абсолютно се затвори. С триста мъки пролетта покрай Никол и една танцова школа я изкарахме, та се освести.
Сега септември покрай другите деца и тя тръгна с голямо желание, на третия ден отказа, пак истерии, направо като изплашено животинче, на 4 ден като отивала да си я взима, лелката се изпуснала, че детето се стреснало защото госпожите крещяли, не директно на нея, просто се е стреснала.
И сега ходи на занималнята на която Никол беше миналата година, нито плаче сутрин, нито има проблеми, но и госпожата е страшна.
Така че изписах всичко защото не винаги трябва да се вярва на хората около теб. Ти си познаваш най-добре детето и ти трябва да прецениш дали се глези, или е нещо по-дълбоко. Говорете, опитай се да гонакараш да ти обясни защо сутрин плаче, след като после му харесва.
Аз поне така бих постъпила.
Успех!

Привет момичета,

Следя си редовно темата ама нещо все не намирах удобен момент да пиша, но ето сега ми дойде музата да се излея. При Марти има съмнения за намален слух вследствие на уголемена 3 сливица. Искат операция, ние обаче нещо не сме навити и сега пробваме да оправим нещата с хомеопатия. Определено има подобрение, включително в посоки, които не очаквах като например върна му се желанието да се храни като хората. Аз вече се бях предала и ядене сервирах само за нас и той ако иска нещо си взимаше... Вече 3 ден след взимането на хомеопатичното сам си иска и държи и на него да сипем. Тази нощ спа много спокойно, почти през цялото време със затворена уста... Постоянните гъсти сополи рязко намаляха. Другата седмица ще го водим пак на УНГ за промиване на ушите и дано резултатите да добри.
И тъкмо се поуспокоих , че при Марти нещата вървят на добре и хайде ново пет. При Ники има съмнения за атопичен дерматит. Лошото е, че педката видя обрива каза това е атопична кожа. На моя въпрос какво означава това, дали говорим за АД, тя каза "Да, това е АД", но му хакна ваксините и каза да сменим козметиката с А-ДЕРМА, за да сме овладели обрива навреме. Оказва се обаче, че при активен АД обрив не бива да се ваксинира... След доста четене сега мажа с балсама на др. Тайс (има подобрение), поръчах и един гел с алое вера, и разбира се ще се водим при хомеопата, защото само така може да има трайно подобрение.
Wish, кой го води на градина? Ако си ти, пробвайте да го води таткото. Ако сте гледали филмчето за Немо, гледайте го пак и му покажи как Немо и неговите приятели ходят с нетърпение и желание на градина/училище От книжките и филмчетата за Франклин също има подходящи. За сега това са ми идеите.
И като си говорим за ДГ, да си кажа, че колкото бях доволна от персонала в яслата, толкова сега съм същисана от персонала в ДГ, а говорим за едно и също ОДЗ... Както каза Явор "не е важно ти да харесваш учителките, а Марти", ама пусто шесто чувство ...

wish-ка, според мен няма начин да не се мине през Хистеричен период. Просто трябва да са ти здрави нервите, което ти и пожелавам. Този период може да продължи и до Коледа, дет се вика, но ще изтече и всичко ще свърши. 

Тъй кат те чета, работите са наред, просто гевезлък за пред теб/вас. Само не разбрах какво имаш предвид под „...но има и друго, което пропускам.“ Смяташ, че има някаква скрита причина да се държи така ли? Това ли е инстинктивното ти усещане?

Повтарям горното с вариации, но описаното от теб е съвсем обичайно поведение за дете, което до 3+ е гледано от мама вкъщи. Неприятно е, отчайващо е, но е нормално и трябва да се изтърпи (освен пък ако не решиш, че напляскването е решение).

Другото важно е да престане да ти пука, ама наистина. Пламъчко усеща, че се тормозиш и това го „храни“. Просто убеди себе си, не него, че всичко е наред, и че ходенето на градина е нещо важно и най-вече добро.

Ако има възможност друг да го води, напр. татко му, това е доста добро решение. Мисля, че вече сме споменавали, че бащите се оказват по-дебелокожи и трудно манипулируеми от нас.

