Събирам малко мнения относно детските лекарства....

ох, позната история. След  39,7 температура, зачервено гърло, разстройство,липса на апетит, мрънкане, много хапане и лигавене моят син извади 3 кътника и 4 ти е на път да пробие.
При нас помогнаха

->хомеопатия (на нас ни помага хамомила, но за всяко дете е индивидуално)
дентинокс гелче за никнещи зъбки
гушкане и търпение

дентинокс и хамомила едновременно? 

защо ???!!!

И чайче от лайка му давах за разстроеното коремче.

Не съм писала, че ги давам едновременно. Според хомеопатът ни ако ги давам по различно време, няма проблем. Дентиноксът не е нито антибиотик, нито съдържа мента.

Дентиноксът съдържа мента. И не само антибиотиците действат в обратна посока на хомеопатичното лечение.

Не, не съдържа мента
Präparat
Dentinox N Zahnungshilfe Gel

Aktive Wirkstoffe

Lidocain HCl, H2O - 3,4 mg/g
Matricariae flos Tinct. - 150 mg/g
Polidocanol (600) - 3,2 mg/g

http://www.gesundheitpro.de/do/extern/medfinder/medikament-arzne … e-Gel-A03748.html

запис

Не е задължително да я пише. В някои пасти за зъби дори не пише че са ментови. А на някои места се изписва като ароматизатор. Обаждала съм се на производители на козметика, която лъха отвсякъде на мента, чак на очите ми залютява, но никъде не го пише на етикета, да се съобразяват с хората избрали хомеопатично лечение, че вече никак не са малко. Техния отговор е - Достатъчно е, че пише че съдържа аромат, а какъв точно е той е без значение.
Мазала съм се с Дентинокс и знам много добре на какво мирише.
Достатъчно е, че съдържа Лидокаин, който потиска болката и е вид упойка - несъвместим с хомеопатично лечение. А лекаря, който е коментирал, че може да се редуват в различни часове, може и да си разбира от работата като лекар, но определено е далеч от истината като хомеопат.

AQ , ти лекар ли си?
Ти хомеопат ли си?
Специално при медикаментите за деца се съмнявам да си спестят да опишат част от съставките, особено пък в Германия. Можеш ли да си представиш ако съдържа нещо, което не го пише в листовката какъв скандал ще стане. Фирмата производител ще я скъсат от дела. В Гремания съдебната система по-работи, отколкото в БГ.
Аз също съм се мазала с Дентинокс и мога да кажа, че отвратително лъха на лайка.

Да поправя нещо искам. Клеевата тинктура я давам по капка на навършена година, а не на килограм както съм написала

AQ, поправям се , извинявам се!
Току що видях, че дентиноксът наистина съдържа ментол.

Не, не съм лекар, нито хомеопат. На лекари вече нямам никакво доверие, изобщо не им вярвам, нито спасвам съветите и инструкциите им. Имам много причини за това и съм спечелила много.

Бъди убедена, че не само в лекарствата, но и в храните на децата (вносните) не пише всичко, което съдържат.

Относно ментата - отново ще повторя - достатъчно е, че са написали на етикета "аромати" или "flavour" (не съм сигурна за англ. дума). Не са длъжни да уточняват какъв точно е аромата - мента, ягода, лайка и пр.

Последно се обаждах на производител на храна (Български) - продукта беше толкова солен, че беше невъзможна консумацията му, а в съдържанието на етикета не беше упомената "сол" изобщо. Хората ми се извиниха и казаха, че грешката е тяхна.  Да, но тяхното извинение няма да реши проблема, ако не опитам храната и дам на детето си, или на котката примерно...

И специално във вашия случай дори и да нямаше мента Дентиноксът, не го прави съчетаем с хомеопатия.

Хората го написали на опаковката ментол, а аз не съм го забелязала. По принцип дентиноксът ми е противен като вкус и мирис, а и синът ми не го харесва, затова и не го давам много често. Конкретно последния път около кътниците мазах само веднъж като положението стана нетърпимо. Дано това не е било трагично за хамомилата.

ЗДравейте, бих желал да направя един коментар по този коментар. Най-вече за коментара, че не изпълнявате инструкциите, дадени ви от лекаря. Това е практика, извества откакто има хора - нарича се нон-къмплайънс (от англ- несъответствие, неподчинение). Нонкъмплайънсът е практика, при която пациентът по свое усмотрение не изпълнява назначенията на лекаря и след това може да каже на лекаря, че не го изпълнил, а може да скрие неизпълнението. Защо нонкъмплайънса се изучава в медицинската практика? Защото той е причина за погрешно третиране на ефекта на лекарствата. Представете си, че един пациент има едно заболяване, за което медицинската наука е казала, че се лекува по даден начин и с определени лекарства. Тези лекарства на пазара съществуват под различни търговски имена. Например, антибиотикът Azitromycin в България се отпуска под няколко търгавски имена: Азатрил, Сумамед, Зимакс, Азитрокс, Азакс и сигурно има още имена, дето дори и аз не ги знам. И така, ако един лекар е давал на пациента досега Азатрил и е решил да даде новата форма под името Сумамед, а пациента не го вземе в дозировките, както му е казал или пък излъже, че го е взел, а всъщност не го е взел (нонкъмплайънс), тогава докторът си прави следното заключение - Azitromicin, когато е с търговското име Сумамед, не действа! Няма да пиша повече Сумамед- не действа...

