
Студове, снегове, дъждове, аз ги мъкна. 


за количката и аз до последно не знаех. но накрая си взехме чико кортина. ти обаче с тази зима тук май е по-добре да си имаш зимен кош и големи гуми

Много бързо ще мине времето - гледай откъм хубавата страна - двете ще изградите режим като сте отдадени една на друга
Ния ще се научи по-добре да суче, ти ще й свикнеш на мурафетите... абе по-спокойно ще ти бъде, особено пък и при полета след 20 дни 
То и като няма никъде удобства за возене с колички, ежедневно цъкам с език съчувствам на хората с инвалидни колички 


А как пропуснах Митетата


,не искам майки и свекърви но май без помощ няма да мина???

,а за теб много големи комплименти за свежия вид и усмивка
,вие само с таткото ли се справяхте отначало или имахте помощник???
само с таткото - да. така е по-организирано според мен, а и той не искаше да идват много хора и то в този скапан сезон в бг. абе как няма да се справиш! естественно, че ще се справиш
наистина няма да има време толкова за баткото, но може би все пак повече отколкото ако ходиш на работа 



Самара е чудесна вещ за бебе.
Ама, какви сте сладури на снимките, беее. Ти си супер свежарски изглеждаща
, сетих се как добре се отразява раждането на всяка жена. За пореден път установявам, че Ади много прилича на теб, а Ния ще трябва да е на таткото.
То, затова и никът ми е такъв, с бременния си мозък, тогава не можах да измисля друг. 

Мъжът ми цяла година караше като мравка.
Е, само по Родопите отдалече белее.

И аз, де.
ще се справиш с организацията, бъди спокойна
Нищо няма да е същото, но ще е по-хубаво
с баткото ще си се занимаваш достатъчно, ще си смогваш и с домакинската работа, пък като не смогнеш с всичко, какво....аз повече се справях в началото, когато Руси беше съвсем бебе и в слинга, на ръце, на креватчето, на цицата и имах време и за домашната работа и за Дарко. Сега нямам време и за двамата
но пък повече отвсякога не ми пука, че е безпорядък и много им се радвам на хуните
През това време Дарко рони крокодилски сълзи за изгубения драгоценен червен маркер и страда с пълен глас, колко е несправедлив животът
това за пет минути време, а за цял ден ако започна да пиша
Понякога си представям какво си мислят съседите и ми става смешно
Препоръчани теми