Мина Тодорова - Яворов

Публикувана: 25 юли 2010, 09:38 ч.

Последно мнение: 27 юли 2010, 11:34 ч.

2 975

# 4 26 юли 2010, 19:53 ч.

Коя Мина?

Нежната, безплътна муза на Поета или добре образованата за времето си девойка, самата тя увлечена от перото?

Важен фактор за формиране на личността на Мина е семейната среда. Бащата, Юрдан Тодоров, не щади средства за образованието на децата си. Той притежава огромна библиотека. Мина е любознателна, чете много, прави твърде рано първите си поетични опити. Отива в София, за да продължи образованието си , и там попада в центъра на трескав културен живот. В дома на брат й Петко чести гости са титаните на литературната мисъл д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Срещата с поета преобръща живота й. Писмата между тях често звучат като изповед, стон на една невинна душа, която се разкъсва между любовта и дълга към семейството. Братята на Мина категорично й забраняват тя да се вижда с Яворов.
Ако Мина беше обикновено посредствено девойче като повече от връстничките си, тя щеше бързо да приключи с увлечението си и да се подчини на бащината воля да я омъжат за много по-възрастния от нея д-р Момчилов. Напротив - любовта поражда у нея неподозирани сили. Силата на чувствата категорично звучат в признанието: "Обичам те.Обичам те с всичката непокътната до сега сила на своята душа.Обичам те,както никого няма да обичам."
Последната среща между двамата е на 18 юни 1909 г. Мина се чувства болна и не иска да обвързва със себе си поета.
На 19 юни Мина изпраща и своето прощално писмо: "Обстоятелствата са по-силни от мене .Но как те обичам! Прощавай! Бъди здрав и щастлив, мой мили, мили Яворов. Твоята Мина."
Младата жена заминава за така дълго бленувания Париж. За кратко успява да посещава курсовете по френски език и литература за чужденци. Плановете да завърши в Сорбоната не се осъществяват, защото тежката болест е неумолима. Състоянието й от ден на ден се влошава, в писмата,които пише до близките си,с е прокрадва предчувствието за скорошна смърт.
Яворов е във Франция, той моли Петко да го допуснат да я види, ако положението е критично, но братът е непреклонен. Мина издъхва в нощта срещу 14 юли и единственото, което Яворов може да направи, е да положи цветя на гроба й.
Смъртта е безсилна пред чувствата на поета - споменът за нея той ще носи до края на живота си, нейният образ ще оживява в творбите му,ще изпълва откровенията в дневника му. В драмата "В полите на Витоша"той ще пресъздаде силата на трагичната любов.
Боян Пенев е свидетел, че година и половина след смъртта на Мина, когато вече Яворов е свързал живота си с Лора, чувствата към Мина са живи. До края на дните си носи медалион с къдрица от косите й и изпълнява дадения обет: "Ти си моя и ще бъдеш моя - на този и на оня свят."

От http://www.javorovhouse.hit.bg/files/aktual.html

ПП Редакцията на текста (интервали след препинателните знаци) е моя.

Виж целия пост