Аз съм младо яре 
,но по нашитя край хората маалко по-късно се отърсиха от соц-а.Нещото което ми липсва най-много са ваканциите на село.Ходехме с брат ми за вода до един кладенец навътре в гората и редовно търкулвахме някоя глинена стомна в дерето 
Катеренето по буките и дебиците,брането на крехка шума за козите( с малка брадвичка),пързалянето по една стръмна поляна(и зиме и лете) с желязното продънено корито,треперенето до бумтящата печка след бурна игра в снега и сушенето на терлиците над печката.Ходехме с баба да пасем голямото стадо на селото...вървяли сме по сумати километри,минавали сме по стари римски пътища,до огромни скали,дървета,поляни.Вкусът на бобът в гърне,виснал на огнището в старата 200 годишна къща...направо ми се доплака 
Така ми липсва това време...
Виж целия пост
,но по нашитя край хората маалко по-късно се отърсиха от соц-а.Нещото което ми липсва най-много са ваканциите на село.Ходехме с брат ми за вода до един кладенец навътре в гората и редовно търкулвахме някоя глинена стомна в дерето Катеренето по буките и дебиците,брането на крехка шума за козите( с малка брадвичка),пързалянето по една стръмна поляна(и зиме и лете) с желязното продънено корито,треперенето до бумтящата печка след бурна игра в снега и сушенето на терлиците над печката.Ходехме с баба да пасем голямото стадо на селото...вървяли сме по сумати километри,минавали сме по стари римски пътища,до огромни скали,дървета,поляни.Вкусът на бобът в гърне,виснал на огнището в старата 200 годишна къща...направо ми се доплака Така ми липсва това време... 
От една каравана до пощата на центъра в Ямбол, на гости при баба ми (за цялото лято)...половин франзела с лютеница и кренвирш в нея 
Връх на кулинарното изкуство 
С един шиш ги набучваха, а ти лакомо гледаш как излизат от машината, пържат се и са готови да бъдат излапани, поръсени с пудра захар 
Добре, че днешните дечурлига не гледат индиански филми. 
Тогава ми се струваше , че е най- високото на света 
