Детето ми полудя

  • 13 409
  • 156
# 30 28 юли 2010, 12:32 ч.
И още нещо, макар и болезнено - синът ти знае ли, че татко му няма как да се върне? Защото ако не знае, може да обвинява себе си, че не си идва, а тебе, че си имаш приятел. А това определено ще го прави неспокоен, а често и агресивен. Извини ме за този въпрос, но е важен.
Виж целия пост
# 31 28 юли 2010, 12:35 ч.
Цитат на: Problemka в вт, 27 юли 2010, 21:53
Чух се с майка ми 3 седмици след като заминах, но синът ми спеше по това време, и инфото му беше само от майка ми.С него по стечение на обстоятелствата не можахме да се чуем почти два месеца - или звънях и той е бил на детска градина,или токущо е заспал,или е в банята...

Стигнах до това изречение в поста ти и изобщо не продължих нататък, защото само по себе си то е достатъчно красноречиво. Живеем в 2010 година, драга авторке, в която година няма такова стечение и такива обстоятелства, които да принудят една майка да не чуе и види с месеци детето си. В затвора да си влязла, пак можеш да намериш начин. Ако искаш. Какви зли духове, какво полудяване, за какво говориш изобщо... Изоставила си го класически /в момент, в който е имало огромна, неописуема нужда от теб/, объркала си целия му свят и сега се чудиш и маеш. Вземи се в ръце и си гледай детето, че трябва да си му и баща, и майка, вместо да го хвърляш на баба му и да си вееш гъза. Без извинение. Разпечатай си поста на BirdsFlu и си го закачи на стената, а също и имай предвид, че не заслужаваш нито грам съчувствие.
Виж целия пост
# 32 28 юли 2010, 12:50 ч.
Горкото дете. Никое човече не заслужава такова отношение.
Виж целия пост
# 33 28 юли 2010, 12:53 ч.
Цитат на: crazy chick в ср, 28 юли 2010, 12:35
Разпечатай си поста на BirdsFlu и си го закачи на стената, а също и имай предвид, че не заслужаваш нито грам съчувствие.

На моя приятелка мъжът й почина съвсем неочаквано, детето беше на 1г 6 мес. Бяха в толкова тежко финансово положение, не искам да казвам къде живееха, но тя НЕ остави детето си за секунда. Сама се справи с живота и детето си, без да е нужно да купува купища дрехи и играчки.
Много мъчно ми стана за твоето дете, а ти потърси начин да му покажеш обичта си и загрижеността си, вместо да го заключваш! и да оставяш гладен  ooooh!.
Виж целия пост
# 34 28 юли 2010, 12:54 ч.
Цитат на: Ментова в ср, 28 юли 2010, 12:32
И още нещо, макар и болезнено - синът ти знае ли, че татко му няма как да се върне? Защото ако не знае, може да обвинява себе си, че не си идва, а тебе, че си имаш приятел. А това определено ще го прави неспокоен, а често и агресивен. Извини ме за този въпрос, но е важен.
Със синът ми не знаех как да разговарям по въпросът,защо баща му го няма при нас.Казвах му,че е заминал далеч и някой ден и ние ще отидем при него,но той не може да се върне при нас.Казвала съм му,че баща му го обича,показвала съм му винаги,когато е проявявал желание снимки и видео клипове с баща му и него,с нас тримата и тн..Не знаех как да му обясня какво е смърт(той беше само на 2 години и два месеца,когато баща му почина) и му казвах,че баща му нощем го гледа от луничката докато спи и идва да си играят заедно.Един ден обаче,след поредната игра с неговият приятел,синът ми ме попита,защо другите деца си имат бащи,а той си няма.Казах му,че и той си има баща,но Богът много е обичал неговият баща и го е извикал при себе си,на рожденният си ден,да не е сам(баща му почина на 24.12.2007)., и сега неговият татко е при Бога,където и ние ще отидем някой ден.Казах му,че вечер щом заспи тати идва при него и по цяла нощ си играят.Разказвала съм му много неща за баща му(в рамките на възможното за разбиране от малко дете).Няколко дни след въпроса защо си няма баща,синът ми каза"Ми Кирчо ми каза,че баща ми е умрял!Аз знам,че е умрял!" и се разплака.Не знаех какво да му кажа и го гушнах да си поплачем заедно.После му казах,че когато някой човек отиде при Бога,другите казват,че той е умрял.Казах му,че ние не можем да видим тати,но той ни вижда и често идва при нас.Обясних му че всяко дете си има баща,независимо дали баща му е тук при него или Бог го е извикал при себе си.От тогава не ме е питал,къде е баща му.Само понякога сутрин ми разказва какво са си играли с него,докато е спял(може би просто желание или фантазия,или сън)...
Обяснила съм,за моя приятел,че той е мой приятел и ни е приятно,да прекарваме време заедно.Не си позволявам да се целувам,прегръща с него или да изразявам чувствата си към моят приятел пред синът ми.Не мисля,че е редно,а и не мисля,че да вижда моите чувства към приятеля ми,може да му е от полза.
Сигурно и в това,което съм му казала съм сгрешила...
Виж целия пост
# 35 28 юли 2010, 12:56 ч.
Безкрайно мъчно ми стана за детето Confused
Незнам дали тази липса на родителите може по някакъв начин някога да се преодолее, дори и с професионална помощ Confused
Виж целия пост
# 36 28 юли 2010, 13:08 ч.
Мда, значи имате и този проблем....много деца на тази възраст се вълнуват от смъртта, от нас зависи как ще им я представим
Моите деца знаят къде отива тялото и горе долу какво става с него след смъртта, и съм им казала, че вярваме че душите на починалите са на небето и ни наблюдават от там
По този начин гледам да не развиват страх от смъртта, или обратното- да искат да пробват  Confused ако звучи прекалено хубаво, да не влизаме в конфликт с науката или религията
Вземете някоя книжка, в която някой остава сам, без родители, например Пепеляшка, на която майка й умира, амкар че не е най- добрия пример като се замисля...или Хензел и Гретел, които са сирачета, изгонени от мащехата...това е начин да повдигнеш небрежно въпросите, да вметнеш, че ти няма да го изгониш или да допуснеш друг(приятеля ти) да му навреди или нещо да ви раздели. Може да се пводигне въпроса и за смъртта и т.н.
Гледайте заедно Цар Лъв, там таткото на Симба умря, за да го спаси, говори се за кръговрата на живота и как едни умират, други се раждат...мисля че ще му е от полза  Peace
И момичета- не съдете прекалено остро майката, надявам се че има желание да се справят заедно с тези трудности и вярвам че им предстоят много прекрасни моменти заедно, иска се много сила да поискаш помощ, да признаеш ситуацията и да се погледнеш отстрани Hug
Виж целия пост
# 37 28 юли 2010, 13:09 ч.
Цитат на: Problemka в ср, 28 юли 2010, 12:54
После му казах,че когато някой човек отиде при Бога,другите казват,че той е умрял.Казах му,че ние не можем да видим тати,но той ни вижда и често идва при нас.Обясних му че всяко дете си има баща,независимо дали баща му е тук при него или Бог го е извикал при себе си.От тогава не ме е питал,къде е баща му.Само понякога сутрин ми разказва какво са си играли с него,докато е спял(може би просто желание или фантазия,или сън)...
Сигурно и в това,което съм му казала съм сгрешила...

Не мисля... Според мен хубави неща си му казала...
Не съм склонна да те обвинявам, чак толкова, че ти се е наложило да отидеш да работиш в чужбина. Обвинения лесно се хвърлят, случва се от нужда да си отделен от детето си. Всеки си знае житейската ситуация. Сгрешила си обаче, че си допуснала след завръщането ти да се държиш лошо с детето си, да го упрекваш и обиждаш, и провокирана от обясними детски постъпки да си изпускаш нервите, като по този начин влизаш в порочен кръг на предизвикано вече от теб лошо поведение. Мисля, че още има време с много внимание, разговори и обич щетите да се поправят.  
Виж целия пост
# 38 28 юли 2010, 13:15 ч.
Цитат на: Problemka в ср, 28 юли 2010, 12:54
Сигурно и в това,което съм му казала съм сгрешила...

Не мисля. Но ето, че другите (да, особено децата) не са никак толерантни - казват му неща, които го плашат, детето се ядосва, че е лишено от нещо толкова важно - реагира остро и бурно. Теб те няма - той се плаши - реагира агресивно; идва приятелят ти - дали няма да те "вземе"? - бяга и буйнства, говори ти лоши неща. Не е възрастен, а е малко дете, което се страхува от прекалено много неща, нищо общо с "полудяването" (махни го това нещо от заглавието, че и мен ме подтиква към агресия!) няма. Дори е добре, че нещата излизат, биват изразявани, а не ги задържа тихо в себе си. Но той не може кротичко да ти обясни какво го тревожи, нито дори за себе си може да го формулира. Спести на детето тези страхове и нещата ще си дойдат на мястото. Трудно е, но само ти можеш да го направиш - нито майка ти, нито който и да било друг.
Не е лошо, че имаш приятел, но детето и това го плаши - покажете му, че няма защо да го е страх. Ти си до него, винаги, обичаш го. Не след година-две. Сега!
Виж целия пост
# 39 28 юли 2010, 14:15 ч.
Имам няколко познати деца, които разбраха от другите деца, че са осиновени или че родителите им са разведени, та напълно разбирам реакцията на това момченце, което е трябвало да изживее такъв шок и то от някакъв кирчо. Всички реагираха по същия начин - агресия, обвинения, бели и т.н. Не коментирам похватите на авторката да си затваря детето на улицата, когато нещо не й харесва, тя явно така ги разбира нещата. Но повтарям, че това дете не е виновно за нищо, то просто се защитава.
Виж целия пост
# 40 28 юли 2010, 14:25 ч.
Виж сега можеш да опиташ по лесния начин.Как може да не му даваш да яде нямаш извинение да държиш гладно детето си.И моята дъщеря преди беше така,но нито съм я оставяла гладна нито нищо.Просто я спрях от градината и докато аз съм на работа я гледа или другата ми дъщеря тя е по - голяма или майка ми.Като се прибера ги взимам и Габриела и Нели и ги извеждам някъде по градинките тъй - като мъжа ми работи в чужбина.От както спрях да водя Габриела на градина стана много по спокойна и мила и вече нямам никакви проблеми с нея.Пробвай така.Е аз и Нели тя е на 12 не я пускам на вън Grinning от къщи на училище от училище в къщи и така.Пък като се прибера от работа си ги извеждам и  двете.Опитай моя начин. Успех
Виж целия пост
# 41 28 юли 2010, 14:27 ч.
Всъщност, авторката на темата не е била до детето си, в момента и двамата взаимно трябва да се учат да съжителстват заедно и да се обичат, да разбират нуждите си...Не знам. Но не с рогите напред, както казва моята мъдра баба.
Виж целия пост
# 42 28 юли 2010, 14:42 ч.
bloodywhite, ти ли си? Добре дошла отново.  Laughing
Съжалявам, че имаш пак проблеми. Сигурна ли си, че свекърва ти не прави пак магии?  Thinking
Виж целия пост
# 43 28 юли 2010, 14:46 ч.
горкото дете...  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 44 28 юли 2010, 14:57 ч.
Цитат на: Как` Сийка в ср, 28 юли 2010, 14:42
bloodywhite, ти ли си? Добре дошла отново.  Laughing
Нямаше да се сетя.
Но като гледам е твърде вероятно.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало