Чувствали ли сте се предадена от собствения си съпруг, дори и той да е невинен. Опитвам се да преглътна огорчението, но не мога.
Сърцето ми е като празно, само когато го видя и в мен избухва една неимовярна агресия. Обвинявам всички, него, родителите му, брат му. Заради семейството му напразих и него.
Всичко започна от около месец, съвсем прясно е, мислех че ще ми мине, но уви си ме държи, а омразата нараства, за прошка въобще не може и да стане дума.
Преди около месец разбрахме, че свекър и свекърва ни са ни лъгали последните две години по доста жесток начин. Лиших детето си заради тях от много неща, от екскурзии със съучениците, то искаше да учи в езикова гимназия в съседния град, не можахме да си го позволим и това. Колко пъти съм му отказвала дрешки, глезотийки, на които би се радвало всяко дете. И то миличкото беше толкова разбрано, след първото Не и не питаше повече.
Само като се замисля и това още повече засилва омразата ми към тези хора. Направо патологичен случай се заформя.
Мразя ги и не искам да ги виждам, не ги ли е срам да крадат от собственото си внуче. Най-много ме боли от това, че детето ми остана в обикновенна гимнзия, защото езиковата е в друг град. Тежи ми това, че едва ли не му провалих бъдещето. Поне така се чувствам в момента.
Виж целия пост
Сърцето ми е като празно, само когато го видя и в мен избухва една неимовярна агресия. Обвинявам всички, него, родителите му, брат му. Заради семейството му напразих и него.
Всичко започна от около месец, съвсем прясно е, мислех че ще ми мине, но уви си ме държи, а омразата нараства, за прошка въобще не може и да стане дума.
Преди около месец разбрахме, че свекър и свекърва ни са ни лъгали последните две години по доста жесток начин. Лиших детето си заради тях от много неща, от екскурзии със съучениците, то искаше да учи в езикова гимназия в съседния град, не можахме да си го позволим и това. Колко пъти съм му отказвала дрешки, глезотийки, на които би се радвало всяко дете. И то миличкото беше толкова разбрано, след първото Не и не питаше повече.
Само като се замисля и това още повече засилва омразата ми към тези хора. Направо патологичен случай се заформя.
Мразя ги и не искам да ги виждам, не ги ли е срам да крадат от собственото си внуче. Най-много ме боли от това, че детето ми остана в обикновенна гимнзия, защото езиковата е в друг град. Тежи ми това, че едва ли не му провалих бъдещето. Поне така се чувствам в момента.
