Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

Най-добре изрично да питате. Иначе това казва чичко гугъл:
Кожни метастази се дължат на белодробен карцином, метастатичен рак на гърдата, кожен меланом, рак на панкреаса, лимфом на Ходжкин, бъбречно клетъчен карцином, рак на матката, тумор на стомаха и на дебелите черва.

Аз моля за препоръчка за образен диагностик (освен Кирова от Токуда). За втори път в последните 4 месеца ни казват, че има съмнения, че това в белия дроб не са метастази. И това след 10 месеца тежка химия...

Според мен, само сполучлива бронхоскопия от съмнителните участъци би била достатъчно категорична. На баща ми доц. Петров му каза, че петното на скенера може и да е доброкачествено, но се оказа от най агресивните. 

И бронхоскопия ще направим! Бяхме се насочили към тънкоиглена биопсия, но я намират за рискова в нашия случай. Просто недоумявам - Кирова беше категорична, че са метастази и двата пъти, когато гледа резултатите, нищо, че й обясних дългата история на белодробните заболявания, които може да са причина за сенките. Един лекар от Белодробна и един от Исул - също. След два поредни скенера онколозите също подхванаха версията, че не са метастази, но ще ни пратят на 5 скенер чак след 4 месеца.

Ние бяхме в аналогична ситуация(12 пневмонии поред, срастване от тях и прочие), онколожката отказа бронхоскопия, тъй като може да има ракови клетки, а да не се хванат, каза,че не е надеждна. Само  пет скенер е, във Варна го направихме за месец, там се чака по-малко.

Не искат да правят пет скенер сега, защото трябва да спрат терапията за 21 дни преди него, а това не било разумно, щом дава резултат и води до ремисия... Ще търся друго мнение, може би в Сити клиник...

Стискам палци!

Благодаря!
P.S. Не мога да спра да мисля какво се случва с обикновените хора, които нямат познати медици, финансови и други всякакви възможности да се интересуват, консултират и да откриват несъответствия в това,  което им се говори в болниците...

Ако знаеш аз колко съм мислила върху това...и не, че съм спряла......

Това е едно коварно заболяване и хората се разболяват повече от притеснение да не се разболят от него, а после и от самото лечение. Макар,ч е инфаркта и инсулта не са по-малко коварни заболявания, но защо така раковите заболявания вземат превес...трудно ми е да си обясня.
Според мен, раковите клетки се размножават много бързо след вземане на биосия и след операция, когато започне да се реже. Много съм наблюдавала случаи, четох какви ли научни трудове и всички имат много бързо развитие на болестта, след като с е направят тези две интервенции. След това просто химиотерапията помага да се срине организма до нулево положение. Съчетано с лъчетерапия просто става пожар в организма. Дори и да няма метастази, в другите органи, те после появяват след тези лечения, за мен това не е лечение, а просто сриване окончателно на организма. Най-вече в черния дроб, защото той изнемогва да преработва толкова много химия, след това корема и стомаха започват да се пълнят с течност и белтък, а стигне ли с е до там, вече положението е без контрол. Знам тово заболяване от първия му ден, до последния ден, включително цялата интервенция до ампулите морфин и накрая...аз затворих на майка ми очите. Беше жестоко. Не минава болката никога.
Лично моето мнение, че ако се лекува заболяването, преди да се оперира, в колкото и тежка форма да бъде, с гладолечение и билкови отвари, има и много други методи, има възможност организма да регенерира нови клетки и да започне самоизяждане - първо старите, болни клетки и след това до 40 дена, докато не започне нов процес. Разбира се, това никой лекар няма да го подкрепи като твърдение, защото никой от тях няма да признае, че химиотерапията просто срива имунната система и тялото няма такива възможностти да се съпротивлява на заболяването. А те го знаят много-много добре. Каквито и имуностимуланти да се вземат. Дните живот стават броени-2, или 3...и дори да минат 5-те години, самия факт,ч е отнякъде ще плъсне някоя заспала клетка и пак ще се размножат като хлебарки просто съсипва психиката...и ето някоя метастаза в мозъка или стомаха. Следва въпроса - ама възможно ли е? Аз минах критичните 5 години, чувствах се добре..пак ли се започва?! Да, пак се започва, защото химиотерапията е минала като оксижен и е поразила в дългосрочен план всичко. Лъчетерапия е допълнила картинката, а хапчетата са се уталожили в черния дроб. Затворен кръг...Аз се учудвам как лекарите - онколози и хирурзи имат смелостта да кажат,ч е човек, ако не се подложи веднага на операция, ще има още живот 1 или две години, който ще завърши в адски болки. А нима с  традиоционното лечение - операция, химио и лъчетерапия края на живота не е с адски болки и не по-малко ужасен?!
Оставам с горчивото убеждение, че всичко е някакъв затворен кръг за да работят фармацевтични и болнични заведения. А плъзналите напоследък имуностимуланти,като екстракти от кайсиеви костилки, вит. В 17, на пелин и чесън на таблетки или капсули, на незнам си какъв екстракт от някой екзотичен плод от джунглата, пък е още по-голяма схема за печалба от фармацевтичните компании. Представете си колко камиона или влакови композиции с кайсиеви костилки или чесън са преработени за тези капсули?! Някой вярва ли го? Аз лично - не. Всичко пак е химия, химия, пак химия и много реклама.
Извинявам се на всички, ако с нещо съм засегнала тяхните виждания отностно лечението, но моето твърдо остава такова. Бъдете много здрави!

Каква му беше идеята на този пост?

Може би авторката разсъждава над въпроса ако болния не се подлага на операция и лъче и химиотерапия, дали няма да има по-достоен и качествен живот. И аз много често си задавам този въпрос. Дали болестта няма да бъде толкова агресивна, ако не я "дразним"?

Да, много правилно ме разбра! Благодаря!

Едва ли някой знае отговорът на този въпрос. Имам позната, която не позволи да оперират баща й от рак на простата. 6 години е жив и здрав! Но аз не бих могла да взема подобно решение за близък. По работа ми попадат много случаи - последно беше млада жена с рак на маточната шийка, открит преди 3-4 години. Отказала операция и се лекува със сода за хляб. Вече е с разсейки, жестоки кръвоизливи и детето й ще остане сирак...

От 1992 година съм с диагноза РМЖ.
Заедно с мен тогава се оперира една моя приятелка, която отказа химиотерапия и лъчетерапия.
Почина 3 години след това в адски болки.
За себе си няма да пиша, писала съм достатъчно.
Ако недай си боже ми се случи отново, отново ще се лекувам по същия начин.

Може на различните органи рака действа по различен начин...