Веганството - да споделим опит 2

Дао, напирмер марулите ги ядем преди да се развият и дадат семе.
Лук, чесън също....
Не че ми се обяснява, но като ме затапят защо са кожени обувките ми и ям марули, които ги боли, все нещо трябва да отговоря...

Чела съм някъде по този повод, че растенията нямат нервна система, т.е. няма как да усещат болка. Макар, че сега като се разрових из нета учени са установили, че и растенията имат психичен живот и нещо подобно на нервна система ... Растенията имат "нервна система"

А, ето, открих статията - дава отговори на доста въпроси, които задават хората консумиращи месо към вегетарианците, веганите ...

аз си мисля, че в повечето такива хора по-скоро се заяждат отколкото да искат да вникнат в твоята гледна точка и наистина да те разберат защо го правиш. На хората извън моето семейство - почти не говоря за навиците ни, гледам да не се натрапвам, в повечето случаи, когато забранявам нещо да се яде и друго го свързвам с алергията на сина ми. Понякога обяснявам на други майки как се случват нещата при нас и по едно време те започват да опулват едни такива очи, всичко да им изглежда толкова трудно и странно, че се спирам.

Най-ми е трудно, когато трябва да обяснявам нещо на близките ми, защото там нещата са свързани именно със сина ми. В повечето случаи не е проблем, че нещо се случва еднократно, а за мен това винаги е част от възпитанието. Не искам да бъда императивна - това не, онова не, защото знам, че като ми видят гърба и пак няма да го спазват. Искам да ме разберат, да видят колко е важно това, което правя, което се опитвам да възпитам и да развия и че това е цял един процес, е не само една хапка месо или 1 парче шоколад (е какво пък толкоз).

Между другото, най-малко се чувствам длъжна да обяснявам защо обувките ми били кожени на някого, който нагъва кюфтета и пържоли и също е с кожени обувки.

Иначе, между нас казано, мога да си позволя да си купувам само по едни обувки на сезон, респ. когато се скъсат (невинаги са кожени), нямам кола и през зимата не мога да ходя с мокри крака, така че това е един компромис със съвестта ми и се надявам да не продължава още дълго. Постоянно търся качествени ботуши от изкуствена кожа.


Ето това е.  Имам чувството, че с тези хора говорим на различни езици и живеем на различни планети.

И аз извървях някакъв път с отговорите на тези въпроси. Нещо като еволюция:)
Преди и аз толкова се палех, много ми се искаше на всеки да обясня, убедя, да преразкажа, да посъветвам и т.н.
Тинтири-минтири е всичко това.
Сега просто приемам, че всеки прави своя си избор и това е. Ако някой ме разпитва защото и той иска да поеме по този път - тогава, както е казала Реалист, влагам цялата си същност, за да кажа каквото аз знам и съм почувствала.

Сега любимия ми въпрос е когато кажа, че не ям месо и млечни, питат: "Ами какво ядеш?" Отговарям - "Всичко останало!" Преди се впусках да обяснявам какво, пък кое какво ми доставя...Дивотия.

А пък това категорично твърдение "Без месо не можеш да се наядеш" не знам защо ме подсеща за едни редовни случки в парка с малкия, които имам. Той много обича както си тича и изведнъж да седне или да легне на земята - дали на тревата, плочките или асфалта - все тая. Когато не е мокро го оставям, виждам го, че така изучава материите, грапаво ли е, хлъзгаво ли е, полягва дори, супер интересно му е. Та значи, един път не е имало да не мине някоя лелка или баба и без въобще да ме пита да започне да го дърпа за ръцете да стане. И аз се провиквам - Не, няма проблем, оставете го, той ще стане самичък /обикновено той става доста бързо/, а тя ми отговаря - Не, студено е за земята, ще му стане студено на дупето. Първо много се дразнех, пък сега отивам до него, подавам му ръка и му викам - Ставай, студено ти е! И те започват да ме гледат много абсурдно, защото така казано наистина звучи смешно. Сетих се, защото "студено ти е" ми звучи точно като "не можеш без месо". Това е то и точка. Знаят по-добре и не подлежи на обсъждане.

То дори виц има такъв, ама съм сигурна, че е по истински случай:

На плажа се чува вик:
- Иванчооо, излизай от водата.
- Защо, мамо? Студено ли ми еее?
- Неее, гладен си...
 

P.S. Сетих се и за един приятел, върл месоядец, който винаги като ядем заедно казва следната култова реплика - "Не разбирам вегетарианците. Уж обичат животните, а им ядат храната!"

Абе като цяло, най-просто казано, според мене трябва да се подхожда с усмивка и разбиране. Разбиране, че няма да те разберат и усмивка, за да не те обижда това.

Благодаря за информацията за КЛИНОПТИЛОЛИТ и шунгит, мисля че за някои от тези камъни са ми говорили.    Точно от Природонаучния музей се купуват.

За растителната храна - вегетата ядат основно плодове, които след 1 седмица биха паднали на земята и изгнили. Т.е. влезли в нашето тяло ние им даваме по-дълъг живот. Също и всички зеленчуци, берат се при пълна зрялост (или почти) от там нататък - те се развалят и падат на земята, изгниват. А така живеят в нашите тела  Не знам дали правилно се изразих...

Колкото до твърдението, че повечето жени са вегетарианци, искам да споделя, че съм се учила от мъже/младежи тогава. Може би жените като количество са повече, но мъжете сякаш по-запалени и твърди в това отношение. Спазват много стриктно своите принципи и когато станат вегетарианци, то това за тях е начин на живот, а не само на хранене  Т.е. впускат се в много по-задълбочени размисли и стават често пълни аскети (мое наблюдение и мнение).

Така е.

А не е ли разликата, че животните имат душа, а растенията - не?

Аз си нося изкуствена кожа без проблем по няколко години

Ми лично аз никога не съм разглеждала нещата от към йерархия. При все, че съм убедена, че я има. Не говоря само в материален /растително- животински/ план. Кой колко развита нервна с-ма има например.

не разбирам ти за себе си ли имаш дискомфорт, че теорията ти издиша или за пред някой,
който така или иначе разсъждава в друго измерение.
За мен моята си теория ми издиша, когато видя по Дискавъри в научно полулярен филм съвсем натуралистично как кошутата бива разкъсана и изядена. И това е по законите на природата, на този етап от нашето съществуване. 
Ето това не мога да приема с цялото си същество.

Убедена съм също, че на този етап от нашето съществуване има хора, които не могат без месо.
А също и че един ден ще има повече хора, които ще ядат само слънчева енергия.
Дали всички ще сме такива, мога само да гадая.
 
В растителния свят енергиите са различни. Когато не ги нарушаваме, а само поемаме с благодарност донорството на растенията към нас, не мисля, че има убийство.
За душата.....чела съм , че някои души при прераждането си отиват в камъни, дори. И им се налага да извървят нелек и кратък път , за да се издигнат отново.
Не знам за душата при животните и растенията. Със сигурност се отличават, най- малкото по монади. 
Другото е, че  хората имат и дух.
Кожени изделия и всякави животински продукти, всеки сам намира хармонията за себе си  как и до колко да ги ползва . Не мисля, че дължа на някого обяснение кое , как и защо. Ако те смущават кожените обувки, чанти и прочие, замени ги

За другия форум...., той е посветен на различна тема от веганството или храненето като цяло. 
там участват доста познати от бг мамма.


Днес получих поща. От Силит.
Съвсем еднозначно ми се казва, че в Силарган няма нано-частици
не споменават обаче какви точно "скъпи метали" се използват, при все че изрично бях попитала.
Уверяват ме, че никакви метални йони не преминават в храната, като са се аргументирали с технологията на получаване на Силарган и получените следствие на нея св-ва на материала. 
Аз анти -бактериалните св-ва са ми казали, че нямало опасност за нашата храносмилателна с-ма; аз в друг план ги бях питала, но......





 

...това зависи от коя религия/религиозно учение ще го погледнеш - за една и животните и растенията нямат, а за друга и едните и другите имат...


Човешкият мозък е такова манипулируемо нещо, че няма на къде .... Аз, която се боря да залича от съзнанието си разни неща, с които съм "възпитана", срещам затруднения и ми трябва доста време да го забележа дори - като например, че морковите и цвеклото могат да се ядат заедно с листата. А не искам да си представя хора, живеещи поинерция и незамислещи се как изобщо някога нещо ще проумеят. А да променят отношението си към месото, за  което цял живот са ги учили, че е полезно, ама съдържа и безброй полезни неща....абсурд ми се вижда на мен...

realist, тотално съм съгласна, това нещо не е било замислено добре от майката природа

Има една съществена разлика - кошутата все пак има шанс да се спаси, а и не всяка кошута бива изядена от хищник. В природата няма място за понятия като добро и зло - там съществува някакво равновесие - например ако част от тревопасните не загиваха от хищници, вероятно не би имало храна за всички и видът им би изчезнал. Освен това животните не убиват за развлечение, а само за се нахранят. Т.е. яденето на месо в природата няма нищо общо с индустриалното животновъдство за задоволяването на човешката лакомия.
Затова винаги съм казвала, че когато видя човек да улови с голи ръце диво животно и да го разкъса със зъби, ще повярвам, че човекът по природа е хищник и трябва да яде месо (това го правят ловците в някои племена, но в повечето от тях част от културата им е да отдадеш почит на убитото животно, защото то ще те нахрани). Но да ходиш да си купуваш кренвирши от магазина, да не можеш да заколиш домашно пиле, защото ти било жал и да обясняваш как за човек било естествено да яде месо - не. 

Абсолютно съгласна!
На моменти това ми е ужасно трудно за разбиране, но това е само заради навика да етикираме нещата като "някакви". А те просто са такива, каквито са.



Много ми хареса това!

Алексче,
напълно съгласна 
разликата е съществена.

но ефектът в/у сърцето ми е пак същия-раздира се от страдание...

Така е, аз мразя научнопопулярни филми за диви животни. Не мога да ги гледам просто...