Случайно убождане от спирнцовка, хвърлена на улицата

Здравейте, мами. Пиша тук, защото изпитвам безсилна ярост и жестока ненавист и омраза към хората, употребяващи наркотици. Не към всички! А към онези, които са решили да убиват себе си, но са достатъчно безотговорни да поставят на риск и другите хора. Онези хора, които никога не са имали досег до наркотици и подобен вид вещества. Онези хора, които не употребяват дори алкохол, нито дори пушат. Онези хора,които се опитват да живеят здравословно и в хармония със себе си и с околнте. Никога не съм имала предразсъдъци към наркозависимите, напротив. Случвало се е да ги защитавам в спорове на тази тема, все мислех, че и те са хора като нас, но след случилото се, изпитвам жестока омраза и безсилие. Накратко ще ви кажа за случая и ви моля, бдете с 4 очи над дечицата си, защото е страшно! Аз нямам все още детенце, но се случи на мъжа ми. Преди близо 10 дни е приемал някаква стока на работното си място, където е управител и мениджър. Било е рано сутринта и, за да не кара персонала да идва толкова рано, извън работно време, се е наел сам да поеме стоката. В тъмнината и в бързането да я вкара в склада, който се намира на приземен етаж, е усетил болка в пръста на едната си ръка. Веднага е пуснал това, което е държал, разровил измежду нещата, които са били пред него и видял употребявана спринцовка. Явно някой я е изхвърлил на улицата пред помещението - то се намира в района на централна гара в София, тези от вас, които сте от София знаете за какво става въпрос в този район.  Веднага е измил мястото с вода и сапун, това е имал в наличност и е отишъл на лекар. Казали са му, че вече е късно за промивки и прочее процедури. Тест за ХИВ и различните видове хипатит можело да се направи едва след 3 месеца, а за 99,8% сигурност, след 6 месеца. Няколко дни той кри от мен. Не смееше да ме докосне, спяхме на различни легла, под предтекста, че не се чувствал добре, мислел, че го хваща някакъв грип. Накрая не издържа и ми каза. От тогава живея в пълен ужас. Пред него гледам да съм силна и спокойна, защото той няма от кого да черпи сили, освен от мен. Но вътре в себе си се съсипвам от притеснения. Търсех какви ли не начини за ранно диагностициране. Открих единствено някакъкв П24 антиген тест, който не знам дори дали се прави в България. Моля ви, ако имате някакви идеи, предложения или просто желаете да поговорим, пишете ми. Снощи ми каза, че ме моли, когато се сещам за това, да се помоля за него всичко да бъде наред...   Къса ми се сърцето, мили хора. Благодаря на тези от вас, които ще прочетете това и ще отговорите.   Искрено ви желая здраве - на вас и на близките ви , защото няма нищо по-важно от това!