Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Публикувана: 8 юли 2010, 17:51 ч.

Последно мнение: 3 юни 2026, 11:58 ч.

433 732

3 481

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани в публикациите?
Какви са основните емоции и преживявания, споделени в публикациите?
Какви ресурси и подкрепа могат да бъдат намерени в публикациите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани в публикациите?
  
  Публикациите обсъждат предизвикателствата и страховете, свързани с бременността, аборта по медицински причини, преживяването на загуби и справянето с трудни моменти в този контекст. Форумът служи като платформа за споделяне на лични и емоционални преживявания, както и за търсене на подкрепа и съвети.
- Какви са основните емоции и преживявания, споделени в публикациите?
  
  В публикациите се споделят емоции като страх, тъга, безпомощност, болка и изненада. Освен това има положителни чувства като надежда и желание за подкрепа. Форумът служи като платформа за изразяване на тежки емоции, свързани със загубите, страховете и предизвикателствата на бременността и абортите по медицински причини.
- Какви ресурси и подкрепа могат да бъдат намерени в публикациите?
  
  Форумът предлага насоки за справяне с предизвикателства, емоционална подкрепа по време на трудни моменти и платформа за споделяне на лични преживявания и взаимно разбиране. Участниците се подкрепят взаимно, като споделят своите истории, за да помогнат на другите да се справят със същите трудности.
- Какви са основните теми в дискусията?
- Какви са основните емоции и преживявания, споделени по време на дискусията?

# 3 480 23 май 2026, 10:50 ч.

Цитат на: hardcandy в сб, 23 май 2026, 10:17

Много съжалявам и много добре те разбирам и чувам всяка дума като моя преди 3 години.
Относно упойката - при мен по план трябваше да има, но нещата станаха адски бързо и не се наложи. Контракциите са като при силно болезнен цикъл, но всичкият адреналин притъпява усещанията, освен това тялото си знае какво да прави.
Ако екипът е бърз и адекватен всичко минава като рутинна процедура.
След като се събудих от втората част на аборта, нямах оплаквания или болки, кървенето беше доста оскъдно.
Знам колко е страшно в момента, защото предстои, но от дистанцията на времето е приемлива като степен на физически дискомфорт процедура.
Относно всичко друго - горещо ти препоръчвам разговори с психолог. Колкото и да сме силни и да си казваме, че можем да се справим, често не знаем начините, по които най-щадящо и хуманно да минем през тези изпитания.
Няма как да ти кажа “гледай напред, имате още ембриони”, защото знам, че напред изглежда изключително недостъпно като концепция в момента, но и този момент ще дойде и ще можете да продължите по план.

Благодаря ти за отговора, мила hardcandy… и съжалявам от цялото си сърце и душа, че ни се налага да преминаваме през неща, които никоя жена не трябва да преживява…

Искам буквално да спре времето, постоянно се питам дали аз съм причината да не е наред бебо и знам, че може би ще получим някакъв отговор от резултатите, които чакаме… голяма вина нося в себе си, въпреки, че никой не си ги избира тези неща. Моят баща е с БТ и чак сега разбраха с майка ми, покрай мъките, през които преминаваме с мъжа ми. Аз имам и сестра, тя си има здраво момиченце... просто голям късмет са имали явно нашите навремето, а аз се чувствам така, че сякаш все късата клечка тегля.

Моята АГ ми каза да опитам да се събера, да мине предстоящото и после ще се погрижим за тялото и душата. Много ми костваше след аборта в 12 г.с. да се събера, да продължим напред и да се борим за най-мечтаното с мъжа ми. 2-3 месеца ходех като муха без глава, сега не ми се мисли… Тогава имах толкова много вяра и ярост в себе си, че животът ни е поднесъл това… успях някак да продължа напред с нови сили, опитвам да вярвам, че и сега ще се справим, но ме е страх как ще мине всичко. Дано няма някакви усложнения, понеже в 13 г.с. плацентата беше превиа тоталис, после в 16-та се беше дръпнала и на последния преглед казаха, че била по-добре. Няма път назад, само напред е… а ми е толкова безсилно, безпомощно и знам, че мен ме чака и няма друго какво да се направи. 💔😔

Със сигурност ще се обърна и към психолог… да мине предстоящото и ще опитвам да се вдигам, то какво друго ни остава…

Виж целия пост

Bobby_g

# 3 481 3 юни 2026, 11:58 ч.

Цитат на: TihoSiMechtaya в сб, 23 май 2026, 10:50

Цитат на: hardcandy в сб, 23 май 2026, 10:17

Доста късно се включвам и предполагам вече всичко физически е минало.
Съжалявам, момиче! Плачи, викай, говори - каквото имаш нужда. Ще дойде и Вашето щастие, пътят е труден, но си заслужава.
Сега се погрижи за тялото и психиката си, а аз ти желая от все сърце от следващия опит да гушнеш здраво бебенце.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 101

8 918
312

Искам бебе

Нухална транслуценция

11 129
22

Рискова бременност

Проблем с ембрионите - оплождат се, но не стигат бластоцист - възможни причини

Искам бебе