Няколко месеца след като доведах Азис в къщи, приютихме едно вълнисто папагалче. Голяма душичка.
Баща ми го намерил в склада където работи /може би загубило се/ и го донесе в едно кашонче. Първата им среща мина много зрелищно. Азис реши, че може да влезе в кашона и да легне при папагалчето вътре /без никакви признаци на агресия, просто любопитко беше/ при което опитите му завършиха с разкървен котешки нос.
След първоначалния стрес и билезнено за котарака запознанство станаха неразделни. Папагалчето влизаше в клетката само за да яде и да спи вечер.
Когато Азис умря, то милото седя цяля седмица върху гардероба /там беше любимото място на Азис/ без да мръдне, дори не се прибираше да яде и не даваше да го пипнем, кълвеше ни. По едно време си мислех, че ще умре там от мъка милото. Но малко по малко се завърна към нормлания си ритъм. Просто е нужно време.
Тина Колко красив дебеланчо е Чочо и търпелив. Мнооого готин
Да ви кажа момичета вчера останах втрещена, колко жестока може да бъде една котка. На лозето се родиха 4 котенца. Едното умряло, но останалите 3 вече бяха прогледнали и започнали по малко да се хранят и с попарата на мама /там баба ми и дядо ми си живеят и си ги гледат котенцата/. Това беше първото котило на Котката. Едно дребно и много гальовно животниче.
Предния ден тя е убила вече почти порасналите котенца като ги е качвала на високо и ги е пускала от там на земята. След това ги качила на още по-високо на покрива и ги пуснала едно по едно и от там, докато ги умъртви и трите.
Останах потресена.
Случвало се е по невнимание при първо раждане някоя котка да смачка бебето първите 2-3 дни след раждането, случвало се е просто да ги изостави по някаква причина... Но такова нещо не съм предполагала, че може да направи котка.