Винаги се чувствам уютно като влизам тук, като завръщане при стари приятели!
И двамата ми синове между първи и трети клас загубиха няколко якета, дузина учебници и тетрадки и какво ли още не. Да са живи и здрави, сега започват да губят ума си по момичета... Всяко нещо с времето си.
Боби, съчуствам ти за нетактичността на свекърва ти. Моята се опитваше / и до сега прави опити, но все по-неуспешни/ непрекъснато да оспорва решенията ми, знанията ми, авторитета ми. Понякога е била безпощадна в критиките си. Не съм живяла с нея - това би съсипало връзката ми. Нареждаше ми да пера дрехите на бебето на ръка /не било хигиенично в пералнята/, ризите на мъжа ми на ръка /съсипвали се в пералнята/ , да слагам захар в сока на детето /да му е сладичко/. А е живяла в Париж /известно време/! Важно е да си спокойна и да вярваш на себе си, борбата ви може да продължи цял живот. Поставяй я на място, когато можеш, иначе такива жени не кротват. Надявам се никога да не стигам до такива състояния - все пак два пъти свекърва ще ставам. Казала съм на приятелките ми да ме озаптяват, ако се наложи.
А мъжът ти тъкмо има възможност да започне нещо ново и различно. Вярвам, че нещата, които ни се случват, винаги са за добро!