гледаше право в мен,не е позирала да я снимам 
вобще не ми е смешно! Случи ми се нещо странно VI
- Публикувана: 12 юли 2010, 10:47 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2011, 19:11 ч.
# 285
18 ноем. 2010, 17:21 ч.
вобще не ми е смешно!
Виж целия пост
и айде ако обичате без и иронизиране
вобще не ми е смешно!
# 286
18 ноем. 2010, 18:14 ч.
elinor_6666 , сигурна съм, че Дорис не те е иронизирала, а те е попитала с някаква цел. Щом пишем често в тази тема, значи до някаква степен вярваме, не се засягай от един въпрос 
.
Виж целия пост
. 
# 288
18 ноем. 2010, 22:35 ч.
и айде ако обичате без и иронизиране вобще не ми е смешно!
O не няма ирония във въпроса ми! Мислех си в разни посоки и даже ще ти напиша разсъжденията си - не мисля, че парцал със сол/захар е магия. Защо някой ще направи магия, която веднага ще бъде открита и премахната?
Вие със сетра ти виждате някаква жена, като от филм на ужасите си мислите че има някаква връзка. Ами моите предположения бяха по-скоро дали това не е духът на собствената ви баба, но както е изглеждала като момиче, на нейна сестра или друга близка роднина, която сега е наоколо.
Питах дали се е снимала или какво е правила, защото може да е дух, който се интересува от детето ти. Не изпадай в паника
Детето ти е дух, който си има собствените близки и роднини от предишни животи и те си го обикалят и се грижат за него и в този живот.
Виж целия пост
гледаше право в мен,не е позирала да я снимам
вобще не ми е смешно!O не няма ирония във въпроса ми!
Мислех си в разни посоки и даже ще ти напиша разсъжденията си - не мисля, че парцал със сол/захар е магия. Защо някой ще направи магия, която веднага ще бъде открита и премахната? Вие със сетра ти виждате някаква жена, като от филм на ужасите си мислите че има някаква връзка. Ами моите предположения бяха по-скоро дали това не е духът на собствената ви баба, но както е изглеждала като момиче, на нейна сестра или друга близка роднина, която сега е наоколо.
Питах дали се е снимала или какво е правила, защото може да е дух, който се интересува от детето ти. Не изпадай в паника
Детето ти е дух, който си има собствените близки и роднини от предишни животи и те си го обикалят и се грижат за него и в този живот.
# 289
18 ноем. 2010, 22:53 ч.
Не не е на моята баба тя е изглеждала съвсем различно като млада от тази която видях.Не знам дали е свързано,но днес кучето ми изведнъж безпричинно започна да лае гледайки към дивана,наежена и не смееше да се доближи ту тръгваше ту се спираше и така 15 мин.Поп сме викали да освети по принцип,но без ефект явно 
а колкото до парцала вече го хвърлих в реката 
Виж целия пост
а колкото до парцала вече го хвърлих в реката
# 290
20 ноем. 2010, 11:53 ч.
Миналата седмица отивам на рождения ден на майка ми барабар с цялото домочадие. Вече в майка ми откривам ,че съм си забравила телефона у нас, a чакам важно обаждане от шефа. Казвам на мъжа да ми даде ключовете от колата, за да ходя да взема телефона от нас. Отивам, вземам каквото ми трябва, обаче забелязвам, че някои неща са разместени. Викам си сигурно децата са си играли излизам, обаче за всеки случай оставям лампите светнати (да си мислят крадците, че има някой у нас 
). Точно заключвам вратата, чувам отвътре, как някои шепне, ама със старчески глас, сякаш ме мъмри. Влизам, нещата които съм преместила на местата им, пак са преместени 
. A шепота продължава. Изведнъж чувам гласа на свекито: "Aнелия", която почина от рак на гърдата, преди повече от осем години. Тя имаше навик да мести предметите, които не и харесват на различни места и винаги ми се карашe, че съм ужасна декораторка 
.
Излизам с двеста през вратата, заключвам, от бързане за малко да падна по стълбите. Точно изкарвам колата на пътя и ми хрумна да погледна към прозореца на кухнята, която е от страната на пътя, точно до терасата. Поглеждам и съзирам как някаква бяла сянка, с точно очертани женски черти ме гледа през прозореца и ми маха. Е тогава не с двеста, аз с хиляда подкарах колата. Имах чувството че свекито е на задната седалка.
На другата сутрин не смеех да вляза в кухнята, но все пак трябваше. Естествено, като казах на Венцислав, че духа на майка му ни е навестила, точните му думи бяха "Аха, добре!"
Виж целия пост
). Точно заключвам вратата, чувам отвътре, как някои шепне, ама със старчески глас, сякаш ме мъмри. Влизам, нещата които съм преместила на местата им, пак са преместени . A шепота продължава. Изведнъж чувам гласа на свекито: "Aнелия", която почина от рак на гърдата, преди повече от осем години. Тя имаше навик да мести предметите, които не и харесват на различни места и винаги ми се карашe, че съм ужасна декораторка .Излизам с двеста през вратата, заключвам, от бързане за малко да падна по стълбите. Точно изкарвам колата на пътя и ми хрумна да погледна към прозореца на кухнята, която е от страната на пътя, точно до терасата. Поглеждам и съзирам как някаква бяла сянка, с точно очертани женски черти ме гледа през прозореца и ми маха. Е тогава не с двеста, аз с хиляда подкарах колата. Имах чувството че свекито е на задната седалка.
На другата сутрин не смеех да вляза в кухнята, но все пак трябваше. Естествено, като казах на Венцислав, че духа на майка му ни е навестила, точните му думи бяха "Аха, добре!"
# 291
20 ноем. 2010, 14:31 ч.
Леле хора, кръвчицата ми се смрази. Аз от време на време чета в темата ви, ама смятам да прекратя тази практика. Само последните три страници ме накараха страхливо да се оглеждам през рамо.
Пу-пу-пу! Честно да ви кажа не завиждам на онези от вас, които имат възможността да виждат нещата, които виждат!
Виж целия пост
Пу-пу-пу! Честно да ви кажа не завиждам на онези от вас, които имат възможността да виждат нещата, които виждат!
# 292
20 ноем. 2010, 15:00 ч.
Никогоа не отричам нещата,които не разбирам,затова ви следя и с интерес...
Това вместо запис
Виж целия пост
Това вместо запис
# 293
20 ноем. 2010, 15:18 ч.
Лили-Марлен, на твое място не знам как бих живяла в тази къща. Дано не ми се случва подобно нещо, защото съм много страхлива 
Виж целия пост
# 294
20 ноем. 2010, 16:51 ч.
Лелее майко,не бих искала да съм на твое място 
Виж целия пост
Миналата седмица отивам на рождения ден на майка ми барабар с цялото домочадие. Вече в майка ми откривам ,че съм си забравила телефона у нас, a чакам важно обаждане от шефа. Казвам на мъжа да ми даде ключовете от колата, за да ходя да взема телефона от нас. Отивам, вземам каквото ми трябва, обаче забелязвам, че някои неща са разместени. Викам си сигурно децата са си играли излизам, обаче за всеки случай оставям лампите светнати (да си мислят крадците, че има някой у нас ). Точно заключвам вратата, чувам отвътре, как някои шепне, ама със старчески глас, сякаш ме мъмри. Влизам, нещата които съм преместила на местата им, пак са преместени . A шепота продължава. Изведнъж чувам гласа на свекито: "Aнелия", която почина от рак на гърдата, преди повече от осем години. Тя имаше навик да мести предметите, които не и харесват на различни места и винаги ми се карашe, че съм ужасна декораторка .
Излизам с двеста през вратата, заключвам, от бързане за малко да падна по стълбите. Точно изкарвам колата на пътя и ми хрумна да погледна към прозореца на кухнята, която е от страната на пътя, точно до терасата. Поглеждам и съзирам как някаква бяла сянка, с точно очертани женски черти ме гледа през прозореца и ми маха. Е тогава не с двеста, аз с хиляда подкарах колата. Имах чувството че свекито е на задната седалка.
На другата сутрин не смеех да вляза в кухнята, но все пак трябваше. Естествено, като казах на Венцислав, че духа на майка му ни е навестила, точните му думи бяха "Аха, добре!"
). Точно заключвам вратата, чувам отвътре, как някои шепне, ама със старчески глас, сякаш ме мъмри. Влизам, нещата които съм преместила на местата им, пак са преместени . A шепота продължава. Изведнъж чувам гласа на свекито: "Aнелия", която почина от рак на гърдата, преди повече от осем години. Тя имаше навик да мести предметите, които не и харесват на различни места и винаги ми се карашe, че съм ужасна декораторка .Излизам с двеста през вратата, заключвам, от бързане за малко да падна по стълбите. Точно изкарвам колата на пътя и ми хрумна да погледна към прозореца на кухнята, която е от страната на пътя, точно до терасата. Поглеждам и съзирам как някаква бяла сянка, с точно очертани женски черти ме гледа през прозореца и ми маха. Е тогава не с двеста, аз с хиляда подкарах колата. Имах чувството че свекито е на задната седалка.
На другата сутрин не смеех да вляза в кухнята, но все пак трябваше. Естествено, като казах на Венцислав, че духа на майка му ни е навестила, точните му думи бяха "Аха, добре!"
# 295
20 ноем. 2010, 17:25 ч.
Лелее майко,не бих искала да съм на твое място
И АЗ голямо шубе съм
Виж целия пост
Миналата седмица отивам на рождения ден на майка ми барабар с цялото домочадие. Вече в майка ми откривам ,че съм си забравила телефона у нас, a чакам важно обаждане от шефа. Казвам на мъжа да ми даде ключовете от колата, за да ходя да взема телефона от нас. Отивам, вземам каквото ми трябва, обаче забелязвам, че някои неща са разместени. Викам си сигурно децата са си играли излизам, обаче за всеки случай оставям лампите светнати (да си мислят крадците, че има някой у нас ). Точно заключвам вратата, чувам отвътре, как някои шепне, ама със старчески глас, сякаш ме мъмри. Влизам, нещата които съм преместила на местата им, пак са преместени . A шепота продължава. Изведнъж чувам гласа на свекито: "Aнелия", която почина от рак на гърдата, преди повече от осем години. Тя имаше навик да мести предметите, които не и харесват на различни места и винаги ми се карашe, че съм ужасна декораторка .
Излизам с двеста през вратата, заключвам, от бързане за малко да падна по стълбите. Точно изкарвам колата на пътя и ми хрумна да погледна към прозореца на кухнята, която е от страната на пътя, точно до терасата. Поглеждам и съзирам как някаква бяла сянка, с точно очертани женски черти ме гледа през прозореца и ми маха. Е тогава не с двеста, аз с хиляда подкарах колата. Имах чувството че свекито е на задната седалка.
На другата сутрин не смеех да вляза в кухнята, но все пак трябваше. Естествено, като казах на Венцислав, че духа на майка му ни е навестила, точните му думи бяха "Аха, добре!"
). Точно заключвам вратата, чувам отвътре, как някои шепне, ама със старчески глас, сякаш ме мъмри. Влизам, нещата които съм преместила на местата им, пак са преместени . A шепота продължава. Изведнъж чувам гласа на свекито: "Aнелия", която почина от рак на гърдата, преди повече от осем години. Тя имаше навик да мести предметите, които не и харесват на различни места и винаги ми се карашe, че съм ужасна декораторка .Излизам с двеста през вратата, заключвам, от бързане за малко да падна по стълбите. Точно изкарвам колата на пътя и ми хрумна да погледна към прозореца на кухнята, която е от страната на пътя, точно до терасата. Поглеждам и съзирам как някаква бяла сянка, с точно очертани женски черти ме гледа през прозореца и ми маха. Е тогава не с двеста, аз с хиляда подкарах колата. Имах чувството че свекито е на задната седалка.
На другата сутрин не смеех да вляза в кухнята, но все пак трябваше. Естествено, като казах на Венцислав, че духа на майка му ни е навестила, точните му думи бяха "Аха, добре!"
# 296
20 ноем. 2010, 17:28 ч.
това с кучето ми е познато доста имах булонка която много обичаше баща ми ,когато почина кучето всеки ден лаеше в един и съяи час ......... просто толкова неща странни имам от него че не е за писане.Майка ми слава богу не ме притеснявала напротив тя знаеше че ме е страх 
Виж целия пост
Не не е на моята баба тя е изглеждала съвсем различно като млада от тази която видях.Не знам дали е свързано,но днес кучето ми изведнъж безпричинно започна да лае гледайки към дивана,наежена и не смееше да се доближи ту тръгваше ту се спираше и така 15 мин.Поп сме викали да освети по принцип,но без ефект явно а колкото до парцала вече го хвърлих в реката
а колкото до парцала вече го хвърлих в реката
# 297
20 ноем. 2010, 17:38 ч.
аз 3 ве4ери преди да почине сънувах как смъртта идва за него бях малка и не мислех 4е ще е истина но заспивах с много сълзи на очи и с въпроси какво ще правя ако го няма 
Виж целия пост
Обичая с бдението и в нашия край го има-югоизточния.Майка ми по същия начин е сънувала баща си вечерта след погребението му,да и казва,че някой плаче за него и да спре да плаче.Баба ми лежала до нея на леглото и цяла вечер плакала за дядо Деня на погребението имах странни сънища.Сънувах сестра ми,че и идва цикъла,идва при мен и ми казва. .Събуждам се аз,тя дотърчава при мен и ми казва същото 
Малко е глупаво,ама голямо съвпадение.
Другият ми дядо почина преди 3 месеца и по едно време до 40-те дена имах чувството,че се навърта вкъщи.Аз писах и преди това,че дъщеря ми(на 2 г.) се усмихваше винаги преди да заспи на нещо зад мен и един ден я попитах кой е този ТАМ зад мен сочейки с пръст,а тя ми отговори "деди" (дядо).
.Интересното е,че спря да се усмихва вече...
Деня на погребението имах странни сънища.Сънувах сестра ми,че и идва цикъла,идва при мен и ми казва. .Събуждам се аз,тя дотърчава при мен и ми казва същото Малко е глупаво,ама голямо съвпадение.Другият ми дядо почина преди 3 месеца и по едно време до 40-те дена имах чувството,че се навърта вкъщи.Аз писах и преди това,че дъщеря ми(на 2 г.) се усмихваше винаги преди да заспи на нещо зад мен и един ден я попитах кой е този ТАМ зад мен сочейки с пръст,а тя ми отговори "деди" (дядо).
.Интересното е,че спря да се усмихва вече...
# 298
22 ноем. 2010, 21:09 ч.
Веднъж влизам си аз в кухнята (още живееx у нашите) а там-гледам няма никой. Правя си кафе, излизам отвънка да си го изпия. По едно време, сестра ми излиза от кухнята . Вика ми: "Нели, що се правиш че не ме виждаш? , вика: "Ама, как, аз като влязох нямаше никой!", а тя: "Е как, аз през цялото време бях там, викам ти добро утро, ти мълчиш като риба, викам ти изчакай ме да си направя и аз кафе, излезе." А аз просто, бях убедена, че нямашe никой като влязох. Ние добре си поспорихме, накрая бях 
Виж целия пост
. Вика ми: "Нели, що се правиш че не ме виждаш? , вика: "Ама, как, аз като влязох нямаше никой!", а тя: "Е как, аз през цялото време бях там, викам ти добро утро, ти мълчиш като риба, викам ти изчакай ме да си направя и аз кафе, излезе." А аз просто, бях убедена, че нямашe никой като влязох. Ние добре си поспорихме, накрая бях 
# 299
11 дек. 2010, 22:16 ч.
Записвам се и аз, че бях спряла да ви чета, но ето че сега ще поправя тази моя грешка... ще споделя със вас един мой извод и усещане, надявам се само да не се повторя.. преди 2 години почти почина гаджето на най-добрата ми тогавашна приятелка.. та една вечер се бяхме събрали група хора да хапнем и пийнем по нещо, в къщата, в която бяхме момчето което живееше там, беше взело компютъра на въпросното починало момче...бяхме пуснали музика на winamp-а и се бяхме седнали на масата на сладки приказки.. в един и същи момент.. снимката на починалото момче, която седеше на телевизора просто падна и неговия компютър се изгаси от само себе си ! нямаше течение в стаята, всички прозорци бяха затворени.. само аз си помислих че момчето е сред нас и искаше да ни покаже това по някакъв начин... и според мен наистина беше така..
Виж целия пост
Препоръчани теми