ФЕВРУАРИ 2007

Ох грийна пропуснах те.. не мажи с нищо атопичните петна.. не подтискай обрива.. говори с хомеопатът и тръгвайте по бавния и труден път на лечение на АД с хомеопатия.. става бавно, но ако не си го подтискала ще имаш  успех - след година или повече.. зависи..
Увеличената сливица също се лекува успешно с хомео.. в което си започнала да се убеждаваш.. подходайте внимателно към промивките.. болка след тях не трябва да има, ако се появи такава веднага се свържете с УНГ.

Благодаря ти sky* 

green_dawn, пожелавам ви успех и стискам палци, лекарката да е сбъркала. За сливицата от личен опит, по-добре не я вадете. На мен ми извадиха сливиците и после една година през седмица боледувах от бронхит.
wish, хубави съвети са ти дали, но те са в случай, че детето се лигави. Причини за лигавене обикновено са твоята чувствителност или това че си в къщи и малката маймунка използва. Наблюдавай го внимателно симптомите за проблем са: нервност, затваряне в себе си, слаб сън (будене с плач през нощта), когато отидеш да го вземеш да тича през глава като захвърля всичко (всички бързат към майките си, но когато са спокойни не си чупят краката или пък ти носят да ти покажат играчки), да се държи за теб като пиявица буквално да ти виси за крака, да не говори изобщо за градината, да не споменава никакви приятелчета, в самата градина да не говори с никого, да не си общува и да не си играе с никого, да си седи сам и изолиран от другите, да няма приятелчета. Това са най-сигурните симптоми, че го малтретират и мъчат. Ако няма нищо от това, тогава горните съвети ще помогнат бързо. Приятелче е много добра идея, таткото върши чудеса, понеже знае, че ти си у дома, а таткото бърза за работа.
Всичко това ти пиша от личен опит и знам, ако учителките са добри до месец нещата се оправят. Най-сигурно се вижда дали учителката е добра по това как го взима. Ако го гушка нежно и опитва да го утеши, значи имате късмет и бързо ще свикне, също и ако опитва да говори с теб и да те утеши, ако обаче опитва да ти намеква колко сте виновни вие и как само той плачел тогава имай едно на ум. Най-сигурния показател са другите деца, оглеждай се когато го водиш колко от другите деца плачат, поговори с майките как реагират децата им в къщи.
От моя опит, с първата учителка, която ги биеше и малтретираше, се оказа че всички деца плачат и не искат да ходят, и съответно правят хистерични сцени от вкъщи. Ако другите майки не се оплакват и другите деца са добре, означава че имате всички шансове да свикне. Ако не се откри в гореописаното, тогава всичко е наред и просто бих ти препоръчала приятелче (в нашия случай подейства невероятно и за двамата), и таткото да го води (там не минават евтини чувствени номера). Успех ти желая и бързо да се оправите.

Боооже, момичета...
За какъв бой ми говорите, като на мен ми иде да му отвинтя главата направо. Така да ме вбесява с тоя писък сутрин, че едва намирам сили в себе си да продължа да говоря тихо и спокойно. Ето сега си прибрах най-спокойното и щастливо дете от градината. Не пожела да  тръгне с мен веднага защото искал да си дояде макароните (макарони в къщи не хапва, не близва, а ако случайно хапне - повръща) и чак когато приключи ми се изнесе от стаята със широка усмивка и танцова стъпка.
- Хубаво ли беше, мамо?
- Да, много!
- Игра ли си с децата, мамо?
- Да, с всички!
- Утре ще дойдем ли пак на градина?
- Да, ама ще рева!
- Защо ще ревеш?
- Защото ми харесва!

... Еми гад малка! Разговора се провежда в градината, а сега като се прибрахме започна да прохленчва, че не ще на градина, като постепенно се приготви да реве. Не ми издържаха нервите и му се накарах, наложих забрана за рязане с ножичка (любимо занимание) и гледане на телевизия , а той обеща че утре ще се държи прилично!
Лошото е че това обещание го чувам през последния месец всяка вечер. 

Ох, с тая Йовка ме съсипа от смях, пък докато се усетя що аджеба яде Йовка/ в нашия край има такова женско име/ , а то било юфка 

Изчетох ви всичките, и докато четях първия пост на Wish си гризях устните от притеснение и страх. От има няма месец водя Вики да види какво я чака в градината и още докато наближим сградата се повтаря описаното с Пламен... Умишлено я държах цяла бременност вкъщи, за да не ми носи болести, но сега в последните метри се чудя дали не съм сбъркала, че съм пред експлозия, физическа и психическа.... А Вики е супер комуникативна, особено с  деца, заприказва се с всяко дето и иска да си играят, не мога и аз да разбера, каква е тази бариера, която ги кара да се държат като диванета с влизането, щом им харесва всичко?
И да добавя малко от мен, подобна картинка имаме и със зъбите, имам предвид истерии, ритане, хапане.... Зимате имаше три мънички дупчици на долните кътници, успяхме да ги направим успешно при "Чичо Зъбчо". Но от няколко месеца същите зъби започнаха да се ронят. Сладко не давам, умишлено, а и аз самата не обичам. След три поредни ходения успяхме да сменим 3 детски стоматолога и да си носим 3 седмици готова дупка за пломбиране. Предложиха ми да и направят 7 !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! кариеса наведнъж с упойка, можете да си представите как се врътнах и си излязох. От тогава стомаха ми е на топка, какво да правя, нали все пак са млечни зъби, или да я мъча. Взех обаче решение, че следващото и ходене, ще е с баща и, аз нямам сърце да я гледам как се мъчи, с болка или без, не мога да гледам!
... накой да се похвали?

Милата Вики Дано намерите леко решение за зъбките. Съвет не мога да дам, за съжаление.
Green dawn, да пиша и тук - АД се лекува с хомеопатия. На Алекс чат-пат и се появяват някакви подобни петна, май от шоколад Минават по този начин. Няма и ваксини, де, освен двете от родилното.

wish, предай го на по-висша инстанция (таткото), тези се оправят с такива зверчета толкова бързо и ефикасно, че няма да повярваш. Категорично, другото което е много важно е да се е наспал вечер, сутрин го будиш по-рано та да има време да се излежава. Щом не е тичал към теб, значи няма проблем. Супер е, казвам ти от личен опит, малките хитряги използват всяка ситуация, просто знае, че си у дома по майчинство, че не ходиш на работа и все пак има минимален избор, дет се вика луфт за глезня. Затова се пробва, дали ще мине номера да си е в къщи.  А искат да са в къщи поради ред причини, абсолютна власт над играчките, нЕма ред (колкото и да се мъчим такъв като в градината не можем да създадем по ред технически причини), спи когато иска (ако иска), не яде това, не яде онова (в градината всичко омитат).
Милена*, наши познати имат същия проблем (не че ние не бихме имали същия), малката не дава да я пипне зъболекар, въпреки че намериха много внимателна, любезна зъболекарка, просто не дава. Тази зъболекарка ги е посъветвала веднъж на три месеца да идват с малката, тя преглежда зъбчето (до тази фаза са стигнали). Така са се разбрали, да идват и колкото разреши малката, но да свиква с лелката, кабинета и обстановката, пък и зъболекарката все пак да следи развитието на нещата. Според мен няма зъболекар, който да рискува да вкара работеща машинка в устата на разярено дете. Това е невъзможен риск.
Айде пак експерта се изказа  , бЕгам експертно да работя, че клиентката експертно ще ме изяде, лек ден.

Миленка, не само, че не мога да помогна, но и настръхнах, като те четях, щото и аз имам подобно зверче, което е с бая халтави зъби (преброих поне 4 кариеса, а има и зъбен камък доста, въпреки че зъби се мият минимум два пъти дневно, доста старателно). Но е и вярно, че Халята се храни много еднообразно и предимно със сладки работи (на всичко, освен на супите, се слага мед ), което за мен поне обяснява нещата, а като добавим и лош „зъбен“ ген, съвсем ти светва. Както и да е, аз все се помайвам кога и как да я водя, но още миналата година попроучих и разбрах, че:

1. Е много важно да се лекуват и млечните зъби, защото в противен случай може да се увредят зародишите на постоянните.
2. Е много важно да се ходи на детски зъболекар. Подчертавам детски, защото тук става дума за подход, но не само, а и за специфично оборудване. Дори съм чела, че кариесите на децата, особено в началната фаза, не се лукуват с машинка (предварително си казвам, че не знам точно как).
3. За жалост, лечението при детски зъболекар излиза много скъпо. 

wish, знам че хич не ти е смешно, но мисля, че с вчерашната случка поне стана ясно къде зимуват раците. Много ми хареса постинга на Боби, с тази забележка, че деца, които тичат към майките си, не е задължително да са малтретирани, а просто всяко детенце си реагира различно и му трябва различно време да свикне. От друга страна, това е наистина един от признаците, ако детенцето е малтретирано. Или, иначе казано, ако детето тича към теб, може и да не е малтретирано, но ако е малтретирано, то почти задължително ще тича...

sky* е предложила много смислени неща, което ме подсеща, че в нашия случай Лъвю води Калина и, нали сме си коткомани, броят котките по пътя. Вече не само на отиване, но и на връщане.

СкапАх се от работа нЕма начин, като отваряте такива интересни теми 
Сетих се какъв номер прави новата ни учителка (пак ни смениха учителката), сутрин като ги довеждаме държи вратата на стаята отворена, така виждат кой идва, възпитателката/помощник възпитателката обявява кой е дошъл и няколко по-близки приятелчета идват да го посрещнат. Признавам че усещането е много приятно като те наобиколят няколко сладурчета и започнат да си говорят с теб. И така приятелчетата винаги имат някаква нова придобивка (колички, кубчета) или пък играчки от вътре и ги носят да ги показват. Малкия толкова бърза да си играе с тях, че влиза полу-облечен/обут.

Ох а Никол кЪв номер ми сви, още се червя. Нали бях запалила фитила покрай обидните думи,
и вчера си взимам детето с одрана буза, започвам да я разпитвам и разбирам, че в градината има момченце Марти, което много я бута, бие, удря, щипе и т.н. Ама тя не ревала, а казвала на госпожата и тя му се карала, защото Марти бил много непослушен.
Но вчера много му се е обидила и така нататък. Аз заявявам добре маме, утре ще говоря с госпожата и Марти повече няма да те тревожи. Тя ме погледна малко на криво ама се разсея.
Става сутринта и мрънка, не искам на детска, днес ще ходя при баба  и дядо. Започвам пак да я разпитвам и тя "Мамо страх ме е от Марти, няма да ходя". Метнах я в колата, успокоих я че няма страшно, и отидохме в детската.
Подхванах госпожата от вратата, ама бях много ядосана.
Разказах и как Никол реве и не иска да ходи на детска, кака ме притеснява това детенце и т.н.
А госпожата само се наведе и каза на Никол, Ники ти разказа ли на мама, какво стана вчера.
Моето мълчи като риба, както беше много устато.
Та значи Марти и Никол от първия ден са дупе и гащи, но от време на време, на моята госпожица и хрумвало да го дразни, отивала дърпала му играчките, бутала го, даже го пляснала по дупето, а МАрти почвал да я гони, тя тича, пищи кефи се, ама той като я докопа и я удря, а вчера много го е тормозила, той не издържал накрая и я ощипал по бузата.
Та госпожата каза, не можем да ги разделим, дразнят се бутат се, бият се ама непрекъснато се търсят.
Добре че не хукнах да се разправям а първо разказах какво ми е казала щерката, че съвсем щях да бера срам 

Сиер  срамота, отивам да се поправя, освен че не го ядем и не знаем как се пише   

Bzepic  това с отворената врата и една от нашите учителки го прилага.. в началото бях изумена, защо оставя отворено, като тези вътре виждат всичко навън.. но после видях резултати с деца които плачеха.. определено е добър педагогически подход..
Джоя чудесен пример че не трябва да се тръгва с рогите напред.. И Никс често ми споделя половината истина..
Миленка - много ще се радвам ако споделиш с нас някой свестен детски стоамтолог.. от седмица си говорим с Никс, че е хубаво да покажем на зъболекаря какви са му бели зъбките и че ако се държи мъжки и зяпа широко, ще има подарък.. в резултат всеки ден ме пита записала ли съм му час за зъболекар.. а аз още не съм проучвала даже.. не очаквах да склони така лесно.. иначе за Вика незнам какво да те посъветвам.. идея нямам кое е по зле - разрушени зъби или упойка.. определено ако е без упойка обаче трябва тя да склони .. тук за мен всички средства са позволени - обещания, подаръци, всичко..

Това с отворената врата и в нашата ДГ се практикува (без приятелчетата, де) и винаги ми е допадало, но зависи от интериора все пак. Чувам, че в по-близката ДГ дори не пускат родителите с децата им до гардеробчетата. Събуват ги още на входа и бегом марш... Децата не са очаровани, но... такъв е редът. Уж за по-добра хигиена, дъра-бъра, но струва ми се, че не хигиената е важна тук.

Воденето от таткото също е провал. Даже е по зле, понеже аз съм строгия родител у дома, а тати е за игра! 
Иначе и нашите врати са отворени, но стаята е Г-образна и всъщност децата не се виждат. Вижда се шкафа с играчки, книжки и други джунджурии, но самото помещение където са децата не.
Родителите си събличат и преобуват децата до шкафчетата. Има си достатъчно време за сбогуване, уговорки, пейки... Учителката обикновено излиза да посрещне всяко дете и дава достатъчно време на родителите да уговорят децата, но винаги се намесва, когато види че мисията клони към невъзможност.
Пламен днес пак си изигра театъра...