На 31г, нормална безпроблемна бременност, добри резултати на първия БХС, 1ва ФМ в 13та седмица, добри показатели по време на ЖК. Отидох на II ФМ , бях в 21г.с, с идеята да разбера пола на бебето, защото до този момент не беше потвърден, постоянно се обръщаше и швъкаше, (аз предполагах, че ще е момченце)..тогава доктора се усъмни за междукамерен дефект. Веднага ме изпрати в София, при др Маринов в Надежда. Няма да споделям подробности, просто бях събрала доста различни мнения в рамките на 1 седмица...но всички единодушно казаха, че трябва да се види резултатът от амниоцентезата. Така в 22 г.с ме приеха в Надежда. Др Чачева извърши перфектно манипулацията, не боли изобщо, взеха ми 50мл (вместо 20мл) за евентуален генетичен чип, ако всички "стандартни" синдроми са чисти. Преди амнито Др Чачева и др Михова направиха пак морфология и гледаха бебето и казаха че изглежда добре - хубав профил, череп, крайници..да имаше си междукамерен дефект, но ако зад него нямаше нещо генетично прогнозите бяха добри. За съжаление се оказа тризомия 18, др Чачева веднага ми се обади за резултатите и ми обясни че рядко, но се случва да е този синдром и да няма някакви фрапантни видими неща, освен по-малките ръст и тегло на бебетата,
при мен вървеше 5дни, което също не беше притеснително. Така в 23+2 г.с трябваше да прекъсна бременността по медицински показания. Реших да е в Надежда, др Чачева ми съдейства, от там аборта беше при др Кайрякова. Понеделник, миналата седмица ме приеха, на обяд изпих 1 таблетка мифегин. В сряда в 6ч. ми сложиха вагинално 1 таблетка топогин, след това 2ра таблетка топогин около 10ч. (аз вече си имах контракции). Освен че не трябва да се приема храна и вода други неща не се правят (клизма и т.н). По обяд вече тръгнаха силните контракции. Към 16ч. имах 2см разкритие, сложиха ми аналгетици, за да се отпусне матката и да получи по-бързо разкритие. В 20ч ме свалиха в родилна зала, с 4см разкритие. Пуснаха ми окситоцин и ми предложиха епидурална упойка, която аз отказах за момента. Повече ме подлудяваше цялото това чакане, отколкото контракциите. Към 22:30 станах, за да отида до тоалетна и нещо се "свлече" в мен. В 23:05 с няколко напъна бебето беше вече навън (беше седалищно и искаха за по-лесно да излезне заедно с мехура..но мехура се спука в процеса и стана голямо мазало). После напънах за плацентата, но вече ме бяха замаяли за предстоящия кюретаж. Кюретажа беше около 15мин, бях под венозна упойка. В 23:35 се събудих и всичко беше минало. Наблюдаваха ме няколко часа и след това ме качиха отново в стаята. Четвъртък ме и изписаха. Днес, седмица след аборта, приключвам антибиотичния курс, добре се чувствам. Огромни благодарности на др Маринов, др Чачева, др Кайрякова, всички акушерки които се грижиха за мен и на целия им екип! Също така през тези 3 дни, бях сама в стая, което беше важно, защото си представях колко ще ми е кошмарно да съм в стая с щастливи бременни, галещи се по коремчетата и очакващи своите здрави бебчета всеки момент..Та от болницата се бяха погрижили за този аспект. Като цяло мисля, че всичко се случи по възможно най-щадящия за мен начин! Надявам се да се възстановя напълно и да нямам проблеми занапред. Ще видим какво ще следва от тук нататък, обясниха ми че този синдром бил случайно явление и няма нужда да си правим изследвания с мъжа ми...но нз и аз каква е тази случайност..а и в момента не мисля изобщо за бъдещи бебета...страх ме е..и постоянно чета за всякакви синдроми и те уж случайни явления и вече не знам колко да вярвам в справедливостта на живота. Все пак се насилвам да вярвам, че всичко това е било за добро...може би след време ще се отърся от емоцията, защото в живота се случват и много по-тежки неща, пази Боже. От друга страна, ако изобщо не бяхме разбрали за това сега..особено и както гладко вървяха нещата..ако моят доктор на 2рата фетална не беше забелязал проблема и не ме беше изпратил в София, след 3 месеца кошмарът щеше да е още по-голям за всички и най-вече за бебенцето.
Също да споделя, че категорично бях отказала да виждам плодчето и през цялото раждане се опитвах да не поглеждам, но след като се събудих от упойката промених решението си. Всъщност това ми донесе мир, видях едно малко бебе като кукла..с всичките му миниатюрни подробности.. нямаше никакви видими дефекти... и беше със спокойно и благо изражение. През цялото време си мислих как не искам плодчето ми да страда и да го боли. Лекари познати ми обясниха, че на този етап бебетата нямат развита нервна система и не изпитват болка и се надявам че е така, а и наистина изглеждаше спокойно. Радвам се, че го видях, все пак си е моето плодче и винаги ще си остане в сърцето ми. Все пак се надявам един ден, живот и здраве тази малка душичка да се върне пак при мен, но вече във здраво телце и да сме си заедно🙏🎈❤