Приспиването ме влудява

Да, различни хора имат различна необходимост от сън, децата също. Но много по-често проблеми със заспиването има при лош режим и късно лягане , отколкото при режим с лягане около 20-21 часа. Силно превъзбудено и преуморено дете заспива трудно.
Иначе като полезни съвети crazy chick е изчерпала темата напълно, всичко което е написала за мен е много точно.

За мен приспиването на дъщеря ми е най-любимият момент от денонощието... Обожавам тези 30-40 минути, когато се кискаме на воля, пеем песнички, разказваме си приказки и тя блажено заспива. Държим си ръцете, аз й казвам „Обичам те“, тя ми казва „Аш те обичам“ и така... Нямам против това да е по-дълго време, но след около 20-30, максимум 40 минути тя заспива. Представям си първите три месеца от нейния живот, в които никой не й е казвал „Лека нооооооооооооощ“, не я е целувал, просто е давал млякото, гасял е лампата и е излизал.

Осиновихме дъщеря си на четири месеца...

Това ме разчуства. bobkas - . Чудесно е , че това ти харесва, но когато някоя майка я влудява - трябва да се търси адекватно решение.

Не написах това, за да ви натъжа, даже напротив. Написах го, за да се опитате да го приемете като приятно занимание. Като момент, който да ви доставя удоволствие. Като време, в което вие да отпочинете от ежедневието и да посветите на рожбата си.

Не, не, не ме натъжи, разчуства ме в добрия смисъл. Моите деца вече са пораснали. Нямам спомени нещо да ме е влудявало, докато са били малки. Но аз лично смятам, че ако за някоя майка нещо е недопустимо или я "влудява" просто трябва да анализира и да вземе правилно решение. За теб е удоволствие и си спокойна, това е добре и за детето, но ако майката е нервна тези 20,30 или 40 минути не са полезни нито за детето , нито за нея. Това може да е причина дори за неспокоен сън през нощта на детето, което пък от своя страна ще доведе до редовно недоспиване и така......един омагьосан кръг.

Много моля да не се пишат трогателни своеволия от сорта на "Никой никога не му казвал лека ноооооощ", защото това са свободни съчинения. Ако някого устройва идеята децата с нормален режим и безпроблемно заспиване да са непременно низвергнати и лишени от майчина ласка, ок, нека се успокоява така. Или ако предпочита да вярва, че са се родили "такива". Само че винаги има и друг вариант, а той е, че при тези деца нещата в ежедневието вероятно са поставени много различно.

Чета тук за приспиване на 2-годишни деца по спални и прочее, за 5-6-часови разходки до късна вечер, виждала съм приспиване на телевизор, припиване с половин литър мляко, има на света какво ли не. Хората сякаш забравят, че нервната система на децата е съвсем крехка и се претоварва лесно. 5 часа навън за едно малко дете са супер стрес, защото сетивата му се свръхвъзбуждат от всички онези звуци, картини, цветове, които възприема наведнъж. Спане на по-голямо дете между родителите отново е стрес, защото то се чувства подсъзнателно ограничено. Заспиване с подут от млека, води и сокове стомах за пореден път е стрес, който твърде често причинява болки и кошмари. Разбира се, че ще пищят насън; разбира се, че ще се будят... Не разбирам обаче защо е по-лесно да се заклеймят като нервно крехки по рождение, вместо да се работи върху навиците им.

Че какво му е лошото на пет-шест часа навън? Като се замисля синът ми всяко лято е прекарвал по толкова време на открито следобед. Тича, рови се в пясък, полива цветята, играе си с деца, кара колело, къпе се в надуваемия басейн. Ако иска четем, рисува с тебешири, моливи, но все е навън. Не виждам никаква причина да е заврян вътре, за да гледа едни и същи цветове и мебели. Откакто говори, с едно -две изключения, сам е казвал кога иска да се прибере и че вече му се спи. И заспива след една прочетена приказка. Спокойно, бързо.
Не съм забелязала да е стресиран и когато спи при нас -гушка се, държи ни за ръцете. Не се върти, няма писъци, рев насън /с изключение на периода на никненето на зъбите/.

valerie, може да пуснеш отделна тема за твоето дете, в която да обсъждаме само и единствено него, определено имаш нужда  Синът ти на годинка и нещо ли е, че го вплиташ в разговора?

А твоите доколкото разбирам отдавна са за друг подфорум , ако въобще са и реални образи тези идеални две деца, пригтежатели на перфектни родители.  Подозирам, че вече дори си забравила как е било на годинка, на два месеца и пр.
Мен лично въобще не ме притеснява приспиване на две- тригодишно на спалня и не го намирам за неестествено.

Държиш се грубо и невъзпитано. Очевидно имаш фиксация към ника ми и не пропускаш тема, в която да не ме облееш със слузести обяснения за любов, топлота, щастливи дечица и майчина грижа, които напълно липсват в моя дом. Взе да ми омръзваш, честно казано, и предпочитам да се въздържаш от анализаторски напъни по мой адрес. Не помня накъде да съм говорила лично за теб и твоето дете, и нямам представа защо все ми натрапваш персоната си. Довиждане.

crazy chick, фиксацията към ника ти , идва от това, че според мен  най- точно  от всички успяваш да изразиш теза за отношение към малките деца, която ми се струва доста неприемлива да се пропагандира точно тук. Не изключвам варианта в твоя дом всички да са щастливи, добре наспани и възпитани, но подозирам, че можеш да подведеш доста жени да залитнат в посока, в която биха могли да не направят най-удачният избор за тяхното дете. Особено при такива, при които има известна несигурност. Приемам, че ти никога не си била колеблива, защото твоя тема тук не съм чела, освен една друга любима в  подфорум, в който се държиш доста по-естетски

Не се съмнявам ни най-малко, че и аз съм ти писнала по същия начин  обаче се включвам с възражение на теорията ти. Понеже все казваш, че не било теория, а било практика, то ако е практика, тя се отнася само за твоите конкретни две деца и не можеш въз основа на нея да си правиш изводи за други. Ако го правиш, става теория.

Затова ще го нарека разсъждения. Разсъжденията ти не са в правилна посока. Едно бебе на 2 месеца може и да се претоварва от звуци и преживявания, но при двегодишното изобщо не е така. То търси игра. Дори и да го затвориш, то е неуморимо и търси с какво да си играе, въображението му работи, обувките му се превръщат в коли, които то бута по пода и бръмчи, ако не разполага с нищо друго. Не виждам смисъл да затваряш двегодишно в по възможност еднообразно цветово пространство, за да не му се претоварила психиката.
Спането при родителите е всичко друго, но не и стрес. Има много изследвания в тази посока, но аз ще приложа едно най-обикновено доказателство. До сега тук е имало хиляди разкази на майки, които се чудят как да отучат детето да спи при тях, а то все се съпротивлява ли съпротивлява. Не съм чувала нито един случай на майка, която да иска да научи детето си да спи при нея, а то да се дърпа и да иска в отделно легло, по-далече от нея. На какво ли се дължи този всеобщ стремеж на децата към нещо, което им причинява стрес?

И млякото не причинява стрес. Дори на възрастни хора, които заспиват трудно, се препоръчва да пият мляко преди лягане, защото то съдържа триптофан – аминокиселина, която има успокояващо действие, а и съдържа доста калций, който помага на мозъка да усвои триптофана.

Не е нужно да ти разказвам за собственото си дете, за да ти докажа, че разсъжденията ти не са много издържани откъм достоверност.

Ескарина, ако разсъжденията ми се базираха само възоснова наблюдения върху моите деца, щях да пиша конкретно за тях. Само че погледът ми се простира доста отвъд и далеч не е теоретичен. Не съм мотивирана да се обосновавам по-нататък защо и откъде, както и никой не е длъжен да ме приема за чиста монета. От моя гледна точка нещата са такива, тъй като имам достатъчно солидни потвърждения за тях в моя свят. Дори официалните научни статистики не обхващат всички деца по света, поради що мислите ми по даден въпрос трябва да го правят? 

Колкото до спането при родителите - децата настояват за това, защото не знаят друго. Ако приемаме, че всяко нещо, което те искат, е най-доброто за тях, едва ли ще свършим добра работа. Аз чувам и много разкази на майки, които не могат да отучат децата си от биберон на петгодишна възраст, от памперс или пък от ядене на каши - какво ли е ще е тук обяснението? В крайна сметка болшинството подрастващи се противят и на самостоятелното спане, и на самостоятелното къпане, и на самостоятелното хранене, но дали защото то действително е вредно за тях или защото просто са деца и трудно променят статуквото? Има вариант, разбира се, да се чака детето "да узрее", но е спорен въпросът кое причинява повече стрес - насилственото изкореняване на неполезния навик или доброволното му затвърждаване.

Храненето непосредствено преди лягане е вредно за здравия сън, кой каквото ще да ми говори. Както и бягането, скачането, прекомерната умора, горещината и прочее. Вредно за съня, забележи, не за организма като цяло. Двегодишните деца се претоварват от 5-6 часа навън - физически може и не, но психиката им се превъзбужда от шумовете и картините. За мен този факт не подлежи на коментар, но не задължавам никого да е съгласен. 

Не е така. Много често майките са разказвали как детето си е спяло самостоятелно и без проблем, но един ден се разболяло, взели са го в тяхното легло и после нямало изкарване.
Тези деца отлично познават и двата варианта и в момента, в който им е дадена възможност да ги сравнят, са дали да се разбере кое предпочитат. А не е възможно да го предпочетат, ако им причинява стрес, точно обратното е. Хилядолетната еволюция е направила така, че децата да са най-спокойни възможно най-близо до майките си. Дали това е правилно от днешна гледна точка, е съвсем друга тема. Но че не им причинява стрес, а точно обратното, е извън всякакво съмнение.

Обяснението е, че са се опитвали да ги отучават по най-тъпия начин - като им вземат "безценното" в най-интересния момент, без да проявят достатъчно твърдост да го отнемат наистина, а след доволна доза рев го връщат. Така детето развива прекомерна привързаност, която продължава неестествено дълго и която е породена от причинената паника, че някой се опитва да му отнеме удоволствието. Това се отнася за нещата за смучене.
С памперсите пак е аналогично. Карат им се, пляскат ги, крещят и изпадат в криза при вида на поредната локва и детето или се засрамва прекалено или започва да се инати или се кефи на невероятното въздействие, което може да окаже върху майка си.
Ако родителите не полагат подобни нескопосани опити, тези неща си отпадат по естествен начин с развитието и порастването на детето.

Това просто не е вярно. Как ги премери, че са болшинството? В статистиките не влизат всички деца, но има понятие "представителна извадка" и тя отговаря на определени критерии. Не всеки 5 човека могат да са представителна извадка.
А за инатенето срещу самостоятелните дейности, никак не съм съгласна. Дъщеря ми се научи да яде сама на една годинка, облича се сама и в момента вече се къпе сама, аз само й изплаквам косата от шампоана, защото й влиза в очите и още не смогва да си ги затваря. Не съм нито я учила, нито подстрекавала. Просто когато каза, че иска сама, аз вместо "Не, малка си и не можеш!", й отговорих "Добре, пробвай". В същото време имам приятелка, която на всеки опит на двегодишното й дете да направи нещо, отговаряше с "Не, много си малък, не можеш да го направиш, престани!". И в крайна сметка като резултат нищо чудно да е останала с впечатление, че той се инати срещу усвояването на нови умения, когато след 2-3 години се е опитала да го накара да направи това, което му е забранявала, когато е имал желание. Мисълта ми е, че понякога човек погрешно си прави заключението, че децата се инатят да правят нещата сами, защото ингорира моментите, когато са показвали желание, но не им е дадена възможност.

Разбирам защо crazy chick се включи така с летящ старт  , защото това мнение

с нищо не помага на авторката на питането, само може да я накара да се чувства лоша майка.

Изобщо видно е че жената има проблем с приспиването, тя казва, че то я "влудява", не пита "нормално ли е да се приспиваме до 15" иска помощ как да се справи и съвет какво да направи за да заспива детето и само и по-бързо.

Някак всички приемате, че децата са различни, но и майките сме различни. Мен приспиването също ме влудяваше и като авторката "Коремът ми се свива като дойде време за приспиване..." и то още от новородени. По тази причина и не съм приспивала, щото не бях в състояние, не може мен да ме тресе нервата и да очаквам да успокоя бебето. И понеже никога не са приспивани, никога и не са очаквали по 2 часа да ги приспивам, не са го и търсили. Вечер бях гроги и ритуала по лягането го поемаше татко им (да е жив и здрав). Обаче това не значи, че не си обичам децата, че не се грижа за тях, не им обръщам внимание или че да живеят у дома е все едно да живеят в "дом майка и дете"   . Хайде моля ви се!

Все едно да вляза в тема от проблемно забременяване и супер лепкаво да опиша как от великата ни лИбоФ с милото само за месец сме си направили наследник. Нетактично и обидно е. Като нямаш с какво да помогнеш или не искаш ... не пиши.

По темата - в твоя случай, аз бих изменила целия вечерен ритуал изведнъж, помоли бащата да го поеме, не се намесвай и виж какво ще стане. Не те съветвам да преуморяваш детето защото като крейзи-то смятам, че преуморения човек заспива по-трудно.