

Мислех си, че решим ли се да вземем М. никога, никога повече няма да мога да отида да видя другите дечица без да се чувствам гузна и без да ми се зададе негласно въпроса: "Ама защо не аз? Аз по-лош ли съм?". И ще са прави донякъде. Още, когато започнахме да работим с този дом преди време, границите бяха първото нещо, гкоето наложихме - аз съм твой приятел и те обичам, но няма да живеем заедно, ще ти помагам и напътствам, но имам свое семейство и деца. И някак всичко си дойде на мястото. А сега аз оплесках нещата. За щастие гледам преди да вземем окончателно решение това да го споделям само с вас и добре, че сте вие! Утре отивам да видя детенце и да говоря с директорката и тогава мисля, че ще стане ясно какво ще се случи. 


Разкажи повече за вас
Откъде си, как се справяте ? Много питам, ама... 




Става въпрос за два поредни дни, не е да кажеш много да се забавим и това да е причината... Просто ме дразни отношението, не съм очаквала, че така може да стане. Чувствам се като изоставена, ако си беше моята лекарка нямаше да е така. Сега мисля като някоя средностатистическа кифла (което много мразя да правя) да и звъня по време на отпуската и и да и мрънкам да се разправя с тях 
поне видяхте как изглежда женски хипопотам на средна възраст в рокля в цвят фуксия


Това ме обърква тотално, почвам да си ги наслагвам едни тъпи мисли и да се навивам, че сигурно трябва да се раздрелим и т.н. Може би и защото се виждаме всеки ден по Скайпа, не ми става мъчно, даже успяваме да се скараме за някоя глупост пак.
Кажете луда ли съм или какво, наистина имам нужда от странично мнение.
Това, което искам да те успокоя обаче, е че по-свестен я намериш, я - не. Те свестните не стига че са кът ами и все някакви кляфки се уреждат с тях.
Това, което искам да те успокоя обаче, е че по-свестен я намериш, я - не. Те свестните не стига че са кът ами и все някакви кляфки се уреждат с тях. 

Виж какви са ни хубавици 
. То ми се струва едно далечно и почти нереално, та сигурно затова съм пропуснала.Препоръчани теми