Трябва ли да се намеся?

Публикувана: 28 юли 2010, 10:25 ч.
Последно мнение: 26 юни 2011, 00:19 ч.

46 178
24

# 15 29 юли 2010, 11:55 ч.

Чела съм по друг повод как се изгражда хармонична връзка между двете деца. Виждала съм го и пред очите си. Все пак ако връзка между двамата (мъжа ми и брат му) липсва, това е пропуск на свекърва ми и аз тепърва нямам възможността да я изградя, а и не искам да се наемам с тази задача.
Не искам да му търся друго семейство, с което да се асоциира, понеже имат някаква биологична връзка.
Темата наистина не засяга отношенията ми с мъжа ми и съм сигурна че никога не би било пречка в отношенията ни. Също така съм достатъчно усещаща. Също така знам, че никога не бих му показала, че видиш ли го съжалявам, да правя някакви драми от това. Няма за какво да го съжалявам, защото родителите му (тези, които са го отгледали) са го възпитали, изучили и от него е станал достоен МЪЖ.
Единствения ми въпрос беше дали трябва да му споделя някаква истина, която аз знам за него и от там нататък да го оставя да вземе решение какво иска да прави и за мен да остане задачата да съм негова подкрепа и упора, както до сега винаги съм била в най-различни ситуации.
Момичетата, които ми отговориха, дадоха отговори от тяхната гледна точка и това ми помогна да разбера как да действам.

Виж целия пост

jujes

# 16 28 авг. 2010, 23:23 ч.

Цитат на: beibolina в ср, 28 юли 2010, 16:23

Ами премълчавам, че знам, че е осиновен, основно заради него. Т.е. по друг повод съм разбрала неговото мнение относно тази тема. За него той си е дете на осиновителите си и другите не съществуват. В контекста на друг разговор съм разбрала, че той лично не би желал да разбере ако има роднини. Неговото мнение е, че той след като не е израстнал с тях и до сега не ги е познавал, не би могъл да се асоциира с тях, не би могъл да ги приеме въобще като такива (било то брат или сестра). Думите му бяха - "Ако дойде някой утре и ми каже, че имам брат/сестра, ще му кажа ОК и толкова. За мен те нищо не означават, това са непознати хора ....." Но не знам дали тези думи не са само като реакция за някаква самозащита, не знам дали, като се изправи пред една такава реална случка, няма да му се промени мнението.
Та само заради това не съм посмяла да повдигна въобще темата. Не знам как би отреагирал. Та той дори не подозира, че зная, че е осиновен.
Това е и причината да вляза точно във форума на осиновените, много ще ми е полезно вашето мнение по въпроса.

И аз и съпругът ми сме осиновени. Той познава БМ. Но за разлика от мен, не обича говори за това си положение, вероятно защото БМ е роднина на осиновителя му и въпреки възможността да поддържа връзка с него, не се е обаждала от поне 12-13 години. Сигурна съм обаче, че изпитва същите липси като мен, защото аз се разрових от оскъдна информация от тук и от там и открих биологичния му баща. Както не беше заинтересован, така отидохме в заведението му да обядваме, с надеждата да го види. След като не се мерна мъж, попитахме жената на бара (която се оказа поредната съпруга на ББ), къде е ... Явно мъжът ми и баща му си приличат, защото жената ни изгледа с безпокойство и спретна опашата лъжа, че ... е на работа извън България. Ден-два след това се информирах, че жив и здрав си работи тук и не е ходил никъде...
От тогава мъжът ми не е проявявал повече интерес да отиде до заведението, да изчака наоколо или каквото и да е, за да види ББ. Но искаше да знае, усетих това, защото съм като него, защото го познавам, защото не би могло да е иначе.

Кажи на мъжа си. Той ще прецени какво иска да прави по-нататък. Това, че знае за мБМ, брат и сестра, не означава, че положението ще се промени драстично или нещо в живота му ще е по-различно. Но съм убедена, че всяко осиновено дете иска да знае. Peace

Виж целия пост

g.kostova

# 17 20 юни 2011, 11:57 ч.

Здравейте!
Много ми е трудно! Преди месец разбрах, че приятелят ми е осиновен. До колкото знам - той не е наясно с това. Обичам го адски много!!! Всеки път като го погледна и ми се плаче, че някой може да изостави такъв уникален човек.
Гледах негови снимки от детството. Няма снимки от родилното. Има само 4 снимки, на които е на 6 месеца. С едни и същи ритънки е. Питала съм майка му да ми даде негови снимки от още по-малък, но тя казва, че "не знае къде са". Смятам, че той не знае, че е осиновен. Притеснявам се след време ако разбере, да не се промени!!! Искам да питам Вас, дали да не питам майка му направо (когато сме само двете). Това, че той не знае ме побърква!!! Страх ме е да не го загубя след време ако разбере!!!
МОЛЯ, ПОМОГНЕТЕ МИ!!!!!!!

Виж целия пост

O.B

# 18 20 юни 2011, 12:44 ч.

защо е това следствие? Ти на всяко твое гадже ли искаш снимки от родилния дом ...

изобщо що за нездраво любопитство ...

Виж целия пост

jujes

# 19 20 юни 2011, 12:50 ч.

Престани да ровиш, да питаш и да разпитваш! Това изобщо не е твоя работа! Naughty

Виж целия пост

marrymaroon

# 20 21 юни 2011, 04:08 ч.

пък за мен ще е полезно да науча ти как разбра? при положение, че той не знае, майка му крие ... кой те осведоми теб?

(иначе, подкрепям другите дотук, не ти работа, пишеш си много черна точка в лицето на желаната свекърва, ако е желана, де, ако не е - много нездраво е.)

Виж целия пост

Форест Гъмп

Редовен потребител

# 21 21 юни 2011, 07:58 ч.

g.kostova , малко прекалено емоционално ми звучиш и веднага ми светна една малка червена лампичка, но може и истинска да е историята. Grinning

Не знам на колко години си и колко опит имаш с връзките, но аз бих те посъветвала да не се месиш драстично там, където не са те поканили. За споделянето на всяка "тайна" си има време и е хубаво да се изчака човекът отсреща сам да узрее и да те почувства достатъчно близка, за да го сподели с теб. И това ще се случи когато и ако му дойде времето, ако въобще има "тайна", де. Ако стане по-рано, това със сигурност ще отрови по някакъв начин връзката ви.

Виж целия пост

kristti

# 22 21 юни 2011, 07:59 ч.

Цитат на: Vella M. в вт, 21 юни 2011, 04:08

пък за мен ще е полезно да науча ти как разбра? при положение, че той не знае, майка му крие ... кой те осведоми теб?

хората както винаги си нямат работа и проблеми, та се занимават с чуждите.Така и моята свекърва в деня на сватбата ни е осведомила цялата рода на мъжа ми(от страна на баща му),че съм осиновена.Наскоро разбрах това (10 г след случката)и какво и се пише на свеки не е истина,само да я видя.Има късмет че не е в БГ.
Подкрепям всички писали по-горе,че не е твоя работа да се месиш.

Виж целия пост

jujes

# 23 21 юни 2011, 12:13 ч.

Цитат на: Vella M. в вт, 21 юни 2011, 04:08

Това не е невъзможно. И аз разбрах за мъжа ми преди да ми каже официално. Просто разбрах - усетих, предположих, досетих се и се оказа повече от вярно, и историята повече от невероятна.
Но не хукнах да разпитвам майка му или да му споделя невероятното си откритие на него.

Виж целия пост

Miraetta

# 24 26 юни 2011, 00:19 ч.

Цитат на: g.kostova в пн, 20 юни 2011, 11:57

[/size]

Веднага ти помагам:

Спешно се заеми не с приятеля си, а със себе си - почети книжки, малко се образовай и възпитай и ако това стане, след време ще ти е неудобно, че се ровиш в работите на хората в този стил и с този си потенциал.

А най-вероятно това е пързалка - отминаха зимните, идват летните, водните ...

Виж целия пост

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

508 684
5 041

Осиновители

Статистика

174 646
225

Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

178 385
271

Осиновени