Защо (не) се гордея че съм българ(ин)ка?

На мен никой не ми е набивал в главата подобно нещо, даже напротив....къде сте учили бре, хора?

Съгласна съм, за съжаление. Но все пак мисля, че причината е икономическа. Бедни сме, ужасно много бедни, и сме били такива в продължение на много години, векове. И ни личи, не толкова като индивиди, а като общество.
Много мога да пиша по въпроса, но ми присяда на гърлото. И това си личи както в селските дворове, така и в градовете, и в обществените сгради, и около тях, и в работата ни, и навсякъде. Все пак, да се нядяваме че ще продължим да вървим напред, макар и бавно.

Ами, погледни какво пише в учебниците по история и какво се учи по литература! Почти всичко, което се изучава в училище като произведения е все за потушени възстания, изгубени войни, продажни управленци, Андрешковци, пишман-патриоти, немотия и безсилие. А не е като да нямаме и по-оптимистични или по- закачливи автори. Толкова ли е трудно в училище да се учи Чудомир, който по един много човешки и забавен начин рисува портретите на нашенеца? Трябва ли децата ми от 11-годишна възраст да четат Братчетата на Гаврош и Под игото, където негативното преобладава? Възрастните и децата искат историите да са ако не с хубав край, то поне да са с някаква положителна нотка накрая! И това не е откритие на Холивуд, а си върви в литературата още от време оно!

Ама, не, чакай... Напълно съм съгласна с нещата, които пишеш, с изключение на самочувствения момент. Мисля, че е въпрос точно на добро самочувствие да признаеш недостатъците си и да работиш върху тях. Самобичуванията, които четеш из пресата, не са действително самобичувания, писани в първо лице и единствено число, нали? Българинът ей това трудно прави: "Аз сгреших. Аз не знам. Аз съм безотговорен. Аз ще се поправя". Цялото дуднене и депресарщина, за които говориш, са всъщност плюене в трето лице. Той, Народът и Тя, Държавата, но не и Аз, индивидът. И да, дистанцирам себе си от подобно нещо, защото при мен ситуацията се развива по логичния път: имам проблем; неприятен е; трябва да го реша. През целия си съзнателен живот се опитвам да изнеса споменатата логика и извън своя личен ареал, но... каква изненада. Само аз изглежда намирам разни явления за проблем.


Гърците, много ви моля, назад да се затичат, пак недостижими ще са за нас като самосъзнание и колективно съзнание.

"Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!"

Да убием Ботев с камъни.., че и той така депресарски го дава...

  Готово 

По мое време анализите бяха доста по-патриотични, Особено на тема-Какво е искал да каже едикой си с едикой си стих...
Чудомир ни бе заръчан за четиво апропо в някой от горните класове...последните.

Ботев го харесвам, но мисля, че в тази си част от написаното от него, не е подходящ за деца. Все едно баба ти да ти каже, че баща ти е идиот и непрокопсаник! Разбираш ли? Ти пак можеш да разбереш, че баща ти е непрокопсаник, ама като пораснеш, а не защото някой ти го набива в главата!

Това с признаването на грешките го имат като проблем всички хора в различна степен. Въпросът е във възпитанието на детето в смисъл какво усещане има то за собствените си сили и способности да направлява живота си. Мисля, че като цяло по нашенско самобичуването идва от възпитанието в относителна безмпомощност на лично, семейно и социално ниво. На много деца не им се казва, че ако искат шестица по математика трябва да решат, че искат шестица и да си седнат на задниците да решават задачи, а им се внушава, че или не ги бива по математика, или онези, дето са писали учебниците са идиоти, или учителката се заяжда, или какво щеш друго! (е, не че учебниците не са кофти, ама математиката си е математика). Ако на децата още от часовете по литература и история им се показва колко безпомощни са били прадедите им през по-голямата част от историята, то какво друго да очакваме, освен същото чувство за безпомощност и невладеене на живота?!

Да, анализите бяха много патриотични, но все пак, като четяхме произведенията, добивахме и различни впечатления, само дето не ги споделяхме. Мисълта ми е, че каквато история и както я разкажеш на хората, те така ще я възприемат. Ако им разказваш повече истории за поражения и нещастия, те ще започнат да се чувстват така!

И моето виждане е същото.
Всеки народ си има и хубави и лоши страни, но и всеки наров (включително и нашия) заслужава уважение за едно или друго.
И ми е адски обидно, когато почнем да се самобичуваме и едва ли не да се пренавиваме, че трябва да изчезнем като нация (особено анонимно, по форумите).
Още по-обидно ми е обаче, че тези, които са лицето на нацията и от които преди всичко зависи достойноството ни, го потъпкват, като правят всичко възможно останалите нации да ни третират като шепа третокачествени нищожества. Или като лошото дете, на което винаги дърпат ушите. Знаете за какво и кого говоря.
И не смятам, че непрекъснато трябва да навираме нрави, обичаи, начин на живот на други нации като пример за подражание (пак примера с лошото дете, дето все му казват: "Виж Иванчо, колко е послушен"). Някой спомена за народопсихология. Ами там е ключа на палатката защо някои работи, които работят перфектно в Щатите примерно, тук не вървят.
Колкото до успехите на българи в чужбина, радвам им се, но чак да се гордея... Човек се гордее с това, което сам е постигнал, а не с постиженията на другите. Но ми са адски смешни разни ЕнтЕлектуалци, които заливат медиите с възмущение как може много често в чужбина като чуят БЪлгария, да я идентифицират със Стоичков (ако изобщо са чували за България)! Ама той бил такъв простак! И това според мен са комплекси, които наистина не разбирам (все пак иде реч за интелигентни хора).

И едно малко отклонение: Аз съм май единствената, която си мисли, че Андрешко прекомерно го демонизираме. Вярвайте ми, ако някой ми каже за някого:
"Житцето му ще секвестирам! Хем него на ум ще науча, хем да ви покажа един пример, та да не кръшкате друг път. Лъжете търговците, лъжете гражданите, та им продавате развалени яйца и граниво масло. Е, ама чакай, жено селяшка — властта се лесно не лъже! Пипа тя — здраво пипа! За вас камшик, руски камшик — така ще се оправите… Станахте пияници, пропаднахте, развалихте се — ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата. Ах, защо нямам повечко власт! Ангели ще ви направя. "
и аз ще гледам как да му вържа тенекия. Няма такава злоба просто, каквато струи от съдия-изпълнителя. Не е въпросът в действието, а в начинът по-който се подхожда към него.

Преди няколко години ... Богата софра, сложена на един чардак, в едно китно балканско селце.
Отпред дървета, зеленина, рекичка наблизо ромоли ... На масата - да не ви разправям, вина, ракии,
меса, салати ... Насядали кръг интелектуалци и сред се омесили няколко чужденци - разбират бъл-
гарски, говорят българско малко куцо. Но ... подхваща се същата тази тема. Всеки божем интелек-
туалец се почувства длъжен да плюе по татковината - един вид - колкото по-голяма храчка произ-
веде, толкова по-голям му е ... интелектуалният потенциал. Търпяха чужденците, търпяха, та като
скочиха ... да защитават БГ (една вметка - говорим за англичани и германци, не за нещо друго).
Казват, абе хора, може ли да ви се огъва масата от вино и гозби, може ли очите ви да гали тази
гледка, може ли да имате онези неща, които видяхме (става дума за исторически забележителности),
може ли да си имате тези празници ... и на това отгоре да си плюете така държавата.

Ми да, то не е нужно да изпадаш в екстаз или умиление от все и вся, що е бг. Но да се тупаш в
силиконовите или епилираните гърди с крясъка "анти-булгар, анти-булгар" - смешно е, да ме про-
щавате ...

Гордея се, че съм си направил две деца. Гордея се с това, че макар и да ми коства неимоверно големи усилия - все пак успявам да си ги гледам. Горд съм и с тях, че растат доооста по-възпитани от повечето деца. Гордея се с това, че си направих беседка в двора и с кеф гледам как съседите търчат да се прибират по къщите си когато завали, а аз си пия ракийката и ми е още по-голям кеф.Горд съм с това, че разбих мутрата на бивш шеф, който ме злепоставяше пред висшестоящи говорейки клевети за мен.
Горд съм от това, че знам какво лайно съм и, че знам и мога са ми приятели. Това няма общо с националната ми принадлежност обаче. Това което представлявам е плод на възпитанието което са ми дали родителите ми, а не на нещо друго. Същите умения и начин на мислене ще имам ако да съм и Афганистанец.
Няма как да се гордея с народ като този. А народа е държавата...
Радвам се, че Джон Атанасов е българин, ама ако си беше тук - нямаше да е нито Джон, нито щеше някой да е чувал за него, защото в момента в който се разбере, че някой си Атанасов е измислил много умна ЕлКа - ще се появят куп специалисти, които ще разтръбят: "ае, майни го тоз.. .ебалсъм сестра му!". Нищо, че човека няма сестра... Това е дереджето тук, това е и държавата ни (за съжаление).
 Мислете си каквото си искате за мен - ше си го преместя в другия крачол. Поводи за гордост са неща като отношенията м/у хората и действията им, а не Байкушевата мура или Леденика, въпреки, че според някои, те са дело на отците им.

Под поддържана природа аз лично разбирам да се чистят боклуците, да има определени места за отпадъци по основните туристически маршрути, да се подновява ежегодно маркировката, да се сложат на места табели и карти относно местността, да се подновяват мостчета, парапети, въжета и други животоспасяващи приспособления.

Аз из българските планини не съм обикаляла много, но винаги ме е боляло сърцето като видя изкорубени пейки, разтурени и пресъхнали чешми, камари боклуци. Красиви пещери стоят или заключени, или стават жертва на вандали, които се разписват по стените, трошат сталактити, серат на тъмно и други какви гадости съм чувала...

За морето, чистотата, засраните памперси, заровени в пясъка, застрояването и канализацията на новопостроеното е друга тема.

Знаеш ли, това е добра идея.

Гордостта е грях
А относно това, че съм българин, откровено се срамувам. Напоследък все по-често си мисля да се махна оттук, пречка са ми единствено годините и детето.
Впрочем не разбирам и гордостта, че имаш дете. Знаете, че и лемурите се възпроизвеждат, нали? Нормален биологичен процес, никакви поводи за гордост не намирам там.

Разочарован съм до безумие от тази страна и държава. Нито природата ни е неземна - всеки, който е ходил до Италия или Швейцария, ще ме разбере. Фолклорът ни ме ужасява, традициите ги намирам смешни и глуповати. Държавата е кофти, а хората масова са изпростели.
Предимно с чужденци контактувам напоследък - и лични, и бизнес контакти. Иначе българската реалност би ме смачкала.

Гордостта от това да имаш дете, Kirk, е че си създал живот, а всеки живот е съвършенство в идеалното си състояние. Не принизявай осъзнатото създаване да живот с изпускането на семенна течност погрешка, нито с болкуците по градинките, нито с нас покварените възрастни.
Ти не се ли гордееш с твоето дете?!

Извинявам се за спама, но ме замислят сериозно такива изказвания. Нищо лично