Веганството - да споделим опит 2

Фотина, моите единствени роднини са ми обидени и не ми се обаждат вече, защото ги изложих! Много ми беше болно, обаче гледам напред... Доволна съм от избора, който съм направила за себе си и детето си. Реалист го е написала по един прекрасен начин и аз й благодаря още веднъж за думите, с които и мен ободри.

Темата с месото понеже е актуална, бих искала да помоля за мнение по-опитните от вас.
Когато децата започнат да разбират и да искат например да опитват разни "гадни" храни било то от чинията на тати, гостуване някъде или почерпка на детската площадка как процедирате? Какво им казвате? Какви доводи им давате, така че едно 2-3 годишно детенце да разбере защо това не е хубаво да се яде?
Започнах да се заглеждам колко junk боклуци се продават в апетитни и привлекателни опаковки и едно дете бива привлечено от тях като c магнит. 

Според мен, щом иска - трябва да се даде на детето да опита...
Иначе, въпреки примера и възпитанието, може да се стигне до там като поотрасне малко, стане по -самостоятелно и разполага с джобни да налита точно на "забраненото"..

Аз вкъщи не купувам "боклуци", забранила съм и да носят вкъщи такива храни, но ако сме на гости или навън и децата видят някой да яде и поискат - давам. Говоря колко е вредно и че не трябва да се яде, но давам да опитат...Дори и в магазина ако поискат нещо такова -купувам понякога...
На щерката обяснявам като видим някое дебело дете, ядящо снакс и т.н., че ето затова изглежда така, щот яде "боклуци" 

Опитвам не да не вкусват въобще "боклуци", а да придобият някаква култура на хранене, сами да преценят какво не е добре да ядат.
И да ядат "боклуци" възможно най -рядко...

Аз споделям философията на Бенджи. Колкото и да обясняваме на най-малките, тяхното любопитство винаги взема връх, така че е по-добре да се даде, когато няма как да се избегне без да останат последици за по-късно в живота.
Моят син от една седмица налита на месото в чинията на бащата си... Доскоро го плюеше, няколко пъти само беше опитвал, но веднага го изплюваше. Сега дори ми се струва, че го прави защото е различно и знае, че на него не му слагам от това. В супермаркет не може да си поиска, понеже никога не е виджал сурово месо или колбаси (ненарязани)... Разчитам просто, че и това му забавление ще е довреме както беше и 2-седмичната неистово любов към киселото мляко... сега от месеци не желае дори да го опита, макар да купавам по една малка кофичка Био, в случай че поиска...

Много ме вълнуваше този въпрос и по принцип бях на същото, гореизложено, мнение, докато не прочетох нещо в темата за хармонията, което наистина звучеше много логично, не помня кой го беше писал, но в крайна сметка бе нещо такова:

Ако детето поиска водка? Цигари? Пак ли трябва да му се даде да опита?
Честно казано за мене месото е по-вредно от тези две неща и бих направила всичко възможно да го избегна.
Лично аз съм решила да прибегна до един дори малко страшен метод, но знам, че действа. Дори мъжът ми, който яде месо, ми го е казвал - когато е бил малък, техните са донесли някакви зайци за колене, така да го кажа. Той си играл с тях и после като разбрал, че са ги убили и че това му сервират - цяла вечер е бил на солети. Децата по начало НЕ БИХА ПРИЕЛИ ТОВА НАСИЛИЕ, то им е противоестествено, достатъчно е да им се покаже живо жълто сладко пиленце, зайче или агънце и после няма да искат да вкусят от месото в чинията, ако знаят, че това там е това същество, убито. Зная, че е жестоко, но всъщност това не е нищо друго, освен чистата истина. Без подправки.

Ами не знам... когато бях малка, си играех с агънцата и яренцата на село, но не ми пречеше да ги ям.
За мен си е било в реда на нещата.

Вегетарианка станах на 15, т.е. в една доста по-късна и осъзната възраст.

Според мен вегетарианството трябва да бъде осъзнат избор, може да възпитаваме децата да не ядат месо, но да ги травмираме и да им насаждаме чувство за вина, ми се струва прекалено.

Насилието никога не води до нищо добро, още по-малко в детска възраст.

Щастливата, аз не съм на това мнение. Никога не бих си позволила да постъпя така. Може да нанесеш такава травма на детето и да му докараш конфликти...

Не говорим за водка и цигари, макар че, и до там ще се стигне в близките години.../искрено се надявам да го избегнем, но едва ли ще стане/. Щерка ми е вече на 10г., имам доста приятели с по- няколко години по- големи деца, та знам за какво говоря...Всеки от нас е бил тийн и е правил щуротии...

Това ще е насилствен избор, но не осъзнат такъв!
А на деца, имали връзка с природата, животните...имащи села, това едва ли ще повлияе...На село децата от съвсем малки виждат, че тези животни се отглеждат за храна.

Сори, не искам да те засегна, но просто не смятам за правилно една такава жестокост към детето.

Свекървата гледа кокошки на село, но не ги ядат Събират с детето яйца из тревата Свъкъръ беше донесъл едно умряло агне и обяснява на детето, че реже агнето ... тя не разбра обаче какво се случва, а и аз като видях гледката, я изведох навън.

Иначе за храните на площадката казвам на предлагащия, че детето не яде такива неща. Ако е солета или плод разрешавам. На детето също казвам, ако нещо не е за нея и тя общо взето го приема без никакви протести. Или и отвличам вниманието с нещо друго. Или отиваме да купим нещо - банан, вода и т.н. От ДМ взимам разни био варианти на джънк фуд - солети, крекери, мюсли барче. В супермаркета не вижда храните от рода на вафли, кроасани, бисквити, чипсове и т.н., защото никой в семейството не яде и изобщо не минавам през тези щандове. Торта знае, че се яде само на рожден ден. Сладолед само на плаж (изяде 2 сладоледа това лято ) От 1 месец покрай баба и и дядо и научи какво е шоколад Изяде 3-4 шоколада.Казала съм да се взима само натурален. Лятото свърши и ще ги вижда рядко, та ще има дълъг период без шоколад ) Първите пъти яде по малко, защото и казах, че шоколад се яде малко. Последният път обаче не ме послуша и я оставих да яде колкото иска. По-късно се прибирахме с колата и повърна всичко дето беше изяла и сега вече сама установи, че се яде по малко.

Момичета,незнам дали сте обсъждали,но много ми се ядат соленки...някоя хубава рецепта да имате под ръка?

Да, но как ще обясниш на детето защо баща му или дядо му е убил животното?
Дори да са били чужди хора. Така се насажда неприязън към хората - при това към по-голяма част от обществото.

Аз бих казала, че някои хора не обичат животните и за това ги убиват и ги ядат, а ние понеже ги обичаме, ги гушкаме,галим и храним )

Аз нямам какво повече да обяснявам от това, което виждам с очите си и чувствам.
Ако иска и има нужда - да попита лично съответния човек.
Не смятам, че така се насажда неприязън към хората, това е реалността. Хората правят най-различни неща, някои от тях ми харесват, други - не, не може да очакваш, а и да учиш детето да очаква, че всичко, което другите правят ще му харесва. Това е абсурдно.


Не се засягам, всички тук сме различни и просто си говорим и обсъждаме.
Да, сега не говорим за водка и цигари, но принципът е един и същи, само възрастта е различна. Все са си вредни неща.
Каква травма и конфликти от това, че нещата се обясняват такива, каквито са (обясненията са, разбира се, съобразени с възрастта на детето - едно нещо винаги може да се каже по много начини)? На мене пък ми се струва жестокост да не му обясня какво слага в устата си.
Истината е такава, а нещата винаги могат да бъдат подходящо обяснени, според съответната възраст и разбирания.
Иначе детето няма да бъде спирано да яде, ако иска. Изборът си е негов, но се казва информиран избор, аз искам да разбира и да знае какво яде.

Може да се обясни просто, че животните не са за ядене и не се ядат, въпреки че някои хора го правят.
Не всяко дете ще се впечатли, ако му кажеш, че животното ще умре. Аз, както казах, си играех с животинките на село и ми беше жал, че ги колят, но си ядях месо, защото никой не ми е казвал, че не е правилно и всички правеха така. По-късно го осъзнах сама и сега вегетарианството ми се струва най-естественото нещо на света.

При мен положението е идентично.

Аз решението го взех на 13, но вегетарианството ми стана реалност малко преди да навърша 15.
Моите деца за сега ядат месо, но виждам, че няма да е за дълго. Обяснила съм им какво е месото, как се произвежда и съм ги оставила сами да узреят за решението си.

Аз съм на същото мнение като Щастливата - нещата трябва да се обясняват в прав текст, при това да са подсилени именно по тоя начин, за да има ефект при малко дете, както за всяко нещо, когато се обяснява на едно дете (със сигурност не е както да обясниш на възрастен и да те разбере - това го знаем всички, смятам). Наистина е трудно да се предизвика съчувствие и разбиране у едно малко дете относно смъртта. Те знаят какво е болка, естествено, но дори и относно болката на другите, не проявяват винаги разбиране и съчувствие. Напротив - знаем с каква агресия реагират децата и правят напук. Аз бих приложила също така и под формата на шега - да и покажа, че аз мога да я изям (ние сега си играем на такава игра - аз и казвам, че е сладка и ще я изям и "започвам" да имитирам ръфане и т.н. и тя смеейки се, мрънка "жално" - не, мамо, неее). Мисля, че ако това се изиграе малко по-сериозно, може и да има успех евентуално. Не мисля, че може да се нанесе травма върху детето. Някак по ми се струва при децата, ако разберат, че дадено нещо е лошо, да не изпитат влечение към съответната храна. Възрастните сме чревоугодници, а не децата. Моята, примерно, продължава да е на периоди относно любими и нелюбими храни, т.е. често първите се превръщат във вторите. Това ме кара да смятам, че не вкусът на храната при тях е водещ, а други фактори - видяла, примерно, някой да го яде и умира да му подражава и т.н. Така мисля, но може и да греша, разбира се.

Настина ви се възхищавам на увереността, че децата сами ще се откажат след известно време интерес към месо, мляко, джънк фудс и т.н. Аз не бих разчитала на това, в смисъл, че си е чиста доза късмет, според мен - или/или! Мисля, че за да се обясни на детето, се налага още по-голяма убедителност (творчесто и артистичност - то, ако беше лесно родителството, че да не се налагат тия неща, щеше всеки да го умее перфектно...), защото не е като с водката и цигарите - за тях може да се залъже детето, че да, тати ги приема, но защото е голям, но при другите неща - примерно джънк храните - ами как да го убедиш, че целият свят ги яде, включително всички деца около него, но само за него не е добро!?

Много ми се ходи и на мен на това мероприятие от Горичка! Ама нямам възможност.

Фотинакларос, ще пробвам с ракийка тая вечер - сещам се, че то по принцип помага като загряване при настинка и аз нали така и не съм се оправила напълно (понеже ми е доста амортизирана имунната система по принцип) и днес за първи ден се застуди тук и аз обрах сега пък студен вятър и ме заболя глава чак. Много готини изглеждат тия чаени дрешки, някой виждал ли ги е, има ли си вече?

Реалист, много ти се възхищавам на вътрешния усет, който имаш! Помня, че за образованието те разпитвах, но не помня дали те питах за зодията. Но заради този усет, който имаш, ми стана интересно?

И аз мисля така. Подражанието може да изиграе лоша шега. Аз съм сигурна, че ще си имам главоболия с моя мъж и родата му - мършояди.
Аз ясно помня как като бях малка, ако видех майка ми да дъвче нещо умирах и аз да пробвам... Някой храни не съм харесвала, но горях от желание да опитам. Друг е въпросът, че тайно изсипвах в мивката задължителната чаша прясно мляко сутрин, което единствено аз пиех вкъщи и до ден днешен ме отвращава прясното мляко. Средата оказва влияние върху навиците и нали точно родителите ги създават?!