И така се получава не само грешка в лечението, но и грешка в т.нар. постклиничен контрол на всяко лекарство.

Съвсем не казвам, че трябва да приемате за чиста монета всички назначения на лекаря, но по-правилното е да ги коментирате с него. попитайте: защо такива дози и защо това лекарство, ако имате някакви съмнения или възражения. Освен това, изпълнявайте рецептата в аптека, в която ви дават консултации и се интересуват от състоянието ви. Фармацевтът е последния специалист, който, между другото, носи отговорност за предписанието, както и вашия лекар. Работата на фармацевта е да проконтролира назначението и, ако то е грешно, да го поправи или тотално да спре изпълнението на дадено лекарство. Още веднъж- това решение не е Ваше, а на лекаря и на фармацевта.

Съгласно медицинските нормативи, отговорност за лечението на даден пациент носят само неговият лекар и неговият фармацевт. Пациентът по закон не носи и не може да носи отговорност за лечението си, съответно не му се дават права да го изменя. Пациентът може да даде съгласие за лечението (само!) - затова в болниците за определени процедури ви искат подпис за съгласие.

Като специалист, аз одобрявам това, че си споделяте имена на сиропи и подобни, но искрено се надявам, че тези листинги с лекарства не ги вземате като чиста монета - поне, като влезете в аптеката, консултирайте се с вашия фармацевт, преди да сте си купили някое лекарство. Много често си препоръчвате  едно и също лекарство, но с различни имена, като си мислите, че е различно. Например, класическият парацетамол, който съществува под следните търговски имена в България: Парацетамол, Апап, Колдрекс, Далерон, Ефералган, Грипекс, Грипостад, Инфлудекс, Калпол, Панадол, Перфалган, Рапидол, Тонипирин, Тайлол, Хюмекс Грип. А като комбинации с други основни действащи вещества го има още под сума търговски имена. Това е причината, когато влезете в една аптека, понякога фармацевтът да ви казва: имам го под друго име, което значи, че ви дава абсолютно същото лекарство, но произведено от друга фирма. Като фармацевт съм длъжен да призная, че има колеги, които не са достатъчно наясно кое лекарство какво има и  в този смисъл са по-скоро продавачи, отколкото фармацевти. Те никога не ви дават решение на проблема, а само ви казват - нямаме го (това лекарство). Намерете си аптека с доверен на вас фармацевт - както имате личен лекар, така си изберете и личен фармацевт, който да ви познава заболяванията. Освен това, не всички лекарства стоят налични в аптеките - не обикаляйте из града като невидели, ами поръчайте лекарството да ви го доставят въвв вашата любима аптека, ако го няма. За ваша информация, в рамките на деня вече има поне по 4-5 доставки на лекарства и вашият фармацевт все ще намери начин да ви го достави до 3-4 часа. В края на краищата, ако сте чакали два дена да идете на преглед, последните няколко часа не са от никакво значение за лечението, освен ако не става въпрос за животоспасяващи лекарства, което е съвсем друга тема.

По въпроса с Ibuprofen, по-известен най-много с името Нурофен. Панадол и Нурофен не са взаимно-заменяеми.  Терапевтичният протокол казва, че се дава като средство на пръв избор Paracetamol (СОХ-2 инхибитор) , а при повишена температура над 38 градуса (постоянно повишена, а не само моментно) и СОХ-1,3 инхибитори. Тоест, тъй като те имат два различни механизма на прекъсване на болковия/температурния синдром, те се добавят, а не се противопоставят. Като допълващо средство (СОХ-1,3 инхибитори) може да се ползва и Nimesulid (Нимезил, Аулин, Кокстрал, и т.н), Metamisol (Аналгин, Хексалгин, Тониалгин, Алгозон), Ibuprofen (Нурофен, Ибупрофен, Ибудолор, Ибупром, Упфен) и Acidum Acetylsalicilicum (Ацетизал, Аспирин, Аспирекс, Асперан, Аспежик, и много други)...

Ще се радвам, ако на някого от вас съм дал просветление по въпроса с лекарствата!

Всъщност въпроса се отнася до моя избор - аз избирам да отхвърлям и да не ползвам методите на традиционната медицина, защото не може да ме излекува без да ми навреди. В този смисъл най-силно не уважавам фармацевтиката и по-малко медицината, понякога се вслушвам в диагностиката, която лекарите поставят, но винаги имам едно на ум и следвам съветите им само когато са ми изписали билкови препарати, или твърдят, че състоянието може да мине само с витамини и безобидни хранителни добавки. Други лекарства бих ползвала само животоспасяващо, след което бих търсила алтернативни методи за изчистване на уврежданията и пораженията от самите животоспасяващи фармацевтични продукти.

Избрала съм да не ползвам традиционната медицина. Имам ли това право на избор? - Не! Държавата ме задължава най-малкото. Има процедури, поради които задължително трябва да заведа детето си на лекар, за да ходи на градина, за да постъпи в училище и т.н.
Аз лекувам детето си с хомеопатия, но винаги когато се разболее го водя първо при педиатъра. Изписват се рецепта, която взимам за всеки случай- все пак е дете, трябва да имам резервен вариант за в краен случай. След което го водя на хомеопат и ако до часове не видя ефект от хомеопатичното лекарство - винаги мога да дам химията. Това ми се е случвало в единични случаи. В останалите десетки пъти детето се е излекувало без изписаните антибиотици и безумни лекарства, крайно неподходящи за деца.
Имам списък 2 страници А4 с лекарствата, които са били изписани на детето ми и не ги е пило. Гордея се с това, а детето е живо и здраво. Как да вярвам на лекарите?!

Преди година, след като направих жалък опит да обясня на една педиатърка, че преди да дам химията, ще опитам с хомеопатия и ако не подейства до 12 часа ще тровя детето си, думите и бяха "Заклевам се, че това дете, в това състояние нищо на света не може да спаси, освен антибиотик и Вентолин!" 24 часа след хомеопатичното лекарство, без никакви други лекарства, при прегледа детето нямаше никакви обструкции, хрипове и пр., а левкоцитите бяха в норма. Педиатърката се опули невярващо и реши, че всъщност явно не го е чула добре първия път... Как да вярвам на такива?
След няколко десетки такива случаи при различни лекари, трябва да съм луда да избера традиционната медицина и да изпълнявам лекарските рецепти.
Също не съм и побъркана да се обяснявам на лекарите, че бих изпълнила рецептата им само в краен случай и на първо място за мен ще бъдат винаги всички алернативни методи, а на последно - медицината.

Опитвала съм да съчетая някаква информираност на педиатъра, че детето ще бъде лекувано с хомеопатия и ме интересува само диагностиката, но винаги са ме обявявали за наивна и непросветена. Освен това знанието на педиатъра, че детето не взима изписаните лекарства, а вместо тях пие "гола вода", автоматично прави диагностиката му  и проследяването невярни и пристрастни. Нямам никакви намерения повече да се боря с вятърни мелници.
Здравето на детето ми е по-важно от всичко.
Постклиничния контрол на антибиотиците, както и напредъка на медицината не ме вълнуват след всичко това.

пп. Не смятам, че лекарят и фармацевтът носят някаква отговорнот (не и съдебна) относно лечението на пациента, когато няма никакви доказателства, че пациентът е взимал лекарствата правилно, не е изпуснал прием, или изобщо не ги е взимал. Имат отговорност само когато дадено лекарство, изписано от тях и доказано се съдържа в организма на болния (изследвания), му е навредило на здравето и това е поради погрешно предписание.

За пореден път се убеждавам, че всичко е много относително. На нас пък хомеопатията не ни помага. Конкретно на мен ми помага, но на децата - изобщо. Което ме кара да си мисля, че основно помощта от хомеопатията идва от самовнушението. И тъй като съм възрастен човек, аз мога да си внуша, че ще ми помогне и ми помага. Но децата ги измъчих цял месец да им сменят хомеопатичните лекарства и накрая ги заведох на добър лекар. Повтарям, добър, в поликлиника не сме стъпвали от много години. Та, дадоха на големият тайлол и противоалергично и кашлицата спря. Малкият го помъчиха още известно време само на противоалергични, но не се оправи. (бронхит). При първата настинка се влоши и му дадоха антибиотик.

А по темата - панадол за температура над 37,5, дори и 38. Нурофен моите не понасят добре. Противоалергични (за алергични кашлици, които при нас са редовни) - за бебето зиртек (когато се налага продължително лечение), за 5-годишния ксизал. Иначе за кашлиците ми изписват конкретен сироп в зависимост от вида на кашлицата. Проспан няколко пъти. Сега , за отхрачване АЦЦ. За хремата - само стеримар. При много запушен нос, който пречи да се заспи - вече олинт.