За мъжете и полите на майките им...

След 6 години, брак, спорове за "мойте" и "твойте", "наште" и "ваште" сме вече като Piece of Cake
Чак сега, мога да кажа, че съм доволна и от съпруг и, родители и свекъри, всички са в моя отбор и аз в техния

Тогава сестра му го подкокороса, защото дъщерята ги меси, аз бях чирачката и  тя не можа да се изяви. Мен ме огорчава и ме докарва до сълзи, че толкова години от отстъпки не успях да си създам собствени семейни традиции, които да предам на децата.  Това, което свекървата правеше вкусно не го подминавам, ама да дойде сина й и да ми се изтъпани като напикано дете пред майка си

Котьо, стига бе. Чета те отдавна, правиш впечатление на силна жена. Имаш две дъщери - дай им всичко, на което майка им може да ги научи, пък после си свиркай. Кво толкоз, че един мъж не те е оценил досега...ми има време, ще му дойде акъла. Ти само стой, прави каквото си правиш, пък после гледай. Важно е ти да си задоволена, пък той ще почерпи от твоето доволство. 

И ти му се връзваш?  
Ха!
И моят мъж още въздиша по гювеча, който е готвела баба му (не я познавам жената, почина преди да се оженим). Ми да си въздиша.  
Когато построи сам къща с две голи ръце като единия ми дядо, ще му сготвя и аз прочутия гювеч с джанки като баба му.  

ПП Котьо, що не го прати да поиска рецептата за козунаците от майка си? 

А това, че спи с теб  те прави по-важна от майка му ли . Сигурно твоя мъж се е появил с пъпкуване, а не благодарение на тази противна жена , майка му

Едно лекичко въпросче, колко от плюещите  тук свекървите, са майки на  момчета. Може с чисто сърце, да очаквате след някоя и друга година същата тема  посветена на вас

Алоууу, на опашката! 
Аз знаеш ли от колко години вече я чакам тази тема? 
Даже си водя записки...

Пак ще кажа. Той е изключително грижовен баща. Помага ми много в грижите за детето. Никога не е казал, че е "лесна работа". Сменя памперси, къпе, храни, разхожда. Винаги когато има възможност. Просто се чувства длъжен на семейството си. До степен, която аз не разбирам. Може би защото не съм израснала в семейство като неговото. И той не може да разбере какъв ми е толкова проблема.
Според мен има и нещо друго и това е, че не е все още финансово самостоятелен. И това също го кара да се чувства длъжен.
Както и да е, мачът е свирен. Вече си тръгна към тях, за да се "наспи".

Е, това е много важен момент. Както знаем - няма безплатен обяд. На твое място бих го поощрявала да станем финансово независими от което и да е родителско семейство при първа възможност. Колкото до това:


и при нас е така - той идва от семейство със силен стаден инстинкт, а аз - от дълга линия на отявлени индивидуалисти. Трудно е много, но трябва да се намери баланс, ако искате да просъществувате заедно. Ние го постигаме засега като се водим един друг при семействата си. Не винаги е приятно, но помага, ако искаш да разбереш откъде иде партньорът и какви са му треските за дялане и не на последно място - силните черти.

не се притеснявай , не са толкова трагични нещата ,
неприятно е , но какво да се прави , той все още е силно привързан към родителите си ,
на 24 е нормално още , малко по-малко ще се откъсне от тях ,
важното е , ти да не се навиваш излишно и да таиш горчивина в себе си .

Оооооо, не му се размина   Добре, че детето беше при нас, че не искам да е свидетел на остри думи.

п.п. Не се отказвам от прочутата рецепта за гювеча, ако се смилиш


Работи много в тази насока. Това чувство, че е длъжен, е толкова отровно! Вярно, всички имаме задължения за едно или друго  и все пак, и все пак...  Чувството за задължение смазва достойнството на човека, кака ти Котьо се е сблъсквала с  такива случаи и всички са еднакви - спотаено огорчение, което с годините се изражда в гняв, омраза и отрицание на всичко ценно. Ма няма страшно, сега има много информация - кеф ти форуми, кеф ти книги, кеф ти специалисти. Стискам лапи  


Аз чакам тема за тъщите. Те също заслужават внимание Но не бих писала в нея. Ако зетьовете обичат и уважават дъщерите - повече от синове ще ми бъдат. Колко съм бяла и добра

Какво значи " към тях"?
Той все още ли смята дома на мама за "у дома"?
Не знам...има доста неща,които на мен ми звучат сбъркано в това семейство...уж семейство,пък той си ходи "у тях", гледа детето ,когато има възможност,пък не работи,доколкото разбрах...само учи.
Определено изпускаш юздите,Копнеж!
Като се върне от разходката из Европата,ей така леко и тактично го върни в семейния дом,там,където живеете,и се постарай да си влезе в ролята на баща и съпруг,па макар и студент.
Иначе ще патиш и много ще ревеш...казвам ти го като жена с 22-годишен брак!   
О теб зависи да мисли първо за вас,а после за мама.

Ужас 
Копнеж, не е нормално това, да знаеш.
Мани го тва колко длъжен се чувства на техните, това не е проблем. Той още не може да смели, че сте отделно самостоятелно семейство, а няма и желание.

Нямах време да изчета всичко, а честно казано и нерви. Не се обиждай Копнеж, но ти сама си се настанила на тези тръни.
Как така решихте, че ще имате дете, като вие не сте живели заедно, че и жилище си строите, без дори да знаете, що е то семейният живот и има ли то почва у вас? Не те обивнявам, но според мен там се корени проблемът. Той е свикнал така, аа ти пък н ему показваш по никакъв начин, че все пак приоритетите се промеят не само за теб, а едно семейство се гради от двама, не от 5, едите да гледат щерката и внучето, пък другите сина. Познавам такова момиче, но техните са фрашкани с пари и на нея й е по-добре при мама и тате, има си собствено жилище, ама мъжа й е като добър познат, ходи там отвреме на време. Имат вече и дете и са идиотска картинка, защото ако неса родителите й, ще питат къде серат гладните, понеже тя няма един ден трудов стаж в живота си.
Не те сравнявам, просто давам пример.
И как ще се оправите, кгато се преместите в новото жилище със сметки, бебе, битовизми, с всичко ти ще се нагърбиш, нали?!Щото да не му се прекъсне рахата на мъжа ти.
Сама си си виновна мила, от добрината си страдаш.
Ти може да си перфектна майка, което е за него оправдание да се измъкне, но ми се струва, че той още си живее студентски живот..А ти ще теглиш, заради това.
Майка му не е виновна. Просто н анего така му е удобно, а ти явно не знаеш как да или те е страх да му кажеш, че вече не е само той, а сте вие. Ама няма и как да го осъзнае, при положение, че даже не живеете заедно, а той идва на гости, за да ви види. Кофти...

Абе ще му уври главата един ден, само Копнеж да не го взема толкова навътре и да не си затваря очите. Да е в постоянна бойна готовност така да се каже.