Случи ми се нещо странно VI

Има хора,които без да искат и без да подозират могат да ти донесат някоя беля на главата...Например в селото на свекърва ми има една такава жена,за която само съм чувала ,но свеки си е патила от нея и винаги като я види се връща вкъщи независимо за къде се е запътила...Веднъж,като тръгнали да ни идват на гости я зърнали тази жена някъде из селото и свеки си знаела,че нещо ще стане,но не се върнали...и по пътя спукали гума.

Ама тая жена призрак ли е или какво? И от къде знае свекито ти, че точно тя е причината?На други вредила ли е?

Мен ми се случва нещо странно, когато съм уплашена до смърт, винаги виждам някаква жена, която изобщо не познавам. Тя е протегнала ръка към мен и нещо говори, на някакъв неразбираем език. Много ме е страх че полудявам , тази жена е винаги пред мен, когато съм уплашена, а аз дори не я познавам.

Marguerite, като за начало, оправи си пола!

Как всъщност я виждаш?

Извинете ме за грешката Ами, доста стара е, облечена е с дрипи, очите и са кърваво червени. Когато ми се "появява" винаги съм притеснена или уплашена и то доста. Протегнала е ръка, мисля че се моли. Ходих на психолог, той ми предписа някакви обезпокояващи хапчета, но не помагат. Не знам дали на другиму се е случвало или аз наистина полудявам

Marguerite, ако не си постоянно уплашена до смърт, мисля, че проблемът не е чак толкова голям...Но, ако я виждаш нон-стоп...тогава, по-добре послушай доктора и си пий хапчетата!

предписал ти е обезпокояващи хапчета?! 


ето затова на такива случаи не се гледа сериозно, защото обикновено се случват на хора, които нямат нужния речников запас да разкажат адекватно и с подходящи думи станалото.

а пък баба ми веднъж ми казвала че много страшно.....

За първи път чувам подобно нещо....Колко пъти си била уплашена до смърт,че я виждаш?
 Аз,ако видя жена ,възрастна,с кървави очи,да протяга към мен ръце ,да ми говори ....бих се притеснила сериозно ...за себе си,за съзнанието си.
Да не би да си сънувала? 

Като малка обожавах филми на ужаси и четях нон стоп страшни книги, но с времето това отмина и сега едвам мога да изгледам до края някой трилър, много ме натоварват вече тези неща. А сега моята история...

Преди 7-8 години когато излезна филмът Предизвестена смърт се бяхме събрали с приятелки да го гледаме. След филма се прибрах (бях сама) и си легнах, беще късно, те естествено ме изпратиха. Взех слушалката на домашния телефон и я сложих в чекмеджето на нощното шкафче, загасих лампата и заспах. След час, може би два, ме събуди ужасно тропане в гардероба, голям бял трикрилен гардероб, който се намираше точно до леглото. Изтръпнах! Тогава като във филма иззвъня телефона, вдигнах: от другата страна тишина. Вече бях на крака изправена в леглото, светнах лампата, а сърцето ми щеше да се пръсне. Като се окопитих реших, че си въобразявам, поседях малко наслушвайки внимателно и пак легнах. През ум не ми е минало да отворя гардероба да проверя какво става! Не стига, че си падам малко шубе, а и във всеки филм на ужасите героя отива да види какво издава странни шумове и после умира :/ Заспах отново (на светнато), но не за дълго. Телефонът звъня още 2 пъти, пак тишина. Към 5 сутринта бях вече в истерия от адско тропане в гардероба, все едно някой беше вързан вътре и се опитваше да се измъкне... това беше края за мен! Беше ме страх дори да изляза от стаята, защото се излиза в хола, а ключа за лампата там е много далече. Седнах в леглото, изпуших една кутия цигари докато не се съмна навън. Когато стана достатъчно светло се облякох и отидох на работа.

По-късно когато се прибрах, сестра ми си беше вече вкъщи и я помолих да отвори гардероба... оказа се, че един рафт се е чупел постепенно и бавно и накрая (кулминацията в 5 часа) се е счупил и са се изсипали всякакви работи.

Много се бях уплашила... от тогава не гледам подобни филми или по принуда гледам, но със затвотрени очи през повечето време  

Мълчанието в слушалката може би е било просто проява на остроумие от страна на приятелките ти. Много добре го описа, аз също съм склонна да си внушавам какви ли не неща... Затова и не гледам хорър филми.

И аз съм гледала този филм, а когато Самара излизаше от телевизора направо
След това ме беше страх да включа тв-то, данеби Самара да излезе от там

Ооо този филм и мен ме беше побъркал, дълго време вечер изключвах телевизора от контакта... сега ми е смешно, но доста безсънни вечери съм имала след като го гледах...
извинявам се

Охоо, "любимият" ми филм. И аз имам случка с първото гледане. Ходихме на късната прожекция с една от съквартирантките ми - румънка. Бая се поизплашихме в киното, а когато филмът свърши и излязохме беше тъкмо станало полунощ. Излизаме и се запътваме към общежитието, а аз се сещам, че съм си изключила мобилния телефон. Тръгвам да го включвам, а румънката, прилично истерясала покрай Самара, почва да пищи да не го включвам. Е, аз го включих въпреки това и няколко секунди по-късно той звънна. Гледам дисплея - непознат номер. Румънката пак пищи - "Самарааа, Самара ще ти каже, че ще умреш!" Е, не беше Самара, подпийнал младеж ме канеше в някакъв бар. Позамислих се, понеже първоначално името не ми заговори за лицето, но после се сетих кой е и реших, че е най-предизвестената смърт от всички би ме споходила, ако ли отидех в онзи бар. Затова се прибрах с румънката. С нея живеехме в един апартамент с още две момичета, но тях ги нямаше. Решихме да спим в една стая, ей така - за всеки случай. Аз предложих да е моята, защото леглата бяха по-големи и удобни и изобщо беше по-уютно. Но пък имаше един съществен недостатък - телевизор, демек - място, откъдето Самара можеше да излезе.

И така, избрахме да спим в нейната стая, като за всеки случай разкарахме уредбата, че то знае ли човек - където телевизор, там и уредба. Легнахме и заспахме почти веднага. По едно време се събуждам аз, осъзнавайки, че някой говори. И какво да видя - румънката се изправила в леглото с ококорени очи и бърбори на родния си език, който аз не разбирам. Първоначално, още сънена, доста се стреснах, но после се усетих, че бълнува и я разтърсих здраво, при което тя дойде на себе си, извини се и потъна отново в блажен сън. На сутринта призна, че е сънувала Самара.  

Уфф, странни неща не ми са се случвали, обаче на този филм ревах от ужас - гаджето ми (настоящ съпруг  )  скрито позвъни от мобилен на домашния телефон, точно когато даваха записа от касетката, след който следваше телефонното обаждане... С брат ми изкрещяхме и никой не посмя да вдигне, да не му кажат, че има 7 дни живот