Събирам забравени спомени 1

  • 47 424
  • 746
  Всеки от нас има спомени..ценни, болезнени, проблясващи като бенгалски огън, топлещи ни  Grinning
  Спомен от ожулено коляно, докато се учехме да караме колело, спомен от баницата на баба, спомен от открадната целувка, спомен от мъничко краче на новородено дете..кой  каквото събуди в себе си.
Спомени...съживете ги, събудете ги, споделете ги  Hug


                             
                                                


                                               


Виж целия пост
# 1
Помня как събирахме като малки хартия, за да я върнем на вторични. Събирахме си парички за лимонада от кварталното магазинче, тогава едниствено. Лимонадата беше само в стъклено шише с тясно гърло. Ех, прекрасно детство. Поздравления за темата.  bouquet
Виж целия пост
# 2
Вълчо, вечер ги затваряха, защото котараците много ги наобикаляха, и през деня влизаха но по-страхливо. После направиха един прозорец на по-високото, който постоянно беше отворен, а долната врата се заключваше. Като се сетя че имаше време изобщо не обръщахме внимание на гълъбите, просто бяха част от пейзажа, а сега толкова липсват. Като кажа на моя син- Тате, това е гълъб, той ми се кара - Не, това не е гълъб, това е птичка! Laughing
Виж целия пост
# 3
Аз си имам в квартала, храна си ги, много са.
Виж целия пост
# 4
Едно време след моя квартал имаше само ливади и градини. Сега е Манастирски ливади. Няма и помен от градините. Но като бяхме малки, ходихме да крадем царевица и ябълки. После си палехме огън и правихме царевицата. Пак при същите градини имаше, може и още да го има, но вероятно са го запечатали, един тунел, който водеше право в Резиденция Бояна. Беше голямо събитие да се съберем с фенерите и да бродим из тунела:)
Виж целия пост
# 5
Прекрасна тема   bouquet

Най-милите ми спомени са свързани с игрите на улицата. Израснала съм в квартал с едно-фамилни къщи в Пловдив и имаше много деца. Играехме до късно навън и бяхме доста палави... Любимото ни занимание беше да късаме от чуждите дървета и дворове и после да *готвим* в нашия ресторант. После продавахме вкъщи *яденето* и събирахме някой лев  Laughing
Виж целия пост
# 6
ние правихме магазин на оградата на братовчедите. продавахме "захар" малко сивичка  Laughing, "кюфтета" = "захар" и вода  Joy  листа, тревички и всичко си беше нещо.
редяхме се на опашка, изчаквахме си реда и бяхме учтиви. и продавачките даже  Hug

"Модата отминава, остава само добрият вкус" и "Нищо не струва толкова евтино и не се цени така скъпо както учивостта"  Mr. Green
какво ли няма да се сети човек тук
Виж целия пост
# 7
   Тези теми не са ли подобни?

   http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=479849.0
Виж целия пост
# 8
Едно време след моя квартал имаше само ливади и градини. Сега е Манастирски ливади. Няма и помен от градините. Но като бяхме малки, ходихме да крадем царевица и ябълки. После си палехме огън и правихме царевицата. Пак при същите градини имаше, може и още да го има, но вероятно са го запечатали, един тунел, който водеше право в Резиденция Бояна. Беше голямо събитие да се съберем с фенерите и да бродим из тунела:)

Там израснах и аз PeaceНа ул 416,номер 17
Бабите ни седяха по пейките пред къщите,а ние правехме театър.Страхотно детство....
Виж целия пост
# 9
Моля,Благодаря!  - супер:) А ходихте ли на гьоловете, където сега е болницата? Там като се заледеше зимата се опитвахме да караме кънки. А през останалото време намирахме големи парчета стиропор и големи пръчки, правихме ги на уж лодки и влизахме вътре. Почти неуспешно, разбира се:)
Виж целия пост
# 10

 Mr. Green  Не са подобни. Hug Същите са.  Тази тук е продължението  Hug
Виж целия пост
# 11
А Дама Пика и другите духове събуждали ли сте? Ние се събирахме вкъщи в избата и там си разказвахме страшни неща или викахме духове. Колко безсънни нощи сме имали с брат ми след такива събирания.. Но не се издавахме  Laughing
Виж целия пост
# 12
Елинор 777  Hug

Спомените ми са хиляди, но ето един от тях Peace
Баба живееше в кв. Враждебна по пътя за летището. Една от последните къщи, след нея започваха ниви с царевица. Всяка вечер, като паднеше здрач ходехме и крадяхме царевица / по онова време всичко беше държавно и това не се смяташе за кражба  Joy/. Палехме огън и се започваше едно печене  ooooh! Това бяха най- сладките печени царевици през живота ми.  После се прибирах при баба черна, като негърче. Само около устата ми и палците и показалците на ръцете ми бяха бяли /дето съм се облизвала. аба всяка вечер топлеше вода и дълго миеше саждите полепнали по всяк голо местенце  Joy
Виж целия пост
# 13
Поздрави за темата.
Първото, което ми изникна в ума е как с приятелките ми рисуваме "модни колекции" на хартиени кукли и правим мебели/обзавеждане от хартия на дома, в който искаме да живеем, като порастнем. Много рязане, рисуване и лепене беше. И много кискане типично по момичешки...
.....
А сега  гледам как дъщеря ми стреля, "реже" глави и "шофира с бясна скорост" на някоя комп. игра.... Confused
Виж целия пост
# 14
В двора на къщата имахме голяма слива, баща ми ни беше вързал люлка и си изкарвахме цялото лято там събрани хлапетата на махалата. Покрай стената на къщата -цял храсталак с малини. А вечер правехме "Златният Орфей"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия