Детето ми полудя

И моите мисли по темата са сходни. Освен това имам известни подозрения и знам, че началото на проблема не е началото на темата.

  Вероятността да съм се отдалечила от света на синът ми през месеците,когато съм е отсъствала е не просто вероятност,а реалност.Опитвам се отново да влезна в неговият свят.Предполагам,че се е чувствал изоставен от мен,когато се е налагало да заминавам,не съм имала обаче друг избор(казвам го не в своя защита,просто като факт).Разбирам, че той е наранен,разбирам,че това,което преживява е трудно за него и искам да му помогна,а и на себе си,пишейки тук.
Всичко,което съм могла да направя от материална гледна точка за него,без да го разглезвам ... съм опитала.
Получих много насоки в тази тема,какво мога да подобря като отношение към него,като отношение към проблема,който имам,като среда и тн., за което искам да БЛАГОДАРЯ на всички майки,опитали се да ме подкрепят и да ми помогнат,всяка с каквото може и знае.
В момента ми е трудно да седя на едно място.Искам да използвам денят си,за да разбера как да прекараме следобеда и вечерта с моето дете,така че той да се чувства толкова обичан и закрилян,колкото в действителност бих искала да мога да му дам.Грешките,които съм допуснала са вече допуснати,грешките,които добронамерено ми показахте,че съм допуснала,мога да се опитам да поправя.
Моля ви предложете ми някакъв начин за забавление със синът ми,така че да не иска да бяга при приятеля си.Нашата следобедна програма до скоро беше следната : аз гледам да приключа с приготвяне на храната,преди да го взема от детска градина,взимам го от детската и отиваме да си поиграем на някоя детска площадка,където между час и час и половина си прекраваме времето заедно(не той си играе,а аз си пия кафе с приятелки,а двамата си играем заедно),след това се прибираме и той ми помага с вечерята - обикновенно оставям за прибирането,да направя някаква салата или въобще нещо дребно,с което мога да го ангажирам като моят незаменим помощник,хапваме,след което излизаме на двора и си намираме някакви занимания - да полеем дръвчетата,да приберем играчките му,където им е мястото,да подредим нещо,следва баня и лягане.Когато приятелят ми е тук,обикновенно пропускаме заниманията на двора и отиваме на разходка тримата или играем разни игри навън - фризби,лепкави топчета или нещо подобно(особено интересно за моят син е да играе пиян морков и той да е моркова).Моля ви кажете ми с какво друго бих могла да ангажирам вниманието му,за да няма желание да бяга от мен Не винаги имам време за детска площадка след детската градина, но се опитвам да не пропускаме често.Разбирам обаче,че на него не са му интересни тези занимания,щом си търси забавления другаде и не знам какво бих могла да му предложа ...
Моля ви не ме обиждайте и наранявайте допълнително Бих приела и обмислила всеки съвет,който ми дадете,градивна критика или напътствие ... но става още по - трудно ако трябва да пресявам информацията,която някой от вас добронамерено ми дават,от грубостта и преднамереното желание за обида(само в поста на BirdsFlu го срещнах).

На мен също ми е ясно,че проблемът,който описвам не е започнал в началото на темата!
Нима е толкова лесно да бъда определена,като човек,че вече да е ясно,че не мога да разбера,какво ми се казва?Може би трябва да разкажа за целият си живот от раждането на синът ми,за да бъда достойна да потърся помощ,за поправяне на грешките,които съм допуснала спрямо него?

Първо прочети малко теми тук, много деца за съжаление минават през трудности, има подфорум за самотни родители, които си оказват страхотна подкрепа по отношение на загубата на родител
Във форумите за деца пък ще видиш много теми за дечицата, за етапите, през които минават и ще си отдъхнеш че не е полудял, а е просто детенце
Това, което смятам че е важно да разбереш е, че със заплахи и наказания наистина ще го озлобиш и нараниш. Трябва постоянно да му повтаряш че го обичаш много, такъв какъвто е, че винаги ще сте заедно, че дори когато се караш пак го обичаш и т.н. Че няма да го изоставиш, защото е лош- нали се сещаш , че това му е най- големия страх сега?
За забавления- зависи къде живеете, варианти бол- аз лично нямам много време, затова четем книжки, гледаме филмчета, прибягвам често до игри вкъщи с пластелин например, бои и т.н.- то зависи и от детето.Можеш да му измислиш нещо в двора, с което да се забавлява например пясък, басейнче, и т.н.
Можеш и да наблегнеш на срещите с други майчета, които имат деца, след 5-10 срещи е възможно да има нов най-добър приятел, ако толкова много те притеснява това
Можеш да каниш родителите на приятелчето ан по бира, така е ги държите под око заедно и ще намалеят белите им
И не на последно място- успокой се, това е твоето дете, а не твой враг, обичай го и всичко ще си дойде на мястото

Пролетна фея, го е казала много хубаво - вместо да го наказваш и наритваш,  просто го прегърни и му кажи, че го обичаш. Толкова ли е сложно... Много тъжно ми стана за твоето дете... Никога, ама никога не бих си наказа детето с неядене. Накажи го с лишаване от играчка, но да легне гладно 

Детето ти е голямо и самостоятелно, може би му липсва мястото за усамотение в къщи, където да остане само и никой да не влиза в стаята му. Децата на тази възраст имат нужда за известно време да останат сами. Мога да почукам на стаята му, но ще вляза ако ме пусне.
Аз също ходех в близкото дере и оставах там до късна вечер, но майка ми ме посрещаше с радост и прегръдка. Най- често прозвъняваше полиция и болница и спокойно ме чакаше. Не затваряй вратата пред детето си, а я отвори широко, нека се чувства добре дошъл и обичан.
Щом го прави, има нужда от това, прояви разбиране.

Няма да коментирам изразите "отглеждането му", "офейка", "дадох му игнор", "да върви да спи където иска", ""изхвърлих го на улицата и заключих", както и самото заглавие - с тази тежка констатация. Мисля, че детенцето ти ревнува - от отсъствията ти, от приятеля ти. Някои деца трудно се справят с ревността си - плашат се от чувствата си. Важното е да разбере, че не му се сърдиш, че те ревнува, че разбираш защо те ревнува, че го обичаш и няма да го изоставиш.  Направи всичко възможно да си до него, да не отсъстваш толкова дълго. Ти си му майка, ти носиш отговорност, не звъни на майка си, за да я питаш какво да правиш, нека детето спре да я нарича "майко". Ти си майката!

Тъжна история!
Но не мисля,че е непоправима!

Според мен авторката е направила това,което е било по силите й в моментите,когато съдбата й е отнела бащата на детето й.

И аз смятам,че с повече любов и разговори ще постигне по-добри резултати, отколкото с наказания и грубости!

Проблемка, опитай се максмално да ограничиш контакта на сина си с дргото дете! Но може би и да поговориш  с него, поиграйте си тримата, да разбереш какво предизвиква тая агресия у него,която предава на твоя син!

Забавления може да осигуриш най-разнобразни, в зависимост от времевите и финансови възможности, които имаш- кино, театър, детски кът, гостувания, басейн, тенис,езикова школа и т.н.
Успех и не забравяй,че детето ти е прекарало почти години без теб, вероятно е объркано от променящата се ситуация, от загубата на близък човек, от твоите продължителни отсъствия!

Моето мнение съвпада напълно с това на BirdsFlu.
Заглавието на темата е отвратително, и за жалост многозначително.
И ми става още по-неприятно, когато подкрепата към авторката се изразява и в това:
Стегни се и наистина помогни на детето си!
Добрата вест е, че за това още не е късно.

Дете на тази възраст не е редно да бъде без родител нито на улицата нито в къщи.
Мисля ,че отношението ти към детето ти е като към голям човек ,крясъци шляпване и гонене няма да помогнат.
И понеже всяко озабранено нещо е най-сладко може би трябва да престанеш да му забраняваш директно да дружи с другото момченце ,а някакси без той да се усети да го отдалечиш от него.
Въпреки ,че не мисля че то е проблема .

Със сигурност ти е много трудно ,но само любов и разговори както казва Ge(rga)na ще помогнат.

Заведи детето при психолог. Ако си от София, на ЛС мога да ти дам контакти на безплатна психоложка от РИОКОЗ. Междувременно наложи дисциплина. Ти си майката на детето и ти определяш какво ще се случва с него и какво не. Независимо как е живяло детето с баба и на какви правила се е подчинявало, то бързо ще се адаптира към новите правила, които идват с теб. Но ги наложи. На 6 години му е рано да излиза сам (без надзор), особено без знанието ти въобще. Думите, които изговаря са отвратителни за речника на възрастен човек, камо ли дете. Лекото пошляпване по дупето не прави впечатление на децата. Ако смяташ да ползваш шамарите като възпитателно средство, използвай ги правилно и рядко - честото шамарене има по-скоро обратен ефект. Следи за спазването на наложените от теб наказания и дръж на думата си. Ако забраниш на детето да гледа телевизия, не вдигай безпомощно рамене, когато то демонстративно си пусне телевизора. Не използвай храненето като награда за добро поведение (и съответно липсата му като наказание за лошо поведение). Детето има право на дом, храна и дрехи. Когато излизате навън, заедно с детето (а не то самичко) по детските кътове, паркове и т.н., запознавай се с другите родители, намери приятели сред тях, чиито деца са възпитани и ги събирайте често заедно. Другите деца няма да търпят лошо поведение от страна на сина ти и той бързо ще схване, че ако иска да се забавлява с тях (и с играчките им), ще трябва да се държи добре. Гледай само той да не им повлияе негативно.
Една полезна книга - http://www.book.store.bg/p16381/pozitivno-vyzpitanie-za-decata-v … zhejn-nelsyn.html - Всички книги от тази поредица са полезни, но в тази принципите на възпитание са изложени най-подробно, преценяй и пресявай кое ти е полезно и кое не. Успех!

Многократно в темата се сблъсках с това изискване/повече от изискване/ да е примерен ,послушен ,подреден..мен някак си това ме подразни в разказа ти.Той не е кукла..да я поставиш в левия ъгъл на секцията и там да я намериш !!!!
Детето ти не е полудяло/боже само какво определение за собствения ти син/,то просто е едно малко момченце/как го пускаш само навън ...ужас..синът ми е на 3г.5 м и не си представям да не съм до него ,камо ли да не е пред очите ми/
просто е ,едно дете преживяло доста ,въпреки крехката си възраст.
Загуба на баща , ти излиташ и влиташ в живота му....ами то не е  никак сложно ,че част от поведението му е протест срещу това "изоставяне" от любимите хора.
Той няма как да прецени колко са 2 или 4 месеца /твоите отсъствия/.За него това време е цяла вечност.
Повече търпение...трябва да откриеш с много нежност и търпение причината за тези му бягства,те са породени от нещо,показват нещо ..

Браво, печелиш личния ми приз за най-глупав и обиден пост към човек потърсил помощ в този форум.

Към авторката. Моментално престани с пошляпването , изхвърлянето през вратата, игнора и най-тъпото - забраната да ти казва мамо, докато не сметнеш че се държи добре. Също и с оставянето без вечеря. Ако пак допуснеш подобна изцепка тутакси се извини и обясни, че мама също е човек и си е изпуснала нервите. Показвай по всякакъв начин на детето си, че го обичаш независимо как се държи, и че то е на първо място в живота ти - пред приятел, работа и всичко останало. Прекарвай колкото може повече време с него, говори с него и го изслушвай много внимателно. Не го пускай да излиза само. То е четиригодишно, за бога! Ако иска да излезе навън - зарязваш всичко и излизаш с него, ако отива на място, което не ти допада, дискретно го отклони към друго такова, по-подходящо. Ограничи контактите с детето, което не одобряваш, но без да вървиш с рогата напред, а деликатно, те са още малки и се поддават на влияние.Това е любимото ти същество и най-важното нещо в живота ти, а не някой с когото да водиш битки. Забрави глупостите, че трябва да имаш надмощие и се води по детето.
   Мислех и аз да те наругая и да ти кажа, че проблема си ти, а не детето но виждам, че си в беда и житейската ти ситуация е достатъчно сложна. Причината не е толкова в това, че си отсъствала дълго. Вече разбираш, че си допуснала сама отношенията ви да се влошат след завръщането ти и трябва да ги поправиш. Действай.

ПП. Това дете има нужда от безусловна любов, а не от строга дисциплина. Това е моето мнение. Казвам го по повод на последния пост, който препоръчва дозираните шамари.

Не съм психолог, инженер съм. Но ти пиша от позицията на дете, отгледано от баба си и леля си. Струва ми се, че реакциите на детето ти са първо нормални за възрастта му и второ нормални за ситуацията, в която живее.
Естествено е дете на 4 години да иска от всичко по много и на момента. Някои хора цял живот не се научават да контролират този порив. Да повтаря "лоши" реплики, да прави впечатление, да обича свободата, която си му дала, допускайки веднъж да излезе навън сам... Поговорката е, че кучето скача според тоягата, а едно дете на 4 години ще стигне точно до там, до където родителят му позволи.

Не мога да те съдя, не мога и да ти помогна.

Приеми обаче съвета ми на дете, виждало родителите си рядко и за кратко - не изоставяй повече детето си за месеци! Ако все пак не намериш начин да изкарваш парите, които изкарваш пътувайки сега и не можеш да взимаш сина си с теб, то (за Бога!) не го лъжи! Ако не можеш да се прибереш, когато си обещала, му го кажи! По-добре да плаче една вечер и да те чака с нетърпение нови 2 месеца, отколкото цели 2 месеца да се чуди дали мама няма да реши пак да го изненада и да се прибере неочаквано!!!

От позицията на опита ти казвам, че има деца, за които раздялата с единствения им родител може да бъде толкова пагубна, че никакви пари после няма да купят времето и всичко, пропуснато с него. Колкото и грижовен да е човекът, който те замества!

Успех!

Другите момичета са ти отговорили - на оставяй детето си!То има нужда от теб.