Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

  • 930 771
  • 3 925
# 2 430
Съболезнования и от мен! Hug
Виж целия пост
# 2 431
И от мен прегръдка.
 Hug
Виж целия пост
# 2 432
Щастливка, прегръдки и от мен!  Човекът се е спасил от мъки!
Виж целия пост
# 2 433
Моите съболезнования Sad
Виж целия пост
# 2 434
Щастливка, съболезнования и от мен! Вече не го боли!  Sad
Виж целия пост
# 2 435
Прегръдка за теб. Светъл път на свекър ти.

Мъките му свършиха.  Ако сърчицето му не беше спряло ви очакваше голям ужас. Пиша ти го, защото го изживяхме.

Прегръщай човека до теб, давай му обичта си, нежноста си, ако му се плаче, остави го и да поплаче. Няма как да му помогнеш по друг начин. Синът ми още го изживява, а минаха 3 години...
Виж целия пост
# 2 436
Мари, нима минаха тези години ?
 Hug
Виж целия пост
# 2 437
Минаха, Хули.

Сърчицето му спря на 18 август 2013 година... Cry
Виж целия пост
# 2 438
Здравейте! Присъединявам се и аз към тази тема. Вече бях писала малко по-рано.
Кураж, късмет и успех за борещите се!  Praynig Не сме имали по-ужасно преживявание специално ние.
 
 Баща ми е с диагноза рак на панкреаса. Имаше голям късмет, че беше операбелен и мина операцията успешно. Обаче имаше инфилтрирана вена и това значи, че по всяка вероятност има ракови клетки в организма. Сега предстои химио с вливания. Искам да попитам, колко е тежко за човек това? Колко лошо ще му става? Ще може ли поне частично сам да се оправя? Ще може ли да се храни? При него ще два пъти седмично някакви вливания и всяка трета седмица почивка.

Благодаря на всеки, който се отзове.


Моите съболезнования на всички, които са загубили близък в тази ужасна битка. Светла памет на починалите!
 Praynig  Praynig
Виж целия пост
# 2 439
Анонимен,
предполагам, че зависи от състоянието му и от вида химия.
Майка се оправяше съвсем сама през цялото време, вливките й бяха на 14 дни и бяха непрекъсати - 43 часа на легло. Беше и лошо, гадеше се и се и тн. екстери, но се грижеше сама за себе си. Тя е с рак на дебелото черво.
Стискам палци! Hug

Опасявам се, че само си мислим, че в началото ни е тежко. Като чета темата - тежкото предстои...
Виж целия пост
# 2 440
аз много съм се самонавила, че той ще се оправи с тези вливания и край, след това ще си е здрав човек. Без тези самонавивания и самовнушения ще изкризя. И на него му го внушавам, че това е просто една фаза и след нея ще е здрав човек. Само много се притеснявам как ще понесем химиото чисто психологически. Баща ми много се сдухва от време на време, че нямал сили, а още даже не сме и почнали. Той сдуха ли се, се побъркваме и ние. Като скачени съдове сме.
Да ни помага Господ, друго нямам какво да кажа. Ужас.

Аз не знам кое е по-добре да блокирвам емоциите или да ги преживявам. Страх ме е да не му съчувствам и да не преживявам с него, защото искам чисто емоционално да усети, че сме с него, но също така и не искам да си предаваме тежки емоции като пинг понг.
Виж целия пост
# 2 441
аз много съм се самонавила, че той ще се оправи с тези вливания и край, след това ще си е здрав човек. Без тези самонавивания и самовнушения ще изкризя. И на него му го внушавам, че това е просто една фаза и след нея ще е здрав човек. Само много се притеснявам как ще понесем химиото чисто психологически. Баща ми много се сдухва от време на време, че нямал сили, а още даже не сме и почнали. Той сдуха ли се, се побъркваме и ние. Като скачени съдове сме.
Да ни помага Господ, друго нямам какво да кажа. Ужас.
Аз много харесвам книга „Подсъзнанието може всичко“! Има и много други такива....Та нека да мисли само за добро...някак си го навий, някак си го убеди!
Виж целия пост
# 2 442
Ирина... КНИГАТА се пише .
А това, че си рускоговоряща не те извинява в никой случай.
Скрий се моля те в едно ъгълче и само чети. Не пречи на другите.
Или си избери тема, подходяща за твоите преживявания, без да даваш неподходящи съвети.
Виж целия пост
# 2 443
О, аз много агресивно го ободрявам, и чак си вярвам. Кълна му се, че всичко ще е наред в каквото се сетя. Направо съм се фанатизирала, като ИДИЛ.

Той човекът ми вярва, защото аз макар и косвено, имам някакъв поглед върху болестта, а и всеки иска да повярва в хубавото.  Той се сдухва не заради това, което предстои (тъй като съм го убедила, че само най-най предстои), а заради това, че нямал сили, че се чувства зле. Но сега ме е страх с това химио как ще сме. Той имаше страшно тежка операция, уипъл, с орязване на какво ли не, и още преживява, че не може да се храни нормално. А това е нищо работа на фона на химиото, доколкото разбирам. Ако пък нещата тръгнат на зле, не знам как ще го преживеем. В нормалните държави се препоръчва психотерапия за хора с тази болест и за семействата им, но ние сме прекалено консервативни и аз знам, че баща ми никога няма д асе навие на "тези глупости".

Другото тежко е, че той се е изолирал. Не ще да се вижда с хора, макар, че това му оправя настроението и  се разсейва. Той има нужда да си общува и да се разсейва да не мисли за това, но не иска д аго прави.
Виж целия пост
# 2 444
О, аз много агресивно го ободрявам, и чак си вярвам. Кълна му се, че всичко ще е наред в каквото се сетя. Направо съм се фанатизирала, като ИДИЛ.

Той човекът ми вярва, защото аз макар и косвено, имам някакъв поглед върху болестта, а и всеки иска да повярва в хубавото.  Той се сдухва не заради това, което предстои (тъй като съм го убедила, че само най-най предстои), а заради това, че нямал сили, че се чувства зле. Но сега ме е страх с това химио как ще сме. Той имаше страшно тежка операция, уипъл, с орязване на какво ли не, и още преживява, че не може да се храни нормално. А това е нищо работа на фона на химиото, доколкото разбирам. Ако пък нещата тръгнат на зле, не знам как ще го преживеем. В нормалните държави се препоръчва психотерапия за хора с тази болест и за семействата им, но ние сме прекалено консервативни и аз знам, че баща ми никога няма д асе навие на "тези глупости".

Другото тежко е, че той се е изолирал. Не ще да се вижда с хора, макар, че това му оправя настроението и  се разсейва. Той има нужда да си общува и да се разсейва да не мисли за това, но не иска д аго прави.
Когато са ми открили рак, близките са ме карали да контактувам с хората, да се разсейвам....нищо не ме е разсейвало! Затова съм се усамотявала и съм се тормозила....Разбирам и човека, че не му се говори...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия