ПС.Нали викаха,че на военните им се раждат моми.Митове,бате 
Събирам забравени спомени 1
- Публикувана: 26 юли 2010, 22:02 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2010, 20:44 ч.
# 331
20 ноем. 2010, 10:26 ч.
Аааа, не е мит за нашето семейство.
Моя е завършил военно училище и чакаме мома 
Сега не е точно военен, но пак е в система
Виж целия пост
ПС.Нали викаха,че на военните им се раждат моми.Митове,бате
Сега не е точно военен, но пак е в система
# 332
22 ноем. 2010, 10:26 ч.
О,професионална тема- 
за бебета станало думааа. 
Аз изтървах не само темата, ами и снимките на олденцето
Виж целия пост
за бебета станало думааа. Аз изтървах не само темата, ами и снимките на олденцето
# 334
22 ноем. 2010, 13:42 ч.
Много благодаря , Олди! 
Страхотна е момата, няма да повтарям другите. Ами тя станала за женене
Кога беше проект, кога се роди , кога порасна!
Виж целия пост
Страхотна е момата, няма да повтарям другите. Ами тя станала за женене
Кога беше проект, кога се роди , кога порасна!
# 336
22 ноем. 2010, 20:26 ч.
Днес забелязах започващите подготовки за Коледа. Сетих се като бях дете, ( а и всички останали ) как ни снимаха до елхата с дядо Мраз на шейничка И нямаше тогава цифрови-мифрови, а си чакахме няколко дни да ги приготвят и отваряхме пликчето нетърпеливо да видим физиономийките
Виж целия пост
) как ни снимаха до елхата с дядо Мраз на шейничка И нямаше тогава цифрови-мифрови, а си чакахме няколко дни да ги приготвят и отваряхме пликчето нетърпеливо да видим физиономийките
# 337
27 ноем. 2010, 14:51 ч.
Не бе, нищо не си спомням, не се хвъргайте да четете.
Просто исках да ви се обадя. Спам, по модерному.
Да ви поздравя с едно "Здравейте", защото ми липсвате, ей!
Виж целия пост
Просто исках да ви се обадя. Спам, по модерному.
Да ви поздравя с едно "Здравейте", защото ми липсвате, ей!
# 338
27 ноем. 2010, 15:26 ч.
в яслата и първа група ревнали, а после сериозни като войничета на клетва
момчетата задължително коледарчета, а момичетата балеринки
коледно ми е
Виж целия пост
... Сетих се като бях дете, ( а и всички останали ) как ни снимаха до елхата с дядо Мраз на шейничка ...
) как ни снимаха до елхата с дядо Мраз на шейничка ...в яслата и първа група ревнали, а после сериозни като войничета на клетва
момчетата задължително коледарчета, а момичетата балеринки
коледно ми е
# 339
27 ноем. 2010, 19:12 ч.
...а в ролята на Дядо Мраз - най-едрата другарка
Дедо, здравей!
Виж целия пост
Дедо, здравей!
# 340
27 ноем. 2010, 19:15 ч.
Как бе , Олди?
Нямахте ли си актьор на щат?
Аз много бях разочарована , като му се разлепи мустака...
Виж целия пост
Нямахте ли си актьор на щат?
Аз много бях разочарована , като му се разлепи мустака...
# 341
27 ноем. 2010, 19:22 ч.
Здрасти, Олди!
По мое време му викахме забавачка. Детската градина, де.
Аз я карах две годин. Не, не бях бавноразвиващ се
, а почнах година по-рано.
Подготвяше се представление за родителите. Всяка година едно и също. Първата бях джудже, в миманса. Втората вече бях с главна роля - клоун. Две едри момчета, бодгардове на Снегурочка Имам снимки от двете години, утре ще ги кача да се изфукам Все ми искат по лигавите теми снимки. Утре - снимки!
Виж целия пост
По мое време му викахме забавачка. Детската градина, де.
