Когато видя някоя млада жена да пише "любов" с главна буква, все си мисля, че е готова да бъде жертва (на следващия). Размахваш плакат с надпис "аз съм лесна плячка за психари". Седни си на дъ-то, опознай се, остави се да изстрадаш последната афера, помисли дали не грешиш в преценката си на партньори и дали нарочно не избираш един и същ типаж.
Виж целия пост
Чувствам се адски самотна!
- Публикувана: 7 юли 2010, 17:13 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2010, 23:29 ч.
# 46
8 юли 2010, 12:16 ч.
Нищо не отблъсква по-силно една "сериозна" връзка от усещането, че без нея си непълноценен.
Натискаш, търсиш трескаво, мяташ се в собствените си мисли...и си сам. Докато не се усетиш самодостатъчен. Когато откриеш хармонията на собствената си компания, на любовното изживяване да бъдеш със самия себе си, тогава и другите го усещат. Никой не се стерми към връзка с някого, когото да "довършва". Всеки иска да е цял във връзката си и другият да е такъв.
Звучи странно, но е факт.
Това, от което се страхуваш, това, което не приемаш като възможност за себе си, това са нещата, които ще те спохождат, докато се научиш да се радваш на себе си и живота - такъв, какъвто е.
Просто се отпусни. Огледай се колко е прекрасно всичко около теб. Виж себе си в този чудесен свят, в прекрсаните си 25 години. Радвай се и знай, че няма как да избегнеш нито миговете на самота, нито миговете на пълнота в живота си. Те се редуват. Не е важна ситуацията, а твоята реакция на нея. Всяко събитие само по себе си не е нито трагично, нито грандиозно щастливо - всичко е въпрос на гледна точка и усещане за нещата.
И...работи над самооценката си доста сериозно. Отчаяното търсене на семейство, на връзка, партньор говорят за лични дефицити, които най-добре е да изчистиш сега, защото един ден, когато си семейна и с деца, ще бъде много по-сложно.
Виж целия пост
Натискаш, търсиш трескаво, мяташ се в собствените си мисли...и си сам. Докато не се усетиш самодостатъчен. Когато откриеш хармонията на собствената си компания, на любовното изживяване да бъдеш със самия себе си, тогава и другите го усещат. Никой не се стерми към връзка с някого, когото да "довършва". Всеки иска да е цял във връзката си и другият да е такъв.
Звучи странно, но е факт.
Това, от което се страхуваш, това, което не приемаш като възможност за себе си, това са нещата, които ще те спохождат, докато се научиш да се радваш на себе си и живота - такъв, какъвто е.
Просто се отпусни. Огледай се колко е прекрасно всичко около теб. Виж себе си в този чудесен свят, в прекрсаните си 25 години. Радвай се и знай, че няма как да избегнеш нито миговете на самота, нито миговете на пълнота в живота си. Те се редуват. Не е важна ситуацията, а твоята реакция на нея. Всяко събитие само по себе си не е нито трагично, нито грандиозно щастливо - всичко е въпрос на гледна точка и усещане за нещата.
И...работи над самооценката си доста сериозно. Отчаяното търсене на семейство, на връзка, партньор говорят за лични дефицити, които най-добре е да изчистиш сега, защото един ден, когато си семейна и с деца, ще бъде много по-сложно.
# 47
8 юли 2010, 12:21 ч.
Че кой говори за замяна? Много ясно, че не можеш. Но драматизирането на липсата на партньор не води до нищо добро. Особено когато е отскоро, а не продължило с години, и особено когато имаш приятели и соцален живот. Все пак говорим за младо момиче, което наскоро се е разделило с гаджето си, а не за жена, която не е помирисвала мъж от 10 години и няма никаква социална среда. Това би било вече тревожно състояние. И аз съм била сама, и аз говоря от личен опит все пак, иначе не бих писала.
Виж целия пост
Абе, веднъж като стане ясно какво те подтиска - самота, отсъствието на партньор/мъж, другото е замазване на положението. Била съм там, опитвала съм всичко, не можеш да замениш прегръдката с курс по акварели.
Че кой говори за замяна? Много ясно, че не можеш. Но драматизирането на липсата на партньор не води до нищо добро. Особено когато е отскоро, а не продължило с години, и особено когато имаш приятели и соцален живот. Все пак говорим за младо момиче, което наскоро се е разделило с гаджето си, а не за жена, която не е помирисвала мъж от 10 години и няма никаква социална среда. Това би било вече тревожно състояние. И аз съм била сама, и аз говоря от личен опит все пак, иначе не бих писала.
# 48
8 юли 2010, 12:35 ч.
Абсолютно споделям написаното в постовете на Flip Fantasia. И мен също ме смути написаното за липсата на Любов. Но някак сякаш ставаше дума за получаване на любов, а не за даване. Ако любовта се възприема само като целувки и прегръдки и наличието на интимен партньор, то може би става дума за липса на секс. Щото досега не се спомена и за нуждата ти самата да обичаш някого/доколкото разбирам последната ти връзка е била без да си влюбена/. Не те упреквам, всеки минава през такива връзки в трупането на опит. Но трябва да разбереш, че самотата понякога е нужна, макар и болезнена. Точно както ти казва Flip Fantasia. 
Виж целия пост
# 49
8 юли 2010, 12:40 ч.
Аз пък не разбирам какво й е "болезненото" на самотата?!
Как на 25 години е възможно да си САМОТЕН???
САМ - О.К.
Ама БОЛЕЗНЕНО САМОТЕН???!!!
Виж целия пост
Как на 25 години е възможно да си САМОТЕН???
САМ - О.К.
Ама БОЛЕЗНЕНО САМОТЕН???!!!
# 50
8 юли 2010, 12:41 ч.
Първо, аз не мисля, че момичето търси връзка на всяка цена, че драматизира, че не цени свободата си и прочее нездрави причини.
Трудно ми е да си представя и че някой с шестгодишна връзка пише любов с главна буква. За 6 години виждаш и мрънкането и мръсните чорапи и достатъчно от битовизма и еднообразието в една връзка. Когато приключи, ти липсват малките неща, разговорите по телефона, кафето сутрин заедно, общото пазаруване, тези които уж са незначителни. Тогава ставаш зверски самотен, не защото си несамодостатъчен, зависим и не се "радваш на този чудесен свят", а защото ти харесва да си във връзка.
За това за мен съветите за свобода, самодостатъчност и радост в случая са неадекватни на проблема. Вие хубаво редите умни мисли и линията "Отчаяното търсене на семейство, на връзка, партньор говорят за лични дефицити, които най-добре е да изчистиш сега, защото един ден, когато си семейна и с деца, ще бъде много по-сложно." е технически правилна, но покажете ми поне една жена, която е на 25, здрава, права, примерно работеща, с приятелства и подкрепа от семейството, която да каже: ""аааа - ми аз се вслушах в съвета на КЛОНКА, чудни неща открих за себе си, сега живея сама с котката и ми е много добре, съвършено ми е!"
Просто като чуя такива съвети, обикновено идващи от жени във връзка, разбирам, че те май скоро не са оставали сами.
Виж целия пост
Трудно ми е да си представя и че някой с шестгодишна връзка пише любов с главна буква. За 6 години виждаш и мрънкането и мръсните чорапи и достатъчно от битовизма и еднообразието в една връзка. Когато приключи, ти липсват малките неща, разговорите по телефона, кафето сутрин заедно, общото пазаруване, тези които уж са незначителни. Тогава ставаш зверски самотен, не защото си несамодостатъчен, зависим и не се "радваш на този чудесен свят", а защото ти харесва да си във връзка.
