Случи ми се нещо странно VI

  Пу,първа 

И аз да ви следя

ще ви следя с интерес 

 

Само искам да вметна,че започнах да чета първата тема
Толкова страховити неща са описани там...Не я бях чела досега и мигом съжалих,че я наченах..Например това...Е ,тръпки ме побиха

"Преди няколко години ми се случи нещо много странно, което не можах да си обясня и все още не мога да изтрия от съзнанието си. Бяхме на море с моя приятел и сина ми, който тогава беше на 10г. Бяхме взели отделна стая за него.

След първата вечер той каза, че не иска да спи там защото не се чувства добре и някой го наблюдава и го е страх. Аз не обърнах голямо внимание на това. Казах му че това са глупости, никой не го гледа. Реших, че просто го е страх от новото място, но това продължи и следващите дни. На третата или четвъртата вечер докато го прегръщах и целувах за лека нощ усетих огромен страх и сякаш нещо ни наблюдава. Дори сега като го пиша ме полазват тръпки.

Не се противих на това чувство за да разбера точно какво и от къде идва. Това беше нещо кръгло , в коридора към стаята, което ни гледаше, направо ни пронизваше. Погледнах на там и естествено че беше празно. Повече не исках да гледам за да не усети че съм го усетила. За да изляза от стаята трябваше да мина през това място.

Събрах кураж и излязох. Като трезвомислещ човек си казах че това са глупости и плод на въображението ми, но страхът ме преследваше и на следващия ден накарах сина ми да ми опише точно какво усеща. Той ми каза, че е нещо кръгло и е в коридора. Бях потресена и веднага го преместих в нашата стая.

Същата нощ телефонът извъдя в 5 сутринта и когато го вдигнахме никой не се обади. Между другото забелязах, че вратата на другата стая е била изкъртвана.

Мисля си, че нещо е ставало в тази стая и съжалявам че не попитах тогава, но пък едва ли щяха да ми кажат. "



При мен единственото странно нещо е сънната ми парализа от време на време.Тя,всъщност не е странна,де,но преди като не знаех какво точно е това състояние,го отдавах на чуждо присъствие.

Сънна парализа и на мен ми се е случвало, но не знаех, че се казва така. Събуждам се или по-точно не знам дали съм се събудила и нещо ме гъделичка или не знам точно, но е адски неприятно. Аз обаче не мога да помръдна...

Това според мен е по-скоро преливане на няколко измерения и оттам невъзможност да се реагира.

iveto Благодаря за новата тема   
 записвам се и аз тука.

 

И аз да се запиша.
Благодаря за новата тема 

Защо мислите, че на мен не са ми се случвали странни неща? На 20 години бях; докато спях при мен дойде жена с невероятно сини очи и ме погледна пронизително. Стреснах се и като скочих видях, че вратата на стаята е открехната. Но това е игра на мозъка и нервите. А какво ще кажете за светещ обект над борова гора посред нощ в Стара планина? Това немога да обясня. Чувала съм за кълбовидни мълнии, но дали може да се образуват при ясно време?

Не знам колко странно е това, което ми се случи, но ще споделя.
Март месец ходих в съседите да занеса една мишка за компютъра, понеже тяхната все нещо се разваляше, а им трябваше спешно. Като отвори вратата мъжът, отвътре ми дойде въпросът "Добре ли си?" и той взе да мърмори, че сме клюкарки и се разсърди ей така. Не разбрах за какво става въпрос, докато месец по-късно научих, че е болен от рак. Денят преди да отида в тях, е ходил на изследвания и само на съпругата си е казал. Затова реагира остро, сякаш тя ми е казала...
Преди един месец го сънувах как се кара на жена си, ядоса се и я замери с един буркан. Няколко дни по-късно се засякохме с нея на улицата и тя плачеше, че от болестта е станал много агресивен и я е замерил с празен буркан, който се е пръснал на парчета в краката й. Не намерих сили да кажа, че съм го сънувала, защото отказвам да приема, че е друго, освен съвпадение.
А сега и нещо друго. От известно време съм забелязала нещо, което не искам дори да призная. Винаги, когато някой ме ядоса много, му се случва нещо неприятно. Не казвам, че аз съм виновна, но твърде често става така.
Например, имах уговорка с един приятел да отида до Варна за едни документи, които ми бяха важни. Пристигам аз, обаждам му се, а той пътувал към Бургас, забравил бил. Чаках го сума ти време, беше загубил едните документи... много му се ядосах. Направо кипях от ярост. Когато се чухме по-късно през седмицата, ми се оплака, че вечерта докато пазарувал, му разбили колата на паркинга пред магазина.
Друг пример. Скарах се с бившия ми приятел, просто прекрачи границата. Разменихме си обидни думи... Докато се прибирахме от ресторанта, той се спъна, падна и си изкълчи крака.
Така че... опитвам се да се контролирам и дори да се ядосам, да внимавам с това какво мисля и как се чувствам.
Извинявам се за дългия пост.

Shirley-Ann Ти си само потвърждение,че мисълта може и да убива-при истинските магове или при неконтролируемите емоции.Ето защо трябва да си много внимателна и спокойна.Всичко останало са подробности.И за вината-освободи се от нея,но и се учи да контролираш емоциите си и мислите си.И да-не само на теб ти се е случвало това.

За първи път го споделям. Всъщност, мой близък приятел забеляза някаква закономерност, защото започвах разказите си така "Той ме ядоса, защото.... и после обаче ми стана много мъчно, защото му се случи..." Контролирам се, гледам да не мисля глупости, да не се ядосвам за малки неща. Но наистина емоциите трудно ги сдържам.
Радвам се, че не сте ме взели за хахо, трудно е да обясниш това и да те разберат.