Аз я карах две годин. Не, не бях бавноразвиващ се
, а почнах година по-рано.Подготвяше се представление за родителите. Всяка година едно и също. Първата бях джудже, в миманса. Втората вече бях с главна роля - клоун. Две едри момчета, бодгардове на Снегурочка
Имам снимки от двете години, утре ще ги кача да се изфукам Все ми искат по лигавите теми снимки. Утре - снимки!
# 342
27 ноем. 2010, 19:27 ч.
Роса, ми аз тогава не съм разбрала, обаче брат ми като имаше тържества в неговата градина, се светнах Иначе Баба Марта я бях разпознала овреме
Дедо, тръпнем в очакване на снимковия материал
Виж целия пост
Иначе Баба Марта я бях разпознала овреме Дедо, тръпнем в очакване на снимковия материал
# 343
27 ноем. 2010, 21:22 ч.
не е мой спомен, а на щерката. в яслата дошъл първо дядо коледа с бял чувал, но празен и само ги поучавал;
после друг с червен, но нямал време да им раздаде подаръците, само се снимали, а накрая леля Тинче раздавала подаръците. Познала я по обеците
и въпреки всичко в първи клас много старателно написа писъмце какво иска вярващо ми излезе детенцето.
куркума
аз пък си имах две Коледи и два Великдена и изобщо от почти всичко по две.
Виж целия пост
после друг с червен, но нямал време да им раздаде подаръците, само се снимали, а накрая леля Тинче раздавала подаръците. Познала я по обеците
и въпреки всичко в първи клас много старателно написа писъмце какво иска
вярващо ми излезе детенцето. куркума аз пък си имах две Коледи
и два Великдена и изобщо от почти всичко по две. 
# 344
27 ноем. 2010, 21:23 ч.
Всъщност Рождество си беше работен ден, поне докато аз бях дете. То и не се водеше много празник. Даже хич. Не се и споменаваше. Просто 25 декември, вторник, да речем.
Ако се случеше неделя (учеше се и се работеше и в събота) ходехме при едните баба и дядо. Докато се приготвят гозбите, имаше промеждутък, в който баба ми се опитваше да ни разкаже библейската история за Рождество, на мен и сестра ми.
За авторитет вадеше от дъното на сандък една стародавна библия, с "Ъ" и носовка.
Изнервени и наплашени, баща ми и чичо ми я припираха да прекрати невластоугодното занимание. Ако се разбереше, че допускат религиозно възпитание, щяха да им додяват: къде с по-малка премия, я по-кофти работа, ей такива.
А тя все ги спираше, все искаше да чуем поне за живота на Йосиф.
Тъй и не го чухме...я обядът вече беше готов, я страхът надделяваше.
Като притча стана: как от страх и лакомия не научихме за Йосиф.
А на следващата година не беше Рождество в неделя. На по-следващата също. На по-по-следващата баба си отиде, там, по-близо до тези, за които не успя да ни разкаже.
Виж целия пост
Ако се случеше неделя (учеше се и се работеше и в събота) ходехме при едните баба и дядо. Докато се приготвят гозбите, имаше промеждутък, в който баба ми се опитваше да ни разкаже библейската история за Рождество, на мен и сестра ми.
За авторитет вадеше от дъното на сандък една стародавна библия, с "Ъ" и носовка.
Изнервени и наплашени, баща ми и чичо ми я припираха да прекрати невластоугодното занимание. Ако се разбереше, че допускат религиозно възпитание, щяха да им додяват: къде с по-малка премия, я по-кофти работа, ей такива.
А тя все ги спираше, все искаше да чуем поне за живота на Йосиф.
Тъй и не го чухме...я обядът вече беше готов, я страхът надделяваше.
Като притча стана: как от страх и лакомия не научихме за Йосиф.
А на следващата година не беше Рождество в неделя. На по-следващата също. На по-по-следващата баба си отиде, там, по-близо до тези, за които не успя да ни разкаже.
Препоръчани теми