4-та тема на чакащите

  • 117 293
  • 1 485
# 1 230
В четвъртък е Simple Smile
Благодаря на всички за милите думи Simple Smile Ще разказвам Simple Smile
Виж целия пост
# 1 231
Еrania, наистина много хубава новина! Ще стикаме палци и много ще се вълнуваме за вас и осеммесечния младеж. Момче е много хубаво, да знаеш!
Виж целия пост
# 1 232
erania, дано другата седмица си прегърнеш детенцето!
Виж целия пост
# 1 233
erania вчера ми усмихна вечерта и не само. Днес в този мрачен ден не спирам да се усмихвам. Стискам палци и пращам много много положителна енергия  newsm10 .

Не знам дали тук е мястото, но бих искала да споделя някои свои размисли и чувства. От вчера съм в много ведро и бих казала приповдигнато настроение. Какво ще стане когато ми се обадят и на мен не знам  Laughing . Много подтискащо ми действаше затишието в тези така хубави тръпнещи в очакване темички. Големите притеснения и чуденки за мен бяха преди да взема окончателно решение за осиновяване. Като цяло сега съм много оптимистично настроена и имам усещането, че ще приема и обикна детенцето си веднага. Все пак хубаво е да знаем, че нещата не винаги се получават от раз и да приемем несъответсващото на нашите представи, като необходим лечителен житейски опит. В началото бях убедена, че ще приема само бебенце, а сега сериозно се замислям за вдигане на възрастта, но не повече от две годинки. За по-голяма възраст за мен би бил полезен известен педагогически опит. Ако някога имам възможност за второ детенце, може би тогава бих се замислила и за по-висока възраст. Тя рибата още в морето а аз ... Благодаря още веднъж на мамите споделящи своя практически опит, аз ще си дам още малко време преди да направя промени във възрастта . Но стига съм ви занимавала със себе, да пожелая късмет и  скорошна среща с дечицата ни на всички очакващи, а всички мами моля да нагушкат и нацелуват дечицата си от една непозната леля, бъдете здрави и щастливи.
Виж целия пост
# 1 234
z.2012,не се притеснявай,аз обикнах дъщеря си след почти година,просто я имах като даденост,грижиш се,вълнуваш се,радваш се,но не и любов.
Сега я обичам до лудост.
Дано скоро и ти споделиш как ще е при теб.
Аз не мога да знам как е адаптацията,защото моята бяс беше на 5мес.в нас,а преди това бях всеки ден с нея.
Виж целия пост
# 1 235
erania , хайде дано по-скоро да дойдеш в отбора на мъжките мами  Laughing

Възрастта на младежа е изключително деликатна: раздялата с дома, колкото и на нас да ни се струва, че е само измъкване от ада, на детето ще му е по-трудна в сравнение с децата под 6 месеца и над 1 година; дано имате време да свикнете и всичко да мине бързо, ще стискаме палци!
Виж целия пост
# 1 236
erania вчера ми усмихна вечерта и не само. Днес в този мрачен ден не спирам да се усмихвам. Стискам палци и пращам много много положителна енергия  newsm10 .

 Като цяло сега съм много оптимистично настроена и имам усещането, че ще приема и обикна детенцето си веднага. Все пак хубаво е да знаем, че нещата не винаги се получават от раз и да приемем несъответсващото на нашите представи, като необходим лечителен житейски опит. В началото бях убедена, че ще приема само бебенце, а сега сериозно се замислям за вдигане на възрастта, но не повече от две годинки.

Моето беше на две годинки и осем месеца.На всеки се иска бебенце, но с мъжа ми бяхме на 40+, имахме етнически предпочитания,както и колебливи предпочитания за пол, затова реалистично поставихме по-широки възрастови  граници.
Мъжът ми се привърза от първия миг, аз малко по-късно, след месеци.
Имахме трудна адаптация и разбира се, дефицити, но към днешна дата всичко е преодоляно.
Сега даже се ядосвам на себе си, че ми се е свивало сърцето, дето на 3 навършени години беше още с памперс и знаеше само около 100 думи .
Виж целия пост
# 1 237
Имахме трудна адаптация и разбира се, дефицити, но към днешна дата всичко е преодоляно.
Сега даже се ядосвам на себе си, че ми се е свивало сърцето, дето на 3 навършени години беше още с памперс и знаеше само около 100 думи .

