Събирам забравени спомени 1

  • 47 443
  • 746
# 420
Прескочи кобила беше. Или както си мислех като малка, че е - прескочикобила  Laughing
Е то реално точно така и трябва да се изписва, щото така се изговаря, пък е и по-детско  Laughing А кой е играл разновидността и "магаре" ? Един се опира прав с гръб в едно дърво или стълб, 3-4 се нареждат наведени един зад друг и хванати пак един зад друг както смятат че най-ще издържат и другите /обикновено друг отбор/ скачат по възможност върху най-слабия от наведените. Целта е всички ако могат да скочат един върху друг върху този най-слабия и той да подгъне крак и да съборим "магарето".... Мале, мале с часове сме играли по бригадите особено..пък какви травми имаше, обелените колене бяха като настинка. Мисля и че едно ребро счупихме по едно време, ама луди глави сме били тогава!
Виж целия пост
# 421
notar, по бригадите сте си били вече по-големи, едрички, бая мачкотене си е било.

То вярно по-големи, и започваха разни трепети сърдечни.
Една хубавица от долния курс някак замая половината мъжко население на лагера ни. Всеки се бореше да спечели внимание. Кой дрънкаше на китара, кой пушеше цигара "Кент" , кой се мяташе самоотвержено на волейболното игрище. Един много напредна, щото и наскуба букет полски цветя. То и цветя не бяха, ами разни травки с класове изсъхнали, ама айде, да не кажете, че съм завидял  Simple Smile.

Отчаян и уверен, че едва ли ще блесна с нещо пред мацката, бродех из нивята, и се самооплаквах.
Както си крачех, намерих в полето някакъв курник. Посъбрах яйчица. За какво ми бяха, да ме питате, и до днеска не зная. Не много, 4-5 взех, и ги нося в шепи. Влизам в лагера, а насреща ми въпросната Дулсинея.

"Здрасти" вика тя.

Аз, изгубил дар слово, и трогнат от персоналното "здрасти", и връчих яйцата.  bowuu. И се оттеглих рицарски, мълчешката.
Колчем ме видеше впоследствие девойчето, все прихваше да се смее.

Та за трепетите ми беше приказката.

Виж целия пост
# 422
Ооооо, трепетите,даа.....
Пишех стихове - много и навсякъде / най-вече в час / hahaha
Пазя си всички тетрадки и тефтери изписани с рими - мислех, че ме бива.
Ще попрегледам да видя дали наистина има нещо сносно.
Виж целия пост
# 423
Куркума - какви големи!!! Аз от 4 клас съм на памук - нашия регион беше уникален с това! Почваме училище и две седмици бригада някъде октомври месец.  ooooh!
Виж целия пост
# 424
Ооооо, трепетите,даа.....
Пишех стихове - много и навсякъде / най-вече в час / hahaha
Пазя си всички тетрадки и тефтери изписани с рими - мислех, че ме бива.
Ще попрегледам да видя дали наистина има нещо сносно.
Хо-хо-хо Simple Smile, и аз пишех. В четвърти клас написах едно ужасно банално стихотворение за 1 юни и класната ми ме изпрати с още няколко пишман- поети от училище на някакво тържество в Дома на Писателите. Срам ме хваща като си спомням как гордо го рецитирах, колко ли са ни се смели после. Ама ни почерпиха с кола и фъстъци, бяхме много доволни.  Mr. Green Детска работа! Simple Smile
Виж целия пост
# 425
Аз пък в основното училище вдъхновена от "Седморката на Блейк" написах пародийна фантастика, в която участваха като герои всички от класа  Mr. Green Преди две седмици срещам един съученик, който ме изненада, че я помнеше " Беше писала някаква история за класа и си я предавахме от ръка на ръка да я четем... Пазиш ли я още?". Минали са повече от 20 години.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 426
  Трепетите на неразбрания поет явно е тресло много от нас  Mr. Green Аз освен стиховете имах един разказ за самоубийство на нещастна девойка, приказки за черния котарак..
Виж целия пост
# 427
Не съм само аз, значи  Laughing
Като се разделих с гаджето написах много стихове. Един скоро препрочетох, ама много черно и гробовно звучи към момента, а човекът си е жив и здрав  Grinning

Нотар, това "магаре" май не съм го играла. Ако бях нямаше да съм тук сега с моите 18 кила в първи клас.
Виж целия пост
# 428
При нас само момчетата го играеха. И магарето, и прескочикобилата Sad И с фунийки само те се стреляха. За това последното много завиждах.  Confused
Виж целия пост
# 429
По мое време на мода бяха скобичките- нещо като опростен вариант на прашката с телчета, вместо камъчета.
Пум, аз пък в гимназията пишех тийн роман, в който аз и дружките ми ходехме с несподелените си любови от училище. Пишех го на тетрадки от 20 листа и украсявах всяка тетрадка с картинки, изрязани от различни списания. В училище си ги предаваха от ръка на ръка. И досега се чудя какво са разбирали, почерка ми винаги е бил отвратителен, но все ме ръчкаха да побързам със следващата тетрадка.  Mr. Green
Виж целия пост
# 430
Подсетих се пак за лексиконите (моят още трябва да го пазя някъде). Имах въпрос "Мнението ви за притежателя на лексикона?". Повечето бяха писали нещо от сорта "добро момиче, но още се държи по детски"  Rolling Eyes  Mr. Green В края на 8 клас накарах всички съученици да си пишат на последната страница имената и да се разпишат. Повечето не съм ги виждала, от както сме завършили...
Виж целия пост
# 431
В седми  клас едно момче ме канеше редовно на кино.Все още ходех на кино само за да гледам филми.За да седна до него той винаги носеше по 2 джоба едри печени семки.Аз си чоплех  и подсмърчах,той тежко въздишаше до рамото ми.
По-късно разбрах,че мъжете като дишат тежко-искат нещо.
Имам една надписана бяла якичка след 8 клас и една синя комсомолска риза след УПК-то.
Момичетата пишеха цели стихове на Д.Дамянов,младите мъже се подписваха като генерални директори...така,по-отпред гледаха да бъде,на изпънатата пазва.
Някои само гледаха. Blush
Виж целия пост
# 432
Ех, лексиконите... Последният го пазя някъде сврян между многото книги, които имаме. Беше посветен на завършването и трепета от моята най-истинска любов... Имах и стих. Първият и единственият... до преди две години. Тогава прописах отново. А любовта на живота ми стана мой спътник. Толкова е хубаво да се връща човек в спомените си... book
Виж целия пост
# 433
Пък моят обожтел в 1-ви клас ми носеше чантата след училище  Mr. Green Хубава чанта беше, немска...ама много тежка  Joy
Виж целия пост
# 434
Аз пък от чантите си спомням само т.н. дипломатическо куфарче. 90 процента от класа бяхме с такива. Адски неудобни , но се заключваха с ключе и отваряха с ритник. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия