Вчера моето момче си счупи ръката, беше адски глупав инцидент и стана пред очите ми. Правеше си разни номера с топката, докато аз простирах на вън, и в следващия момент се спъна и падна, започна да плаче, което за него е нехарактерно, защото той много търпи на болка и пада и става без гък да каже, и като му видях ръчичката ми призля. Имаше луфт направо, така беше хлътнала коста
Отидохме веднага в спешното, направиха рентген, но за мен беше ясно и преди рентгена, че е счупено. Изчакаха шест часа за да се изпразни стомаха и му наместиха ръката под упойка, сега е с гипс почти до рамото и ще го носи поне 3 седмици. Аз постоянно се обвинявам, че аз съм виновна, защото не му казах да спре да подскача с топката, но мъжа ми вика, че може да стане и докато играят футбол двамата, което често се случва, просто нещастен инцидент. На всичкото отгоре малката е болна и на антибиотик и явно получи алергия от него, цялата се е изринала, в спешното и на нея взимаха разни изследвания, та единия плачеше на едното легло, другия на другото, а аз имах чуството, че инфаркт ще получа
Сега Крис е добре, понесе го много мъжки момчето, не плака въобще нито преди, нито след упойката. Даже ме успокоява мен, че чичо доктор ще му оправи ръчичката, мама да не се притеснява
На Елма и спряхме АБ-а и утре сме пак на лекар, дано само не се влоши обрива до утре 
Ами това е, оплаках ви се баш в Неделя, но по-гаден уикенд не съм имала скоро. Иначе да вметна бързо, че и Крис го водиха на зъбар от градината и беше много горд, донесе ми медицинския картон и пише кариеси 0 бр.
Много съм горда с моето храбро момче



стават и такива неща, колкото и да не ни се иска
Даже не ни каза "чао" , дано и утре е така 