Престъпление ли е наказанието?

  • 9 587
  • 225
 Днес синът ми се държа повече от зле.Имаше изблици на ярост,викове,накрая за капак обиди с ужасна дума баба си.Няма да навлизам в подробности около причината за поведението му,само ще кажа,че не му беше угодено.Та в резултат е наказан без лакомства и да не излиза.Въпреки това в магазина направи опит за сцена заради едно шоколадово яйце.Една позната бабичка изрази възмущение,че не купувам на детето каквото иска.Било момченце,щяло да му стане нещо(пропуснах да споне,че сина ми е на 5 години).Обясних,че се е държал лошо и е наказан,но тя продължи да ме напада "Така ли сме те възпитавали,ако се разболее детето ще се сетиш какво съм ти говорила" Confused.
Та на въпроса-лошо ли постъпвам като наказвам детето си с лишение?Това ли е начина да го накарам да размисли върху държанието си?Вие наказвате ли децата си ,и как?Чела съм,че колкото и да се чувстваме зле трябва да отстояваме позицията си пред детето.Лошото е,че до този момент не забелязвам той да се е почувствал виновен за нещо,напротив,дори обвинява останалите. Confused
Виж целия пост
# 1
Наказвам.Не бия.
Наказанията са съобразени с възрастта на детето.
Отнемам играчки,които давам когато е разбрал къде
бърка и извинил.Обяснявам,обяснявам и пак обяснявам докато
хвана пришки на езика.Според мен с децата трябва да се
комуникира,за да могат да разберат грешката си.
Наказвала съм също със спиране на електронни игри,ТВ.
Никога с неща свързани с яденето.Така се е получавало.
Не знам дали бих резнала шоколадовите яйца или чипса,но
той и рядко иска.

И много мразя да ми се месят непознати хора във възпитанието
на детето.Каму ли да ми вменяват вина.
Постъпила си както си намерила ти
за правилно,не оставяй да ти се месят.
Щяло да се разболее,дрън-дрън.
А това че е момче,ми е любимо,ще
каже човек че момиченцата не им се преяжда примерно.
Виж целия пост
# 2
Щяло да се разболее,дрън-дрън.
А това че е момче,ми е любимо
Ааа, зн ли колко е опасна пощянката при момчетата? Naughty
Към авторката: отстоявай позицията си, но обяснявай постоянно защо не му разрешаваш нещото Peace.
Виж целия пост
# 3
И аз наказвам, дори в момента е наказан, защото докато се прибирахме от ДГ беше повече от лигав, у дома се пробва да ми отговаря.
Лиших го да не гледа любимото филмче на Маккуин. Отиде си разреван в стаята си, порева, поуспокои се, извини се. Сега кротко си разглежда книжки на килима. Филмче няма да му пусна то е ясно.
А най-мразя чужди и непознати да ми се намесват във възпитанието на моето дете!
Виж целия пост
# 4
Наказвам, да. Първо сладостите отнемам, после и други неща.
Не се обвинявай, децата са тирани, ще стигнат до където им позволиш.
Бабичката е изветряла. В такива моменти се сещай че всичко е в полза на детето. Малко дисциплина не вреди.
успех и бъди твърда.
Виж целия пост
# 5
Не, откакто са се родили, вече 10-11 години не съм ги наказвала, каквото и да са направили. Всъщност, един път се опитах да накажа щерката да стои до гардероба, защото не искаше да си прибере играчките (беше около 3-годишна), обаче брат й (тогава беше на две) веднага се лепна за нея и той наказан да стои, пък след минути го обърнаха на игра. Та, това беше с наказанията! Карам се, това също не е хубаво, но по-скоро аз си изпускам нервите на моменти и това е мой проблем. Не виждам някакъв смисъл в наказанието, все си мисля, че можем да се разберем. Не зная дали не ги наказвам, защото са много добри и спокойни деца, или защото не съм ги наказвала и лишавала от неща, са толкова спокойни. Заплашвам на моменти, че ще накажа някого за нещо, ама после така и не го правя. Горе-долу бяха 3-4 годишни като един път ги заплаших, че ще ги оставя гладни за наказание, в отговор на което щерката ми дръпнаа една реч как добрите родители не си оставяли децата гладни. Признавам, съкруши ме!
Виж целия пост
# 6
Гладен бих го наказала да стои само ако се подиграва с храната или проявява прекалени капризи.В случея му отнех само сладостите,защото той си ги търси задължително като закон щом отидем в магазина.Чувствам се малко несигурна в момента честно казано,още повече и той продължава да се държи така сякаш някой друг му е виновен.Прави опити да ме омилостиви,и щом разбере,че са неуспешни изкрещява нещо и затръшва вратата.До кога ще продължи това незнам,но ми се струва,че и наказанието не трябва да е прекалено дълго.
Благодаря ви за отговорите,момичета!  bouquet
Виж целия пост
# 7
 Да лиша от храна не ми е минало през ум даже.
Дръж се! и без това захарта е вредна. Добра майка си.
Виж целия пост
# 8
Достатъчно голям е и се опитва да те манипулира.
Говори му спокойно,и го помоли да не тръшка врати.
Ще разбере ,че е сбъркал.
Виж целия пост
# 9
Наказвам и определено не се чувствам като престъпник.
Първо резвам компютъра и филмчетата, после "почерпките", т.е. яйца, солети, вафли и т.н. Наказвам и да си стои в стаята. Имам позната, която наказва за особено лошо поведение като прибира на тавана коша с играчките и кара сина си с добро поведение да си ги връща една по една, но аз не съм го правила, тъй като незнам къде да прибера толкова играчки.
Малката съм я наказвала досега няколко пъти за инат и тръшкане, като я затварям в детската на включен бебефон. Много бързо раздига цирка като няма публика.  Twisted Evil
Чужди хора не позволявам да ми се месят, това си е между мен и детето. Но бабите редовно ми се бъркат, де. И развалят дисциплината.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 10
И ако кажем, че е престъпление? Какво? НЕ разбирам защо се обясняваш, наказала си го и толкова.
Виж целия пост
# 11
Не се обяснявам.Просто поисках чуждо мнение,тъй като се почувствах виновна за това,че го наказвам.Исках да разбера дали съм постъпила правилно.Всъщност ти имаш ли мнение по въпроса или си списваш само?
Виж целия пост
# 12
Имам, списах го.
Виж целия пост
# 13
Наказанията са нужни. Според мен добре си постъпила. Когато наказвам, напомням постоянно защо е наказано детето, кое е добро, кое е лошо.

Хубаво е да има градация - първо обясняваш, после наказваш. Да обидиш с лоша дума е нещо, което заслужава наказание. Лишаване от лакомства е добра идея. Някой спомена за лишаване от храна - от кога лакомствата са храна? Те са нещо любимо - като излизането на разходка, любима играчка, любимо филмче...
Виж целия пост
# 14
В конкреетния случай преди много години ги бяхх заплашила, че ще ги оставя без вечеря, защото няма място на масата от техните играчки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия