Какво се случва с нашите приятели?

Jule, леко съм объркана от темата и не раzбирам какво точно ти тежи. От zаглавието реших че става въпрос zа приятелите ни от едно време, още преди да напуснем България. После обаче ми стана ясно че имаш пред вид по_скоро новите ни поzнати. Но пък не раzбрах местните ли имаш пред вид или българите... или пък може би всички.   На едно място споменаваш zа комуна, та реших че все пак може би имаш пред вид българите във Виена.

Каквото и да е, пиша ти zа да те успокоя (или не) че аz съм почти 8 години в тоzи град (иначе и аz съм от 13 в чужбина  ) и продължавам да си търя средата, т.е. не бих могла да кажа че съм я намерила. Определено не съм най_контактния човек на планетата и няма да zапочна да спирам хората по улиците zа да се zапоzнавам с тях. Не държа обаче и на големи компании, на мен малко но качествени контакти са ми достатъчни. Смея да твърдя и че съм готова да направя някои компромиси, че съм ги правила, точно с раzбирането че в чужбина човек не може да е много претенциоzен. И въпреки това не мога да кажа че това е дало реzултат и съм си намерила средата. Иzживях и някои неприятни раzочарования, иzобщо май преминах преz всички стадии на раzвитие преz които се преминава когато живееш дълго време в чужбина и май zагубих надеждата че някога ще я намеря таzи среда. Единственото което успях да направя е да се науча да живея беz среда и да раzчитам само на себе си и на семейството си. Е, не каzвам че е пълно щастие, но и така се живее.   Права си също че тук ситуацията е много специфична и като цяло трудно се установяват контакти, особено с местни. Моите наблюдения са че с тебе не сме единствените и доста от чужденците тук са в подобно положение и то такива които са от много години тук, учили са на място, т.е. имали са допир с хората на много по_млада въzраст когато и контакти се установяват по_лесно. Това е, едва ли много те успокоих, но е абсурдно и да се надяваме че нещо ще се промени, така че остава само иzбора да си помислиш доколко това положение те устройва и ако не, дали има място в света където би се чувствала по_добре.

Здравей Вяра,

Аз говорих като цяло...и за новите и за старите... Ценностната система, респекта, склонноста да се жертваш за приятеля си... за тези неща говоря... като цяло без да деля хората на българи и чужденци. Относно Канада, това което съм имала впредвид отново се отнася за всички националности...Мене където и да ме сложиш по света, ще вирея...адаптирам се по принцип много лесно, по-скоро имах впредвид, че ценностната ни система тотално загива...и повече стават хората, които разсъждават АБЕ ВСЕ МИ Е ТАЯ *es ist mir wurscht/egal... Тежи ми това, че по-често днешно време приятелите ни, ни карат да се чувстваме предадени, отхвърлени, изоставени... Просто споделих мнение, че когата хората са по-далече от собствената си страна са по-склонни да търсят услугите на "КОМУНАТА." и като, че ли приемат приятелите си като част от семейството си по-лесно и по-малко се изразява този егоизъм...

P.S. Ти си ме забравила навремето си пишехме, когато още не беше разделен този форум на поддържави...Ако не се лъжа дойдохте от Германия...

Не, не съм те zабравила.  Да, наистина дойдохме от Германия и смея да твърдя че там хората са доста по_отворени, вероятно zаради мобилността си. Така или иначе такива проблеми не съм имала там.

В такъв случай не раzбирам точно каква е таzи събирателна комуна която праzнува и тъжи zаедно, много ми е трудно да си представя. Но ако все пак имаш пред вид населението на един град, то и тук има има достатъчно мероприятия на които можеш да пиеш и да ядеш с мноооого непоzнати и да се чувстваш част от комуната. Само че на мен това не ми е средата, и не на това каzвам среда.
За старите ми приятели, които са иzдържали иzпита на дългото време не бих каzала, че са променили ценностната си система или са ме предали или иzоставили. Напротив и до ден днешен щом имам сериоzен проблем, те седят от другата страна на Скайп и помагат с каквото могат и не ги спират нито раzстояния, нито време. Така че иzобщо не съм съгласна с това генералиzиране как на всички им е все тая или са оzлобели. Всъщност не поzнавам нито един човек на който да му е все тая по принцип, и мисля че ти имаш пред вид някакви твои конкретни преживявания. Хора с описаната ценностна система съм срещала тук, но не zнам какви са били преди време, може би не е нищо ново zа тях. Така или иначе се окаzва че каквито и компромиси да правя, те са до време и в крайна сметка такива поzнанства приключват след иzвестно време или остават абсолютно повърхностни. За мен нещата zа които говориш не са толкова всеобхватни и категорични, а по_скоро типични zа хора с които ме е събрала случайността в чужбина и на никакъв етап от поzнанството ми не бих ги нарекла приятели.

Малко клише, но това все едно аз съм го писала, само дето аз съм много контактна личност, но пак е същото.
Jule и аз те помня.

И на мен това ми е болна тема за всякакви стари и нови приятели 
Това, което лично на мен ми направи впечатление в Германия бяха..обяви от сорта на: Търся си най-добра приятелка /обява от жена/...и всякакви такива...в България определено не бях виждала някой да си търси приятелка по обява...навън можеш да намериш достатъчно, но явно там повече се събирахме, излизахме и някак по-отворени бяхме..незнам..дори и на 30 продължавах да намирам приятелки, откакто съм тук ...може би защото в работата ми просто няма жени..незнам...

Това, което ще кажа вероятно ще прозвучи като "Един човек ми каза, че... " - не е изпитано от мен. Братовчедка ми живее от 5 години в Германия, омъжена е за германец и има дете. Със съседите си е на "Г-жо/г-не" и евентуално "Добър ден". Мъжът й е отраснал в същата къща и той е на абсолютно същото ниво в отношенията си със съседите.
Това, което ми казва тя като си идва в България е, че най-много й тежи как няма ей така една съседка както е тук - слизаш до долния етаж за по 1 кафе, да си помогнете за нещо, да си кажете две приказки.  Просто нацията им е по-различна и това е.
Живот без приятели не е живот - нали знаете - "No man is an island".
Семейството е хубаво нещо, но социално да си изолиран... 
А според мен тук в България приятелствата и хората се съкращават, защото колелото се върти и инерцията с негувание, оплакване и скотски живот тече в пълна сила.
И все пак, винаги ще има хора, които да са с твоя ритъм, а не с чуждата инерция! 

Вяра ... ти ме четеш май през редовете... Аз написах... все повече стават хората, не сам генерализирала всички са такива...>)) Вяра ти живяла ли си в голям град в Канада или в Америка... може би не... Само когато поживееш там, ще разбереш за какво ти говоря.... Това да намериш 50 луди глави като себе си, с които да си празнуваш рождения ден на къмпинг с палатки...това по Коледа да не празнуваш затворен сам вкъщи, щото е било семеен празник, а да празнуваш с още 20-25 човека всички насядали по земята *няма място за всички по столовете... но душите ни са големи да поканиме другите, които нямат с кото да празнуват да са част от нас на този ден...Ей за такива работи ти говоря...ех липсва ми средата в Канада, но животът ми е голяма динамика и друг вятър ме завя насам...

Здравей отново Доретче... и аз те помня даже май имах картичка от тебе, покрай коледните размени на картички, ако не те бъркам с някой друг ....

Съгласна съм напълно с night.life, че винаги ще има хора на нашите обороти, но е въпрос на време да попаднем на тях. И аз много държа точно заради това, защото не е лесно да попадне човек на подходящи хора и затова, ако ме докарат до разочарование....много страдам...Ех де да можех да не съм толкова емоционална натура...

Jule, радвай се, че си емоционална натура.

Прекалено много са емоционално закърнелите.

Мерси мерси,...Ама много се пениме бе...)))

Jule има нещо друго предвид, но явно не може да обясни съвсем добре. Понеже съм в Канада я разбирам отлично. Ние тук действително сме си създали нещо като "комуна", не всички българи, защото само в Торонто сме над 20 хиляди. Като тегля чертата, се оказва, че всъщност тук имаме много повече ПРИЯТЕЛИ, отколкото в България. Буквално всяка седмица поне по един ден сме заедно, всичките си празници празнуваме заедно (събираме се по30-40 човека, понякога и повече), споделяме си проблемите и ако можем ги решаваме пак заедно, в известен смисъл докато бяха бебета и децата си гледахме пак заедно. Живеем в различни краища на града, 30-40 км. едни от други и за това през седмицата контактите ни са предимно телефонни, но уикендите сме заедно. И това сме все хора, които сме се запознали тук (с някои дори във форума), създали сме си един наш свят и се чувстваме прекрасно в него.
Jule и аз те помня  

night.light, тази усмихната дистанция между съседите е толкова по-приятна отколкото лицемерното шушукане, защото си дал личен материал на комшиите. Нацията им не е по-различна. Хората навсякъде са еднакви. Разликата е само в това, кого, кога и дали ще го допуснеш в личното си пространство.

Така се стекоха обстоятелствата, че вече, да не казвам колко, ама над 10 години живея в Германия. И да, имам любопитни съседи, които коментират тоз и оня, включая и мен. Имам съседи, на които за всичко мога да разчитам, точно както навремето в България.
Трябва и да се спомене обаче, че независимо от различията в характерите, щом стане дума за аху-иху, всички се събират. Нова година, черезвичайно барбекю, купони с повод и без повод, Световно по футбол (вади се прожектор, другият донесъл платно, третият каса бира) и какво ли още не. Хлапетиите си ходят на гости и никой досега не се е оплакал, че са му дотежали с присъствието си или на масата. Пък нека да са германци и да били студени, и недружелюбни, и коравосърдечни.
И ако разликата ни е само в ценностната система, то нека тя си остане, но и това разбирателство да продължи да го има.

Не държа да се харесам на всички - избирам си на кого да разреша да ми бъде приятел. Любезната дистанция в много, много случаи е за предпочитане.

Юле, адаптирай се ти или си адаптирай няколко сродни души към теб. Пък те и други крастави магарета ще изникнат, ще видиш.

А аз имам съвсем друг опит в Германия. В единия блок живах 25 години, съседите ме знаят от бебе и още поддържаме контакт, макар че вече 8 години не живея в този град. Една съседка дори дойде на сватбата ми в България, на 70 години.

Сега пак имам свястни съседи, събираме се, заедно гледахме световното,.... Та, не можеш да направиш такъв извод от един жилищен блок за една цяла нация 

Не те чета преz ред, но ми е много трудно да раzбера това което пишеш. В голям град в Америка не съм живяла, но точно това което описваш не ми липсва по никакъв начин. За мен друг вид контакти са важни и zа съжаление от тях намирам тук много трудно. Но ако държиш да си праzнуваш рождения ден с много хора и да си част от комуна, най_лесното е да пуснеш покана в тоя форум и съм сигурна че доста хора ще се отzоват. Е, zа къмпинг не zнам, но грил около Дунав ако направиш, ще видиш и там какви комуни се вихрят. С Коледа ще имаш проблем, не само тук а в цяла Европа май, но пък не е толкова zле да имаме по 1 ден в годината и zа семействата си, а и 1 ден в годината се преживява. Така че ми се струва че ако търсиш отношения като теzи които си описала не е чак толкова трудно да ги намериш.


Зайо, аz работя в отдел в който поне 80% са жени, това прави може би около 30 жени. Хайде нека да приемем че мен не ме харесват по някаква причина, но те не са приятелки и помежду си. Ей такова нещо не бях виждала никъде, 30 жени събрани на едно място и няма две които да са приятелки, не приятелки, ами кафе да пият zаедно или да иzлеzнат някъде иzвън работа сами. 

Vjara, как оцеляваш в този змиярник? 

Аз също имам подобни проблеми, за две години в Испания нямам нито един приятел/приятелка извън службата. Почти половин година съм в Словакия, местни не познавам!
Сама съм тук, но вече и на мен ми е шайс егал за комуникацията с околните  . При мен наистина е малко по-различно, 90% от колегите ми също не са местни, и за шест години в тази компания познавам по-голямата част. Освен това сме и вече около 7-8 българи, своего рода комуна на пришълците в това малко градче.
Италианците имат същата поговорка като испанците - "По-добре сам, отколкото в лоша компания" - е прави са хората!

Колкото за грила около Дунав - ако приемате гости и го организирате събота или неделя - бих се включила с удоволствие! А българските мами в австрийската тема са страшно отзивчиви, преди два месеца помолих за огромна услуга и без да ме познават, една от потребителките моментално се отзова и ми помогна. Нямам думи да опиша колко съм ѝ благодарна!

Jule, на 5 август идвам с трима-четерима колеги да гледаме мача (Берое Шампион ОЛЕ!), така че ако си свободна, можеш да се присъединиш ако не за мача, поне за бира след него