Подкрепям Светкавица. Дефицитите от престой в дом на 2 - 3 годишни деца се преодоляват напълно когато няма специфични причини (някакво заболяване) за натрупването им. Не е лесно, никак даже, но с желание, упоритост и много любов се получава.

Erania, стискам палци това да е твоето детенце!  Praynig Hug
Виж целия пост
# 1 238
Благодаря на всички Simple Smile
маймуна, не очаквам да ми бъде лесно... Лошото е, че не съм съвсем сигурна какво точно да очаквам  Rolling Eyes Разбрах, че всякакви реакции и чувства са възможни и у двете страни. Детенцето не е съвсем малко и вече сигурно ще разбира повече неща и все пак не достатъчно.

Ще се радвам, ако ме насочите как да направя преходът по-малко стресиращ. Засега си мисля да се преселя временно в близост до дома и да ходя възможно най-често докато мине делото (вече осведомих шефа ми, че излизам в отпуск и вероятно няма скоро да съм в наличност, прие го доста добре, късметлийка съм).
На курса ми казаха, че е добре да занеса играчка или одеялце, с което то да свикне - или да помоля да го сменя с неговото от дома.

Как беше при вас? По колко време можехте да стоите при децата, разрешаваха ли ви да ги храните и преобличате в дома? Взехте ли нещо оттам после?

А допуснаха ли друг човек на срещата? Майка ми много иска да дойде, но се чудя дали ще я допуснат...

z.2012 , желая ти все повече радостни усещания Simple Smile
Аз имах големи колебания за възрастта докато обмислях осиновяването. Исках бебе - и в началото си представях съвсем малко бебе. Имах някаква доста романтична представа - и като че ли нереална.
Това, че ще има по-малко дефицити и че по-лесно ще свикнем един с друг, разбира се, също беше от огромно значение - но когато имам някаква мечта понякога ми е трудно да я разглеждам само от страната на разума.

По-късно ми се случи да ида на посещение в един дом, където имаше по-големи дечица (4+) и... ако не беше много незаконно, да съм се прибрала у дома с поне едно, толкова прекрасни ми се сториха, толкова им харесваше да ги гушкам и да си говорим, а и на мен също...
Да, знам, че една среща въобще не е същото, като да му станеш майка - и все пак емоцията беше много силна. Достатъчно за да види сметката на първата ми романтична фантазия. Вече съвсем не ми се струваше невъзможно да се привържа към по-голямо дете.

Когато пристъпих накрая към процедурата се опитах да си изясня какво точно искам и какво точно мога и да действам рационално (колкото е възможно, де). Най-накрая записах година и половина - смятайки, че с дете до тази възраст ще се справя най-добре. Но в един момент бях на крачка от това да наритам здравия си разум в ъгъла. За щастие не се наложи.

Сигурно звуча доста наивно - и съвсем скоро реалността ще ми се стовари върху глупавата тиква  Laughing
Обаче все пак смятам, че колкото и грешки да допусна по пътя, накрая нещата все ще се наредят добре Simple Smile
Виж целия пост
# 1 239
Ерания,първо честито писмо! Въпросите ,които задаваш в последния си коментар са доста и всичките те са много важни.Аз мога да споделя при мен как беше процеса. Аз също споделих на шефа си ,че имам писмо и може да изляза в майчинство,но все пак исках първо да видим детето и тогава да коментираме повече.
Относно възрастта винаги е имало терзания вътрешно в мен още при подаване на документите- аз исках малко бебенце,но социалната ни посъветва да пишем долна граница 6м. Като горна исках 1г,но ми беше ясно колко ограничавам шанса,на фона на това ,че и произход бяхме изискали.Затова писахме 1.6г. Нашето дете беше навършило 1г ,когато ни го предложиха.
Първата среща е доста стресираща и за двете страни,нашето момче не плака ,но беше ужасно уплашено и сърцето му биеше като лудо.Аз също се страхувах,за мъжа ми да не говорим,който дори не го взе на ръце,пък ела да ги видиш сега как играят Simple Smile.
Ние стояхме по около час и половина на свижданията,като нито веднъж не ми дойде на ума да попитам дали мога аз да го нахраня,хем нашият син имаше хранителен проблем и така щях да се сблъскам очи в очи с него...Както и да е- минало.
Бабите ги взехме с нас на посещение едва когато се убедихме,че ще вземем детето,иначе щеше да е доста неприятен момента за всички,поне според мен.
По повод на дефицитите при по-големите - да , има ги,но вече в никакъв случай не съжалявам ,че нашето дете беше почти на 1г. и2м като го взехме.Сега няма и помен от някакво изоставане.А и малко глезено от моя страна,но все пак ще споделя - радвам се ,че почти беше проходил,безсънните нощи си ги спестихме с колики и зъби и т.н.
Доста дълго стана,ако имаш други въпроси преди и след срещата тук всички са насреща с помощ
Виж целия пост
# 1 240
Реакциите при срещата с детенце са непредвидими - аз съм живото доказателство за това. Винаги съм си мислила, че няма за изпитам нищо, или по скоро ще изпитам страх, ще бъда объркана, ще се държа с детенце схванато.../на курса за кандидат- осиновители твърдях и спорих, че обичта ще се зароди с грижата към малкото човече, с времето/. На срещата с дъщеря ми /тогава на 9 м./ емоцията ме тресна като гръм, разплаках се, погледнах към мъжа ми и когато видях и в неговите очи сълзи разбрах, че нямаме нужда от още срещи, от размисли и изчакване на емоциите да отшумят. От толкова любови в живота ми Господ реши точно тази да бъде от пръв поглед...
На първата среща ни позволиха да останем около 30 минути, друг е въпроса че на мен ми се сториха 2-3, присъстваха социалната работничка, директорката на дома и жената която доведе дъщеря ми. В деня на делото останахме около два часа, свекърва ми също беше с нас, представител от дома нямаше, принцесата издържа геройски двучасово гушкане, целуване, стискане, и смеха през сълзи на майка си. Носехме плюшена дрънкалка, но не и обърна внимание, с телефона ми поигра доста. И през ум не ми е минало да помоля да вляза при децата с нея или да я храня и преобувам. От дома не взехме нищо, предполагам че нямаше и да позволят, занесохме дрешки при изписването с които да я облекат. Вече в къщи не проявих никаква деликатност и търпение към дъщеря ми и нуждата от адаптация най- малкото към  промяната на средата - а я залях с любовта си тотално. Вече 4 месеца сме заедно, но все едно сме си мама и дъщеря ото самото начало на живота й.
Виж целия пост
# 1 241
В момента в който моите близки решиха, че това е тяхното детенце, веднага и купиха памперси дрешки и т.н. Накрая като си я взимаха им дали дрешките, но те отказали, а си носеха и я изписаха с новичките.

 
Виж целия пост
# 1 242
Erania, много се радвам, че си получила най-чаканото писъмце. От сърце ти пожелавам това да е твоето детенце  Hug
Аз съм заедно с моето момиченце вече цял месец и мога да споделя как беше при нас: имах свободен режим на посещенията - когато и колкото поискам, но все пак госпожицата е на 3г 10 м. Оставяха ме сама с нея, така че можех спокойно да я наблюдавам и да си говорим. Първият ден занесох плюшена играчка, за която тя постоянно повтаря, че като се е събудила на другия ден вече я е нямало  Sad Носех бисквитки, сокчета, солетки, бонбонки, но й ги давах, когато нямаше други деца наоколо, за да не ги дразним. Доколкото знам, във всеки дом правилата са различни, още повече малкият юнак е още бебе и не вярвам да ти позволят неограничен достъп, както беше при мене. Само да те предупредя, че децата нямат лични играчки и дрехи и каквото и да занесеш - нямаш гаранция, че то ще остане при детето. Едно е сигурно - при изписването си носиш пълен набор дрехи и обувки  Simple Smile
Най-важното за мене го оставям за накрая - не се навивай преди да си видяла детенцето. При някои любовта е от пръв поглед, при други идва в последствие, но първата  среща е най-важната - тогава получаваш и информацията от социалните - слушай внимателно и ги питай за всичко, за което се сетиш!!! Питай, защото понякога спестяват важни неща! Чак тогава решавай какво ще правиш. И не бързай, имаш достатъчно време за размисъл Naughty
За всички въпроси, които ще те вълнуват можеш да търсиш отговорите тука . Стискам палци другия четвъртък и се надявам новините да са радостни  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 1 243
Здравейте, от доста време чета този форум, но сега за първи път се решавам да пиша, защото един от най-хубавите моменти е първата среща с детето. Аз занесох на сина си една червена топка и две гумени патета. Бяха ме посъветвали да занеса нещо, но и всеки път като си тръгвам да го вземам със себе си. Така детето щяло да те свързва с играчката и да се сеща кой си. Видя ми се малко афиф, но после се оказа че има нещо вярно в това. В стаята за посещения сме били и с други деца и ми направи впечатление, че когато някое дете му вземеше червената топка той се вкопчваше в нея и не я даваше, а всичики други играчки ги отстъпваше. На мен ми разрешиха да му направя снимка след като потвърдих, че ще го осиновя (решението го бях взела на втората минута). Темата с възрастта на детето е малко относителна, защото синът ми беше на 1г. и 1м. когато пристигна решението на съвета, но съдебните дела в София не са от най-бързите и реално вкъщи дойде на 1г. и 3м. Според социалните това си било жив късмет, защото имало хора, които преди мен били получили решението, а още чакали дата за делото. Ние може много съвети да даваме, но най-добре е в такива случаи човек да слуша сърцето си. Надявам се и други да се похвалят с писма и такива хубави новини!
Виж целия пост
# 1 244
Erania 4естито писъмце дано нещата стигнат до край по бързо, ние като ходихме при нашата госпожица ми даваха да я храня,преобли4ам,аз първият път и занесах едно ме4е сега това ме4е е тъка и тя спи с него.но за делото много 4аках близо 2 меца защото съдията нещо била ж болни4ни оттам аз се обадих в съда и прехвърлих делото на друг,и така с много нерви делото се състоя вси4ко мина, но  на 1 декември миналата година трябваше да си я вземем но ми се обадиха 4е е болна и немогат да я изпишат, така 4е 4аках още 7 дена, но като я взехме ми я докараха една рошава с едни дрехи ужас, казаха ми да им ги върна, аз и носех дрехи и така си я взехме още малко и ще стане 1 година откакто сме заедно, в мига в които я видях по4уствах 4е това е тя мето детенце наи-хубавото, но тя не се разплака,доиде веднага при мене а при мъжът ми от деня в които я видя се неразделни,и сега по4ти 1 година по късно мога да кажа 4е тя е въздуха които дишам,слънзето което изгрява сутрин,не ми трябва време за да я оби4ам любов от пръв поглед, най-важната е тя моята мария пове4ето моми4ета знаят какъв зор беше за моето дело но в всеки съд е разли4но, но това не е важно важното е какво ще по4устваш когато видиш дететенцето, защотото не всяко дете може да бъде твоето,много време не съм ви писала но ви 4ета по4ти всяка вя4ер, успех на вси4ки и дано тази година на вси4ки дядо коледа донесе по едно малко джудже, както при нас нашето доиде,
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия