Случи ми се нещо странно VI

Shirley-Ann Ако това значи да си хахо-значи и аз съм хахо
Но да,човек наистина трябва да е внимателен,особено пред кого споделя.

Пред моя блок наскоро/преди половин годин/отвориха кръстовище,а бе затворена улица.И не минава седмица без катастрофи.За сега без жертви.Но  според съвета на моя духовна наставничка,трябваше да поръся мястото със сол,за изчистване на  мястото от насъбралата се енергия.Е,не го направих,мястото е осветено  и нощем,а блока е твърде близо.Представям си колко очи ще следят внимателно какви магии правя,и после хм,да не се налага да се изселвам принудлтелно,хората в повечето случаи сами се плашат и твърдо вярват в своята истина без желание да чуят отсрещната страна.

я да споделя
-спя.....и се събуждам.Чувам гласовете на сестра ми и още една приятелка-те са в хола ,а аз в спалнята.Надигам се да стана-ставам аз, обаче се виждам че спя-все едно само духа ми стана ,а тялото остана са спи......
  беше гадно

Записвам се, за да ви следя. Хем съм шубе, но ми е интерсно, защото и на мен са ми са се случвали някой странни неща за които дори не съм споменавала на никой, за да не ме помислях за  .

Shirley-Ann при мен също понякога е така. Пръв го забеляза съпругът ми. Веднъж ме беше ядосал доста, обаждам му се по телефона и се скарваме (той е шофьор) , при което той ми казва :
-Моля те, не ме ядосвай, знаеш ли колко пъти се счупи камиона?
А аз: " Ми още 7 пъти да ти се счупи" 
Е звъни ми на сутринта и ми вика : "Ей, мръсна устичка имаш обаче, камиона се счупи точно още 7 пъти " .

Значи не съм сама... Не съм пожелавала на глас нищо лошо на никого, защото вярвам, че се връща. И затова сега се притеснявам винаги, когато се ядосам на нещо или на някого.
Днес писах в темата за младите шофьорки как един ми беше запушил колата за няколко дни. Ядосвах се, мърморех.. не можах изобщо да се контролирам. Мислено му пожелах кофти неща, нищо конкретно, но в яда си човек е способен да е много зъл. Та, след работа се прибирам, виждам един съсед, който е много приказлив и той ми казва "Абе, твоя човек, дето те беше запушил няколко дни, нещо пострадал." Питам какво, как и той "Ами, паднал от някакво дърво като ходил на лозето тази сутрин и се потрошил." Направо ми пресъхна устата...
Трябва да намеря начин да контролирам това.

Запис да не ви изпусна, следя темата от самото начало, някои от историите са доста страшни, но винаги ми е интересно да чета. На мен не ми се е случвало нищо кой знае колко странно, освен, че имам силна интуиция и често много точно предусещам какво ще се случи. Когато имам добро или лошо предчувствие за нещо, почти винаги се оказвам права 

Здравейте пак от мен със сънната парализа.
Четох доста по темата, след като ми казахте точния термин на състоянията в които изпадам(сънната парализа).
Четох, разбрах, обясних си всичко и забравих да се страхувам даже...докато не ми се случи снощи пак. Чувствах се много зле и психически и физически.  Чувствах все едно нещо ме задушава и се преместих от спалнята на дивана. Почетох малко и много ми се приспа. Затворих очи и всичко започна с вибрациите, шума, странните гласове и чувството, че някой ме наблюдава. Трябваше ми доста голяма воля да се изправя и да се преместя пак в леглото. Хем ме беше страх, хем не ми се искаше да отварям очи. Беше много странно като станах, защото имах чувството, че още сънувам и нямах никаква сила. Просто го споделям и не може да се каже, че вярвам в такива неща, защото си налагам да мисля, че не вярвам. От много малка имах развинтена фантазия и по - възрастните ми роднини от женски пол много обичаха да ме водят по разни знахарки да ми баят. Честно казано се чудя дали е развинтена фантазия, защото и до днес си спомням много реално чувството на страх от определени ръце , които искат да ме хванат изпод леглото, докато ставам или от канала в банята, докато си мия зъбите. Не мисля, че хората пишещи и следящи темата с интерес щяха да заделят от времето си, ако не им се беше случило нещо, което наистина ги е разтърсило. Мисълта ми беше, че дори да прочетеш всички научни трудове и да си обясниш всичко, което ти се случва, това пак не те застрахова от страх и паника, ако случката се повтори.

Когато бях по-малка/писала съм и преди за това,в друга тема/ ,научих от една позната,че има начин да се общува с мъртвите.
НА лист хартия се рисува кръг/ с пергел,примерно/и се изписва азбуката в посока часовниковата стрелка.В средата на кръга се забожда игла,на чийто край виси конец и държиш конецът..
На ум или глас се вика името на човекът.
Та,аз направих всичко това  и извиках дядо ми,който бе починал преди около 2 години и много обичах....Стгранното е,че иглата НАИСТИНА се движеше по буквите и съставяше изречения...Откъслечни,но се разбираха.Примерно"Добре съм" ,Щастлив съм" или "Помогни на Б " но бяха ДУМИ,които нямаше как да се съставят сами...дори и под полъха на вятъра...Завърши с думите Обичам те ,еми /това е името ми/ и тогава се разплаках и иглата много затрептя...Сега,като се сещам ми става много,много мъчно.Сигурна съм,че тогава общувах с дядо ми....

От тогава/повече от 10години / не съм повторила този "експеримент" и не бих го пробвала,защото ,сега,много се ужасявм при мисълта,че съм нарушила покоя на мъртвец или,че бих извикала някакви лоши сили покрай мен/тогава го правих на открито това нещо,не вкъщи/

Бях забравила за тов,просто сега ,някак си ми изскокна в мислите.

DE$$I ,това което описваш и мен ме е спохождало-минавам покрай леглото и си мисля,че всеки момент ще ме дръпне нещо за крака/винаги минавам на разстояние/,или ,че нещо ме наблюдава,или ,че от тоалетната чиния ще ме хване нещо...Това са просто чувства.Аз ги отдавам на филмите,които гледам/трилъри,най -вече/...
Сънната парализа не ме е навестявала от дълго време,впрочем...Но си е крайно неприятно чувство.Като ме е спохождала винаги си казвам молитвата "Отче наш" и бързо ми е разкарвало...Дано ти помогне това,мила

Момичета,тази нощ отново сънувах как ми падат два зъба.Не съм на себе си след смъртта на баба ми.Сега съм на тръни

Чувала съм от по стари хора,че когато сънуваш да ти пада зъб и изпитваш силна болка,тогава ще се случи нещо лошо с много близък човек,а когато не те боли тогава е по далечен,човека,
Дано нищо такова не ти се сбъдне и да е било само един лош сън.

Сега да споделя и аз още една странна случка която ме споходи не отдавна.Както спях една нощ,станах от леглото и цъкнах лампата,как съм станала от леглото как съм отишла до ключа на лампата нямам никакъв спомен,не се сещам дали сънувах нещо преди това,само знам,че още със светването на лампата в този момент и мъжа ми ми извика дали от него или от светлината аз се стреснах и тогава се осъзнах,почувствах се много странно все едно не бях аз там,много се уплаших помня,че ми трябваха няколко минути за да реагирам,гледах все едно всичко ми беше някак чуждо и непознато,После се скарах на мъжа ми дето ми е извикал,мисля си ,че може би нямаше да се стресна толкова много.Много ми е странно и още не мога да си го обясня,никога преди това не ми се е случвало нищо подобно

Къде без мен ... 
Това с викането на духове сме хо правили като деца. Нашия дядо е починал в автомобилна катастрофа години преди да се родим. За него знаем от баба и снимки. Брат ми и братовчедите, като по-големи правеха такива глупости и веднъж решиха да викат духа на дядо у дома. Не си спомням точно как беше, но трябваше да се направи някаква много сложна конструкция от конец, игли, книга и други работи и се държи от всички в ръце и никой да не мърда. Извикахме духа и казахме да се появи на най-горещото място на печката. Беше зима и се топлехме с тип "циганска любов", та когато много се разгори ламарината почервенява и ние /с какъв акъл/ се изредихме всички да пипаме печката и наиситна на най-горещата точка от печката можехме да пипнем с цялата длан без да се изгорим. Казваха, че други деца от класа на брат ми са се опитвали да виката духове и са развалили конструкцията по време на сеанса и после са пострадали при различни инциденти. За едини си спомнян, че беше паднал в едни тръни. Та според мен опасна работа е това, особено пък като не знаеш дали наистина е дух или недай си Боже някаква неконтролируема сила. Ама детска работа. Аз ще питам как беше тая конструкция, най=малката бях от всички и хич не помня как беше.

Вместо запис:
Мисля, че не са ми се случвали прекалено странни неща. Единствено сънищата ми, особено когато са свързани с мъртви близки, са прекалено реалистични. Когато сънувам баба ми, която ме е гледала всяко лято, ме обзема един голям страх от духа й (тя почина пред очите ми). Такава емоция не съм изпитвала наяве - има някакви вибрации в съня и се чувствам парализирана - не мога да си обясня. Много рядко сънищата ми познават, понякога се случва точно обратното от съня и затова обръщам внимание на посланията им.
Имам някакви спомени от странни случки, но вече не мога да си обясня дали това е било реално или плод на развинтеното ми въображение - като например да лежа в леглото, завита с дебела завивка, а тялото ми да преминава през завивката в легнало положение и пак да пада в леглото - може би това е душата ми... и все пак имам съмнения.
В момента съм забелязала, че когато съм скарана с приятеля ми и сме един до друг  разговаряйки и съм със затворени очи понякога ми се струва, че той е в дъното на стаята - максимално отдалечен, дори гласът му сякаш идва от там - странно.

Здравейте, момичета, нова съм в тази тема, изчетох само последната 5част и да си призная доста сташнички неща пишете. Аз съм си доста страхлива /макар и вече на 36г./, та сега вече близо 2години живеейки с мъжа ми се чудя как съм живяла близо 12г. сама в не особено безопасен квартал, на 1-ви етаж, близо до ромска махала...И въпреки това най-големите ми страхове не са били свързани с това, а оставайки сама в апартамента винаги съм се страхувала да не ме навести някой дух /имам доста починали близки/, да не чуя необясними шумове и т.н, все неща, от които бих се смразила моментално. В спалнята например /където не спях/ не обичах изобщо да стоя, влизах само колкото да взема нещо от гардероба и веднага излизах, много често започваше и да ме боли глава. Впоследствие се оказа, че е направена магия и тази стая е пръскана с вода /това от една гледачка, която назоваваше роднините ни по имена и говореше за тях, тя и първа съобщи на майка ми, че баща и е тежко болен, нещо което не подозирахме за видимо напълно здрав човек без оплаквания/ и след развалянето й поне главоболието и донякъде страха ми изчезнаха.
Та след този увод и споменавайки дядо ми, лека му пръст, се сещам за съня, който сънувах в нощта, когато той е починал. Вече от няколко месеца се борехме с рака на панкреаса и знаехме изхода, но той не подозираше и все още беше в добро състояние, но вечерта срещу 11.10.1995 сънувах моя състудентка и приятелка, чийто баща беше починал наскоро и момичето все още ходеше в траур, че развързва черния си шал от врата и се опитва да го върже на моята шия. Аз упорито се съпротивлявам и питам защо ми го дава това черно нещо, но тя някак безмълвно продължаваше, докато не се видях наистина с шала й на врата ми. Знам, че човек сънува само няколко секунди, но имах чувството, че точно в този моент на вратата се позвъни и ни съобщиха за смъртта му. Вечерта след погребението помолих моя приятелка да спи при мен, тъй като майка ми остана на село при баба, та лягаме си ние късничко и загасяйки лампата вече в леглото усещам мирис, който никога не бих объркала - някак си ми миришеше на него, на село, само за миг го усетих заедно с някакъв лек полъх до лицето ми, като погалване. Вътрешно изпитах абсолютна сигурност, че това беше духа му, ей така, без дори да се опитам да си обясня какво беше това, аз вече го знаех. Странно, но не изпитах никакъв страх, дори успокоение...Сигурно защото много го обичах и много страдах за него.
Другото странно нещо, за което се сещам е как миналата зима /бях вече бременна/ бях в банята /имаме вана, до която има мивка, а над нея огледало/ и кучето ми лежеше точно до ваната, както обикновено без да мръдне и ме чакаше. В един момент изведнъж стана и поиска да излезе, отворих му вратата и продължих да се къпя. След секунди огледалото се изсипа точно там, където лежеше то, без изобщо да съм го пипнала. Странното беше, че дори иотлепено или не добре закрепено, то падайки щеше поне една част да се разбие в мивката точна под него, а там нямаше нито едно стъкло, все едно някой го беше бутнал.
А иначе сравнително често сънувам починалите си близки, не като млади, но винаги изглеждащи здрави, в добър вид, особено след като съм била на църква или на гробищата. Не се е случвало, обаче, да ми казват нещо смислено в съня ми, почти дори не разговаряме. Радвам се, че мога да ги виждам в съня си, дори искам да ми се случва по-често.
Дано не съм ви отегчила...

да се запиша и се връщам да дочета,бърррр