Приспиването ме влудява

И двете не съм приспивала на ръце от раждането им. Нахранваха се, уригваха се, малко разходка из къщи или навън на ръце и приказки /от моя страна/, съответно гу-гу-гу /от тяхна/ и полагам бебо в кревата или в количката /когато сме навън/. Е, не са заспивали веднага, но пък то сънят е като храната- естествена нужда, на която просто не бива да се пречи, а само да се следи, кога е налична до момента, до който децата не започнат сами да я назовават.
На 6-8 месеца започнахме с книжки преди заспиване. Това си е традиция от времето, когато аз съм била дете. На обяд и преди вечеря четем, ако сме жадни- пием и... лека нощ /даже за обяд го ползва малият сега, плюс разни други дъра бъра негови си за целта/. Случва се да се мушне малко дете в нашата стая, когато е сънувало кошмар- приемаме го. На следващата вечер обаче пак си е в неговата стая, в неговото легло и си спи нормално.
По- трудно е да се реши един такъв проблем, когато е създаден определен навик, но ако си убедена, че трябва да се направи промяна, то от теб зависи да я направиш. Ако не- търпиш и толкова. Като чета обаче първия ти пост си мисля, че никак не ти е добре с тази ситуация.
Ако може наистина друг да се заеме с промяната би било добре, но ти не трябва да му се месиш, при никакви условия, в противен случай промяна просто няма да има. Нашият татко не пее по обективни причини  , но пък чете и думата му се чува, както и моята. Ние се сменяме според който има някакъв друг вечерен ангажимент. Всъщност на децата от най- ранна възраст им е било все едно кой ще им го каже това "лека нощ"- баба, бавачката, ние, учителката. Едно не съм позволявала на баби и бавачки- да разнасят и друсат бебетата преди сън, целенасочено не го позволявах, съобразиха се. Не им бяха нужни обаче и много пояснения- те сами са гледали минимум по две деца /бавачката е била в ДГ, освен това/, та знаят причините.

А аз, че майчина привързаност се изразява основно в това да спи с детето си в едно легло.

Какъв стрес, какви пет лева, стрес е ако не бъде навън по пет часа. Явно твоите деца са кротки и не ги извеждаш навън.
Когато имаш хиперактивно дете, което не седи на едно място за една минута и пет часа навън ти се виждат малко, но когато детето ти е кротко и няма нищо против да си седи в къщи е много лесно да отсъждаш отстрани, кое било стрес и кое не.

Да, точно така. Моите деца седят целодневно залостени в стаята си, освен когато не ги изкарам оттам, за да ги набия. Виждат слънце веднъж седмично, а разходка - по празници. Не говорят, не тичат и не си играят. Изобщо, това са едни недеца. А ти наваксай малко с информацията, защото очевидно страдаш от драстични пропуски - описаното от мен не е мое лично свръхинтелектуално прозрение, а научно обоснован и широконаблюдаем факт. Но, както казах, и Армията на спасението е безсилна пред войнстващото невежество.

Спи при нас от двумесечна възраст. На спалнята имам впредвид. Не е искала и не е можела да спи въобще в бебешко креватче,махнах го отдавна. Били сме си ок всички и ми е било хубаво да ме подритват детски крачета,както и да си я гушкам чат-пат и да си я цункам,осоено в периода с кошмарите. Не споря дали е правилно или не-за моето дете е добре. Друг е въпросът,че сега(2 год 8 мес) вече се е поиздължила и взаимно не и е удобно,ще купуваме легло и ще спи при нас,обаче. Защото аз съм от майките,които се тревожат и проверяват децата си поне по 10-ина пъти вечер,не мие спокойно иначе,а и мисля,че е съвсем малка да спи в отедлна стая..има си време и за това. И идеята как се прави секс само в/на спалнята и затова детето не спи там направо ме дразни откровено. Човек като има желание,варианти много. И като има дете все трябва да жертваш нещо-я време,я някое желание..Хем пълен рахат,хем с дете за мене е почти невъзможно. Или май е възможно само при crazy chick.

Общо взето научно обоснованите и широконаблюдаеми факти са рамка, в която аз лично нямам намерение да слагам моето дете.
Водя се по детето си, не по книгите и литературата, ако това е твоят научен начин за гледане на дете, моят е невеж и се диктува изцяло от индивуалността на детето ми.
Предпочитам да съм невежа и непросветена с драстични научни пропуски, изцяло ръкововодена от нуждите на детето, отколкото научно - просветена и свръхинтелектуално обогатена от четене на  литература за гледане на дете.

При по-малките деца продължително стоене навън или по-скоро ненавременното,  е възможно да доведе до преумора. От опит знам, имам един такъв случай.  Особено, когато детето е заведено на шумни места, с много деца, с различни играчки, катерушки и пр. Но с всеки изминат месец, ако родителят умее да сътрудничи за разпознаване на сигналите на умора , детето само успява да подреди така заниманията си, че да се щади. И при пет-шест часа навън. А понякога точно заради това, че е навън и има право на избор.
Децата могат да се превъзбудят и изнервят и ако са вкъщи. От еднообразие, от евентуално затворено пространство, в което няма достатъчно място за по-активни занимания, от преуморен родител, от всичко. Ако детето е навън, не е задължително само да тича или да слуша двигателите на колите.
Странно ми е как така децата въобще се изключват като носители на мнение, като участници в решението къде и по колко искат да бъдат. На дете, на което, когато е трябвало си помагал да добие необходимата за възрастта му зрялост, можеш да разчиташ, че ще сътрудничи във взимането на решения колко време му стига така, че шаренията навън да не му дойде в повече.

Точно вчера си мислех колко често се използва "доказано е, че" или "има изследвания, че", за да се убеди някой в нещо.
Само че ако се твърди, че нещо е "научно обосновано" и доказано е редно и да се даде референция към въпросното изследване. Иначе си е чиста спекулация и празнословие.

Нека се разбере какво именно е това изследване, коя година е правено (70те ли, 90те ли или преди 2 години), кой научен екип го е правил (на Колумбия или Станфорд например или на някой треторазряден университет в Чехословакия), сред колко души е проведено, с какъв начин на живот са тези хора, социален, психически и т.н. статус и прочие и прочие.
Така вече думите биха имали тежест и човек би си преценил дали попада в таргета на изследването и какво да предприеме от тук нататък.

Защото това, че всички малки деца се преуморявали ако са повече от час и половина на вън далеч не е широконаблюдаем факт, понеже нито при моето дете важи, нито при голяма част от децата, с които се срещам ежедневно навън, а очевидно и при доволно количество деца на майките от форума

Уважаема Stelfy, не знам за какви изследвания и екипи ми говориш, тъй като споменатите от мен неща се изучават в училище и са вписани в учебниците от дълги години насам. Не съм ни най-малко в състояние да ти разяснявам основни понятия от невробиологията, да описвам до утре устройството на човешкия мозък или да представям в детайли същността и механиката на човешката нервна система. Книжлета от сорта на "Ще си имам бебе" или "Как да отгледам здраво и щастливо дете" не съм чела ни една през живота си, защото ги считам за неполезни. Полезно е обаче човек да се информира за елементарните механизми, системи и органи, управляващи живота му - гарантирам ти, че във всяка една библиотека ще откриеш хиляди несубективни и илюстрирани учебници, далеч по-надеждни и респектиращи от моя пост, чрез които ще си изясниш детайлите около нервните процеси в нашите и в детските тела, и компонентите на психиката ни. Също така ще можеш да си отговориш сама на въпроса, дали детето ти е свръхактивно, защото няма правилен режим или не може да има правилен режим, защото е свръхактивно. Децата на 3 години понякога проявяват реакции, чието начало е предизвестено от навиците им в първите месеци. Мозъците на двугодишните не са в състояние да процесват информация и изобщо нервни импулси в продължение на 5-6 часа, без това да ги претоварва. Деца с недобра хигиена на нервната система и с лош дневен режим страдат от стрес, който често пъти е погрешно интерпретиран и третиран от родителите. Нямам какво повече да добавя по тази тема.

 valerie напълно съм съгласна с теб, много точно и аргументирано мнение на база на личен опит.
Колкото до учебниците и бумащината, аз на теоретизми в отглеждането на деца не се доверявам, казах го - водя се по детето , а не по изледванията в невробиологията и ли там каквото беше
Недобрата хигиена на нервната система е едно понятие, което за мен стои добре в учебник по психология, а не в реална ситуация. Ама който, както иска да си гледа детето, едни по учебници, друго на база личен опит.
Аз лично сотавям детето да ме води, само ме дърпа към врата, излизаме, давам му вободата да избира къде да ме води, то ме води в парка, и там обикаляме с часове, когато има дъжд скача из локвите докато се умори, понякога не иска в парка - развежда ме из квартала, когато се умори започва да настяова да го нося, прибираме се, понякога иска да седи с часове на детската площадка и да се смее, че е около себеподобни. Той е господаря, той избира какво да правим и къде да ходима, а не книгите и научните изследвания.

Crazy chick, далеч съм от идеята да ми разясняваш каквото и да било от невробиологията. Казах, че е добре, когато нещо се твърди, че е "научно обосновано" да се цитира източника, който съдържа въпросните обосновки. Да кажеш "чела съм го в учебника си по невробиология" пак е нещо, макар че зависи от учебника и дали не е от прекалено дълги години информацията

Както и да е. Относно режима на сина ми - независимо колко свръх активен е той, режима му е почти железен (при това основно сам си го е направил такъв). Изключение прави приспиването, но това е напоследък. Така, че изключвам вероятността хаотично ежедневие да му обърква спането.

А що се отнася до 5те часа процесване на информация - преди всичко те са разделени на 2х2,5 часа с пауза от 2-3 часа следобеден сън между тях, та мисля достатъчно си почива мозъкът му. Още повече, че навън не решаваме интеграли, а ходим на една и съща площадка, виждаме се с приблизително едни и същи хора, правим едни и същи неща, отиваме и се връщаме по един и същи път, така че информацията за обработка не е кой знае колко повече, отколкото ако си седим в къщи, обградени от многобройните шарени, светещи и пищящи играчки.. и/или скуката.
Надявам се няма да ми препоръчаш да му изхвърля играчките, защото са теоретично свръх стимулиращи?

Толкова от мен.

Хм... в първия ти пост пише съвсем различни неща, а ние не сме врачки, в крайна сметка

Ако аз пусна нявга тема за съвети, не бих изисквала от списващите в нея да доказват твърденията си с леми и теореми, а бих се замислила върху споделеното - след като тези хора нямат моя проблем, вероятно има какво да науча от тях. В противен случай не решение се търси, а удобни сподвижници. Няма начин да приспиваш вече порасналото си дете по три пъти на ден върху спалнята и това да се случва невлудяващо и безболезнено, както е било с 6-месечното бебе, това ще добавя в заключение 

То това не беше ли "приспиването ме влудява" с едно такова нещо "Накрая избеснявам нечовешки, ама лудост просто ме обхваща... разтърсвам го и му изръмжавам "НЕ! НЕЕ!  " с вид, който очевидно му говори, че нищо добро не следва и тогава най-после се кротва."? Изпървом помислих, че иде реч за търсене съвет как да се преустанови това неконфортно положение.
 Ако не е тази темата- извинете, че влязох.

Това, че авторката търси съвет не означава, че трябва да приеме и изпълни всеки такъв. Ако някой я посъветва да залепи с тиксо очите на детето, докато не заспи, длъжна ли е да го приеме безропотно? Дори ако авторката на съвета добави, че така е процедирала с нейните деца и това е дало чудесни резултати.
Давам пример за нещо неприемливо, просто за да направя аналогия, че може на нея по подобен неприемлив начин да й изглежда съвета да не го извежда навън и да го оставя да заспива сам.

Естествено, но в твърде много теми като тази в крайна сметка излиза така, сякаш не авторът, а съветващите го имат проблеми. 

Когато един съвет изглежда неприемлив, доброто възпитание изисква да се благодари любезно и да се подмине, а не да се изпада в ненужни дебати и защитни пледоарии, тъй мисля аз.