Много ви благодаря за подкрепата! Вчера излязох от интензивното и казаха че още седмица ще ме държат заради перфорацията и на тънките черва. Ям само каши, болки нямам но психически съм срината...те казват че перфорация на матката и червата се е случила заради миомата, която имам и по слабите тъкани но това за тъканите се знаеше и ги предупредих..не знам, радвам се поне че са ми запазили матката. И допускам варианта, че е възможно да става въпрос и за лекарска грешка, но всичко това искам само да мине...искам да се прибера у дома, защото тая самота тук ме съсипва още повече, по цял ден само плача и лежа...кураж на всички жени преминали през нещо такова..
Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!
- Публикувана: 8 юли 2010, 17:51 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2024, 22:35 ч.
# 2 265
14 ноем. 2020, 02:05 ч.
Виж целия пост
Лелеее, как и тънките черва... Тези хора какво са правили...Желая ти бързо възстановяване и сили да забравиш всичко! Ще си имаш здраво бебче, разбира се! 😘
# 2 266
14 ноем. 2020, 12:52 ч.
На мен и антибиотик - Азитрокс ли беше, ми изписаха след аборта.
Виж целия пост
# 2 267
16 ноем. 2020, 10:27 ч.
Момичета, как сте психически след всичко това? Аз съм добре уж, но имам кризи за по няколко дни, това е месец и 1 седмица след аборта. Кризите се изразяват със силен страх от бъдещи бременности. Всички ме питат кога ще започнем нови опити и аз се вкисвам...Това ми беше първо забременяване, бременност и аборт изобщо, и много се разочаровах. И не ми действа амбициращо, а даже обратното, казвам си явно че не е било за мен. Едни такива пораженчешки мисли, че едва ли не няма да имам деца...Другото е, че всички покрай мен са бременни или забременяващи с втори бебета и аз се дистанцирам от тях..анализирах се и разбрах че не изпитвам завист, а просто се сещам за цялата горчилка и някак не искам да травмирам щастието им...но не мога и да страня вечно. А предстоят поводи за събирания, изобщо не знам как ще се социализирам с тях без да ревна... Още повече, че вече гледам на бременната, като че е с единия крак в гроба и изобщо не мога да се зарадвам на такава новина..защото ме е страх как ще протече всичко...Не очаквах че ще се бъгната така, защото разбирам че стават такива неща и са нормални...и че не е редно да мисля така негативно, все пак съм жива и здрава...обаче виждам че и нещата не са като в реклама за прах за пране...всички заедно с деца и кучета на слънчева полянка..и това много ме дисбалансира. При вас имало ли е подобни неща? И как се справихте със страха? 😔
Виж целия пост
# 2 268
16 ноем. 2020, 11:59 ч.
и за мен беше първа бременност, и то с близнаци. Кълна се, изведнъж се появиха тонове майки с близнаци в града ни, виждах книжки за близнаци навсякъде и тн.
Паралелно почти всичките ми приятелки забременяха изведнъж. Аз си поревавах редовно, но не съм имала страх. Сега съм отново бременна и всичко е окей засега!
Има много майки, които са минали по този път, и си раждат щастливи здрави бебенца. Дай си още няколко месеца да си починеш психически и всичко ще е по-добре!
Виж целия пост
Момичета, как сте психически след всичко това? Аз съм добре уж, но имам кризи за по няколко дни, това е месец и 1 седмица след аборта. Кризите се изразяват със силен страх от бъдещи бременности. Всички ме питат кога ще започнем нови опити и аз се вкисвам...Това ми беше първо забременяване, бременност и аборт изобщо, и много се разочаровах. И не ми действа амбициращо, а даже обратното, казвам си явно че не е било за мен. Едни такива пораженчешки мисли, че едва ли не няма да имам деца...Другото е, че всички покрай мен са бременни или забременяващи с втори бебета и аз се дистанцирам от тях..анализирах се и разбрах че не изпитвам завист, а просто се сещам за цялата горчилка и някак не искам да травмирам щастието им...но не мога и да страня вечно. А предстоят поводи за събирания, изобщо не знам как ще се социализирам с тях без да ревна... Още повече, че вече гледам на бременната, като че е с единия крак в гроба и изобщо не мога да се зарадвам на такава новина..защото ме е страх как ще протече всичко...Не очаквах че ще се бъгната така, защото разбирам че стават такива неща и са нормални...и че не е редно да мисля така негативно, все пак съм жива и здрава...обаче виждам че и нещата не са като в реклама за прах за пране...всички заедно с деца и кучета на слънчева полянка..и това много ме дисбалансира. При вас имало ли е подобни неща? И как се справихте със страха? 😔
и за мен беше първа бременност, и то с близнаци. Кълна се, изведнъж се появиха тонове майки с близнаци в града ни, виждах книжки за близнаци навсякъде и тн.
Паралелно почти всичките ми приятелки забременяха изведнъж. Аз си поревавах редовно, но не съм имала страх. Сега съм отново бременна и всичко е окей засега!
Има много майки, които са минали по този път, и си раждат щастливи здрави бебенца. Дай си още няколко месеца да си починеш психически и всичко ще е по-добре!
# 2 269
16 ноем. 2020, 13:52 ч.
Мен не ме е страх от нова бременност, но и аз навсякъде виждам бременни и бебета.
При мен по-големият проблем е, че се разколебавам за мъжа - ами ако просто не е трябвало с него да имам дете? При нас нещата се случиха набързо и не всичко е цветя и рози, та все се чудя дали това не е втори шанс да премисля нещата.
Виж целия пост
Момичета, как сте психически след всичко това? Аз съм добре уж, но имам кризи за по няколко дни, това е месец и 1 седмица след аборта. Кризите се изразяват със силен страх от бъдещи бременности. Всички ме питат кога ще започнем нови опити и аз се вкисвам...Това ми беше първо забременяване, бременност и аборт изобщо, и много се разочаровах. И не ми действа амбициращо, а даже обратното, казвам си явно че не е било за мен. Едни такива пораженчешки мисли, че едва ли не няма да имам деца...Другото е, че всички покрай мен са бременни или забременяващи с втори бебета и аз се дистанцирам от тях..анализирах се и разбрах че не изпитвам завист, а просто се сещам за цялата горчилка и някак не искам да травмирам щастието им...но не мога и да страня вечно. А предстоят поводи за събирания, изобщо не знам как ще се социализирам с тях без да ревна... Още повече, че вече гледам на бременната, като че е с единия крак в гроба и изобщо не мога да се зарадвам на такава новина..защото ме е страх как ще протече всичко...Не очаквах че ще се бъгната така, защото разбирам че стават такива неща и са нормални...и че не е редно да мисля така негативно, все пак съм жива и здрава...обаче виждам че и нещата не са като в реклама за прах за пране...всички заедно с деца и кучета на слънчева полянка..и това много ме дисбалансира. При вас имало ли е подобни неща? И как се справихте със страха? 😔
Мен не ме е страх от нова бременност, но и аз навсякъде виждам бременни и бебета.
При мен по-големият проблем е, че се разколебавам за мъжа - ами ако просто не е трябвало с него да имам дете? При нас нещата се случиха набързо и не всичко е цветя и рози, та все се чудя дали това не е втори шанс да премисля нещата.
# 2 270
16 ноем. 2020, 15:08 ч.
Минаха почти два месеца и по-скоро съм нетърпелива за нова бременност. Не се замислям дали ще ме е страх да не се обърка нещо, а дали ще забременея изобщо. Въпреки всичко трябва да сме позитивни.
Виж целия пост
# 2 271
16 ноем. 2020, 16:15 ч.
Минаха 4 месеца.Много искам пак да съм бременна,но ме е страх дали изобщо ще стане вече.Може би с този мъж не ми е писано да имам деца,вече втори аборт по медицински показания за 3 години.Но не губя надежда все пак.
Виж целия пост
# 2 272
16 ноем. 2020, 21:21 ч.
Има ли причина да смятате, че не е писано? Всичко при вас е наред, но при бременност има проблем ли? Правили ли сте изследвания? Кураж и не спирайте да вярвате!
Виж целия пост
Минаха 4 месеца.Много искам пак да съм бременна,но ме е страх дали изобщо ще стане вече.Може би с този мъж не ми е писано да имам деца,вече втори аборт по медицински показания за 3 години.Но не губя надежда все пак.
Има ли причина да смятате, че не е писано? Всичко при вас е наред, но при бременност има проблем ли? Правили ли сте изследвания? Кураж и не спирайте да вярвате!
# 2 273
17 ноем. 2020, 07:39 ч.
Има ли причина да смятате, че не е писано? Всичко при вас е наред, но при бременност има проблем ли? Правили ли сте изследвания? Кураж и не спирайте да вярвате!
Правени са изследвания,но за мен всички тези усложнения са си един вид меко казано като суеверие.Аз си го тълкувам така,макар и да не е задължително да съм права.Изследванията са си добре,но това не означава,че всичко е цветя и рози.
Виж целия пост
Минаха 4 месеца.Много искам пак да съм бременна,но ме е страх дали изобщо ще стане вече.Може би с този мъж не ми е писано да имам деца,вече втори аборт по медицински показания за 3 години.Но не губя надежда все пак.
Има ли причина да смятате, че не е писано? Всичко при вас е наред, но при бременност има проблем ли? Правили ли сте изследвания? Кураж и не спирайте да вярвате!
Правени са изследвания,но за мен всички тези усложнения са си един вид меко казано като суеверие.Аз си го тълкувам така,макар и да не е задължително да съм права.Изследванията са си добре,но това не означава,че всичко е цветя и рози.
# 2 274
17 ноем. 2020, 15:57 ч.
Да, все едно мен описваш, като изключим желанието за бебе. Сигурна съм, че не си се отказала, просто ти трябва време.
И на мен ми беше първо ин витро, първа бременност, първи аборт. Бях изпаднала в някаква черна дупка. Отне ми почти година да си стъпя на краката, да допусна хора до себе си. Не исках да виждам бебета, бременни, въобще се разплаквах като видя бременна жена, а те внезапно станаха толкова много. И за миг, обаче, не съм зе замисляла искам ли да продължа или не.
Направих хистероскопия, изследвах какво ли не, ходих по доктори, продесори.. пих лекарства, витамини. Направих един замразен трансфер- нищо. Направих още едно ин витро- нищо. Пуснахме документи по фонда и на третото ин витро, година и половина след аборта, точно на Бъдни вечер, имах положителен кръвен тест. Днес съм горда майка на невероятно момиченце на име Вяра.
Няма ден, в който да не си спомням за изгубената си дъщеричка. С времето олеква малко, не се забравя.
Съветвам те да намериш нещо, с което да се развличаш, някакво хоби, нещо ново... да пътуваш (то сега е малко невъзможно, де), да споделяш. Последното помага много. Малко по малко ще изплуваш и ще се пребориш със страха.
Виж целия пост
И на мен ми беше първо ин витро, първа бременност, първи аборт. Бях изпаднала в някаква черна дупка. Отне ми почти година да си стъпя на краката, да допусна хора до себе си. Не исках да виждам бебета, бременни, въобще се разплаквах като видя бременна жена, а те внезапно станаха толкова много. И за миг, обаче, не съм зе замисляла искам ли да продължа или не.
Направих хистероскопия, изследвах какво ли не, ходих по доктори, продесори.. пих лекарства, витамини. Направих един замразен трансфер- нищо. Направих още едно ин витро- нищо. Пуснахме документи по фонда и на третото ин витро, година и половина след аборта, точно на Бъдни вечер, имах положителен кръвен тест. Днес съм горда майка на невероятно момиченце на име Вяра.
Няма ден, в който да не си спомням за изгубената си дъщеричка. С времето олеква малко, не се забравя.
Съветвам те да намериш нещо, с което да се развличаш, някакво хоби, нещо ново... да пътуваш (то сега е малко невъзможно, де), да споделяш. Последното помага много. Малко по малко ще изплуваш и ще се пребориш със страха.
# 2 275
18 ноем. 2020, 10:36 ч.
Благодаря ви много! Възхищавам се на силата и духа ви! Вдъхнахте ми кураж. Рано или късно всичко си идва на мястото наистина, за едни по-трудно за други по-лесно...но важното е че има надежда и вие сте доказателство за това . Бъдете здрави! 
Виж целия пост
# 2 276
13 дек. 2020, 22:04 ч.
Момичета минавам да вдъхна кураж на всички. След аборт в 22г.с. през 2019г поради малформации на сърцето и гръбнака на плода, на 28.11.2020 се роди моята мечта Виктория. Въпреки притесненията през цялата бременност се убедих, че съдбата си знае работата. Роди се с 1 месец преди моя рожден ден /28.12/, само 8 дни преди термин, напълно здрава. Пожелавам на всички успех и имайте вяра, че ще прегърнете и вие своите мечти 😘
Виж целия пост
# 2 277
19 ян. 2021, 10:18 ч.
Здравейте, за мое огромно съжаление се присъединявам. Изчетох темата няколко пъти и благодарение на вас, знаех какво ме очаква. На 8 декември на феталната морфология се установи сърдечна малоформация на плода и изоставане на растежа с 1 седмица, препратиха ме при др Маринов, който за съжаление потвърди, че плода е много увреден и почти няма надежда, даде ни 2 пътя- единия беше да продължим без гаранция дали ще оцелее след раждане или прекъсване на бременност. Света ми се срина. След дълги разговори с ММ, купища други мнения, се стигна до най-тежкото решение. Постъпих в МД в 24 г.с за прекъсване и така на 18 декември бебенцето ми стана звездичка. Отношението в болницата няма смисъл да се коментира, обстановката също. На 21 декември ме изписаха. В момента съм “добре”, но все повече ми се иска отново да съм бременна.
Виж целия пост
# 2 278
19 ян. 2021, 14:09 ч.
Бъди силна . Ще бъдеш ! Колкото по-скоро се освободиш от негативните мисли , колкото и да е трудно . Бъди благословена !
Виж целия пост
Здравейте, за мое огромно съжаление се присъединявам. Изчетох темата няколко пъти и благодарение на вас, знаех какво ме очаква. На 8 декември на феталната морфология се установи сърдечна малоформация на плода и изоставане на растежа с 1 седмица, препратиха ме при др Маринов, който за съжаление потвърди, че плода е много увреден и почти няма надежда, даде ни 2 пътя- единия беше да продължим без гаранция дали ще оцелее след раждане или прекъсване на бременност. Света ми се срина. След дълги разговори с ММ, купища други мнения, се стигна до най-тежкото решение. Постъпих в МД в 24 г.с за прекъсване и така на 18 декември бебенцето ми стана звездичка. Отношението в болницата няма смисъл да се коментира, обстановката също. На 21 декември ме изписаха. В момента съм “добре”, но все повече ми се иска отново да съм бременна.
# 2 279
19 ян. 2021, 21:55 ч.
hrisp , мила съжалявам! Аз преживях същото нещо миналия юли месец в МД , само че беше скелетна аномалия , ужасно увредена беше моята звездичка. Мога да кажа, че с времето човек влиза в стария ритъм и донякъде се отърсва, но ето че при нас дойде време дя пробваме отново, а мен неистово ме е страх и отлагам.
Стискай зъби и това ще мине! Надявам се поне да можем да се утешим с по едно живо и здраво детенце , защото мъката по неродилите се ще носим цял живот! Моля се нека всяка една жена, която копнее за детенце , да сбъдне желанието си ❤❤❤
Виж целия пост
Стискай зъби и това ще мине! Надявам се поне да можем да се утешим с по едно живо и здраво детенце , защото мъката по неродилите се ще носим цял живот! Моля се нека всяка една жена, която копнее за детенце , да сбъдне желанието си ❤❤❤
Препоръчани теми