Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема1

 И при мен тези неща имат ефект! Пък и съм се натроила, че няма как да променя миналото, а да насочвам мисълта си как да се полуат нещата при следващото бебе:)
 Транси, честита радост и от мен!!!

zozima, ще последвам съвета ти и ще споделя тук нещата от двете страни на везните на депресарското ми настроение.
Ако мислите,че не е тук мястото - ще изтрия поста.
Но мисля,че веднъж щом споделя с някои като вас в подобно на моето положение, ще ми е по-лесно да оставя в миналото лошото и да се настроя за бъдното хубаво,както е писала *Elle*
лошото : след секциото се почувствах половин жена - неспособна едно дете да родя нормално; освен това съм смазана,че ми е отнета свободата да имам кокото си искам деца и да ги родя когато и както си искам ( за тази отнета свобода сама се чувствам виновна и никого другиго не мога да обвиня, което допълнително подсилва нещата); чувствам се глупаво и лицемерно всеки път, в който казвам на бременните ми приятелки как съм убедена, че е по-добре да се роди едно дете нормално,при все че няма как да го кажа от личен опит - е,те сигурно не ме и слушат заради това ; в началото имахме сериозни проблеми с кърменето (заради това пък съвсем се бях сринала и още по-малко жена се чувствах - не мога да родя нормално, а сега не мога и да кърмя - 2 супер естествени неща за мен... сещайте се)

хубавото: синът ми ; мъжът ми,който се посвети първите ни 2 седмици заедно вкъщи да ме накара да се почувствам обичана и достойна жена; страхотно се гордея с кърменето - бях на ръба да се откажа, но устоях и бебето е само на кърма, като изключим първите 2 седмици от живота му; и определено не на последно място - вие, с вашата нагласа и с успехи като този на Транси(ПОЗДРАВЛЕНИЯ, ТРАНСИ!!!)

Дълго стана,ще прощавате и да не го прочетете мисля,че пак ще ми е от полза - получи се малко като списък "за и против", каквито понякога си правим за да оценим дадена ситуация.

Здравейте, дами от кога се каня да разкажа на кратко как протече раждането...

терминът ми беше минал преди 10 дни когато започнаха регулярните контракции на 10-15мин, напълно поносими просто не можех да стоя седнала, след няколко часа вече не можех и легнала та така приклякайки си тук и там отминаха 5 дълги дни и нощи като своесременно контракциите зачестиха на 7-8 а последния ден на 5мин. и ставаха все по силни, сменях техниката като на най- силните моменти ме спасяваше висене на бравите на вратите. Падна  част от тапата, но още нищо съществено не се случваше. Отидох на преглед  ехографа каза, че има достатъчно води и 2-3степен зряла плацента, така, че биологически не е толкова преносено бебето, определи го като 3.200-3.300кг. прегледа показа идеална шийка и 3см разкритие. На другия ден вечерта в 11.30ч. се спука мехура, в 01.00ч. бехме в болницата , настаниха ни с таткото в стаята мен ме привикаха за преглед който показа 4,5см. и ни оставиха с важната задача да ходя бодро последваха прегледи на 2-3часа и мерене на тоновете на около час, през останалото време бяхме сами на спокойствие.Аз бях меко казано изтощена, едвам си стоях на краката,но продължавах да ходя. При последния преглед към 07.00ч. се установи 7.5см разкритие и дойде ред на системата, не можело да се чака повече ,минало е много време от пукането на мехура. Болките са несравними, нищо общо с усещането от нормалните контракции. Така изкарах в предродилна около 2часа чакайки да направя пълно разкритие и да слезе главичката, в един момент си извоювах да стана права и така понасях много по-леко болките, подпираха ме мъжът ми и акушерката. И така дойдоха напъните и всякакви болки изчезнаха. В един момент казаха,че трябва да се преместим в родилна зала, мислех,че ще ми е невъзможно усещах главичката почти излязла, оказа се че не е било въвсем така качих се на родилното легло и продължих да напъвам не повече от 10мин. продължи всичко когато усетих излизането на главичката,раменцата и малкото телце, сложиха ми я  веднага на корема толкова малка, хлъзгава и топла, взсеха я да я мерят и теглят и се захванаха с шиене  това беше най-кошмарно , естествено се бях здобила с епизиотомия + разкъсвания и шевът продължи 20тина мин. След като приключиха ми дадоха беба отново и се закърмихме още в родилна зала и повече не се е отделяла от мен. И така 16дни след термин, след 5дни контракции и 8часа в болница се роди малката, 4050гр. и 53см., Ева.
Искам да благодаря на Zozima за темата и всичката полезна информация с която ни залива ако я нямаше не знам дали бих устояла на натиска  и на всички пишешти за вдъхновението и куража 

  Браво, Фло!
Не ти е било лесно/моето VBAC е било песен пред твоето/, но пък резултатът е чудесен.
Би ли споделила в коя болница във Варна и при кой лекар ражда?
Честито още веднъж.   

Страхотно!!!
Да сте живи и здрави!

dunaika и аз не съм мислила,че може да има толкова продължително раждане, но ето, че можело и то на мен се падна , всъщност последните 2часа след наместа на медицината си бяха сериозната(болезнена) част. Веднага след това не помнех какви бяха болките от нормалните контракции нито изтощението от недоспиването , но не се разминах с екстрите на съвременната медцина няма как .  Раждах на ВИП-а в АГ при Георгиев.

Фло, браво на теб, страхотна си, възхищавам ти се за упоритостта и смелостта! Леле 5 дни, 4 килограма.... опасна си.
И аз да питам нещо: правиха ли ти "ревизия на цикатриска": проверка на мястото на белега под пълна упойка? Май не са, защото не пишеш за това. Предлагаха ли ти такова чудо? Друго освен окситоцин вливаха ли ти? Предложиха ли ти секцио на някакъв етап?
А таткото в самата родилна зала пуснаха ли го?
И ако може и името на акушерката и впечатления от нея и доктора...  А ако може ти да родиш и моето бебе, просто ще е чудесно:)

Транси, честита ти рожба  Много се радвам , че успя.
Фло, измъчила си се , но си е заслужавало Герой!Да ти е жива и здрава малката принцеса!
yoanna , за съжеление тази екстра, пррисъствието на таткото на много места в бг се заплаща, явно печелят и от това!В чужбина те гледат странно ако таткото го няма в родилната зала по време на раждането, като неписан закон е , че точно той трябва да среже пъпната връв, поне във Франция е така.
Ние сме на море от десетина дни, не съм много активна , но ви чета и се радвам на хубавите новини Дано са само такива

Аз се борих с депресията почти две години. Мъжа ми много ми помогна, но за жалост нещата бяха в доста тежка степен и накрая се обърнах към психотерапевт и класически хомеопат. И двамата страшно много ми помогнаха. Надявам се скоро да се отървеш от депресията. Иначе имай педвид, че белега и спомена винаги ще си останат и от време на време ще се връщаме към преживянато и отново и отново ще си го преживяваме, все едно е било вчера. С времето тези моменти ще стават все по-редки, но вероятно винаги ще ни е криво и винаги ще е мрачен спомен, който ни преследва. При теб е още доста прясно всичко. Наистина, дай си време! Натъгувай се, наядосвай се на воля. Не дръж в себе си негативните чувства, които изпитваш, изживей си ги пълноценно за да можеш да продължиш напред! 

Фло,   

Пъртина, мила, била съм там, където си в момента и чувствата ми бяха същите, каквито описваш ти сега. Минах през гняв, разочарование, тъга и все още не съм приела случилото се. Но те уверявам в едно - няма място за вина. Винаги ще има едно "ако бях знаела...", "ако бях направила...", "ако бях изчакала...", но ти си направила всичко, което си могла. Доверила си се на преценката на лекарите, защото си искала най-доброто за детето си и си смятала, че това е правилният избор в този момент. Приеми операцията като жертвата, която си направила за бебето си в онзи момент. Лекарите са използвали любовта ти, за да те принудят да вземеш това решение. Всяка от нас би го направила, ако смята, че животът на детето ѝ зависи от това.
Но знай, че тялото ти не се е провалило, нито пък ти. Ти си силна жена, която може да роди децата си, просто ти е липсвала подкрепа. След като веднъж приемеш този факт, просто продължаваш напред и мислиш за следващия път.
Секциото не ти пречи да имаш колкото деца поискаш, но е добре следващите да са родиени вагинално, защото рисковете се увеличават с всяка следваща операция и намаляват с всеки следващ VBAC. Бори се за избора си да родиш вагинално следващия път, това би трябвало да ти помогне, и започни с това да се информираш. На първа страница има много статии, книги, филми, клипове. Ако имаш въпроси, питай, насреща сме. Ако искаш да споделиш, разкажи ни как се чувстваш, за това сме тук. Ще търсим отговорите заедно. 

Фло, няма за какво да благодариш! Аз съм ти благодарна, че ни направи част от сбъдването на мечтата ти! Поздравления за упоритостта и куража! 
Бебето как беше разположено в началото на раждането, знаеш ли? Задно тило ли беше, т.е. постериорно?

Искам още веднъж да благодаря на всички за милите пожелания!
Ето как мина раждането.
Както бях споменала, с наближаването на термина ми, все повече започнах да се притеснявам, дали всичко с бебето ще е наред. Ходех през ден на тонове и дори направих няколко доплера, за да изключим отново проблем с пъпната връв. Накрая взех твърдото решение да помоля доктора да предизвика раждането. Опитвах се да се настройвам, че дори и да се наложи секцио, най-важно е бебето да се роди живо и здраво, но всяка мисъл в тази посока ме караше да се паникьосвам. За щастие, не се наложи да преживея операцията отново.
Та, пристигнах в Шейново някъде към 7,30ч. сутринта. Направиха ми рутинните изследвания, попълнихме документите и някъде след около час д-р. Диков ми постави вагинална таблетка простин. До 14,00ч. нямах почти никакви контракции и взех да се безпокоя, че индукцията е неуспешна. Доктора дойде до стаята ми и каза, че предвид "деликатната ситуация" (имайки предвид предишното секцио), не бива да форсира нещата, затова ме оставя на дежурните си колеги и ако до нощес не започне родова дейност, ще ми поставят още един простин, ако и той не подейства на следващата сутрин, ще ме индуцират със система окситоцин. В този момент, аз вече се успокоих, защото именно този негов подход показа, че доктора наистина се е съобразил с моите желания и ще направи всичко възможно да родя нормално!
Започнах да се разхождам в двора и се опитвах да се натоваря, изкачвайки стълби. След около два часа започнаха контракции. Бяха слаби, през около 30 секунди. Направиха ми запис, който ги отчете като доста слаби. След още два часа, вече болките станаха доста силни и отново ме включиха на апарата. Превивах се от болка, а техниката отново показваше слаби контракции. Акушерката каза, че щом толкова ме боли, най-вероятно записа не е реален и извика дежурния лекар да ме прегледа. Оказа се, че имам 4,5см. разкритие. Направиха ми клизма и едва се замъкнах до тоалетната от болки. Имах чувството, че ще умра. Свалиха ме в предродилна зала и отново ме включиха на тонове. Колкото и да се сдържах, не успявах да се контролирам и на всяка контракция започвах да вия от болка. Започнах да моля за епидурална упойка. Казах им, че съм говорила с доктора по въпроса и той няма нищо против. Накарах акушерката да му се обади, за да потвърди самият той. Когато тя му звънна, той настоя да ме прегледа и сам да реши. За мое нещастие, беше попаднал в задръстване и може и да не се е забавил много, но на мен ми се стори цяла вечност. Когато най-сетне пристигна, аз вече бях със 7,5 см. разкритие и го умолявах за епидурална. Той се опита да ме разубеди, но аз го умолявах и виех от болка. Накрая се съгласи, дойде анестезиолога, постави ми я, но ефекта от нея беше не обезболяване, а изключително бързо пълно разкритие. Включиха ми система окситоцин и усетих изключително силни напъни. Имах чувството, че ще се разкъсам, много неприятно... Преместиха ме на магарето и след няколко напъна се появи прекрасната ми дъщеричка. Доктора беше обещал, че няма да прави епизиотомия, но бебка тръгна да излиза с рамото и се наложи перинеотомия. Изчакаха известно време да се роди плацентата, поставиха ми още една доза от упойката и Диков ревезира матката и ме заши. За щастие всичко беше ок и можех да се похваля с успешно вагинално раждане и най-важното, с едно здраво бебе.
Искрено желая на всички вас същия късмет!!!!

Тransi честита рожба! Да ти е жива и здрава!!!

fl0 браво! 

Точно така и аз се почувствах. Опитвам се всеки ден да се бори с тези чувства на неудолетвореност, заради бебето си, заради собственото ми душевно равновесие и заради вярата в бъдещето, че един ден ще успея.

Йо, не са ми правили ревизия, на втория ден ме видя на ехограф и тов беше. Не са ми го и предлагали, но аз предварително бях питала как процедира и док каза, че не практикува така. Окситоцин, бускулизин,метергин това е което са ми слагали по епикриза. Секцио не са ми предлагали, след като всичко свърши док ми се чуди как не съм си поискала скалпела в някой момент, какъв бил този дух  Таткото в родилната зала просто не успя да влезе тъй като вървеше след нас(аз, док и акушерката) и не остана място да мине от към главата ми  и остана в предродилна от където гледа всичко, двете зали са разделени със стъкло иначе не би било проблем да влезе и там, но чесно да ти кажа на мен там вече не ми трябваше  Акушерката е Лалева, много мила и разбрана и док е разбран и духовит А бебето ще си го раждаш ти и ще се справиш чудесно 


по принцип беше с гръб в дясно, но нали като започне раждането се завъртат и не знам , сега и гледам епикризата и пише, че е била с прилежаща ръчичка, а си излезе първо главата освен ако не и е била до вратлето

Транси поздравления   

Транси 

Диков отново приятно ме изненада с отношението си. Ти си втората мама раждала вагинално след секцио при него от тази темичка. Другата мама също като теб разказваше, че има много внимателен подход към нещата.

flo, благодаря ти! Извини ме, че пропуснах, но Честито и на теб! Много да те радва малкото съкровище
Нощни очи, Диков е страхотен лекар и човек, препоръчвам го горещо