Според мен той не може да обясни защо плаче, това е чиста емоция. То ние възрастните не можем, та мъниците ли. Освен това, според мен трябва да се следи поведението му обаче не в рамките на 1 конкретен ден, а в продължение поне на месец. Тогава вече със сигурност ще знаеш накъде отиват работите.

Накрая ще спомена, че пиша и споделям до голяма степен собствен опит, при това негативен опит, поради ред причини. При нас нещата най-после взеха да се оправят -- година след началото, и го казвам с половин уста, не смея да се похваля от суеверие! И година след началото, все още има мрънкане и уговорки. 

(Ще вметна само, че за мен много по-неприятен беше периода на затваряне, с чинно изпълнение и подчинение, но без грам емоция и реакция. И той отминаВА, още не е съвсем, но съм оптимист).

При вас няма да е така, повярвай! Скоро ще се похвалиш, че пак търпението е спасило дереджето.

wish, като чета твоя пост все едно аз съм го писала    Е да ти каза че при нас беше и по - лошо, още преди да съм я събудила ставаше от леглото и ме питаше дали ще ходи ( тази мисъл според мен да ходи на детска гради я държеше в напрежение ) . Докторката след последното и разболяване каза да не я пускаме на детска градина, че и се срина имунитета 3 месеца , и бяхме решили да я пуснем от септември,  колкото по наближаваше момента толкова повече говорехме, колко е хубаво и как ще си играе с децата , колко са добри госпожите и такива неща, но от всичките разговори единственото, което постигнахме е да става сутрин преди нас и да ни пита дали ще я водим с тъжно и притеснено лице. Та така взехме решението да я отпишем за сега, след като и казах че е още малка и няма да ходи на детска детето се успокой. А и на мен учителките ми казваха, че само сутрин се лигави, а после си закусвала, обядвала и спала, но аз ги хванах в лъжа, казаха ми че е яла юфка а моето дете такова нещо не яде ( знам че  там всичко ядът, ама тя направо повръща като го сложи в устата, а и вечерта си я взех преоблечена била повърнала, е как няма да повърне като не го яде това нещо  NeWS78 , а бях казала като не иска да яде да не я карат насила )    Вече мина половин месец след това наше решение и не съжалявам за избора си, има време да става рано нека сега се наспи, разбира се защото има кой да я гледа, ако нямахме помощ не знам как щяхме да се оправим. Леле олях се с писането.   

Уиш не ти е леко..! След като си прилоила всички схеми с позитивното отношение, филмчета от типа на Немо и Франклин, песни сутрин и по пътя за градината,пълен непокисъмкъм фразата "не искам на градина" и все още нямаш резултат, тогава намери му другарче.. това също е много успешна стратегия.. когато има дете с което обича да играе и са си приятелчета нещата стават лесно... разпитай с кого играе в градната.. говори с майката и я помоли за съдействие да се срещнете извън градината няколко пъти в обстановка за игра.. нека децата се сближат.. надявам се това да помогне в желанието му за градина..
Бих те посъветвала да не говорите толкова много за градината вече.. вярвам всичко си му казала и той го е чул, но чувствата му са различни... не споменавай "градина" нито вечер, нито сутрин.. ако каже, че не иска да ходи - прояви разбиране към нежеланието му и му кажи, че сега ти е хубаво че сте заедно.. играйте вечер.. заедно.. сутрин го буди малко по рано, за да може да се излежава малко.. четете книжка ако трябва.. хубаво е да имате малко време за вас, а не да скача от леглото и да бързате.. не му се карай и не го бий.. носи го до градината ако можеш.. не се безспокой няма да е вечно така.. взимайте любима играчка от дома.. говори с госпожата като отидете да го взема до 2-3 мин след като ревне в съблекалнята.. не го увещавай.. просто кажи (в най-тихия момент от истерията), че довечера обезателно ще дойдеш да го вземеш..
Идея нямам кое от споменатото ще ти помогне.. избери това което най-ти подхожда.. дано скоро премине истерията..Успех!