За това за мен съветите за свобода, самодостатъчност и радост в случая са неадекватни на проблема. Вие хубаво редите умни мисли и линията "Отчаяното търсене на семейство, на връзка, партньор говорят за лични дефицити, които най-добре е да изчистиш сега, защото един ден, когато си семейна и с деца, ще бъде много по-сложно." е технически правилна, но покажете ми поне една жена, която е на 25, здрава, права, примерно работеща, с приятелства и подкрепа от семейството, която да каже: ""аааа - ми аз се вслушах в съвета на КЛОНКА, чудни неща открих за себе си, сега живея сама с котката и ми е много добре, съвършено ми е!"
Просто като чуя такива съвети, обикновено идващи от жени във връзка, разбирам, че те май скоро не са оставали сами.
# 51
8 юли 2010, 12:51 ч.
Не съм я СЪВЕТВАЛА да си стои сама и да си отглежда домашни животни.
Посъветвах я да намери хармония ИЗВЪН връзката с някого. Хармония сама със себе си.
От постовте й навява чувство на неудовлетвореност. И във връзка, и извън такава, ако светът ти изглежда самотно място, когато до теб няма мъж, значи нещата на са съвсем читави.
На 25 години чувството, че остаряваш и ще останеш без семейство не е в реда на нещата. Това е време, в което обикновено всичко би следвало да те радва. Една връзка логично следва друга...
Ако усещаш себе си реализиран и щастлив само в някаква определена конфигурация, има реален шанс да бъдеш доста нещастен при разпадането й. А всички знаем, че това нерядко се случва.
Най-великата ЛЮБОВ е любовта към самия себе си.
Виж целия пост
покажете ми поне една жена, която е на 25, здрава, права, примерно работеща, с приятелства и подкрепа от семейството, която да каже: ""аааа - ми аз се вслушах в съвета на КЛОНКА, чудни неща открих за себе си, сега живея сама с котката и ми е много добре, съвършено ми е!"
Просто като чуя такива съвети, обикновено идващи от жени във връзка, разбирам, че те май скоро не са оставали сами.
Просто като чуя такива съвети, обикновено идващи от жени във връзка, разбирам, че те май скоро не са оставали сами.
Не съм я СЪВЕТВАЛА да си стои сама и да си отглежда домашни животни.
Посъветвах я да намери хармония ИЗВЪН връзката с някого. Хармония сама със себе си.
От постовте й навява чувство на неудовлетвореност. И във връзка, и извън такава, ако светът ти изглежда самотно място, когато до теб няма мъж, значи нещата на са съвсем читави.
На 25 години чувството, че остаряваш и ще останеш без семейство не е в реда на нещата. Това е време, в което обикновено всичко би следвало да те радва. Една връзка логично следва друга...
Ако усещаш себе си реализиран и щастлив само в някаква определена конфигурация, има реален шанс да бъдеш доста нещастен при разпадането й. А всички знаем, че това нерядко се случва.
Най-великата ЛЮБОВ е любовта към самия себе си.
# 52
8 юли 2010, 12:52 ч.
А защо не? Аз бях на 24, когато останах "сама". След няколко дълги връзки, от които особено последната беше мъчителна и предварително обречена на провал. Но ме беше страх да я прекратя - винаги, разбираш ли, бях имала "гадже"...
И живях точно с котката си. По-малко от месец трябваше да мине адската болка. После открих "чудни неща за себе си". Беше ми много добре с котката и със себе си, с приятелките на гости и дъъългите нощи, в които мога да правя каквото искам. Не се бях отказала от мечтата за мъж, партньор, семейство, но престанах да драматизирам толкова така наречената самота. Знаех, че рано или късно ще имам и връзка. И малко след като достигнах до онова (според теб префърцунено) състояние на хармония със себе си, срещнах и настощият си мъж. Връзката ни е до този момент перфектна, за разлика от предишни. Защо ли? Ами вероятно защото той не беше за мен спасител, панацея, последна надежда и сламката на удавника. Просто чудесен мъж, с когото искам да съм. Но не ме е страх, че ще го загубя. И вярвам, че няма да го загубя
Схващаш ли?
Виж целия пост
...но покажете ми поне една жена, която е на 25, здрава, права, примерно работеща, с приятелства и подкрепа от семейството, която да каже: ""аааа - ми аз се вслушах в съвета на КЛОНКА, чудни неща открих за себе си, сега живея сама с котката и ми е много добре, съвършено ми е!"
Просто като чуя такива съвети, обикновено идващи от жени във връзка, разбирам, че те май скоро не са оставали сами.
Просто като чуя такива съвети, обикновено идващи от жени във връзка, разбирам, че те май скоро не са оставали сами.
А защо не? Аз бях на 24, когато останах "сама". След няколко дълги връзки, от които особено последната беше мъчителна и предварително обречена на провал. Но ме беше страх да я прекратя - винаги, разбираш ли, бях имала "гадже"...
И живях точно с котката си. По-малко от месец трябваше да мине адската болка. После открих "чудни неща за себе си". Беше ми много добре с котката и със себе си, с приятелките на гости и дъъългите нощи, в които мога да правя каквото искам. Не се бях отказала от мечтата за мъж, партньор, семейство, но престанах да драматизирам толкова така наречената самота. Знаех, че рано или късно ще имам и връзка. И малко след като достигнах до онова (според теб префърцунено) състояние на хармония със себе си, срещнах и настощият си мъж. Връзката ни е до този момент перфектна, за разлика от предишни. Защо ли? Ами вероятно защото той не беше за мен спасител, панацея, последна надежда и сламката на удавника. Просто чудесен мъж, с когото искам да съм. Но не ме е страх, че ще го загубя. И вярвам, че няма да го загубя
Схващаш ли?
# 53
8 юли 2010, 12:59 ч.
Именно!
Хората трябва да открият себе си извън всякакви конфигурации. Да бъдат цялостни. Никоя връзка няма да бъде хармонична, ако на някого от партньорите му се приписва ролята на допълващото, завършващото звено. Никой не иска да има до себе си някого, който се доизгражда чрез него. Това се усеща като несигурност. То плаши другия. Отблъсква.
Виж целия пост
...престанах да драматизирам толкова така наречената самота. Знаех, че рано или късно ще имам и връзка. И малко след като достигнах до онова (според теб префърцунено) състояние на хармония със себе си, срещнах и настощият си мъж. Връзката ни е до този момент перфектна, за разлика от предишни. Защо ли? Ами вероятно защото той не беше за мен спасител, панацея, последна надежда и сламката на удавника. Просто чудесен мъж, с когото искам да съм. Но не ме е страх, че ще го загубя. И вярвам, че няма да го загубя Схващаш ли?
Схващаш ли?Хората трябва да открият себе си извън всякакви конфигурации. Да бъдат цялостни. Никоя връзка няма да бъде хармонична, ако на някого от партньорите му се приписва ролята на допълващото, завършващото звено. Никой не иска да има до себе си някого, който се доизгражда чрез него. Това се усеща като несигурност. То плаши другия. Отблъсква.
# 54
8 юли 2010, 13:20 ч.
Момичета и аз пиша от мястото си на зряла, завършена жена.
Но знам колко действат тия съвети.
Нека авторката на темата опита какво е да е сама 3 месеца, откривайки чудния свят и пак да пише
. Обзалагам се, че изобщо няма да се появи и до октомври ще има приятел.
п.с. - харесвам се, имам "добра връзка със себе си", ходя на уроци по акварел и имам котка. Но всяка умна жена би ви казала, че хубавите неща в живота се изживяват с кеф, но отсъстващата връзка с нищо не може да се замени.
Виж целия пост
Но знам колко действат тия съвети.
Нека авторката на темата опита какво е да е сама 3 месеца, откривайки чудния свят и пак да пише
. Обзалагам се, че изобщо няма да се появи и до октомври ще има приятел.п.с. - харесвам се, имам "добра връзка със себе си", ходя на уроци по акварел и имам котка. Но всяка умна жена би ви казала, че хубавите неща в живота се изживяват с кеф, но отсъстващата връзка с нищо не може да се замени.
# 55
8 юли 2010, 13:30 ч.
Естествено, че връзката не може да се замени с нещо друго. Всяко обстоятелство в живота ни, всеки факт, всичко си е на мястото. Липсите са си липси.
Става дума за това връзката да не се абсолютизира.
Единствената връзка, над която би следвало да имаме и да държим да имаме контрол, дотолкова, доколкото все пак можем да го упражняваме, е тази със самите себе си.
Когато започнем да страдаме, да се стремим отчаяно към връзка с друг човек, това спокойно може да ни отведе към депресии и мании някакви. И ако не се получи? Какво правим? Страдания, драми...
Излишно е!
Няма нищо по-прекрасно от това да си в хармонична връзка. Хората са социални същества, не им е присъщо да живеят сами. Но връзките се създават и разпадат, а ние оставаме. И в периодите, когато сме сами, просто трябва да се усещаме добре. Би следвало да имаме достатъчно собствен потенциал да сме щастливи.
Виж целия пост
Става дума за това връзката да не се абсолютизира.
Единствената връзка, над която би следвало да имаме и да държим да имаме контрол, дотолкова, доколкото все пак можем да го упражняваме, е тази със самите себе си.
Когато започнем да страдаме, да се стремим отчаяно към връзка с друг човек, това спокойно може да ни отведе към депресии и мании някакви. И ако не се получи? Какво правим? Страдания, драми...
Излишно е!
Няма нищо по-прекрасно от това да си в хармонична връзка. Хората са социални същества, не им е присъщо да живеят сами. Но връзките се създават и разпадат, а ние оставаме. И в периодите, когато сме сами, просто трябва да се усещаме добре. Би следвало да имаме достатъчно собствен потенциал да сме щастливи.
# 56
8 юли 2010, 15:46 ч.
Норел, не се насилвай да си върнеш равновесието. Времето, когато това ще стане, само ще дойде.
Остави тъгата да се оттече от теб. Като ти се плаче, плачи, като ти се страда, страдай, като ти се пишат стихове, пиши.
Преди малко повече от година прекъснах двегодишна връзка. И мислех, че няма да оцелея. Беше ред сълзи, ред сополи. Апатия месеци наред.
В един момент почувствах, че съм се отърсила от всичко. И тъкмо когато бях свикнала и даже ми беше хубаво да съм без връзка и неангажирана и в живота ми се появи мн. по-стойностен мъж.
Успех! И се обръщай в този момент по-често към приятел/ка, на когото имаш доверие. Ще мине, всичко минава. Има хора на света с мн. по-страшни трагедии и мн.по-големи пролбеми.
Виж целия пост
Остави тъгата да се оттече от теб. Като ти се плаче, плачи, като ти се страда, страдай, като ти се пишат стихове, пиши.
Преди малко повече от година прекъснах двегодишна връзка. И мислех, че няма да оцелея. Беше ред сълзи, ред сополи. Апатия месеци наред.
В един момент почувствах, че съм се отърсила от всичко. И тъкмо когато бях свикнала и даже ми беше хубаво да съм без връзка и неангажирана и в живота ми се появи мн. по-стойностен мъж.
Успех! И се обръщай в този момент по-често към приятел/ка, на когото имаш доверие. Ще мине, всичко минава. Има хора на света с мн. по-страшни трагедии и мн.по-големи пролбеми.
# 57
8 юли 2010, 15:53 ч.
Този пост на Клонка трябва да бъде болднат и закован за вечни времена над този подфорум!
Това е единствената истина. Поне тази, която ще бъде здравословна за теб. Послушай я.
А писането и четенето на стихове много помага. Не го подценявай.
Виж целия пост
Нищо не отблъсква по-силно една "сериозна" връзка от усещането, че без нея си непълноценен.
Натискаш, търсиш трескаво, мяташ се в собствените си мисли...и си сам. Докато не се усетиш самодостатъчен. Когато откриеш хармонията на собствената си компания, на любовното изживяване да бъдеш със самия себе си, тогава и другите го усещат. Никой не се стерми към връзка с някого, когото да "довършва". Всеки иска да е цял във връзката си и другият да е такъв.
Звучи странно, но е факт.
Това, от което се страхуваш, това, което не приемаш като възможност за себе си, това са нещата, които ще те спохождат, докато се научиш да се радваш на себе си и живота - такъв, какъвто е.
Просто се отпусни. Огледай се колко е прекрасно всичко около теб. Виж себе си в този чудесен свят, в прекрсаните си 25 години. Радвай се и знай, че няма как да избегнеш нито миговете на самота, нито миговете на пълнота в живота си. Те се редуват. Не е важна ситуацията, а твоята реакция на нея. Всяко събитие само по себе си не е нито трагично, нито грандиозно щастливо - всичко е въпрос на гледна точка и усещане за нещата.
И...работи над самооценката си доста сериозно. Отчаяното търсене на семейство, на връзка, партньор говорят за лични дефицити, които най-добре е да изчистиш сега, защото един ден, когато си семейна и с деца, ще бъде много по-сложно.
Натискаш, търсиш трескаво, мяташ се в собствените си мисли...и си сам. Докато не се усетиш самодостатъчен. Когато откриеш хармонията на собствената си компания, на любовното изживяване да бъдеш със самия себе си, тогава и другите го усещат. Никой не се стерми към връзка с някого, когото да "довършва". Всеки иска да е цял във връзката си и другият да е такъв.
Звучи странно, но е факт.
Това, от което се страхуваш, това, което не приемаш като възможност за себе си, това са нещата, които ще те спохождат, докато се научиш да се радваш на себе си и живота - такъв, какъвто е.
Просто се отпусни. Огледай се колко е прекрасно всичко около теб. Виж себе си в този чудесен свят, в прекрсаните си 25 години. Радвай се и знай, че няма как да избегнеш нито миговете на самота, нито миговете на пълнота в живота си. Те се редуват. Не е важна ситуацията, а твоята реакция на нея. Всяко събитие само по себе си не е нито трагично, нито грандиозно щастливо - всичко е въпрос на гледна точка и усещане за нещата.
И...работи над самооценката си доста сериозно. Отчаяното търсене на семейство, на връзка, партньор говорят за лични дефицити, които най-добре е да изчистиш сега, защото един ден, когато си семейна и с деца, ще бъде много по-сложно.
Това е единствената истина. Поне тази, която ще бъде здравословна за теб. Послушай я.
А писането и четенето на стихове много помага. Не го подценявай.
# 58
8 юли 2010, 18:21 ч.
Приеми я като свобода - не трябва да се съобразяваш с никого и имаш достатъчно време, за себеси. За по- голяма убедителност може да изгледаш някой психотрилър с мъж- лепка, от който няма измъкване.
Виж целия пост
Как ? Вече имам чувството,че трябва да се обърна към психотерапевт? Имам чувството,че не мога да се справя сама ? Как да се наслаждавам на САМОТА ?
# 59
8 юли 2010, 18:53 ч.
Искам да благодаря всички момичета !
Искам да напиша нещо дълго и смислено,но в момента нямам време,иска ми се да се съредоточа върху коментарите ви.Открих във всеки от тях истина и наистина ми помагат МНОГО да намеря верния път. Благодарв ви !
При първа възможност ще ги изкоментирам.
И само от факта,че ми давате съвети вече ми е по НЕсамотно
Виж целия пост
Искам да напиша нещо дълго и смислено,но в момента нямам време,иска ми се да се съредоточа върху коментарите ви.Открих във всеки от тях истина и наистина ми помагат МНОГО да намеря верния път. Благодарв ви !
При първа възможност ще ги изкоментирам.
И само от факта,че ми давате съвети вече ми е по НЕсамотно
Препоръчани теми