ЮНЧЕТА в ръце разнасяме и в "Родени 2010" се нанасяме

Milly Vanilly, честита дъщеричка!   !!!

Момичета, спомням си че комментирахте различни неща за хемороидите. Нещо обаче не успявам да ги открия. Мисля, че и аз съм с такъв проблем и затова искам да ви попитам отново - какво взимахте вие?

Привет и от нас!         

Да използвам момента докато малкия спи и да се отчета за днес.
Вчера забравих да ви се оплача, че от 3 дни съм с болно гърло и ми е много криво и притеснено, да не е заразно. Но температура нямам, слава Богу.
Само че, не мога и да се лекувам кой знае колко. Смуча прополки и пия чай от лайка с мед и лимони и това е....Някой да знае какво друго мога да приемам като лечение?

Относно бабите....аз също се сблъсках още първия ден с такъв проблем. Върнахме се у дома и се почна един кошмар - кърма още нямах, свеки ми стиска гърдата да ми била текнала и я тикаха в устата на бебо. После бебо се разнасяше на ръце из целия апартамент, навлечен и увит в хиляда пелени, всички врати и прозорци се затворяха, телевизорите се изключваха. Почна да ни учи кое как се прави и защо....в един момент побеснях и не само аз, но и мъжа ми и той и направи забележка. От тогава сме казали, че ако имаме нужда от нещо - ще им казваме. Помощ в домакинството не отказвам - първите дни ни носеха сготвена храна, защото аз бях трудно подвижна от операцията. Но в отглеждането на детето ни не желая да ни се бърка който и да е. С майка ми в това отношение нямам проблем

Мартеа и при нас ситуацията с голямото дете е същата .Преди цялото ми време беше за него а сега не ми остава никакво.Държи се истерично “ вчера предложих на баща му да му леем куршум дано се успокои

Мария, Алексова, благодаря ви. Алексова, браво, че толкова се занимавате. Мисля, че все пак ще викна някоя баба за един час, за да отделя един час само на мен и голямата - така, како сме се забавлявали преди - разходка, почерпка, разговор, четене. Явно проблемът е в мен. Ще трябва да променя подхода. Много внимавам какво говоря, тя като е с мен не мога дори да се израдавам на бебето, да му поговоря нежно, такива спирачки си бия. Но просто явно трябва да въведа и нея в моето отношение към бебето, да му говорим заедно, да му пеем песнички заедно, знам ли и и аз. Тя наистина е много чувствителна и наистина е много привързана към мен... искам привързаността ни да си остане винаги такава, затова ще трябва да хвърля повече сили.

Елиса, аз пак с бабините компреси, но ето един, който си правих през бременността и ме отърва от гнойна ангина без антибиотик - сваряваш яйце, разрязваш го на две, махаш жълтъците и на тяхно място сипваш захар. Налагаш половинките яйца отвън там, където се падат сливиците, след което връзваш памучна кърпа отгоре. Така спиш. През нощта ти става много дискомфортно, мястото някак си се затопля, но ефектът е учудващо голям. Този компрес съм го виждала в нета в следната разновидност - белтъците настъргани и смесени със захарта, разстлани върху кърпа, която пак връзваш на врата. Също съм срещала компрес с извара, но не съм ги пробвала. Успех, ще се оправиш!

Да попитам нашите консултантки то ЛЛЛ- от седмица, може и повече да стана вече се мъча да оправя едното си зърно, получиха  се близо до основатана зърното едни резки, сякаш съм ги порязала и ме болят. Мажа с Лансинох, но засега не зарастват. След намазване се успокояват и не ме боли, но на всяко сучене са отварят отново и  всичко започва отначало. Около порязаното остава побеляло след сучене, вероятно от навлажнената кожа, но се чудя дали да продължавам с крема или трябва да отида и на лекар.
А някой от мамите дали има подобен проблем????

Благодаря предварително за отговорите!

мартеа, благодаря! То освен с бабини илачи с друго не виждам да се оправя.
Струва ми се, че се простудих, защото си слагах лактогонния чай в хладилника и го пиех доста студен. Ето сега какво ми дойде на главата

Елиска, подобен компрес знам и аз и така се лекувам- слагам памук на тензухена кърпа и на него домашна ракийка, ръся леко черен пипер и връзвам на шията за през ноща. Много добре загрява стига да не прекалиш с пипера, че тогава направо гори. Ако усетих махай го, за да не си изгориш кожата. И го направи с по-малко.

Елиска и мен ми лекуваха гърлото когато бях малка с компреса който е казала Алексова,само че да не ми изгаря кожата ме мажеха първо с малко мас.Ако нямаш предполагам,че и мазен крем ще свърши работа.И наистина гърлото ми минаваше.

Мартеа миличка това което си го написала все едно аз съм го писала.Сърцето ми се къса ,че вече я няма онази силна връзка с каката.Толкова много ми се иска да я прегърна и гушна като преди  .Но сега все съм заета с малкият и нямам и свободна секунда за нея.Опитвам се да и обръщам повече време ,но нещата не ми се получават.Толкова ми е тъжно....

Елиса,мен ме боля цяла седмица гърлото,макар че нямам и сливици.Майка ми каза да си направя изцеден лимон с малко хлебна сода вътре,пие се докато содата кипи.Правих си 3 пъти и ми мина.Примерно си цедиш половин лимон с половин кафена лъжичка сода.Чао,че пак сме ревливи

Привет, момичета!

И аз се притеснявам за каката ни  видимо не показва никаква, ама никаква ревност, много я гушка, люшка я, пее й песнички - много й се радва. Притеснявам се да не го изживява някак си вътрешно и да избие нанякъде някой ден...  . Иначе и аз не съм я делила-само лятото някои съботи  е спала у нашите за по една вечер и това е - навсякъде с нас е ходила. Сега прекарва повечетовреме през деня с баща си по люлки, по басейни, но вечер гледам да й обръщам повече внимание- и аз като Алексова - общи занимателни игри. Карам я да ми разказва как е минал деня в градинката, на какво и с кого си е играла и така. Надявам се да нямаме проблеми  

 А с компреса с ракията и черния пипер- така се лекувах сега като бях бремена- има ефект!  

Ами защото грижите по детето носят много щастие и радост те искат да ги изпитат и да си припомнят младостта. Така предполагам. Не искам да разбирам какво се случва в изперкалите им мозъци, дано да не изкукуригам до там, че да подложа след време дъщеричката си на такъв психо тормоз, да я карам да се чувства непълноценна и да й подривам самочувствието. То точно това се получава с "помощта".
Мен не ме беше страх от раждането толкова, колкото от това какво предстои в къщи, защото и двете ни майки са властни, педантични домакини и не знаят граници. Много пъти съм се карала с тях, успях с триста зора да извоявам лична територия за мен и мъжа ми и знаех появата на детето какви емоции ще отключи наново.
В болницата не ми даваха детето защото родих секцио, като се прибрах постоянно имаше ръце насочени към нея да я вземат, тя се изнерви, плачеше, не можех да я успокоя. Не вярвах, че ще трябва да се боря за правото си да съм с детето. Имаше много глупости, които трябваше да изживея и не ми се разказват подробно, но сега всички са ни сърдити и ние с мъжа ми сме виновни, че искаме да се справяме сами, което трябва да е похвално и да ни поощряват. Пък и ние никой не сме викали, те решиха, че ни трябва помощ, не съм я искала аз.
Та такива работи!
Много сме в такива ситуации, но аз съм сигурна, че когато детето знае кого да слуша и кои са авторитетите в живота му е по-добре за него.
А бабите ще си виждат внуците, то е ясно, но да не го правят толкова брутално и завоалирано зад благородни намерения спрямо нас. Никой няма право да ни краде от щастливите мигове!

Аз имах такъв проблем с едната ми гърда. Като лапнеше малката зърното - ужассссссссссс, болка ужасна и едвам изтрайвах след 5-6 засмуквания болката отшумяваше, до следващото кърмене. Мажех се с най-различни кремове, даже свинска маз си слагах, ефект никакъв. После оставих на произвола на съдбата, само преди и след кърмене си миех гърдите с топла водичка и сапунче-задължително. И от само себе си мина всичко, зарасна. Стискам ти палци да се оправиш и ти

Здравейте, заспахме на любимия повивалник и съм малко свободна. От вчера му пускам песни на Celine Dion, така го унасят (че детските вече ми писнаха) Много е музикален малкия   Снощи и ние много плачкахме, и след няколко страшни напъна се чуха няколко трррррррръц, свършихме голямата работа и вече всичко беше наред, ама то като започне да реве и няма спирачки, чак въздух не може да си поеме, нищо и никой не може да помогне. След като  си го гушнах силно и изведнъж спря и се успокои! Толкова мило ми стана, че аз съм може би единственият човек, който може да го успокои така! Велико чувство!   За бабите-още преди раждането си знаех, че ще ми трябва известна помощ като за 1ви път, но не прекалена! Аз по принцип съм много тактична, но първите моменти с бебо са много важни за силната ви връзка по нататък и се борих за тях! Наистина бабите искат да си припомнят какво е да си майка на малко беззащитно същество, но сега майките сме НИЕ! Исках с мъжа ми и сина ми да се почувстваме възможно по-соро като едно цяло, като семейство! И естествено и аз имах кавги с майка ми, спорове, но няма как. Даже ми каза, че много съм се била променила . Реших, че няма да си го слагам, аз съм по-чувствителна понякога, ама ще вземе от ядосване за глупости да ми спре кърмата, с времето ще й мине и ще ме разбере, и ще сме забравили, ама хайде и аз да не разказвам Знам че с второто дай Боже някой ден, няма да имам желание да ми помагат, ние и сега с мъжа ми от раз си поехме задълженията и си се справяме чудесно и без чужда помощ, трудно разбира се, но сладко! Свекърва ми понякога помага с гладенето на дрешките, свекър ми праща сготвено от време на време, гледат малкия ако излизаме някъде. Мама и татко и те помагат, въпреки че сме в различни градове. Важното е да покажем на хората около нас от каква помощ имаме нужда и от каква не!
Ив, не се давай на свекито, а дано и по-скоро имате възможност да се изнесете самостоятелно, че две поколения под един покрив не е лесно!
Алексова, пробвай с компреси от тетра, много помага! Аз още си имам рани на гърдите, едната ми е като оголена жица, но другата почти мина! Слагам тетра и дермазин!