Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

  • 926 444
  • 3 925
# 480
Боже, защо наказваш добрите хора????
Моите съболезнования. Направо ми се насълзиха очите от мъка.
А при нас нещата стоят така:
Преди около 40 години е починала леля ми (голямата сестра на татко). После дядо (на татко баща му). Преди четири години чичо (брат-близнак на татко). Всички са от рак. Сега той и познайте кой ще е следващия. В момента направо си рева, а майка си щъка нещо из кухнята.
Виж целия пост
# 481
mu6inka,дано баба ти да е намерила наистина хубаво място!Да почива в мир  Flowers Rose Flowers Rose
След като видях на какво е способна тази болест и какви нечовешки мъки са не мога да живея спокойно.Не мога да спра да мисля за последните дни на майка и с какво е заслужила всичко това  Cry
Много е тежко и за болните и за близките им.
lyudmil76 недей така,нищо не се знае...
Виж целия пост
# 482
Знае се, знае...явно ще трябва да бъдем злобари, гадове и да не ни пука от нищо, да вършим щуротии за да не ни лови това животно. Друго спасение няма.
Виж целия пост
# 483
така е добрите се наказват.баба беше душа човек.но напук на теб мисля че вярата не трябва да угасва.трябва да се бори всеки докрай-както го направихме и ние.наистина форумът е голямо нещо,не съжалявам че споделях с вас и толкова хубави съвети да ги обграждаме,да не им се караме.да знаете колко вечери съм плакала с вашата мъка.
ако някой има нужда съм насреща за всякаква помощ,даже и да си поговорим.
Виж целия пост
# 484
Ами...здравейте!
Включвам се в тая толкова трудна тема просто за да пожелая кураж на всички борещи се!
Аз съм дете отгледано от баба ми и дядо ми.Те ми бяха родителите.Баба се разболя от рак на гърдата.Лечението беше дълго и тежко.Махнаха гърдата и никога няма да забравя точно когато паднаха кулите близнаци-11.септември.Уж всичко вървеше добре.Нали казват -5 години не се ли обади пустия му рак значи сме излекувани...Добре,но и диагнозата на дядо не закъсня.Две години след операцията на баба ми му откриха рак на белите дробове.Всичко там се разви толкова бързо,че чак и не разбрахме как се стигна до края му.Може би и безхаберството на лекарите помогна.Защото той известно време твърдеше,че го боли главата,залиташе,започна да извършва не съзнателни движения.И все не му правиха скенер.Е,когато му направиха беше достатъчно късно.Да,имаше разсейки в мозъка и костите.Почина в ръцете ми точно след имения си ден-Цветница.Баба се поболя от мъка.От деветнадесет годишни бяха заедно....
Няма да я забравя никога как всяка сутрин на терасата си пиеше кафето и слагаше чашка и за него.Всеки ден на гробищата ходеше....
И така един ден като се връщахме от гробища ми направи впечатление,че някак залита.Но тя не го усещаше.Панирах се жестоко ,но се опитах да се овладея бях бременна в седми месец .След няколко дни в 6,30 сутринта ми се обади ако мога да дойда,че не била добре.Миела милата прозорци (все да е чисто-от нея ми остана това) и и прилошало,схванала се ръката и си помислила,че е направила инфаркт.Викнахме ЛЛ и той така в първия момент си помисли това.От там я откарахме в болницата.След изследвания цял ден се установи,че има тумор в мозъка.А същата година трябваше да се навършат 5 години от предната диагноза.
Решихме,че ще и направим операция-имало шанс твърдяха.При операцията са я държели по-дълго време отворена,защото не са могли да намерят тумора,бил на дълбоко.Беше и засегната дясната страна,трудно се движеше.Но все пак уж беше добре.Започна се дълга серия от раздвижвания,химиотерапии...Дълга-дълга може би месец.И уж всичко беше чудесно ,уж изведнъж се оправи,дори слезе до магазина....Вечерта каза боли ме ръката,на другия ден каза боли ме крака и легна на легло.Така две седмици...Спря да говори,да се движи...Каза ми последно,че ме обича и така на рождения ден на дядо си отиде при него.Явно много са се обичали за да си я прибере като подарък на рождения си ден....
Не исках да натоварвам никого,знам,че ви е достатъчно тежко,но имах нужда да разкажа на някой който със сигурност ще ме разбере.Липсват ми и двамата безкрайно много,всеки ден....
Моля се за всички,които имате нужда да го преборите тая гад!Да знаете,че има още някой,който е с вас !
Виж целия пост
# 485
Mu6inka Hug Сила,миличка!Спомняй си за хубавите мигове с нея и така винаги ще е до теб,
Kanela, Hug Намери смисъл в детенцето си!Вероятно и те ще са щастливи като знаят,че имаш едно съкровище до себе си.
Людмил,недей така,миличък!Млад си,жизнен си и ще намериш пътя към спокойствието.Сигурна съм.Просто раната и мъката от загубата са пресни и горят като огън.

Имам чувството ,че  всяко семейство се е срещало с това чудовище-Рак.Дано повече хора успеят да го победят!
Виж целия пост
# 486
Mu6inka, съболезнования! Дано е намерила покой! Flowers Rose Кураж на теб и близките!

lyudmil76, не дърпай дявола за опашката.  Hug Животът е много повече от това, което се вижда, това, което се мисли и което се разбира. Не смятам, че страдат само добрите. По-скоро загубата на добрите се отразява на много повече хора и скръбта е буквално навсякъде. 

Канела, Марѝ, животът продължава, за добро или за не толкова добро...  Hug
Виж целия пост
# 487
tnm,как върви оздравяването при вас.Минахте ли втория чоп?
Виж целия пост
# 488
Благодаря, Руми!
Мина и втория, другата седмица ще бъде третият. След което следва рестадиране, с цел да се определи как да се процедира по-нататък: дали ще има още 2 курса на ХТ, или още 4.
Той се чувства добре. Пие чесън всеки ден, а също и антиоксиданти. Яде с апетит и по много. Не е качил кой знае колко килограми, но със сигурност няма онзи болнав, изтощен и изпит вид, който имаше след ХТ1. Как изглеждаше преди ХТ1, дори не искам да си спомням...
 Hug
А при вас как са нещата?
Виж целия пост
# 489
Като чета тук, направо настръхвам... Какви силни хора има, възхищавам се как се справяте!
Вчера на майка ми й откриха някакво образувание в гърдата. Докторът казва, че е 12 мм и не търпи отлагане. В петък ще я оперират. Изчетох сума ти неща, поразпитах за мнения... надявам се да е малкия дявол и след петък да мога да се усмихна.
Виж целия пост
# 490
tnm, страхотни новини! не можеш да си представиш колко се радвам. този чесън май вълшебен ще излезе  Simple Smile! все така да сте и бързо да гоните рачо!

Shirley-Ann - късмет на майчето ти, дано не е злокачествено и се възстанови бързо от операцията!   bouquet
Виж целия пост
# 491
Благодаря! Тя е посърнала и само си мисли какво ще стане, ако е злокачествено...
Успокоявам я, че е малко образуванието и може наистина да излезе нещо безобидно.
В такива моменти не знаеш как да реагираш, как да успокоиш човека  Tired
Виж целия пост
# 492
лошо, че има нови в темата.не се страхувайте всичко ще е наред.изпращам ви много усмивки,кураж и прегръдки.ние се по съвземаме, но от време на време си поплаквам.много ми е празно на сърцето.
tnm какви хубави новини,които ще продължат и за напред.само за сведение вие колко лъжици и по колко пъти на ден чесън пиете.баба първо почна с 3х4 после 5с.л.х 4 пъти.сега имаме останали три шишенца,но ще си ги изпием чета че против грип е много добър
Виж целия пост
# 493
Благодаря, момичета, за добрите думи и споделянето на добрите новини при нас.  Hug Искрено желая на всички вас и ваши близки сили и успех в тази борба!

mu6inka, майка ми му прави чесъна по рецептата, която е споделена от Маги (  bouquet ) на стр 29 на тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=513011.msg22122708#msg22122708

Пие 30 мин. преди ядене 3 пъти на ден, всеки ден, освен когато тече самата ХТ - тогава така и така е в болницата.
Отделно от 1 месец пие антиоксидант на Аквасорс.
Също пие и яде червено цвекло, моркови. Казаха ми, че всички плодове и зеленчуци с червен цвят са добри за лимфната и кръвоносната система.

Shirley-Ann, силата идва с диагнозата. Дано при теб няма нужда от такава сила. Позитивизъм, здрави нерви, вяра и спокойствие - "само" това е необходимо в момента! Стискам палци!  Hug
Виж целия пост
# 494
Съболезнования на всички загубили близките си и кураж и сила на всички от тази тема.

Shirley-Ann , на 29 май ме оперираха в Света София със същото неопределено образувание, както майка ти. Бях подготвена дори за по- сложна операция. Но при отварянето прецениха, че не е страшно, изрязаха го и не продължиха с пълната упойка. След седмица излезна хистологията и слава на Бога, нямаше нищо обезпокоително. Около мен имаше много жени в същото положение.
Кажи на майка си, че това е често срещано, че в повечето случаи се оказват безобидно. Да не се тревожи, да не се настройва предварително. Много жени са минали по този път. Нека има вяра, много силна вяра, а пък аз ще стискам палци и знам, че всичко ще е наред.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия