Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема1

Добре, казвате, че срастванията не са проблем при VBAC. Мен ми е интересно, какво би станало, ако се бях опитала да родя Еличка естествено. Пикочния ми мехур беше сраснал много здраво с разреза от предишното секцио. Не става дума за натрупване на съединителна тъкан между двата органа, а плътно срастване стена в стена.
Второто секцио ми остави доста емоционални травми и ми се иска да знам било ли е необходимо и какво да направя за да избегна трето. Колкото и налудничаво да звучи, обмислям да се подложа на лапароскопия преди да правим опити за трето дете, за да съм наясно какво е положението по отношение на срастванията и ако се налага да се отстранят.

KayRenn, хирургът знае най-добре. Не бях мислила за сраствания между органите, мислех си за неправилно заздравели мускулни влакна и пластове, които няма как да се наместят точно. 

Какво те травмира при секциото, имаш ли линк да ми дадеш, ако си обяснявала преди? Аз пък съм много доволна. Ако не беше този белег на кожата и емоционалният дискомфорт, че не съм го направила както трябва....
Искам вагинално, но искам да ме уважават и да внимават за моето физическо, емоционално и психическо състояние. Надявам се за второто да се появат т.нар. родилни домове или поне повече лекари, които да довеждат естествения процес до своя успешен край. Да си призная, повече ме беше страх от пресирането по време на контракциите, от колкото от упойката при секциото 

Kay Renn, при операция за отстраняване на срастванията, те пак се появяват в над 70% от случите и дори водят до повече адхезии.
"Adhesiolysis is the removal or surgical separation of adhesions. Ironically, the removal of adhesions can aggravate the healing process, thereby leading to the formation of new adhesions."
Препоръчва се масаж на мястото на операцията, което доказано има постоянен ефект. Тук има обяснение за масажа и как действа http://www.youtube.com/watch?v=LUKqEQ2wbx4&feature=channel и http://www.youtube.com/watch?v=9L1Fw87Iw6g Не можах да немеря по-добро видео, но и тези стават.
Иначе все си мисля какво би станало, ако жената не забременее пак и никой никога не види срастванията? Ами нищо. Ще си бъдат там и може би ще причиняват дискомфорт, но няма да са огромният проблем, който изведнъж възниква, ако решим да раждаме вагинално. И както е писала Фрости, те наистина са проблем, но при секцио. Защото удължават операцията, вероятността от хирургическа травма, кръвоизливи и т.н.

Бях пуснала един линк в края на предната тема за препоръките на ACOG за VBAC и според тях след две секцио на жената трябва да се предлага вагинално раждане като разумна алтернатива. Както и при близнаци и седалищно раждане. Дори на тези муфлони в САЩ започна да им идва ума в главата. А там нещата, касаещи VBAC бяха дори по-ужасяващи, отколкото тук.

gmarinova, въпросът ти не е към мен, но ще ти отговоря и аз. За мен операцията беше най-травмиращото събитие в живота ми. Отвращава ме мисълта, че някой насилствено е ровил в мен, в мястото, запазено само за децата ми. Не съм жертва на сексуално насилие в прекия смисъл, но предполагам, че усещането е същото. Бях измамена и подлъгана и бях омерзена. Това са моите усещания след операцията. Затова не съм доволна, защото няма как да съм щастлива от продължаващото все още психическо възстановяване без добра причина за това. Физическото възстановяване беше продължително, но вече съм го забравила, защото моята травма няма общо с него.
и все пак моите усещания са валидни само за мен и добре съзнавам това. Има жени, за които секциото е песен. И се опитвам да се радвам за тях.

gmarinova, просто прекалено се пренавих за естественото раждане. Толкова бях сигурна, че ще се случи, че седмици наред го сънувах и беше толкова реално.
Освен това самото секцио ми беше травмиращ епизод, защото съм достатъчно медицински грамотна и ми беше ясно какво става и какви са рисковете в случая.
Всичко това ми докара сериозна следродилна депресия, която си мислех, че е отшумяла, но откак съм в Индонезия ме връхлита отново с пълна сила.

zozima, пребиваването ми в Проблемно забременяване сигурно дава някакво отражение на мирогледа ми . При стерилитет, който се свързва със сраствания от коремни операции, се препоръчва те да бъдат отстранени с лапароскопска операция. Може би в моя случай това ще бъде напълно излишна процедура, но все ми се струва, че ако бях предприела такова нещо преди втората бременност, можех да избегна второ секцио.

О, да при забременяване е така, но при раждане е друго.

А срастванията виждат ли се на ехограф или чак когато започне операцията? Така и не можах да разбера...

Много ми е интересно как възприятията на всеки са различни и за сетен път се убеждавам, че личното убеждение и мотивация са най-важни по време на бременност, раждане и по принцип.

KayRenn, надявам се скоро да намериш лек за твоята "рана". Аз лично, гледайки детето си всеки ден, намирам безброй причини да благодаря, че го има на този свят, и се радвам колко съм щастлива за това. 

zozima, това което си написала го четох и в темите за насилие над родилките в България (не само при секцио)... нямам думи с повече хора като вас, сигурна съм, че отиваме към по-добро. И дано работейки по тази тема, и помагайки на други като нас, ти носи удовлетворението, което заслужаваш 

Ето моите причини за секциото: бебето високо, водите замърсени, плацентата стара, води в изобилие, бебето постоянно в движение, за тоновете не съм сигурна, поне не се разтичаха да бързат... значи не е било критично, и накрая, но първо по причина: моят ръст и големината на бебето. Висока съм 1,50, а Петър се роди 3850г... За мен ще остане загатка дали си спестих физически тормоз, безконечно неефективно напъване и секцио по спешност (както много мои познати научих, че са минали по този път), но някак си мисля, че точно така щяха да се развият нещата. За това не страдам от депресия, а по-скоро самолюбието ми страда, че ето видиш ли, аз не родих, а те го извадиха. То не е малко, де...

Мисля, че лекарите масово у нас целят да извадят бебето и всичко да приключи бързо. От друга страна, тези които са много добри и популярни, пък са затрупани с клиенти и вероятността да не дойдат на раждането нараства...  Затова ще чета тук и ще следя на кои доктори и акушери може да се разчита. Дано да стават повече

Зози, и мен понякога ме е яд, че не родих тук, в Нови пазар. Всичките ми познати и приятелки, които са раждали тук са си родили нормално. Даже има и с близнаци има няколко и въобще не са им предлагали секцио.   Ама какво да се прави, миналото си е минало. По-добре да не се вкопчваме много, само ще се измъчваме.  

КайРен, не съм запозната с въпроса подробно и за жалост не мога да ти дам съвет какво да рпавиш.   Дано да имаш шанс третото да е вагинално!  

Аз няма да се повтарям какво ми причине секциото, долу-горе като Зозима се чувствам. Плюс две години следродилна депресия от която едва се измъкнах. Плюс, че секциото ми нито беше наложително, нито ми е спасило живота, нито живота на детето ми е бил спасяван... Не мога да съм благодарна на докторите за нищо колкото и да ми се иска...  

Зози, моля те да сложиш линк към предната ни темичка в началната страничка. Ако искаш ще изровя и другите теми по въпроса, които са били отваряни и тях да сложим.

За моето секцио , аз съм споменавала, седалищно прилежание плюс първо раждане.Както бях казала , док се двоумеше , направих и две допълнителни фетални и след тях окончателно реши , че ще е планово секцио.Между другото бях единствената в клиниката със секцио, чувах и акушерките как се изразяваха за мен между тях си-момичето със цезаровото.Явно не се случва често!След операцията ми пратиха психолог, но той прецени , че нямам нужда от него Чувствах се добре и физически и психически, персонала много ме обгрижваше и ми даваше кураж за всичко.
Хубаво , че в болницата тукв бг , в която съм избрала да раждам, оставят родилката до последно да избира удобна за нея поза, дори и при напъните.Това много ме зарадва

Мари, а в коя болница си избрала да раждаш? Въпреки, че е секцио - много хубаво звучи това, че си била единствената там, и че са ти пратили психолог. Кога ли и у нас ще стигнем до там... и дали...? 
Нощни очи, Зози е сложила линк към предишната темичка - търси я като "темата на Почти безобидна" (че нали тя си я беше пуснала).. Сложила е линкове и на други подобни теми 

В Токуда, редовно следя и темичката и някой неща много ме радват.
Вярно, че хич не са малко парите , които се дават.Жалко, като си помисля как е в чужбина, моето секцио със всички консумативи излезе около 3000евро, държавата и семейната ми застраховка поеха всичко.

Оф, толкова съм гледала и аз!  Извинете...

Много трудно се възстанових, имах силни болки повече от месец и още по-трудно се възстановявам психически.
До последно ми повтаряха, че имам тесен таз и голямо бебе (3450г), аз обаче исках да родя нормално и почти родих, изтърпях си всичко както му е реда в българска болница.... със завидната доза окситоцин, пребъркване на 10 минути, пришпорване и крясъци. Нооо нямаше кой да ме чака да раждам повече от 6 часа, бързаше лекарката да си тръгне в края на работната й смяна (защото щяла да пътува някъде) и непрекъснато слушах, че се наливала с обезболяващи заради мен, защото имала бъбречна криза същия ден.

И аз мога да кажа като Нощни очи, никой не е спасявал животът ни, дори така направиха, че го травмираха излишно.

Cantariny, моята психотерапевтка работи с жени в следродилна депресия и преживели родилна травма (на тази тема й е специализацията). Ако те интересува пиши на лични да ти дам координати!  На мен лично много ми помогна да се възстановя психически. Хомеопата ми също много ми помогна в това отношение, макар и на друго равнище.

Специално за тези проблеми доста упорствах и си мислех, че сама ще се справя, но уви. Въпреки, че имах подкрепата и разбирането на съпруга ми не успяхме да се справим сами и само задълбавах нещата... Малко се ядосвам на себе си че чаках толкова време преди да потърся помощ. 

Момичета в България някой д-р изражда ли в положение, в което родилката е изправена?   
Shoboshko , много се радвам за теб дано тази темичка се напълни с много такива разкази!
Да ти е честито бебчето, да е здраво и усмихнато!