Събирам забравени спомени 1

Публикувана: 26 юли 2010, 22:02 ч.
Последно мнение: 22 дек. 2010, 20:44 ч.

47 426
746

elica676 - Редовен потребител

Пристрастен

# 45 28 юли 2010, 17:20 ч.

Сетих се на селската вила на дядо, като взе първото кученце Бобо.
Беше безпородно, една топчица сива и аз го мъкнех на ръце, да го топля Heart Eyes

Heart Eyes

И едно коте гледахме пред блока, черно, със зелени очи, Принц го кръстихме.
Опитвахме се да го дресираме като тигър, да скача през обръч Laughing

Laughing

Виж целия пост

Куркума

Пристрастен

# 46 29 юли 2010, 00:50 ч.

На море сме, на палатка "хималайка", някъде край Ахтопол, баща ми е горд с почти новото си Рено 8 (вж Google). Имаме някаква туба с вода за тоалетни потреби. До нея, в чинийка - сапун.

Сестра ми беше (и още си е) магнит за животиняци. Тя е на 9, аз на 4. Тя намира куче, местно, смесена порода, с много бълхи. В палатката тясно и кучето спи отвън. Но пак някакси прегърнати с нея спяха, макар и през бризента.
На сутринта кучето маалко кисело, а нямаме сапун. newsm78

newsm78

От много обич сме забравили да му дадем храна на хайванчето, та поизяло сапуна.

Нейсе, от мас си беше сапунчето. Де такъв сапун сега... Laughing

Laughing

Виж целия пост

A

# 47 31 юли 2010, 08:15 ч.

Това темата с жестовете ли е?

Вчера минах през Добруджа. Миришеше на жътва. Красиви слънчогледи жълтееха из полята.

Но ми стана и мило и болно - селата празни. На "Ясртребино" имаше лагер, сега всичко е обрасло в бурени.

Търговище, Шумен... са полуопразнени.

Спрях в Плевен, видях се със състудентка, която се омъжи в Дамаск.
Седейки разплакани в едмо кафене забелязахме , че цяло едно поколение се губи- нашето.
Всички са се спасили. В чужбина
По улиците вървяха само пенсионери и младежи...
Много тъжно стана, но наистина си полаках. Няма я оная България.
Нотаре, а в Антоново владеят само братята роми... и не само там...

Виж целия пост

Потребител

# 48 31 юли 2010, 08:31 ч.

Да за ромите е така и в Котел - две трети роми, обаче там са други ромите, поне с тези които съм говорила. Повечето искат само по едно дете. Имали случай и на 10, но се осъзнавали, че трябва да може и нещо да се направи за децата .

Виж целия пост

T

# 49 31 юли 2010, 10:34 ч.

Записвам се да не ви изпусна пак.
Днес в Морската градина ще има празник на детските игри- Да бий, да бий, Дама и т.н., бързам да заведа детето, нищо, че се поуспахме и изпуснахме началото. Simple Smile

Simple Smile

Вчера я учих на стъпалата пред входа как се играе на ръбчета, но съм позабравила правилата. Някой помни ли ги?

Виж целия пост

S

# 50 31 юли 2010, 10:37 ч.

Аз помня,че ако удариш рьбчето и хванеш топката са 10 точки.Ако не я хванеш 5 точки.Ако не уцелиш започва другия да играе. Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

# 51 31 юли 2010, 10:52 ч.

Помня, като бяхме малки със сестра ми, как седяхме в едно тенекиено корито на поляната пред къщата, а за него беше вързана основата за стана на баба. Трябваше да се навие много стегнато на кросното, и ние седяхме вътре за тежест, да могат да се опънат нишките. А за шарките на чергите режехме на лентички стари дрехи и ги навързвахме една за друга.Баба ги насукваше после.После баба ни даде да си изтъчем сами по една черга, с каквито шарки искахме.

Такъв беше стана.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 52 31 юли 2010, 16:37 ч.

Хубава тема
Ако може и аз да споделя моите спомени от детството си.
Спомням си как ходехме с баба в едно разградско село Брестовене и там нижех с лелките тютюн на пейката пред дома на наша вуйна Величка.Целите ми ръце лепнеха от тютюна и ставаха жълти.
Спомням си играта на "Ура" до късно през ноща.
Спомням си и градската баня Grinning

Grinning

голям купон.
Помня как ходех на училище с 20 стотинки,които ми стигаха за баничка,боза и бонбоони ролки от 5 ст.
Сиропчийницата в която продаваха сироп по 5 ст.лъжицата,най-хубав беше комбинирания 15ст.
Еххх
Има още много
Пак ще пиша
bouquet

bouquet

за темата

Виж целия пост

Куркума

Пристрастен

# 53 31 юли 2010, 17:06 ч.

Назлъндисвам се да направя компот от джанки. Седя и гледам отрупаната с плод афъзка в двора...А пък някога...
Момчешката ни банда често правеше набези за плодове. Джанките се ядяха още през май, едни зелени и горчиви. Не беряхме, а чупехме клонки. Хуни.

По-сръчните се качваха в крушите и беряха в пазва. Ние, по тежкотонажните, клечахме отдолу и обирахме каквото падне, все набити, позагнили.

Наесен, преди училище налазвахме парковете. Брулехме и събирахме кестени. Купуваха ги по 8 ст за килограм. Веднъж със сизифовски мъки откарахме към 300 кила, бутахме чували върху лагерни колички. С парите си купихме топка, кожена, на заветните петоъгълници. Комай не стигнаха парите, та додадохме, 28 лева беше. Аз взех от дядо 50 ст.

Топката се водеше на "махалата". Това е специален статут! Държеше я тарторът ни.

Виж целия пост

S

# 54 31 юли 2010, 17:23 ч.

И ние в махалата влачехме цели клони с джанки.Още зелени и с мека костилка дето ужасно горчи.Катерехме се по черешите ,които бяха в забранената зона на "балканчето".Това е едно място като горичка точно до квартала ни.Колко сме бягали от пазача направо трьпки ме побиват.Зимата пак бяхме там с Мини ски.А като се сетя как влизахме в завод" Христо Ников"и крадяхме сладки неща.Толумби,баклави и още куп други лакомства.В хлебозавод 1 ,който сьщо е в махалата и от там изнасяхме хляб ooooh!

ooooh!

В млакоцентрала Сердика(сега Данон)пак мляко и други неща. Как сме имали смелост се чудя. Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

T

# 55 31 юли 2010, 17:34 ч.

Живеех в къща с двор, а в двора- чемшир. Покрай 24 май чемшира съвсем оплешивяваше, носех го в училище да правим венци за манифестацията. А щом паднеше дъжд в чемшира ловяхме охлюви и майка ми ги правеше с ориз на фурна.
Шефче, на празника днес ни подариха книжки с правилата на различни игри. Има ги и точките на ръбчетата-5 точки, ако се хване по земя или ако топне; 10 точки, ако се хване във въздуха; 20 точки, ако се хвърля с гръб към ръба и се хване по земя; 50 точки, ако се хвърли с гръб и се хване във въздуха. Ако не уцелиш ръба, пропускаш ред.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 56 31 юли 2010, 17:49 ч.

Ето чемшира в бабината къща, където отраснах. Криех си някои детски съкровища в него Grinning

Grinning

Тук е "фризиран" hahaha

hahaha

Иначе избуяваше много пролетта. Смокинята в ъгъла още я няма, а когато порасна и почна да дава плод-половината махала замирисваше на сладко от смокини. Баба ми раздаваше с кофите.

А това е любимата люлка на нас, трите братовчедки. Едната братовчедка стана майстор на спорта в худ. гимнастика, а към този момент се правеше на треньор и много ме мъчеше да направя я мост, я шпагат. Сега наистина е треньорка Grinning

Grinning

Виж целия пост

T

# 57 31 юли 2010, 18:20 ч.

Аз израстнах в малък град ( някой го е споменал по-нагоре и така ми стана мило), имаше река съвсем наблизо до нас, и цял ден обикаляхме наоколо - ловяхме малки рибки и попови лъжички, катерехме се по баирите, а като огладнеехме - баба ни даваше по една филия с лютеница и бяхме толкова доволни. Имах страхотно детство! А сега моите келеши знаят само компютъра и телевизора.

Виж целия пост

А

# 58 3 авг. 2010, 08:39 ч.

Поздрави за новата тема. А аз какво съкровище намерих случайно!!!Снимки- после.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 59 3 авг. 2010, 12:34 ч.

Цитат на: аистенок в вт, 03 авг 2010, 08:39

Поздрави за новата тема. А аз какво съкровище намерих случайно!!!Снимки- после.

Я, нашето пиле на късмета долетя Hug

Hug

Hug

Чакаме

Grinning

Виж целия пост

Препоръчани теми

Политиката на България - епизод осем

407 195
18 271

Актуални теми и общи дискусии

Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

123 801
3 378

Актуални теми и общи дискусии

Думи и изрази, които използваме неправилно

151 717
3 465

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.