Приспиването ме влудява

Идеята за поемането от бащата е много добра . При нас това действа безотказно с яденето на готови пюрета, ако не съм имала време да сготвя. Аз никога не успях да я накарам да хапне и 2-3 лъжички, но когато е с баща си, изяжда цялото бурканче без да протестира .

Ескарина, започнах да ти отговарям детайлно, но се отказах - мързи ме. Няма смисъл да изслушвам единичните описания на битието на нечии син или дъщеря при условие, че се опитвам да представя далеч по-обобщена картина. Не възоснова пет деца. И не десет.

В рамките на тази обобщена картина, твърде незначителен брой малки се сещат сами, че могат да спят отделно. Дори и да го направят, ще е на една преклонна възраст, когато вече съществува опцията да страдат от лош сън и хронична психическа преумора. Тоест подобно нещо безусловно се инициира в ранна възраст и от родителя, с цел избягване на последващи драми и проблеми.

Забелязвам тенденция към странно смесване на нещата, които са полезни за детето и тези, които са му интересни. Спането при родителите е интересно, спор няма, но не се припокрива със здравословния навик. Иначе разбирам стремежа да се оправдае всячески подобно дело. Набива се в очи и друга тенденция - безкрайното асистирано заспиване и семейното гушене в общо ложе се прокламира неизменно от родители на едно дете. Естествено, че няма проблем едно тригодишно да спи с родителите си, но ако тези родители все пак правят секс по-често от веднъж годишно и имат други деца, този непроблем веднага се превръща в Голямото Невъзможно   Аз не съм в състояние да прекарвам по един час вечер в ритуално приспиване на всеки вувузел, нито пък бих могла и за миг да си представя целокупно нощуване на двама възрастни и две деца. Абсолютно безсмислено и мъчително за всички.

Това съвсем не означава, че децата трябва да са лишени от възможността да прекарват време с родителите си в леглото - прекрасна традиция би било, ако е след събуждането им сутрин, преди лягането им вечер или пък по време на семейна почивка. Случаите на болест не се нуждаят от коментар.

И накрая, оставям на теб да преброиш темите в този форум, в които се описва проблем със съня, заспиването, нервността и прочее, и в които едновременно се споменава за липса на режим, за спане при родителите и за нездрави навици преди сън /биберони, води, млека, хранене, песни, търкаляне, филми, разходки и т.н/. Изводът не е за гениални умове.

Амии... може да се пробва това с таткото, но изпитвам недоверие в крайния резултат... Защото нашия татко ще се предаде много бързо казвайки "ами не ще, какво да направя?!" и защото не знае кьорава песничка (което е поправимо де)...

Относно разходките по 5-6 часа - категорично мога да кажа, че някои деца може и да им идва в повече, но лично на моето ако има как и двойно повече да стои навън ще е най-щастливо.
Като вероятна грешка обаче си отчитам, че след като вечеря в 8 си ляга чак в 9:30 и респективно заспива около 10...в което време вече действително се наслагва преумора и се пренавива детето.
Преди като не беше светло до късно и се прибирахме по-рано в 8:30 - 9 беше заспал... (Но тогава заспиваше в слинг, не с песнички и беше по-лесно, а и от следобеден сън ставаше към 2, а сега става към 4, защото си ляга по-късно)
Сега след вечеря оставям на баща му да му дава плодчета за десерт, четат си книжки и се занимават, а аз влизам да си взема душ (с идеята като си легне той и аз да се освободя максимално бързо и да си правя мои си неща). После къпя него и след това приспивам.
А явно трябва веднага след вечеря да се къпе и да си ляга, и в 9 да е заспал.
Трябва да се пробва това.

П.П. Изобщо не съм се почувствала обидена или малоценна от факта, че за bobkas 40те минути за приспиване са любимото време от деня Първата ми мисъл беше, че изглежда нашите деца нямат нищо общо. При вас приспиването е идилия просто, как да не го обичаш.
При мен става с много усилие, затова ме тормози.
Преди няколко страници написах, че когато става лесно и на мен ми е много приятно

Ясно, че не си в състояние, но как това доказва, че на децата им се причинява стрес? Tолкова ти е голямо неудобството при мисълта да ги приспиваш, че те направо се стресират 

Тук има много теми за проблеми със съня, защото те са типични за ранната възраст, когато бебетата имат колики, растат им зъби, разболяват се, започват да сънуват и преживяват насън стресови ситуации, тръгват на детска градина и ясла и т.н, сменя им се обстановката, средата и когато е за пръв път, това ги стресира. Ясно ми е, че твоите деца никога не са плакали, но тук си говорим за онези проблемни и неправилно възпитани деца, които понякога плачат и искат нещо. И майките им пускат теми за това.

А може и да се погледне от друг ъгъл - спането на дете в моето легло стресира и изнервя мен. А една стресирана и изнервена майка трудно би могла да не повлияе на детето в същата посока. 

Това, че не можеш да ме обориш или приемеш, не ти дава право да се заяждаш с мен. Думата "стрес" не обозначава непременно ужас и паника, а също и напрежение. Чисто физическо преживяване, свързано с неудобството от недостатъчно лично пространство например. Децата се будят лесно и присъствието на едно или две възедри тела покрай него, които се въртят, дишат, хъркат или Бог знае какво още правят насън, определено би могло да е причина за такова едно напрежение. На възраст от годинка-две въпросното явление се изразява в нервност и недоспиване, които детето не е в състояние да изрази по никакъв друг начин, освен с рев, често събуждане и киселост през деня. Пък ако и майка му да си мисли, че е много приятно да са си заедно.

Надявам се не вярваш, че има бебета и деца, подминати от колики, зъби или детски градини? Нека, както казва .Ели., не третираме неприспиваните по един час и несподелящите родителски покои деца като отглеждани в социална институция. Всеки има право да въвежда какъвто си иска ред у дома, но не виждам причина да се отстоява еженощното присъствие на едно-, дву- или тригодишно дете в семейната спалня като задължителен за психическото здраве навик. Прищявка на родителите или на детето - да, но не и средство за елиминиране на проблемния сън, даже напротив.

Има огромна разлика между "Аз се  изнервям, когато детето ми спи в моето легло" и "За децата по принцип е стрес да спят при родителите си". Срещу първото нямам никакви възражения, освен че не доказва второто.

Никой не твърди, че "еженощното присъствие на едно-, дву- или тригодишно дете в семейната спалня е задължителен за психическото здраве навик". Ти обаче твърдиш, че присъствието на родителите създава пречка на децата да спят, а аз ти казвам, че това не е вярно. Толкова.

Нямам представа средностатистически как стоят нещата, нито психолозите на какво мнение са, мога само от личен опит да говоря и той е:
като бебе детето ми самО спеше по половин час, в нечии ръце или върху нечий корем по - 4 часа. Сега като по-голям ако си спи на леглото по време на обедния сън ще се събуди 1-2 пъти, ако спи до мен на спалнята - няма. Ако сутрин (между 4 и 7 часа) си спи в леглото ще е много по-неспокоен и може 1-2 пъти да се събуди, отколкото ако го взема до мен, където спи като заклан без да шавне, а може и да се успи...

Това, което аз твърдя, се подкрепя от практическата тенденция проблеми със съня да имат деца на възраст между 1 и 4 години, приспивани от родител еженощно и в несобствено легло. Очевидно е, че схемата не работи, колкото и такива като теб да твърдят от нищото или от собственото си дете, че не било вярно. Толкова.


Stelfy, не знам как да го обясня по-точно, но наистина 5-6 часа навън за дете на 1 година и 2 месеца са натоварващи. Особено ако сменяте компанията и местата, и ако това се случва непосредствено преди часа за лягане. Много вероятно е детето да не дава никакви индикации за умора или раздразнение, и да е буйно до последно, но в ума му се натрупва напрежение от всичо възприето, както вече писах. Капацитетът им е крехък, а вниманието - неустойчиво, ето защо заобикалящата среда изчерпва силите им по-бързо от нашите. Те обръщат внимание на всеки звук, цвят и предмет около себе си, интересът им е интензивен и се насочва много силно и навсякъде. Ако след такава разходка детето трябва да си легне, има вероятност цялата тази пъстра и шумна каша от неясни импулси и визии да се върти в главата му и да му пречи. Сигурно няма да ме послушаш, но бих ти препоръчала да опиташ една седмица с по-кратки разходки и по-ранна вечеря, а между нея и лягането в 21 - кротки домашни игри и занимания, никакви излишни течности и храни, и една топла, отпускаща баня.  

P.S. Не успях единствено да разбера какво значи "ако сутрин между 4 и 7 спи в леглото си, ще е неспокоен". Как така между 4 и 7, в останалото време къде да е?!  

Подкрепям!

Като се има предвид колко е млада теорията, че децата трябва да спят отделно и колко хора дори от сега живеещите по света, не могат да си позволят отделна стая за бебето, то от твърденията ти излиза, че почти цялото човечество е страдало и страда от проблеми със съня.
И въпреки че са привилегировани да са от малкото, които могат да си позволят такава екстра, ето колко майки са се възползвали от нея. Може би защото детегледането не ги изморява особено и не искат да спят спокойно, а настояват едно малко същество да ги подритва по цяла нощ, да им пречи на секса и да му създават проблеми със съня за в бъдеще 

Е, тази статистика вече ме респектира, нямам какво повече да добавя. Щом форумът казва, така да е. Оттеглям се с новата за мен информация, че нощуването на децата в отделни легла е скоровъзникнала и недотам популярна теория, изместила по-добрите времена на обща кожа връз каменния под на пещерата. Също тъй се извинявам за грубото допускане, че една жена в цветущо здраве би предпочела нощем да подритва не детските, а мъжките крачета... колко скверно е, наистина.

За мен статистиката е 50на50.
Само,че тези които са отговорили "Да, спи в нашето легло" после пускат теми как да го науча да си спи в леглото и подобни.
А не съм срещнала обратна тема искам да го науча да спи при нас на спалнята.

Според мен е по-лесно да научиш дете на годинка, че трябва да си спи в леглото, отколкото да отучваш 3-4годишно от създаден му вече навик да спи при мама и тати.

Аз не съм детето да спи в отделна стая, а в собствено легло.

Аз пък не мога да повярвам, че една жена в цветущо здраве би могла да прави секс само на спалнята..

Изобщо не е нужно таткото да приспива с песен, даже напротив. За това и писах да се променят нещата изцяло. Да опита да се справи както реши, включително и с по-хард мерки, ако му идва отвътре. И писах ти да не се намесваш, нито със съвет, нито по друг начин.
Работата е бащата да помогне, както може с каквото може, кой ако не той да ти помогне?! Говориш с него, казваш как се чувстваш и искаш помощ.
Остави ги за седмица, да речем, да се оправят сами и виж какво ще стане, то така или иначе, по-моему  , по-лошо няма да стане  .
Успех в избора!