4-та тема на чакащите

  • 117 293
  • 1 485
# 1 245
Хората сме толкова различни и трудно опознаваеми. На нашата първа среща с детенце, което в последствие отказахме, мъжът ми почти избяга... Скочи и излезна навън, останах сама с нея. Скоро ни предстои друга среща , с дете от много далечен град. Аз този път ще тръгна от тук със свито сърце. Няма го вече трепетът, както при първата среща, който изпитвах дни на ред. А ако той отново избяга .....? Ето такива мисли ми се въртят в главата в последно време...Имах нужда да споделя с вас.
Виж целия пост
# 1 246
Marise, хората наистина са различни. Стискам палци да останете този път и ти и мъжа ти. Аз и друг път съм го казвала, и при мен беше така, аха и да си дигна чукалата и "дим да ме няма" Hug Ама ме досрамя, казах си "Голяма жена, пък да се излага така, да я е страх от едно малко дете". И останах, после малката ми бръкна в чантата, завади едни телефони, химикали....и така вече 4 години, 1 месец и 12 дни. А ако бях избягала....Нямаше да разбера какъв късмет изпускам. Никога не знаеш какво ще стане впоследстие, просто скачаш и се надяваш да се приземиш. Не чакай трепетите, може би при теб няма да ги има, това не е показател за бъдещата ви връзка с детето. Мисли с главата, ако всичко е ОК с детето, не чакай да забият празнични камбани. Не при всеки се получава.
Виж целия пост
# 1 247
А ако той отново избяга .....? Ето такива мисли ми се въртят в главата в последно време...Имах нужда да споделя с вас.

Мисля, че е наложително да поговорите открито с мъжа ти преди да отидете на тази среща - иска ли дете, не иска ли, как си го представя, от какво се страхува. И че главата в пясъка и бягането може и да са неговия начин и да му върши работа, но в случая наранява и други хора.
Щото той ако се съгласява на осиновяване само за да "ти огоди" или защото няма смелост открито да се конфронтира с теб, ще намери начин да саботира всяка среща.
Виж целия пост
# 1 248
А ако той отново избяга .....? Ето такива мисли ми се въртят в главата в последно време...Имах нужда да споделя с вас.

Мисля, че е наложително да поговорите открито с мъжа ти преди да отидете на тази среща - иска ли дете, не иска ли, как си го представя, от какво се страхува. И че главата в пясъка и бягането може и да са неговия начин и да му върши работа, но в случая наранява и други хора.
Щото той ако се съгласява на осиновяване само за да "ти огоди" или защото няма смелост открито да се конфронтира с теб, ще намери начин да саботира всяка среща.

Абсолютно подкрепям.
Виж целия пост
# 1 249
Рапортувам.
Среща първа - пълен шок. И от мен, и от него. И едни голеееми черни очички. Страшно много информация. Проходилка? Чашка? Не му ли е рано? А аз сега какво да го правя? След срещата - рееев - аз де, той звук не издаде. И да ме питаш за какво рева - представа си нямам. Обяд, бира и пробваме пак.
Среща втора - размрънка се. После се поуспокои, изведохме го навън, като му пеем песнички се засмива, много готина усмивка, с две зъбчета, по някое време даже взе да ми се обяснява плахо на бебешки.
Аз - още в шок, макар и малко по-спокойна. Странно, като че ли изпитвам повече симпатия и интерес към другите деца. При него, аналогично, повече се кефи на майка ми (взимането и с мен се оказа нож с две остриета). Привиквам здравия разум на помощ (или колкото е останало от него):
Очакваше ли се - да.
Имам ли основателна причина да се откажа - не.
Мога ли да си предствя да се откажа от него - ААААА, не, не, ужас! Само мисълта за това ми се стори кошмарна.
Ясно, значи.
Бегом към социалните, молба за осиновяване, разговор с юриста им.
И после на пазар Simple Smile
И следващите дни пак срещи - хранене, преобличане, гушкане, игра - той е ужасно послушен и кротък, ама предполагам, че ще се промени това скоро.
Рапорт даден.
Чакам да ми пристигнат документите в съответното РДСП, после дата за дело и т.н.
Чао, отивам на пазар Simple Smile
Виж целия пост
# 1 250
Мога ли да си предствя да се откажа от него - ААААА, не, не, ужас! Само мисълта за това ми се стори кошмарна.
Ясно, значи.

Успех! Бързо да мине делото и да си приберете детенцето без проблеми в къщи!  Hug
Виж целия пост
# 1 251
erania,  Hug  bouquet! Бързо чакане за дата на делото!И наистина-от тук на сетне ти предстоят най-щастливите и пълноценни мигове в живота!
Виж целия пост
# 1 252
И следващите дни пак срещи - хранене, преобличане, гушкане, игра - той е ужасно послушен и кротък, ама предполагам, че ще се промени това скоро.
Рапорт даден.
Чакам да ми пристигнат документите в съответното РДСП, после дата за дело и т.н.
Чао, отивам на пазар Simple Smile

Бъди сигурна, че ще се промени радикално.  Wink

Много бързо чакане делото да мине и скоро да настъпи творчески хаос у вас!  Hug
Виж целия пост
# 1 253
Благодаря момичета. Много пъти сме говорили на тази тема у дома.  Реакцията беше пълна изненада в този момент..И преди да тръгнем за следващото детенце отново ще поговорим.
erania, желая ти късмет Simple Smile
Виж целия пост
# 1 254
Честито Ерания! Звучиш ентусиазирана и объркана едновременно Simple SmileМоите чувства бяха подобни,само че ни трябваше повече време / на половинката де/ да вземе решението.Пожелавам ти скорошно дело и мноооого хубави мигове с детенце.А че няма да е кротък после- 100%.Моята фурия не се удържа ,а преди не гъкваше Laughing
Виж целия пост
# 1 255
 Laughing LaughingЧестито Ерания!!! Laughing Така се зарадвах като прочетох че си открила детето си!!! Laughing Когато видяхме сина ни на втората минута разбрахме че вече сме семейство! Радвам се за теб - чувството е страхотно, нали? Присъединявам се към постовете на момичетата че послушното ангелче за броени дни се превръща в непослушно дяволче Laughing Laughing Laughing Laughing Желая ви много щастие!!! Simple Smile
Виж целия пост
# 1 256
Ай, много голямо честито на новата мама!!! И туй малко и послушно човече, няма да е дълго толкова послушно и слава богу  bouquet
Marise, първото впечатление не винаги е вярно, това детенце после ще стане твое, ще го гледаш с други очи и ще си създадеш с него такава връзка, каквато ти си искала. Ние като се взехме, всички ми говореха колко чудесно ми е детето, а аз се чудех какво чудесно виждат в нея. Е, разбрах, ама ми трябваше време. Сега знам, че е най-чудесното дете на света. Искам просто да ти дам кураж Hug
Виж целия пост
# 1 257
sislie Hug Благодаря
Виж целия пост
# 1 258
erania   Hug  Hug  Hug , много се радвам че още едно детенце намери своята мама. Много много гушки и целувки и за двама ви. Стискам палци за възможно най-скорошна дата на делото. Кураж и спокойствие мамо   Heart Eyes .

Marise , от все сърце ви пожелавам това да бъде среща с вашето си детенце  Praynig .
Виж целия пост
# 1 259
И при нашата първа среща не чух камбани. Видяхме го, подържахме го, поиграхме си и дойде време да си ляга детето. Хареса ми ,както и всяко дете, но тук чета, че някои мами веднага са познали, че това е тяхното дете и т.н., а при мен нищо... Излязохме с половинката, спогледахме се ... Е?!?!?!?!? Половинката казва - "Каквото кажеш ти, аз съм ЗА".  "Нашето ще е!" - отсякох и тръгнахме да подаваме документите. Не бях почувствала нищо, но какво да му избирам или отказвам, здраво, право дете, красиво, да не е хладилник, че да го избирам (е не е русо и синеоко, но и ние не сме искали такова. Някой беше споменал че някои социални искат снимки, а друг изкоментира, че сигурно, за да им търсят дете ,да прилича на тях. На нас не са ни искали, но толкова много прилича на мен и мъжа ми, че все едно по снимки са ни избирали да ни съберат.) . Но 7 месеца по-късно - само някой да се опита нещо да му направи ..... Като го гледам как си играе с баща си, с кучето, сам или като дойде да се гушка и да казва "Мамо, гушшшш", насълзяват ми се очите (както и в момента). Така че ако чакате камбани, не винаги ги има, но времето прави чудеса!
http://dessyslava1.snimka.bg/family/moni.703284
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия