Много ми е смотано!!!Имам чувството, че потъвам...

Публикувана: 22 юли 2010, 12:43 ч.
Последно мнение: 25 юли 2010, 21:41 ч.

8 223
108

V

# 30 22 юли 2010, 15:01 ч.

Благодаря ви, на всички Hug

Hug

smile3525

newsm51

Малко ми олекна, сякаш.. smile3518

smile3518

Ей така имах нужда да сипя, да сипя..Писна ми от всичко!
П.П. Извинявам се за хилядите правописни и пунктуационни грешки, обаче толкова ми е нервно и бързам да пиша, по-скоро мисълта ми тече по-бързо отколкото мога да пиша, че изглеждам като някоя пълна неграмотничка.

Виж целия пост

л

Потребител

# 31 22 юли 2010, 15:08 ч.

Е добре де, а майка ти няма ли неин дом? Rolling Eyes

Rolling Eyes

Все си мисля, че ако тя бъде подложена на подобно като нейното отношение от непознати хора ще оцени добротата ти. newsm78

newsm78

Виж целия пост

V

# 32 22 юли 2010, 15:19 ч.

Има, обаче е при мен, защото й правят лъчетерапии и за да не пътува всеки ден я взех при мен.

Виж целия пост

А

Анн Шърли

# 33 22 юли 2010, 15:21 ч.

Вагабонд, най-вероятно си права, че ти завижда. Защото си различна от нея и обкръжението й. И най-вече не може да ти прости, че ти и не искаш да си като тях. Не може да те разбере, трудно е за нея и използва презрението и агресията като защитна реакция. Хората често го правят, когато не разбират нещо. Не зачитат чуждата воля, чуждата гледна точка и индивидуалност. Всъщност тя не знае как трябва да общува с теб и е по-лесно за нея да търси вината за пропастта между вас... в теб. Може да се опиташ да се държиш студено и безцеремонно като нея. Мрънкай, критикувай, сравнявай я, не показвай загриженост и съжаление за известно време и може би това ще помогне. Все пак се съмнявам, но пробвай...

Виж целия пост

# 34 22 юли 2010, 15:30 ч.

Цитат на: mama_s4eti в чт, 22 юли 2010, 14:22

Vagabond

Hug

Прегръщам те, дано ти са останали сили да издържиш! Тъпото е че трябва да търпим, няма как! Истерясвам за момент, и после пак трябва да съм добра, търпелива, приятели вече не ми останаха. И ще споделяш, разбира се, тук все ще те разбере някой, ще ти поолекне!

Хич не съм съгласна - никой не е длъжен да търпи такъв тормоз, па дори и от собствената си майка, от съпруга пък- още повече...Не си длъжна да си мила и добра, това всъщност те е докарало до тук...
Мисля, че Ляля го е казала най-добре - вземи си най-ценното (себе си) и се спасявай...Намери си работа в чужбина, или нещо такова... Животът е твърде кратък да го пилеем в нерви и ядове...Кредити- можеш да ги плащаш от далеч, ако все пак не можеш да ги оправиш с продажба на нещо си сега и веднага(кола например)..
От мен: Hug

Hug

и късмет!

Виж целия пост

Редовен потребител

# 35 22 юли 2010, 15:38 ч.

Вагабонд, много Hug

Hug

Не знам дали ти завижда майка ти. Според мен е друго. Много е парадоксално и много грубо, но съществува и според мен не само при майка ти. Ти би трябвало да си любовта на живота й, мечтата, сърцето и душата. Но всъщност, според мен, сега тя вижда в теб само собствената си неспособност да има биологично дете.
Ти не си виновна, но ти си тази, която постоянно й го напомня.

Това поражда според мен поведението й. Много е ненормално, знам, но смятам, че това е причината за това нейно поведение.

Затова какво да направиш - не мога да ти кажа. Аз съм серт човек и на прима виста бих я изхвърлила като мръсна котка, нищо че ми е майка. От друга страна обаче със сигурност не е лесно.
А мъжът ти - просто му постави правилата на масата. Ако ще се съобразява, да го прави. Ако не - навън.

Виж целия пост

V

# 36 22 юли 2010, 15:46 ч.

Нана, съгласна съм с мнението ти. И аз съм си го мислила.
Вече съм толкова объркана, че не знам какво да правя, как да го направя, имам чувството, че трябва да тегля чертата н авсичко и да се махна и никой да не ме знае къде съм. Обаче пак не става, щото ... щото не ми се почва всичко отначало. Мъж, семейство, ала бала. Искам просто да съм свободна!Да съм свободна с мъжа до себе си..Може би тогава нямаше да ми е толкова тежко..Искам да ходя по красиви диви места, да си правим пикници с приятелите ми, да се чувствам у дома си с някого. Н еми трябва точно място.
Имам чувството, че понеже съм изоставена и затова всичко ми е толкова объркано и не знам какво искам и коя съм. В един момент искам едно в следващия обратното.
Не се вписвам в техните рамки, мерки и теглилки..Толкова съм различна! Tired

Tired

Имах толкова таланти, а нито един не развих, защото когато бях малка нямаше кой да ме натиска да ходя по кръжоци. Можех да свиря, да пея, да рисувам, да пиша стихове, а сег асъм един истинал пън.

Виж целия пост

С

Снежа63

# 37 22 юли 2010, 15:48 ч.

Вагабонд, може би си "длъжна" на майка си, но мисля, че първо трябва да си длъжна на себе си. Човек не избира роднините си, но всеки има собствен живот. Трябва да се опиташ да я дистанцираш малко в противен случай ти ще станеш руина преди тя да си отиде от този свят /да не кажа друго/. В края на крайщата твоя живот те първа престой.
За съпругът ти: Казват, че ревността е болест. Едно и също ще се случва, защото ходиш по един и същи път! Ти какво очакваш? Или си изяснявате отношенията или всеки по пътя си. не, че той ще престане да ревнува, но не трябва да тормозиш другия. Така няма да можеш да живеш, а и струва ли си?

Виж целия пост

Редовен потребител

# 38 22 юли 2010, 15:50 ч.

Не знам дали е от това, че си изоставена. Не за друго, ами защото никой не ти гарантира, че дори да беше при биологичната си майка картинката нямаше да е същата.
Колкото и да си говорим тук - ти си тази, която трябва да вземе решението си. Каквото и да е то.
Но и да го отлагаш, реално нещата няма да се подредят от само себе си.

Виж целия пост

N

# 39 22 юли 2010, 15:59 ч.

Вагабонд, аз пък мисля,че бягството не е решение ...
Където и да отидеш - дори на край света - няма да можеш да избягаш от горчилката,която таиш в сърцето си, от липсата на истинска майка, на истинско разбиране, на истинска ласка... Дори на край света няма да ти олекне и няма да успееш да забравиш никога за това. Човек не може да избяга от себе си,да изтръгне душата си,да рестартира реално и истински, където и да отидем носим със себе си това,което сме - и разочарованията си и болките си и скъпите спомени. За това мисля,че по-скоро трябва да работиш върху собствената си хармония със самата себе си душевния си мир въпреки тези обстоятелства в живота ти отколкото да бягаш от тях с идеята,че ще ти е по-леко ...

ПС : Защото ако тук не успяваш, няма да успееш никъде.

Виж целия пост

M

# 40 22 юли 2010, 16:00 ч.

Абе повечето майки не вземат на сериозно децата си на 26. Аз съм с десет години по-възрастна и моята майка пак не ме взема на сериозно. Въпреки, че съм започвала живота си три пъти от пълната нула, имала съм успешен бизнес, гледаме си абсолютно сами децата и пак... Няма начин да се докажеш, в очите на родителите си винаги ще изглеждаме хлапаци. И моята постоянно ме сравнява с хората, при последната ни среща постоянно се караше на децата да не плачат и да не крещят, защото какво ще се помислят хората, щели да и се смеят... ooooh!

ooooh!

Гледам на нея като на болна жена, все пак гледа болната ми баба и няма начин да не и влияе. И като я приемам за болна не и се връзвам много много. Приеми, че майка ти не е добре психически и не знае какво прави... и не ги приемай нещата твърде лично.

Виж целия пост

N

# 41 22 юли 2010, 16:05 ч.

.

Виж целия пост

V

# 42 22 юли 2010, 16:08 ч.

Интересното е, че когато правя това, което искам и съм с хората, с които ми е приятно, се чувствам прекрасно, дори да съм изпокарана с всичките си роднини с мъжа си, с майка си и с кой ли още не. Само, че идва един момент, в който всеки тръгва нанякъде, а аз няма към кого да тръгна, образно казано. Чувствам се като просяк, като скитник, като изгубена...И затова пак се връщам при тях.
В живота ми много хора минаха, взеха си каквото им е необходимо и заминаха, без да се обърнат, за да видят дали саоставили нещо от мен.
На никой не му пука, затова бях решила и на мен да не ми пука, ама не съм явно толкова дебелокожа. Макар, че се държа супер студено и цинично, в повечето случаи арогантно, защото знам какво ще стане ако се отпусна, а не искам. Предпочитам да съм лоша, да съм желязна и да ме мразят, отколкото да съм перманентно ограбвана.
Не че сега не съм де, ама..

Виж целия пост

# 43 22 юли 2010, 16:10 ч.

Аз, ако бях на мястото на vagabond, щях да избягам и да прекъсна всички връзки с роднините и мъжа си. Зная, че в този момент старите ми приятели ще ме подкряпят и ще бъдат до мен.
Да се започне ново начало е много трудно, бих казала ужасно трудно и отчайващо. Тук има не една и две майки, които са го започвали, н пък после животът си започва отначало и зависим само от себе си.

За някои може и да не е решение, но просто идва момент, в който за да се съхраним, трябва да се отърсим от всичко, което ни спъва, смачква и депресира.

ПП: Напоследък тук често за говорим за това, че една жена започва да се чувства пълноценна и щастлива едва когато разбере, че е достатъчна сама за себе си. Т.е. тя се чувства щастлива, дори когато е сама със себе си.
До този момент жените са изцяло зависими от хората, които я заобикалят, а след него - зависи само от себе си. Тогава вече не й е нужно да тръгва към някого, тогава другите вървят към нея.

Виж целия пост

V

# 44 22 юли 2010, 16:16 ч.

Просто ми тежи, че никога за нищо не ме е подкрепила. Даже ми е пречила. Всичко, което съм постигнала е въпреки нея. Това вече съм го преживяла, но не съм забравила.
Да, аз се опитах да се отърся от всичко и тъкмо когато бях тръгнала с големите куфари с мечти, майка ми се разболя. Познайте кой беше виновен?!Аз съм била виновна, че тя имала рак и то не само според нея, а и според брат й и жена му. Аз съм виновна, защото само съм я ядосвала. Че какво я ядосвам?Ние живеем разделени откакто бях на 17. Аз си имам мой си живот, ама тя не може да се примири, все иска да командва, това е проблемът.
Просто съм прекалено различна от тях /майка ми и мъжа ми/ като мислене, като манталитет, въобще като всичко.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Кухненска везна

633
8

Нашият дом

Да се надявам ли на промяна?

9 357
331

Лични и семейни отношения

Каква е истината за кокосовото масло?

71 036
30

Готварски рецепти и съвети

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.