Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема1

  • 32 717
  • 739
# 390


Зози, не се тревожи! Вярвам, че всичко ще е наред със следващата ти бременност и с раждането! И аз понякога си мисля и се стряскам сама да не би да се появи нещо, което наистина налага секцио, но знам, че са просто страхове и всичко е наред и ще е наред!  Hug Честно да си кажа понякога нямам търпение да се свърши вече, да се роди това бебе, че да дойда на себе си. Но като цяло много спокойно приемам нещата. Преди да забременея се тревожех доста повече.



И аз така се чувствам! Heart Eyes
Виж целия пост
# 391
Мунка, мислех да ти кажа да го вземеш твоя мъж със себе си да види как се държи тая крава с теб.
Той беше там! и го чу! тя един вид обясни на мъжа ми че съм лигла и съм си провалила раждането! и понеже той присъства на предишното ми раждане, може и да й вярва. Абе гадости. Почвам да си мисля че никой не трябва да присъства на раждане да няма после просташки коментари кой какво е викал и колко силно...

Идват ми кофти епитети за тая!  #Cussing out Кучка!  Sick
Виж целия пост
# 392
Нося чудна вест! Днес сутринта една мама е родила вагинално с две предишни цезарови сечения! (не си спомням дали имаше регистрация тук)
Не знам подробности все още, но щом разбера ще пиша!

Зози, за раждането на Лолита, аз явно не съм доразбрала.  Embarassed Останах с впечатлението, че неродовните контракции са били заради секциото, а не заради позицията! Както и да е, пак си е полезна информация!  Mr. Green
Виж целия пост
# 393
Мунка, тогава въобще не се занимавай с тая.. а на мъжа ти просто му обясни, че си лигла, и че искаш човешко отношение, защото си лигла  Mr. Green. И няма той да ражда, а ти - затова е редно да раждаш при лекар, който те кара да се чувстваш добре.  Ааа-ма-ха, уф, че се ядосах и аз  smile3515
 Hug

Зози, знаеш ли, чак наскоро имах смелостта да си споделя цялата мъка с една много близка моя приятелка (тя знаеше, че съм разочарована от секциото, но не подозираше степента..).. Не мислех, че ще ме разбере, най-вероятно още не ме разбира и никога няма да ме разбере, но се престраших и й казах защо всъщност се тормозя толкова, че не съм раждала - защото не съм дала на Калоян най-доброто, защото не се чувствам пълноценна, не се чувствам достатъчно майка и жена.. Знаеш ли какво ми каза тя - каза ми, че това, което ми се е случило - секциото, ме прави два пъти повече майка и жена, защото е било нещо ужасно - изтърпяла съм болката от операцията - и физическа, и психическа, с идеята, с внушението (тогава), че така помагам на моето дете, че така и само така то ще бъде по-здраво... да, сега знам (предполагам), че не е така; знам, че това не ме прави повече от другите. Но тя ме накара да погледна на нещата от съвсем различен ъгъл... надявам се да съм успяла да го предам, защото не мога да го обясня иначе... и сега, честно казано, болката е много по-малка, имам чувството, че почти преглъщам секциото вече... надявам се по някакъв начин да подействат и на теб тези думи...  Hug А аз за следващия път не бих се притеснявала толкова - вече си далеч по-подготвена. Знам, сигурна съм, че ако се наложи ресекцио, то ще бъде, защото наистина се налага, защото трябва да ви спаси. И тогава няма да е лошата операция, която е била сега.. а дали си пропуснала шанса си да се почувстваш жена? - не, мила - огледай се в очите на сина си - той е благодарен, че ТИ си негова майка - нежна и любяща, за него ти си всичко.. какво по-женствено има от това? Heart Eyes  Hug Hug Hug

Нощни очи, супер  Grinning! Ще бъде наистина интересно да чуем повече подробности! Тук ли е минало раждането - в Бг? Да й е честито!   bouquet
Виж целия пост
# 394
В БГ, в БГ. Simple Smile
Много се радвам.
Виж целия пост
# 395

Мъхъм! Било е домашно раждане! Party
Виж целия пост
# 396
Още по-добре.  Wink
Виж целия пост
# 397
  Здравейте, момичета! Simple Smile Този разказ го бях написала за предишната тема, но като прочетох  радостната новина за домашно VBA2C се реших да побликувам:
  ”Попаднах на темата преди известно време и я прочетох цялата. Чудесна е. Реших да споделя и моята история:
  През 1996г. преживях перфорация на матката при аборт. Слава Богу разбраха още докато бях на магарето и ме оперираха  веднага. Възстанових се относително бързо.
  През 2002г. най-после забременях отново след като преминах през диагностична лапароскопия, при която се разбра, че имам сраствания от операцията. Бременността не вървеше много гладко. Установи се, че плацентата е ниско прикрепена и след две прокървявания постъпих в МД в края на 5-ти месец с диагноза плацента превия маргиналис. Там останах до края бременността, която приключи с планирано секцио. Бързо се възстанових. Така се роди голямата ми дъщеря.
  През 2007г. забременях отново. Този път нямаше никакви проблеми и реших, че ще раждам вагинално. Прочетох всички разкази в „Естествено” и бях убедена, че раждането ще бъде лесно, но… не получих никаква подкрепа от лекарите (от МД и водещия ЖК), които наблюдаваха бременността поради причина - двете операции и възраст (тогава 37г.). Не се съпротивлявах, не ги смених, беше ме страх, не ми се занимаваше, примирих се с познатото. Не потърсих съвет и подкрепа тук във форума, защото основно четях и се подготвях за кърменето на бебето, тъй като с каката обърках нещата и се изцеждах 8 месеца. Насрочихме дата за секцио около 10 дни преди термин. Решила бях, ако започне родова дейност да отида в Окръжна болница и там да родя нормално, но уви нямах късмет и пак ме срязаха…Този път секциото беше по-трудно имаше ужасно много сраствания и се получиха усложнения – лезия на пикочния мехур. Последваха престой 48 часа в реанимация, три антибиотика несъвместими с кърменето и катетър + торбичка за 2 седмици. Късаше ми се сърцето от мъка, че бебчето е само и че няма да го закърмя възможно най-скоро след раждането. В крайна сметка на 5-тия ден закърмих бебето този път успешно и четиринадесетдневният престой в болницата даже беше от полза - много добре се сработихме. Въпреки всичко се възстанових бързо.
  Сега след като прочетох темата си мисля, че ако има трети път ще опитам нормално. Винаги съм искала да имам 3 деца. Моля пишете какво мислите! Посъветвайте ме! ”

  Съжалявам, че се получи доста дълъг пост.
Виж целия пост
# 398
miyata, мисля, че никога не трябва да се отказваме от мечтите си и да работим в посока да се осъществят. Мисля, че трябва да вярваме, че винаги има надежда.
Нещата, които са ни се случлили преди в живота, е имало защо да се случат.
Виж целия пост
# 399
Вери, дано сънят ти се окаже пророчески!  Hug

Сиси, аз това имах предвид като казах, че сме се подложили на секцио от любов към децата си. И все пак...

Много, много се радвам за Гери! Да ѝ е жив и здрав Йосиф! Не се съмнявах в нея нито за миг! Мунка, така се чувствам и за твоето раждане, btw. Wink

miyata, добре дошла! Защо си отлагала толкова време да се запишеш?! Разбира се, че можеш да родиш както ти искаш, но се иска кураж, убеденост, че това е правилният избор и малко шанс. Докато настъпи моментът на радостните събития по забременяване и раждане, можеш да питаш за всичко, което те интресува и да се вдъхновяваш от разказите на всики невероятни жени тук!  Hug
Виж целия пост
# 400
Мията добре дошла, желая ти късмет следващия път и тука всички ще ти стискаме палци!

Зозима, не знам дали нещо пускам много сълзи тия дни от хормони  Mr. Green, просълзи ме  Hug

Усмихнатото, имала си късмет с твоята приятелка че те е подкрепила. Да ви кажа вече супер много внимавам на кой какво казвам.
Не само че искаме човешко отношение, аз ЗНАМ че това е супер важно за протичането на нормалното раждане. Като гледам как ме държи по 2-3 дена, ами ако ми се случи такава "атака" баш преди да почне раждането!!!

Пак си прочетох оня пост на Невена от другата тема Практикува ли се... и намирам много общо - и на нея също постоянно са й говорили глупости и са я разстройвали, но накрая всичко е било ОК (нейният разказ го има и в Естествено, но тука си пише за разреваването). Та малко се успокоих, може пък и при мене да потръгне.
Виж целия пост
# 401
 Прочетох разказа на Невена и честно казано малко съм учудена .Моят доктор , пак в Париж , който ми прави секциото , пък ме окуражавеше, че следващото ми раждане ще е нормално, стига да не забременявам по-рано от шест месеца след секциото, за съжеление почина, много го обичах и като доктор и като човек!Точно той и до последно се чудеше дали да ме пусне нормално седалищно, но ме беше предупредил, че ще е много трудно, едно , че ми е първо, второ , че седалищното прилежание беше по специфично.Въпреки това, само да бях го подкрепила щяхме да опитаме, но мен ме хвана страх честно казано.Просто се примирих , че ще раждам оперативно, може би затова и нямах депресия след операцията.
Следващият ми, при когото се следях докато си бях там , до към 16-17седмица някъде, пък ми казваше, да не се притеснявам, разбира се , че раждането ми ще е нормално.
Също така се изненадах и за епидурала , който анестезиологът е препоръчал при тази ситуация, но не се учудвам, там абсолютно всяка жена ражда с епидурал.
Виж целия пост
# 402
miyata, добре дошла! Важното е да вярваме в себе си и успеха си!  Hug
Виж целия пост
# 403
Благодаря на всички! Hug
Включвам се чак сега, защото повече чета, а рядко пиша...
Пожелавам успешен VBAC и здрави бебчета  на всички които са в очакване! Peace
Очаквам с нетърпение подробности за домашното VBA2C.
Виж целия пост
# 404
Да ви кажа само че при мене за сега нещата са ок и се разбрах с друг лекар поне за раждането (за ЖК още ми стои въпросът но ще видим). Дано не излезе нещо непредвидено.

И аз пожелавам успешно раждане на всички и здрави бебчета!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия